Wenyuan Wu Голяма част от настоящите дискусии по повод икономическата

Wenyuan Wu

Голяма част от актуалните полемики във връзка икономическата „ самостоятелност “ на Европа се върти към все по-голямото напрежение в връзките с администрацията на Тръмп по такива въпроси като външната политика, като търговията и Иран. Вниманието върху тези проблеми изтика на втори проект още една значима смяна: забележителният дял на енергийната индустрия в Европа, основа на европейския обединен пазар последователно минава в ръцете на руснаци и китайци.

Независимо от опасността от американските наказания и общото противопоставяне, включително вътре в европейския блок, строителството на „ Северен поток 2 “ - газопровода на компанията „ Газпром “ на стойност от 11 милиарда $, който ще даде опция за доставка на природен газ от Русия за Германия по дъното на Балтийско море, се доближава до довеждане докрай. Междувременно Китай интензивно се бори за енергийни „ награди “ в целия Европейски съюз. Например китайската държавна енергийна компания China Three Gorges, която към този момент е огромен акционер на холдинга Energias de Portugal, заяви за готовността да изкупи всички акции, които не са нейна благосъстоятелност в този холдинг за 10,8 милиарда $.

Резкият растеж на размера на вложенията на Москва и Пекин на практика във всички браншове на енергийната индустрия на Европа – от изкопаеми горива и възобновими източници на сила до произвеждане на електрическа енергия и инфраструктура провокират рецензия както в чужбина, по този начин и вътре в Европейския съюз. Тревогата на първо място е обвързвана с единството на Европейския съюз и казуса с нечестната конкуренция. Ако не се решат тези проблеми, техните геополитически и търговски последици ще се трансфорат в чеп в връзките сред Съединени американски щати и Европа и ще предизвикат съществени различия вътре в единния европейски пазар.

Може ли Европа да се довери на съветския газ?

Дългогодишните геополитически спорове и реторика от епохата на студената война са причина за паника, зараждаща по отношение на съветските вложения в европейския енергиен бранш. През месец май министъра на енергетиката на Съединени американски щати Рик Пери предложи да се одобри закон, предусещащ въвеждане на наказания против компании, в това число и европейски, които вземат участие в реализирането на плана „ Северен поток 2 “, обяснявайки това с нуждата от прекъсване на строителството на този газопровод. Въпреки, че „ Газпром “ има позволения от Русия, Финландия, Швеция и Германия, той се сблъсква със съпротивата от страна на Дания, която и до момента не е дала разрешението си за строителството от сектора на газопровода на нейна територия. Освен това против този план интензивно стачкуват доста страни от Централна и Източна Европа, в това число Полша и страните от Балтика, без да приказваме за Украйна.

Европейската комисия също изрази своето безпокойствие по отношение на увеличението на зависимостта на този район, както от газа, по този начин и от Русия – недружелюбна в политическия смисъл страна, която и до момента е под глобите на Европейския съюз, въведени по отношение на експанзията й в Украйна. В опит да се понижат рисковете от тази взаимозависимост, Европейската комисия направи промени в политиката си, с цел да накара „ Северен поток 2 “ да извършва условията на европейските регулатори. Сега „ Газпром “ оспорва тези промени в Европейския съд. За отбелязване е, че вътрешните различия, зародили към този план пречат на ефикасната реализация на енергийната политика на Европейската комисия, която е ориентирана към реализиране на интегриран вътрешен пазар. Факт е, че „ Северен поток 2 “ не минава през територията на Украйна, Полша и Словакия, с които Русия има доста сложни връзки, по отношение на което те се притесняват, че този нов газопровод може по някакъв метод да способства за нова експанзия, да стане причина за понижаване на приходите в тези страни.

Пекин: „ дял във всеки бизнес “

За разлика от метода на Русия, китайските вложения в европейския енергиен бранш са доста по-мащабни и многообразни – от изкопаеми горива до възобновими източници на сила по целия континент. Страните от Централна и Източна Европа станаха известни с направлението в границите на формата „ 16+1 “ - формата на съдействие е 11 страни членки на Европейския съюз и 5 балкански страни с Китай в границите на китайската самодейност „ Един пояс, веднъж “.

Лидерите на Европейския съюз изпитват все по-голяма паника по отношение на работата на платформата „ 16+1 “, която дава опция на Китай да подписва двустранни покупко-продажби за финансиране със страните, участващи във формата. Брюксел се бои, че това ще подкопае целостта на Европейския съюз, ще принуди членовете да заобикалят условията и законите на блока (ЕС). Някои от участниците във формата „ 16+1 “ са недоволни от това, че китайците вършат бизнес.. Някои политически кръгове в Брюксел виждат в Китай сътрудник, който може да отслаби демократичните основи на Европа.

Извън формата „ 16+1 “, Китай доставя за Европа такива първични материали като телур, галий, индий и такива редки детайли като неодим и диспрозий, които играят значима роля в слънчевата и вятърната енергетика. Тъй като специалистите предвиждат, че през 2040 година каузи на слънцето и вятъра ще е към 80 % от създаваната в Европа сила, ролята, която Китай ще играе при доставката на тези материали ще има както краткосрочни, по този начин и дълготрайни последици. Първо, политиката на Пекин ще оказва доста въздействие върху европейския бранш на възобновима сила, създавайки спомагателни външни опасности, в това число и с спиране на снабдяването и нестабилност на цените, а също по този начин посредством нечетна конкуренция с локалните компании. В дълготрайно бъдеще енергийната сигурност на Европа, може да се окаже компрометирана, поради повишаване на зависимостта от Китай и понижаване на конкурентоспособността на международно равнище.

Уверенията: прекомерно малко и прекомерно късно

Разбира се, съветските и китайските заинтригувани кръгове отхвърлят тази рецензия и упорстват за това, че техните вложения ще донесат полза на всички страни. Единственият акционер в „ Северен поток 2 “, „ Газпром “ се употребява с финансовата поддръжка на пет западноевропейски компании – австрийската OMV, англо-холандската Shell, френската Engie и немските компании Uniper и Wintershall. Освен това „ Газпром “ подписа контракти за осъществяване на обособените типове действия с италианската компания Saipem и швейцарската Allseas.

Междувременно Пекин продължава да упорства за това, че уверено поддържа концепциите за интеграция и единение на Европейския съюз: по време на 21-та среща сред Европейския съюз и Китай, която се организира през април 2019 година, китайският министър председател Li Keqiang още веднъж подчертава върху нуждата от всеобхватно партньорство сред Пекин и блока (ЕС).
Такива едностранни уверения обаче не са задоволителни, с цел да заглушат страховете на европейците, които се изясняват с историята на техните страни, а също по този начин и с културните и политически разлики. Въпреки че китайските вложения в европейския енергиен бранш постъпват главно от частни компании, тази финансова поддръжка въпреки всичко е отражение на ясна политическа тактика, ориентирана към усилване на вътрешната енергийна сигурност на Китай, а също по този начин и усилване на интернационалните позиции на китайските корпорации.

В същото време съветската държавна компания „ Газпром “ води безбройни разногласия с украинското държавно управление във връзка доставките на природен газ. Например през 2009 година тя спря доставките на газ за Европа, с цел да попречи на Украйна да взима газ от газопроводите, преминаващи през територията й и приключи доставките за Полша, Унгария и Словакия през „ Северен поток 1 “, с цел да не доставят газ за Украйна. В края на краищата, в тази ситуация с такива страни като Русия и Китай е невероятно да се споделя икономическа и политическа мотивация и с убеденост да се твърди, че зад финансовите им вложения не стоят политически цели.

Успехът по решаването на тези проблеми, които стоят пред Европейския съюз е учреден на способността на страните членки от този блок да поддържат единството и доближаването, с цел да понижат агресивното въздействие на Русия и Китай, а също по този начин да водят пълноценни, смислени полемики, отвън несъразмерното опростяване.

Оригиналът на публикацията: https://oilprice.com/Energy/Energy-General/Will-Europe-Ever-Shake-Its-Dependence-On-Russian-Energy.html