ВУниверситета на Куинсланд има изложба с най-продължителния лабораторен експеримент в

...
ВУниверситета на Куинсланд има изложба с най-продължителния лабораторен експеримент в
Коментари Харесай

Каква е целта на 100-годшния експеримент

ВУниверситета на Куинсланд има галерия с най-продължителния лабораторен опит в света. Той е продължавал толкоз дълго, че двама от уредниците му са умряли, преди да видят каквито и да било резултати.

Експериментът е стартират през 1927 година от Томас Парнел, първият професор по физика в университета. Замислен като проява на мощно вискозни материали, Парнел взема смола - излишък от дестилацията на въглищни катрани - загрява я, слага я в затворена стъклена фуния и по-късно изчаква три години, с цел да се утаи във формата на контейнера. Това може да наподобява като дълъг интервал от време, с цел да се изчака опит, който даже да стартира, само че поради плануваната дълготрайност на демонстрацията, това е било просто едно дълго мигване.

The Longest-Running Laboratory Experiment In The World Is Streaming Live Right Now
— IFLScience (@IFLScience)
През 1930 година Парнел отрязал дъното на фунията, позволявайки на мощно вискозната течност постепенно да изтича от дъното. Оттогава опитът продължава да се организира необикновено постепенно. Първата капка паднала осем години след началото на опита, като през идващите 40 години паднали още пет. Експериментът се организира към този момент близо 100 години и е бил под управлението на няколко разнообразни шефове. Както Парнел, по този начин и неговият правоприемник професор Джон Мейнстоун умират, без да видят по какъв начин пада капката, а актуалният страж е професор Андрю Уайт. 

Сега обаче опитът е под непрекъснатото наблюдаване на уебкамера, което значи, че някой може да стане очевидец на идната капка. Последното рухване (докато не се появи друго) се състоя през 2014 година, което се вижда тук на мощно ускорени фрагменти.



И по този начин, може ли опитът да ни каже нещо забавно? 

Въпреки че опитът не е толкоз следен (той е подложен на съмненията на стайната температура и вътрешният диаметър на стеблото не може да бъде тъкмо измерен без риск от разваляне на експеримента), той има няколко изненади за нас. 

Като се вземат поради редица фактори, е допустимо да се направи рационална оценка на вискозитета на смолата.

" След това вискозитетът на смолата се пресмята като q = (2,3 +0,5) x 108 Pa s, което е голямо спрямо този на елементарните течности ", се изяснява в публикацията за опита.

" Водата при 20°C има вискозитет от 1,0 x 10-3 Pa s. Трябва да се означи обаче, че (като се пренебрегне свръхфлуидността) той е непосредствен до геометричната междинна стойност на диапазона от стойности, които физиците преглеждат - ефикасният вискозитет на Земята е от порядъка на 1020 Pa s. "

Това не се вписва добре в предходните предсказания.

" Резултатът за вискозитета от опита с капката смола не съответствува добре с прогнозите, учредени на [предишни] измервания, даже в случай че се вземат поради големите вариации на вискозитета с температурата и много незнайната температурна история на опита ", написа екипът.

" Вероятното пояснение се крие в другия вискозитет на другите проби смола - те биха могли да имат друго съответствие на уловените летливи въглеводороди и това да повлияе на вискозитета. "

Ако желаете да гледате опита онлайн, можете да го извършите.

В момента се образува много огромна капка - само че не бихме предложили да гледате прекомерно дълго, защото идната капка се чака да падне някъде през идващото десетилетие, а до тогава има още доста време.

Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в 
Източник: vesti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР