Честваме Трифон Зарезан по стар стил, как се е празнувало...
Вярва се, че Трифунци, както се назовават Трифон Зарезан и двата дни след него, води началото си от Дионисиевите празници, чествани още по времето на траките. Както става с доста други антични традиции, които църквата не може да изкорени, тя възприема и им поставя нов етикет. Така живелият през 3 в. Във Фригия врач Трифон, става по-късно патрон на по-раншните празници и през днешния ден ние ги знаем като дни на Свети Трифон.
Според националните поверия в някои елементи на страната пък, Свети Трифон е брат на Богородица. Веднъж тя предходна около него с дребния Исус на ръце до момента в който той режел лозето, той й се присмял, само че тя траяла пътя си и отишла в дома му, като рекла на жена му: „ Иди бързо на лозе, че мъжът ти си отряза носа ”. Трифоница хукнала към лозето и като го видяла непокътнат, му споделила какво са й рекли. А той да се похвали, споделил: „ Аз не нарязвам така, а така ” и вдигнал ножиците да покаже по какъв начин реже, само че без да исканаистина си отрязал носа. Оттам идва и „ Зарезан ”, а в някои елементи на страната му викат и „ Чипия ”. Някъде на иконите той се изобразява с косер в ръка и с отсечен нос.
Ето какво споделя за националните обичаи на този ден Михаил Арнаудов:
Денят 1 февруари (по нов жанр 14 февруари – бел.админ) се назовава Трифон зарезан. Той се чества от лозари, кръчмари и градинари, на които светецът е настойник. В Пловдивско още от вечерта селяните събират пари за коливо, свещи, ракия и гощавка, а на заранта бият камбаните като за огромен празник. Като се съберат в църква, след литургия отиват всеки с бъклица алено вино на лозе и зарязват с наострен косер няколко най-плодовити лози, които се поливат с вино и благославят да родят доста грозде.
В Скопско всеки взема от „ кръстената ” в църква вода, занася я с пепел на лозето си, с цел да „ изпръхнува ” гроздето, т.е. да има по-големи зърна. Като се „ закроят ” (зарежат) няколко лози, сяда се на забава. В Струга и Прилеп назовават светеца „ Трифон алкохолик ” и имат вяра за него, че се е опил на лозе, та по тази причина си пресякъл носа.
В Малгарско (Източна Тракия) садят овощни дръвчета, а лозята пръскат със светена вода. Когато обикалят лозовите кютюци, един пита: „ Трифоне, къде си? ” А различен дава отговор: ” Под лозата, от грозде не се видя! ” Първият прибавя: „ До година никак да не се видиш! ”
Празнува се освен Трифон, само че и двата следни дни, наричани „ Трифонци ”. Тогава не се работи, от боязън да не пострадат хората от вълци. Жените не плетат, не предат, не тъкат и не отварят ножици, с цел да бъдат затворени челюстите на вълците. По всякакви белези се гадае времето през годината.
В Родопско домакинята удря с секира о някой дирек и виновност: ”Чуеш ли ме, Трифоне? ” А от къщи й дават отговор: ”Не чуем те от масло, от сирене ” и така нататък и това се назовава „ Трифоносване ” (за плодородие).
В Северна България (Русенско, Търновско, Плевенско, Врачанско) на тоя ден става избор на цар на лозята. Като се съберат, точно, на лозе, лозарите поставят на трапезата китка босилек, увита с червен конец, и три пръчки от лоза, и най-старият споделя: „ Кой е цветущ, дано поеме китката и да стане Трифон (цар) ”. Който желае, става, поема китката и всекиму честити. Царят тогава благославя: „ Хайде да бъде честито и берекетлия! На всяка лоза по шиник, а от всяка гижа (пън) по чъбър! ” Всичко дават отговор „ Амин ”.
Според националните поверия в някои елементи на страната пък, Свети Трифон е брат на Богородица. Веднъж тя предходна около него с дребния Исус на ръце до момента в който той режел лозето, той й се присмял, само че тя траяла пътя си и отишла в дома му, като рекла на жена му: „ Иди бързо на лозе, че мъжът ти си отряза носа ”. Трифоница хукнала към лозето и като го видяла непокътнат, му споделила какво са й рекли. А той да се похвали, споделил: „ Аз не нарязвам така, а така ” и вдигнал ножиците да покаже по какъв начин реже, само че без да исканаистина си отрязал носа. Оттам идва и „ Зарезан ”, а в някои елементи на страната му викат и „ Чипия ”. Някъде на иконите той се изобразява с косер в ръка и с отсечен нос.
Ето какво споделя за националните обичаи на този ден Михаил Арнаудов:
Денят 1 февруари (по нов жанр 14 февруари – бел.админ) се назовава Трифон зарезан. Той се чества от лозари, кръчмари и градинари, на които светецът е настойник. В Пловдивско още от вечерта селяните събират пари за коливо, свещи, ракия и гощавка, а на заранта бият камбаните като за огромен празник. Като се съберат в църква, след литургия отиват всеки с бъклица алено вино на лозе и зарязват с наострен косер няколко най-плодовити лози, които се поливат с вино и благославят да родят доста грозде.
В Скопско всеки взема от „ кръстената ” в църква вода, занася я с пепел на лозето си, с цел да „ изпръхнува ” гроздето, т.е. да има по-големи зърна. Като се „ закроят ” (зарежат) няколко лози, сяда се на забава. В Струга и Прилеп назовават светеца „ Трифон алкохолик ” и имат вяра за него, че се е опил на лозе, та по тази причина си пресякъл носа.
В Малгарско (Източна Тракия) садят овощни дръвчета, а лозята пръскат със светена вода. Когато обикалят лозовите кютюци, един пита: „ Трифоне, къде си? ” А различен дава отговор: ” Под лозата, от грозде не се видя! ” Първият прибавя: „ До година никак да не се видиш! ”
Празнува се освен Трифон, само че и двата следни дни, наричани „ Трифонци ”. Тогава не се работи, от боязън да не пострадат хората от вълци. Жените не плетат, не предат, не тъкат и не отварят ножици, с цел да бъдат затворени челюстите на вълците. По всякакви белези се гадае времето през годината.
В Родопско домакинята удря с секира о някой дирек и виновност: ”Чуеш ли ме, Трифоне? ” А от къщи й дават отговор: ”Не чуем те от масло, от сирене ” и така нататък и това се назовава „ Трифоносване ” (за плодородие).
В Северна България (Русенско, Търновско, Плевенско, Врачанско) на тоя ден става избор на цар на лозята. Като се съберат, точно, на лозе, лозарите поставят на трапезата китка босилек, увита с червен конец, и три пръчки от лоза, и най-старият споделя: „ Кой е цветущ, дано поеме китката и да стане Трифон (цар) ”. Който желае, става, поема китката и всекиму честити. Царят тогава благославя: „ Хайде да бъде честито и берекетлия! На всяка лоза по шиник, а от всяка гижа (пън) по чъбър! ” Всичко дават отговор „ Амин ”.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ