Вторник, 10 септември. София ври и кипи. Скандалът за шпионаж

Вторник, 10 септември. София ври и кипи. Скандалът за шпионаж нажежи публичните пристрастености. Пред Съдебната палата пък се образуват митинги "за " и "против " избора на Иван Гешев за основен прокурор. По целия център има ситуирани чиновници на Министерство на вътрешните работи. Напуснала съм работното си място и съм пренебрегнала горещите събития на деня. Вълнувам се само от Алеята на книгата.

Радостно ми е, одобрявам "Витошка " с цялата шум и суетност. Е, единствено оня шадраван за какво не го демонтираха... Но пък децата от доста време са го обикнали и търчат нагоре-надолу по него. Та и аз като дете приближавам бодро, хванала 2-годишния си наследник за ръка. Бързам да се потопя в света на книгите, неглижирайки наличието на формалните лица, измежду които министърът на културата и зам.-министъра на образованието.

Обаче се случва нещо, което ме разсейва. Един от кандидат-кметовете мина по "Витошка ". Крачи напред-назад с антуража си от пиари. Спира се на раздумка и с жителите. Изведнъж минава различен господин на междинна възраст, който подвиква: "Хората нямат самун да си купят, вие вършиме метро ". Проследявам с взор възмутения жител.

Е, по какъв начин все ще се откри някой да измрънка?! Що за безпочвен коментар? - чудя се.

Безспорно упованията към кметските избори са огромни. Медиите преливат с информация кой претендент, с чия поддръжка, какви обещания, къде ще бъде повдигнат за кмет. Макар и да остава горчив усет, че най-после нищо не зависи от тях, хората въпреки всичко могат да създадат задоволително осведомен избор кой претендент, от чия партия, чия предизборна стратегия дава отговор на настояванията му и може оптимално да покрие упованията му за развиване на града. Било за превоза, за детските градини, за ремонтите... Но да очакваш кметът да е индивидът, който да ти обезпечи хляба... е, не е напълно вярно. Противопоставянето на обект, който има основно значение за развиване на столицата, какъвто е в тази ситуация метрото, на обществения статус на жителите, е неправилно.

Видно е, това са следващите избори, на които жителите ще задават титанически упования към кметовете. Както едно време едни протестиращи желаеха президентът да вдигне заплатите. И още веднъж тези избори ще ни припомнят, че не сме дорасли да вървим със света напред. Неприемливо е диалогът за другояче значими неща да се принизява до битовизми.

Несъмнено "как се вади насъщният " вълнува на първо място, само че този въпрос е за различен спор. Колко вода изтече и българинът си остана все по този начин подозрителен, неудовлетворен, подготвен най-вече да огледа отдолу под вежди, след това да похвали. Сещам се и за различен коментар от сорта на "Побъркаха народа, в този момент ще им взимат деца " във връзка Стратегията за дететo. Ама това, че има един формален документ, че там няма такива страхотии написани, че би трябвало да се чете, да се преценяват неща, преди да се изговарят манипулативни изказвания - не! За българина постоянно е по-лесно да скочи и гръмко да съобщи нежеланието си с това, което се предлага.

Та, по този начин и с метрото. Ключово е за хората метрото да обхване от ден на ден точки на София. Това ще е от изгода и за работещите, и за работодателите, за майките, чиито деца са признати в учебно заведение или ясла по-далеч от вкъщи им, за улеснение за разходки, в случай че щете. Въобще, все позитивни неща се сещам. Но българинът отново ядосан - по какъв начин, откъде- накъде ще се дават толкоз пари, моите пари, на данъкоплатците!

Драги ми, Алеко, заставам пред паметника ти на "Витошка " и си мисля какъв талант си ти, че си основал вечен Бай Ганьо - воин, който оживява всеки ден пред очите ми.