Ядки са семената и плодовете с твърда обвивка, в които

Ядки са семената и плодовете с твърда обвивка, в които има вкусна вътрешност. Когато приказваме за обичаните си ядки, най-често имаме поради бадеми, орехи, шамфъстък, кашу, лешници.

Ядките са извънредно потребни, тъй като съдържат доста витамини, минерали и значими детайли, като калий, калций, фосфор и желязо, потребни мазнини и фибри. За хората, които не ядат месо, те са значим източник на белтъчини. Нищо чудно, че още нашите прапрапрадеди са хапвали ядки.

Орехите се смятат за най-старата дървесна храна, която познаваме. Хапваме ги сурови, печени и като част от разнообразни ястия и сладкиши. По-голямата част от ядките, които обичаме порастват на дървета и шубраци, само че не всички. Фъстъците, да вземем за пример, са тревисто растение като боба и граха.
/ iStock/Getty Images
Бадемите са родственици на прасковите и плодът им е семе в черупка, която се отстранява преди ястие. Ядките имат тъмна люспа, която може да се обели, в случай че бадемите се потопят в гореща вода. Бадемите са потребни против простуда и грип, редуцират холестерола, оказват помощ и против диабет и сърдечни проблеми, за понижаване на кръвното налягане, защищават от рак, богати са на протеини, оказват помощ за повишение на мозъчната интензивност, употребяват се против запек, както и спомагат за отслабването.

Днес ядките се оферират в магазина през цялата година, само че обичайно се свързват с есента. Някои ядки като бадемите, бразилският орех и макадамията доближават до нас от далечни страни. Други – като ореховите и кайсиевите ядки – идват от растения, типични за България.

Близки до ядките като усет и потребни свойства са семената. Те също зареждат тялото с доста сила. Такива са семената на сусама, слънчогледа, тиквените семки и лененото семе. Фъстъците, да вземем за пример, са семената на растението фъстък, което доближава от 30 до 50 см на височина. Самите фъстъчета порастват в шушулки подземен и са обгърнати в червеникави люспи.
/ iStock/Getty Images
Плодовете на ореха порастват на огромни дървета, които доближават до цели 30 м. Младите орехчета са покрити със зелена обвивка, която се разпуква, когато узреят. Под нея има твърда кафява черупка.

Шамфъстъците са семената на ниско храстовидно дърво, което също се назовава шамфъстък. Плодовете му наподобяват на грозде и ядките са скрити в тях. Шам фъстъците имат характерен мирис и зелен цвят. Те са потребни за крепко сърце. Когато на ден ядем от 50 до 100 грама шамфъстък, се понижава кръвното налягане, в случай че сме в положение на стрес.

Шамфъстъците имат едно от най-високото наличие на фибри от всички ядки, като могат да обезпечат 12% от нужния ви дневен банкет на фибри. Препоръчително е да одобряваме към 14 грама фибри на всеки 1000 калории.

Шамфъстъкът съдържа антиоксиданти като лутеин и зеаксантин, както и витамин Е. Лутеинът и зеаксантинът защищават очите и могат да понижат риска от макулна недъгавост, която е една от водещите аргументи за слепота в старческа възраст. Яденето единствено на 60 грама шамфъстъци дневно също по този начин може да усили равнищата на витамин Е в кръвта ви.

Плодът на дървото кашу се споделя кашу-ябълка. Прилича на круша и може да се яде. На върха на кашу-ябълката пораства семето, което всички назоваваме ядка кашу. Кашу-ябълката не се среща в България, защото плодът е гальовен и не може да се транспортира на дълги дистанции. Кашу-ябълката може да се срещне в Бразилия, Индия или Кения.

Най-много неща за кашуто знаят народите, обитаващи тропиците, тъй като точно те употребяват напълно плодовата част и ядката. Известно е, че в един от регионите на Амазония, племената вършат от плода напитка, която е срещу настинка, а кората и листата се употребяват за чай, който оказва помощ при стомашно разстройство. Отварата от кората оказва помощ при доста заболявания: псориазис, екзема, сифилис, бронхит и други