Как щеше да изглежда България ако си беше останало бай-Тошово време
www.chr.bg
Вече 28 години след рухването на Тодор Живков у нас продължава да се приказва за „ бай-тошово време “ – една възвеличавана легенда за приказни времена на умерено обилие, тъждество, приятелство, работа за служащите, обич сред хората и кавги сред комшии.
Човек може да се наслуша за това какъв брой прелестни са били тези времена и в случай че не е живял тогава и не е чел кой знае какъв брой за тези времена, ще остане с усещането, че фактически е било някаква форма на химера, над която с топли очи и тежки ръце е бдяло едно огромно Държавна сигурност. Да, тази последната част най-често я не помнят в разказите, само че всеки си знае, че я е имало.
Какво обаче щеше да стане в случай че този популярен водач беше траял да господства строго, само че заслужено над пролетариата и правилните приятели? Как щеше да наподобява 2017 година под ръководството на Българска комунистическа партия и наследниците на Тодор Живков?
Любимият архитектурен жанр на българския соц – панелните кутийки, щяха да са главната форма на строителство. Популацията пораства, жилищата също, а какъв по-лесен метод да намериш място за всички от това да ги навреш в по този начин познатите сиви блокове. А и си носи посланието – всички са идентични, всички са равни.
Междувременно всички тези лъскави бизнес здания щяха да са сменени от държавни ведомства – държавна компания за програмисти, държавна компания за колцентрове, за маркетингови проучвания. Ако си мислите, че сегашната корпоративна среда е суховато място, което те лишава от детските ти фантазии, представете си единствено какъв бегемот ще е това, в случай че се слее с държавната администрация.
За сметка на това всички ще са наети на работа. Фактът, че самата работа ще се прави с интензивността на петъчен ден в държавната администрация е друга тематика. Важното е да кипи труд. Или най-малко добродушно да къкри.
В същото време младежите ще се шляят по хоремагове. Вярно, оттова няма да може да се купи кой знае какво, само че ще ги има, а витрините им ще са цялостни с лъскави неща… за очите на чужденците, децата на тираджиите и тези от партията.
За сметка на това на самите млади няма да им пука доста, тъй като ще са забили очи в смарт телефоните си „ Правец “, таблетите си „ Правец “ или преносимите компютри си „ Правец “. Една марка за всички, с цел да няма ядосани. Разбира се, те може и да не са чааак толкоз бързи, само че пък за сметка на това ще устоят на всевъзможни удари.
А като си вземеш една джаджа, я сменяш след към най-малко 10-15 години. Хем здрави, хем по този начин или другояче ще ти се наложи да чакаш горе долу толкоз, че да ти пристигна отново ред за покупка. Но пък машинката ти ще си работи безотказно (с по някой различен удар в земята сред другото). А и нали ти стига единствено да си разцъкваш профила във ВКонтакте, както и останалите съветски версии на Snapchat, Twitter, Instagram и така нататък
А има ли интернет (особено в случай че той е цели 20 мегабита) нещата са супер. Само би трябвало да внимаваш какво пишеш в социалките, че чичковците от Държавна сигурност пазят и то доста по-добре от родната полиция. Но не си ли отваряш устата за политика и такива работи, всичко е наред. Виж, „ Мелодия на годината “ е напълно безвредна тематика.
Там няма да има Криско и Гери-Никол, само че пък за сметка на това естрадата ще си има Кристиан Талев и Гергана Николаева Георгиева, гордо взели щафетата от Орлин Горанов и Силвия Кацарова. Самите формати няма да са мръднали кой знае какъв брой от 70-те насам. А някъде скрито по мазетата хора ще слушат незаконно Бийонсе и Джъстин Бийбър.
Телевизията отново ще е единствено една, с няколко стратегии, с цел да може да се наврат всички родственици на огромните водещи и режисьори. По тях няма да върви Big Brother, че да не вземат да си помислят нещо феновете, нито излъчвания от вида на „ Фермата “, тъй като това по този начин или другояче множеството хора ще си го изпитват и сами на село. За сметка на това „ Минута е доста “ ще се готви след няколко години да отпразнува 40 години на екран.
Нямаше да има „ Игра на тронове “, само че така и така една камара хора по този начин или другояче харесват повече съветския „ Кухня “. Щяхме да си имаме съветски супергерои, съветски фентъзита и съветска фантастика, а от Москва току виж разрешат и България да си направи лични.
Въобще идилия. А най-хубавото от страната ще се показва пред света по време на „ Знаме на мира “ (под патронажа на Жени Живкова). Да видят всички по какъв начин в България расне здрава, социалистическа младеж… Докато всичко в близост си върви постепенно и умерено, ненапълно зациклило в средата на 80-те. Петилетка след петилетка…
Вече 28 години след рухването на Тодор Живков у нас продължава да се приказва за „ бай-тошово време “ – една възвеличавана легенда за приказни времена на умерено обилие, тъждество, приятелство, работа за служащите, обич сред хората и кавги сред комшии.
Човек може да се наслуша за това какъв брой прелестни са били тези времена и в случай че не е живял тогава и не е чел кой знае какъв брой за тези времена, ще остане с усещането, че фактически е било някаква форма на химера, над която с топли очи и тежки ръце е бдяло едно огромно Държавна сигурност. Да, тази последната част най-често я не помнят в разказите, само че всеки си знае, че я е имало.
Какво обаче щеше да стане в случай че този популярен водач беше траял да господства строго, само че заслужено над пролетариата и правилните приятели? Как щеше да наподобява 2017 година под ръководството на Българска комунистическа партия и наследниците на Тодор Живков?
Любимият архитектурен жанр на българския соц – панелните кутийки, щяха да са главната форма на строителство. Популацията пораства, жилищата също, а какъв по-лесен метод да намериш място за всички от това да ги навреш в по този начин познатите сиви блокове. А и си носи посланието – всички са идентични, всички са равни.
Междувременно всички тези лъскави бизнес здания щяха да са сменени от държавни ведомства – държавна компания за програмисти, държавна компания за колцентрове, за маркетингови проучвания. Ако си мислите, че сегашната корпоративна среда е суховато място, което те лишава от детските ти фантазии, представете си единствено какъв бегемот ще е това, в случай че се слее с държавната администрация.
За сметка на това всички ще са наети на работа. Фактът, че самата работа ще се прави с интензивността на петъчен ден в държавната администрация е друга тематика. Важното е да кипи труд. Или най-малко добродушно да къкри.
В същото време младежите ще се шляят по хоремагове. Вярно, оттова няма да може да се купи кой знае какво, само че ще ги има, а витрините им ще са цялостни с лъскави неща… за очите на чужденците, децата на тираджиите и тези от партията.
За сметка на това на самите млади няма да им пука доста, тъй като ще са забили очи в смарт телефоните си „ Правец “, таблетите си „ Правец “ или преносимите компютри си „ Правец “. Една марка за всички, с цел да няма ядосани. Разбира се, те може и да не са чааак толкоз бързи, само че пък за сметка на това ще устоят на всевъзможни удари.
А като си вземеш една джаджа, я сменяш след към най-малко 10-15 години. Хем здрави, хем по този начин или другояче ще ти се наложи да чакаш горе долу толкоз, че да ти пристигна отново ред за покупка. Но пък машинката ти ще си работи безотказно (с по някой различен удар в земята сред другото). А и нали ти стига единствено да си разцъкваш профила във ВКонтакте, както и останалите съветски версии на Snapchat, Twitter, Instagram и така нататък
А има ли интернет (особено в случай че той е цели 20 мегабита) нещата са супер. Само би трябвало да внимаваш какво пишеш в социалките, че чичковците от Държавна сигурност пазят и то доста по-добре от родната полиция. Но не си ли отваряш устата за политика и такива работи, всичко е наред. Виж, „ Мелодия на годината “ е напълно безвредна тематика.
Там няма да има Криско и Гери-Никол, само че пък за сметка на това естрадата ще си има Кристиан Талев и Гергана Николаева Георгиева, гордо взели щафетата от Орлин Горанов и Силвия Кацарова. Самите формати няма да са мръднали кой знае какъв брой от 70-те насам. А някъде скрито по мазетата хора ще слушат незаконно Бийонсе и Джъстин Бийбър.
Телевизията отново ще е единствено една, с няколко стратегии, с цел да може да се наврат всички родственици на огромните водещи и режисьори. По тях няма да върви Big Brother, че да не вземат да си помислят нещо феновете, нито излъчвания от вида на „ Фермата “, тъй като това по този начин или другояче множеството хора ще си го изпитват и сами на село. За сметка на това „ Минута е доста “ ще се готви след няколко години да отпразнува 40 години на екран.
Нямаше да има „ Игра на тронове “, само че така и така една камара хора по този начин или другояче харесват повече съветския „ Кухня “. Щяхме да си имаме съветски супергерои, съветски фентъзита и съветска фантастика, а от Москва току виж разрешат и България да си направи лични.
Въобще идилия. А най-хубавото от страната ще се показва пред света по време на „ Знаме на мира “ (под патронажа на Жени Живкова). Да видят всички по какъв начин в България расне здрава, социалистическа младеж… Докато всичко в близост си върви постепенно и умерено, ненапълно зациклило в средата на 80-те. Петилетка след петилетка…
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ