Наследникът на Наполеон и Жозефин, който загина за свободата на България
XIX е векът на огромните промени в Европа, последователно старите режими отстъпват място на новите буржоазни връзки. Въпреки това аристокрацията към момента е преобладаващо съсловие в редица европейски страни. Нейните позиции в сфери като дипломацията и военното дело се резервират съвсем до края на Първата международна война.
Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) не прави изключение. В нея взимат присъединяване както представителите на елементарното дворянство, по този начин и на императорската фамилия – така наречен велики князе. Един от тях ще отдаде живота си за свободата на нашето родно място. Това е княз Сергей Лойхтенбергски – правнук на френската императрица Жозефин, брачна половинка на Наполеон Бонапарт.
„ Князът на пръв взор произлиза от една съветска фамилия, която в действителност надалеч не е съветска, а демонстрира фактът, който ние постоянно подценяваме като историци, и като общество, че тя е интернационална. Колкото е национална една аристокрация, колкото държи на своите национални проблеми и ги позволява с войни и дипломация, толкоз тя е интернационална по своите фамилни връзки “, съобщи пред БГНЕС историкът Николай Поппетров от Института за исторически проучвания на Българска академия на науките.
Биографията на княз Лойхтенбергски, който е участник в Освободителната война, е един характерен образец за това. „ Той има действителен принос за освобождението ни и за основаването на модерната българска страна. Неговите корени са повече френско-германски, в сравнение с съветски, само че в това време той е съветски дворянин от неговия най-висш хайлайф “, съобщи Поппетров.
Князът е правоприемник на семейството Боарне, която води началото си от един админ – губернатор на карибския остров Мартиника, който на собствен ред има наследник военачалник във френската революционна войска. „ Този военачалник е имал нещастието да загуби сражението при Майнц, което е основно за революционната войска и заради това е гилотиниран в епохата на терора. Остава наследник – Йожен. Но тук значимото е друго. Гилотинираният военачалник е бил женен за една благородничка от междинна ръка от Мартиника, която е наричана от император Наполеон I Жозефин – това е императрицата, неговата първа законна брачна половинка, а той е нейният втори мъж. Наполеон осиновява нейните деца “, уточни историкът.
Йожен дьо Боарне има една невероятна кариера. Става вицекрал на Италия, по-късно е изпратен на военна задача в Бавария, където се дами за принцеса от ръководещата династия Вителсбах. „ Покрай брака с тази баварска принцеса, щерка на един от най-издигнатите в интелектуално отношение владетели от онази ера крал Максимилиан Йозеф, Йожен получава купата херцог Лойхтенбергски. Тя се дава на непознатите аристократи, които влизат в фамилията на баварските крале. Йожен умира през 1824 година в Мюнхен и се смята от немските историци като германец, макар че е французин “, описа Николай Поппетров.
Фамилията се оказва в Руската империя с помощта на едно от седемте деца на Йожен – Максимилиан Наполеон дьо Боарне (1817 – 1852), който подписва брак с великата съветска княгиня Мария Николаевна, щерка на император Николай I и пруската принцеса Шарлота.
„ Максимилиан е изпратен с военна задача в Санкт Петербург през 1837 година, където се влюбва в Мария и остава в Русия. Там основава семейство през 1839 година За тях императорът построява един от най-внушителните и красиви дворци – Маринския, намиращ се до фамозния Исакиевски събор “, описа Поппетров.
Братът и сестрите на Максимилиан също са сключили бракове с водещите кралски фамилии – едната сестра е омъжена за краля на Швеция, другата за императора на Бразилия, а брат му за кралицата на Португалия. „ От седем деца три са сродени с водещи династии. Това е една илюстрация на династичните връзки и тяхното значение в онази ера “, съобщи Николай Поппетров.
Но с изключение на в България наследниците на Йожен дьо Боарне вземат участие в комплицираните игри на баварската фамилия Вителсбах на Балканите. Имало е предложение гръцкият крал Отон, който е бил бездетен, да бъде още веднъж завещан от баварски принц, този път с семейството Лойхтенберг. Втората опция е била тя да оглави новосъздадената Румъния, само че и в двата случая проектите пропадат. „ Виждаме по какъв начин един човек, който ще стигне до България по какъв начин неговата фамилия остава следа в целия Балкански район. Балканите са едно от полетата на засилен династичен интерес от страна на немските страни и по-конкретно на двете огромни монархии – Прусия и Бавария “, уточни историкът.
Той акцентира, че ние подценяваме династичните връзки, а те остават определящи за XIX век. „ Тази смесена кръв, която тече в жилите на теза аристократи ги прави отворени към други култури и космополити в една огромна европейска политика. Но другото, което е по-важно те стават националисти и последователи на политиката на страната, в която живеят. Лойхтенберг ще бъдат съветски офицери, цар Фердинанд I ще бъде български монарх и ще държи на Велика България, а румънският крал, който е от фамилията Хоенцолерн в последна сметка през Първата международна война ще води война против Германия, ръководена от същата фамилия. Това е една тема, която би трябвало да се осмисля доста по-широко “, съобщи историкът.
Максимилиан Лойхтенбергски има също седем деца. Княз Сергей Максимилианович (1849-1877 г.) е шестото дете, като в фамилията му има и още двама братя, свързани по някакъв метод с България. Княз Николай Лойхтенбергски се демонстрира в боевете за Казанлък, Нова и Стара Загора, а княз Евгений е женен за сестрата на военачалник Скобелев.
Княз Сергей е трябвало да прави кариера в държавната администрация и по-точно в основното през онази ера Министерство на вътрешните работи, което е в основата на Великите промени, отворили пътя на Русия към капитализма. Сергей обаче избира военната кариера: „ По това време децата на елита не бягат от военната кариера, както е в този момент “.
Княз Сергей получава предопределение в Действащата съветска войска на Балканския полуостров. В състава на Предния отряд с пълководец генерал-лейтенант Йосиф Гурко се демонстрира при освобождението на Търново. Повишен е във военно звание генерал-майор от 1877 година Командирован е в Русчушкия отряд с пълководец великия княз Александър Александрович. На 24 октомври 1877 година по време на разузнаване при село Иваново е погубен.
„ Това е първият представител на императорското семейство, който умира на българска територия във войната. Тези аристократи идват тук, борят се за да завоюват една война – едни от резултатите, на която е тези братя славяни да бъдат освободени, въпреки че за княз Сергей не са братя славяни, само че политиката е такава. Вие сте чужденец в Русия, натурализирали сте се, тази политика е вашата родна политика. Светът е доста динамичен и не е тъкмо това, което ние си представяме “, заключи Николай Поппетров. /БГНЕС
