Второкласник от Варна смая журито на литературен конкурс
Второкласник от Варна се трансформира в звезда на интернационалния книжовен фестивал „ Варналит” с атрактивно есе на тематика „ Писмо до мен след 10 години”, в което разказва фантазиите за своето бъдеще на село, осведоми Нова Телевизия.
Творбата на Йоан Костов сграбчи специфичната премия в ученическия конкурс на фестивала и бе показано персонално от писателя Захари Карабашлиев.
" Аз съм Йоан, на 8, само че към този момент съвсем на 9 години, от Варна. Още нямам имейл и употребявам този на мама, само че май ми е време да имам. Сега ще ви опиша за проектите си за бъдещето. След 10 години ще съм на доста значима възраст, тъй като ще съм пълновръстен, независим (ако съм отговорен), ще мога да карам кола и няма да чувам мама и баща. На 18 години няма да съм възпитаник, може да съм студент, само че може и да не съм и мисля да заживея на село. Ние село нямаме, живеем в апартамент, а вътрешният ни двор за нищо не става”
„ Леля Живка има куче - Пантелей. И аз желая куче, обаче мама не дава, изморена е от почистване и от гледане на животни преди мен. Ще върша най-хубавия зехтин и ще го продавам. Обещал съм на доста хора да им давам от него, на мама и баща - по 2 литра месечно, на баба, на вуйна и чичо също, в случай че още са живи. Ще имам 5 външни кучета, прасе, овца, кокошка и крава. Мама споделя, че храната е доста значима, по тази причина все готви и прави домашно кисело мляко. Аз също ще се науча да квася и непрекъснато ще пия айрян”.
„ Толкова желая да пребивавам в тази моя къща, че не знам по какъв начин ще устоя още 10 години. Това ми е фантазията към този момент, а в случай че реша нещо друго, отново ще ви пиша ", приключва есето си Йоан.
Творбата на Йоан Костов сграбчи специфичната премия в ученическия конкурс на фестивала и бе показано персонално от писателя Захари Карабашлиев.
" Аз съм Йоан, на 8, само че към този момент съвсем на 9 години, от Варна. Още нямам имейл и употребявам този на мама, само че май ми е време да имам. Сега ще ви опиша за проектите си за бъдещето. След 10 години ще съм на доста значима възраст, тъй като ще съм пълновръстен, независим (ако съм отговорен), ще мога да карам кола и няма да чувам мама и баща. На 18 години няма да съм възпитаник, може да съм студент, само че може и да не съм и мисля да заживея на село. Ние село нямаме, живеем в апартамент, а вътрешният ни двор за нищо не става”
„ Леля Живка има куче - Пантелей. И аз желая куче, обаче мама не дава, изморена е от почистване и от гледане на животни преди мен. Ще върша най-хубавия зехтин и ще го продавам. Обещал съм на доста хора да им давам от него, на мама и баща - по 2 литра месечно, на баба, на вуйна и чичо също, в случай че още са живи. Ще имам 5 външни кучета, прасе, овца, кокошка и крава. Мама споделя, че храната е доста значима, по тази причина все готви и прави домашно кисело мляко. Аз също ще се науча да квася и непрекъснато ще пия айрян”.
„ Толкова желая да пребивавам в тази моя къща, че не знам по какъв начин ще устоя още 10 години. Това ми е фантазията към този момент, а в случай че реша нещо друго, отново ще ви пиша ", приключва есето си Йоан.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ