Вярвам, че когато си малък в този конкурентен пазар, е

...
Вярвам, че когато си малък в този конкурентен пазар, е
Коментари Харесай

Софтуерните услуги винаги ще са търсени

" Вярвам, че когато си дребен в този конкурентен пазар, е по-добре да подходиш като дребния ресторант с меню с три неща, които обаче са доста хубави. "

© Цветелина Белутова Профил

Крум Хаджигеоргиев е съосновател и изпълнителен шеф на българската компания за софтуерни услуги и разработка " Мелън ". Има дълготраен опит в бранша, а в " Мелън " дава отговор за ръководството, бизнес развиването, продажбите и маркетинга. Участва в борда на шефовете на БАСКОМ (Българска асоциация на софтуерните компании), бил е наставник и в първия фонд на Eleven. Компанията

" Мелън " е компания за софтуерни услуги в региона на уеб и мобилните технологии (.NET, PHP, Python, Ruby, SharePoint, HTML/JS, iOS, Android, Windows Phone, PhoneGap, Xamarine, Adobe AIR), интерактивните медии, дизайна и други Компанията има развойни центрове в София, Велико Търново и Скопие, както и офиси за продажби в Европа. Фирмата има голям брой награди за желан разработчик през годините, а клиентите й са от най-различни сфери. За последната регистрирана към този момент година - 2016 година, приходите на " Мелън " доближиха 8.4 млн. лева.при облага от 641 хиляди лева В компанията работят 160 чиновници, като през тази година упованията са броят им да продължи да пораства. Още по тематиката
Първият китайски покупател на българска IT компания

" ММ Солушънс ", която е доставяла програмен продукт за над 60 модела смарт телефони и таблети на Samsung, LG, Sony, Huawei и други, има нов притежател – ThunderSoft от Пекин
1 фев 2018
Най-големите компании за програмен продукт: Все по-силно българско наличие

Технологичните сдружения леко забавят растежа на приходите си. Сега той е 14%, а година по-рано е бил 23%
15 авг 2017
Завръщане към стартъп корените

Изпълнителният шеф на " Телерик академия " Бойко Яръмов пред " Капитал "
23 юни 2017 Как се развива софтуерният бранш през последните години и къде е мястото на " Мелън "?

Секторът пораства по-бързо от останалите, да не кажа, че е най-бързо растящият в нашата стопанска система. През последните пет години той се удвои по доходи. Като брой на хората в промишлеността също съвсем се удвои - повишена е с към 1.8 пъти за същия интервал от пет години. Всички в бранша сме оптимистично настроени - това е наклонност на напредък през последните 15 години, която има всички шансове да продължи.

Що се отнася до нашето място в тази общественост като шеф, ние сме една от относително по-старите компании на пазара – на над 15 години. Сред водещите сме в областта на услугите, считаме да останем такива и отсега нататък. По брой на чиновниците упоритостите ни са по-скоро да растем стабилно, а не толкоз бурно. Добавяме едни 15 - 20% всяка година. В момента сме 160 души, като по-голямата част от тях са в София. От 10 години имаме и развоен център във Велико Търново. От три години имаме подобен в Скопие, където работят към 40 души.

Колко по-трудно се ръководи бизнес на разнообразни местоположения?

Определено внася спомагателен пласт администрация и пътувания.

Има ли огромни разлики сред македонския и българския IT бранш?

Не са огромни, само че те не са толкоз развъртян пазар като българския. Тук има по-дългогодишни обичаи и улегнали компании. Със сигурност обаче наваксват бързо, а геният там е доста непосредствен до нас като качество и отношение. Разбира се, има културни разлики и специфики на пазара. Затова там имаме локален мениждмънт и дружно съумяваме да се оправим добре.

Като директен очевидец на развиването на бранша през годините по какъв начин смятате: в този момент по-трудно или по-лесно се прави бизнес в тази промишленост?

Ще отговоря от две страни. От едната, бизнес се прави доста по-лесно, защото сме част от Европейския съюз, а промишлеността се е развила и улегнала. От позиция на продажби и разгръщане е доста по-лесно - нещата се случват по-бързо, всичко към този момент е обвързвано, а единствено преди 10 години нямаше даже видеоконферентни диалози. Полетите, най-много в Европа, са налични и извънредно елементарно можеш да отидеш да се видиш с клиента.

От позиция на пазара на труда е малко по-различно, само че тази обстановка не е от през вчерашния ден или оня ден. Спомням си 2000-2001 година пускахме публикация за работа и за два дни имахме към 100 CV-та. Мисля, че три-четири години по-късно всичко се обърна - пускаш публикация и след към една-две седмици получаваш една-две кандидатури. Това е фигуративно казано, несъмнено, само че като цяло още към 2005-2006 година нещата с фрагментите станаха доста по-трудни. Хората не бяха толкоз доста и не бяха толкоз опитни. Така че в този момент търсенето на хора за компании като нашата се случва малко по-бавно, що се отнася до фрагменти с опит и експертиза, и не чак толкоз мъчно за такива с по-малко опит. Цялата общественост и екосистема работи старателно и целеустремено отдавна, с цел да има такива хора, да сме по-привлекателни като работодатели и да се прави бизнес по явен, транспарантен и забавен метод. Все повече хора избират специалността програмист, както и работа в тази сфера, даже и да не са експерти. Например аплайват за административна и HR роля, тъй като споделят, че им харесва промишлеността.

Що се отнася до младши фрагменти, отново споделям - доста е значимо, че цялата общественост от години работи за една и съща цел: има тренинг академии и частни организации, които влагат в образования, и надлежно фрагментите като брой хора порастват. Отделно университетите работят все по-тясно с браншовите организации и обособени компании за основаването на такива експерти. Държавата не ни пречи, от време на време ни оказва помощ. В браншовата ни организация БАСКОМ си имаме нашите дела и борби. Но цялата екосистема работи, с цел да може секторът да пораства. Барометърът на БАСКОМ на софтуерната промишленост демонстрира, че за последните пет години тя е пораснала от 1% от Брутният вътрешен продукт до 2.2%. Приходите са над 1 милиарда евро за 2016 година, а за 2017 година се чака да порастват още. А растежът на заплатите за последните четири години е над 30%. Търсенето и предлагането е баланс - има хронично и огромно търсене, предлагането наваксва по-бавно, надлежно и разноските на фирмите порастват.

Има ли вид около дефицит на фрагменти секторът да е балон, който в един миг да се спука?

Не, за мен нещата са много разумни от икономическа позиция. Става дума за търсене и предложение, толкоз е просто. Когато има доста търсене, нещата се бутат към еквилибриум - или цените се подвигат, или предлагането се усилва. България като размер е дребна, има негативен приръст, демографски проблеми и така нататък, т.е. има дефицит на квалифицирани експерти. Според мен не може да се приказва за балон при повдигане на цените. Какво може да се случи? Или бизнес моделитe на някои компании ще отпаднат, с цел да освободят място на другите, които могат да заплащат повече пари, или пък множеството компании ще се опитат да създават фрагменти по разнообразни изобретателни способи, което към този момент се случва. За мен постоянно е било необичайно, че някои хора се притесняват в дълготраен проект, че в България влизат от ден на ден дребни, междинни и огромни компании. За огромните компании е ясно, че ще наемат хора от пазара и ще създават хора за пазара. През призмата на няколко години напред и няколко обратно това единствено оказва помощ на нашия бранш да пораства. За всеки има място, в случай че влага и прави печеливш бизнес. Да, някои ще отпаднат по време на това странствуване, само че колкото повече компании на пазара, толкоз по-добре в дълготраен проект.

Споменахте, че с БАСКОМ работите тясно за разрешаването на някакви общи проблеми. Виждате ли позитивно развиване в региона на сините карти?

За доста от фирмите това е още един канал, посредством който да намират фрагменти. Има отчасти смислени терзания за какво това не може да се отпуши изцяло. Но премахването на маркет теста и улеснение на процедурата разрешава на фирмите да са привлекателни за хора от Западните Балкани, Украйна, Молдова и така нататък Не бива да забравяме, че тези страни също поставят старания да разрастват този бранш, който е прекрасен, печеливш и главно експортно насочен. Колкото по-лесно е да вкарваме умни хора от другаде, толкоз по-добре за бранша, а и освен за бранша - тези хора идват тук, способстват за Брутният вътрешен продукт, прибавят стойност и така нататък

Някои компании и академии поставят старания да преквалифицират по-възрастни хора, които са имали кариера в други браншове. Виждате ли опция в сходни начинания?

Да, допустимо е. При нас се е случвало някъде сполучливо, някъде не толкоз. Нямаме желания да наемаме млади вместо по-възрастни хора, мъже, а не дами, и така нататък В общи линии добре пристигнал е всеки, който може и вижда смисъл да бъде тук и да се оправя със дилемите. Не инцидентно в компанията ни 38% са дами, при приблизително за промишлеността у нас 28%. Тази специалност за мен е универсална от позиция на пол и каквато и да било друга принадлежност. Съответно дали си възрастен или млад е въпрос на това дали имаш предпочитание да се учиш, да се развиваш и да си вършиш работата, за която си нает. Последният чиновник, който наехме, е над 50 години, превъзходен експерт, който се мести от Истанбул. Има интерес от хора от Турция, които се прибират тук, и които по някакъв метод са свързани с България.

Така че преквалификацията на фрагменти по-скоро е въпрос на това дали те имат предпочитание да го създадат, а не дали ние желаеме или бихме ги наели. За страдание България не е доста приятeлски настроена към хора в предпенсионна възраст от позиция на работодатели. Много от тях не се замислят, че това е добра опция за последващо развиване, изключително тези с инженерно обучение.

Какви и къде са главните ви клиенти?

Работим главно с клиенти от Западна и Северна Европа, Обединеното кралство, също по този начин Съединени американски щати. Много малко са от България. Допреди няколко години бизнесът ни беше разграничен 50 на 50 Западна Европа - Съединени американски щати, в този момент е 65% в Европа. Повечето сътрудници от сектора виждат Европа като евентуално положително място да развият бизнеса си. Много е близко, в Европейския съюз сме, съвсем няма часова разлика, имаме добра известност като бранш. Съответно те се отварят от ден на ден към нас. Разбира се, Съединени американски щати е голям пазар, изключително за продуктовите компании, само че особено за нас в бранша за услугите за разработка на програмен продукт Европа пораства по-бързо.

Има ли късмет да има повече български компании със личен артикул, а не толкоз снабдители на услуги?

Има. Тук не е въпросът толкоз дали са компании със личен артикул или услуги за разработка на програмен продукт, а дали се подвига добавената стойност. И в двата бранша се подвига. Ние ясно сме се дефинирали като компания, която работи повече в региона на професионалните услуги за междинни до огромни предприятия.

Но да, наклонността е да има от ден на ден компании със лични артикули, които продават на открито. Колкото повече сполучливи истории има, толкоз повече мотивация имат младежите да се опитат да вършат това нещо в България. За мен доста прелестно е наблюдението, че от ден на ден хора имат аргументи да останат в България. При тази съгласуваност и скорост на интернет към този момент няма граници.

Помага ли и стартъп екосистемата?

Естествено. Дори аз се чувствам, че на моменти обмислям като стартъп бизнесмен, въпреки към този момент да сме на 17-18 години като компания. Изключително доста оказа помощ развиването на тази екосистема за избора на кариерен път и на личната концепция от доста хора. Пак споделям, значимо е всички детайли в тази екосистема да работят - обучение, страна, бизнесът, който не е в стартъп стадий, R&D институти и други Преди време ми споделиха сходно нещо и в Израел - с цел да работи екосистемата, би трябвало всички да вземат участие, не може един да не работи и да пречи. А в случай че се замислите, това се случи с жълти стотинки - тези 20-30 милиона евро, с които потеглиха фондовете LAUNCHub и Eleven, може би са едни от най-добре изхарчените европейски пари в България.

Бихте ли направил нещо друго, в случай че в този момент стартирахте " Мелън "?

О, да. Хубаво е да си вземеш поука от уроците от правенето на бизнес. Едно от главните неща, които бих направил друго, е компанията да има повече фокус и специализация. Вярвам, че когато си дребен в този конкурентен пазар, е по-добре да подходиш като дребния ресторант с меню с три неща, които обаче са доста хубави. И когато си изградиш някаква известност, че това е твоето нещо и ти го правиш конкурентно по отношение на всички останали играчи на пазара, въпреки да си дребен, към него можеш да градиш доста по-лесно. Можеш да се опиташ да растеш в разнообразни области. А преди време ние се лутахме и разпилявахме допълнително неща, в сравнение с можехме да създадем. Много е сложен този избор, когато си доста дребен: мога ли да откажа тази поръчка, когато пожертвам да не дам заплати идващия месец.

Второто нещо, което бих направил друго, е да се науча да уплътнявам на най-много скъпото времето на хората, с които градим нещо. Програмистите са с разнородни знания - в случай че имаш един план с една софтуерна платформа и различен - с друга, е доста мъчно да прехвърлиш хора от едната в другата. Или лишава време да ги преквалифицираш, или още веднъж си на пазара на труда - хем имаш хора без работа, хем ти трябват хора за други платформи. С течение на времето и внасянето на положителни практики, на по-добър надзор над продажбите и така нататък този развой се случва все по-добре и по-добре. При нас това е един от главните индикатори, с които мерим дали се оправяме добре - продуктивността и дали се разпилява геният ни.

Къде виждате " Мелън " след пет години?

След пет години се виждаме два пъти по-големи: и като хора, и като доходи. Не е ясно този стопански цикъл докога ще продължи, само че е ясно, че постоянно ще има търсене на услуги за разработка на програмен продукт. Целта ни е резистентен, а не упорит и бърз напредък. Наясно сме, че в случай че желаеме да достигнем до тези по-привлекателни планове в нашия бизнес, би трябвало да имаме размер. Но избираме да реализираме тази цел органично, а не посредством придобивания и наемания. Всяка година слагаме по 15 - 20% растеж. Q&A

Намирате ли баланс сред свободно и работно време?

От позиция на физическо наличие в офиса - да. Отдавна не сме в стадий на 18-часов, даже 12-часов работен ден. Но телефонът ми е постоянно включен и неведнъж получавам рецензии у дома, че пресилвам. Опитваме се да дадем този баланс на всеки в компанията. Важно е да си добре в персонален проект, с цел да се справяш добре и професионално.

Какви устройства и приложения употребявате?

Смартфон и преносим компютър, а десктоп компютърът го пенсионирах към този момент. Използвам все по-малко устройства. По отношение на софтуера всекидневието ми имейл, чат, браузър и от време в точния момент Powerpoint и Excel.

Имате ли обичано бизнес четиво?

За страдание не ми остава доста време да чета дълги книги, което е голям минус. Но за мен една от книгите, която ми е тип препоръка, е Winning на Джак Уелч. Тя е много базова и old school, само че универсална от позиция на това какво е значимо за един бизнес. Чел съм и много други, само че тя остава непреходна и през днешния ден.
Интервюто взе Константин Николов
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР