Елизабет и тронът на Медния град вдъхновен от български митове
Вторият разказ на Петър Голийски – " Елизабет и тронът на Медния град ", още веднъж ни среща с дребното момиче Елизабет, която познаваме от първия му разказ – " Елизабет и тайната на Живата вода ". Историята води младите читатели по следите на античен ръкопис, рискови създания и вълнуващи завършения в един магичен свят. Елизабет е едно напълно нормално момиченце, което обича да върви на кино, да ѝ купуват несесери в крещящи цветове и ненужни скрънчита и мечтае да има Ютюб канал.
Но преди три месеца попада във Вълшебната страна, където съумява да открие Живата вода и да помогне на болната си майка с нея. Единствено вуйчо ѝ има вяра на описа за претърпените от нея завършения. Той я води в Народната библиотека, от където да вземат ръкописа на Константин и ѝ споделя историята на Ибрис и Изидор Франка, на Медния град и една надвиснала неволя. Скоро дребното момиче още веднъж се озовава във Вълшебната страна с нова задача – да помогне на арварите, като задейства отбраната на Медния храм. За основаването на облика на основната героиня Петър Голийски е въодушевен от действителния живот и " дяволитото ангелче " Елизабет, негов непосредствен другар. В сюжета създателят вплита освен детайли от българския фолклор и легенди, употребява значително претекстове от Кавказ и Азия, само че и исторически артефакти.
" За пример на ръкописа на Константин, който Елизабет и вуйчо ѝ откриват и с който стартира историята, използвах един византийски текст против богомилите от XI век. Впрочем богомилите също за забъркани в " Елизабет и тронът на Медния град ". Също византийска по генезис е концепцията за Медния град и Медния храм в него. Става дума за един роман от IX век, в който магическото сърце на българската столица Плиска е показано като медно гумно, т.е. меден харман. При съставянето на листата на змейските царе и човешките императори на Медния свят пък съчетах средновековния " Именник на българските владетели " със листата на предпотопните царе на античен Шумер.
Пак от книжовен генезис е и концепцията за съществуването на невидима мрежа от седем храма измежду звездите – тя ми хрумна, до момента в който четях един арабски създател от Х век, който написа за седем велики храма в Азия отпреди възхода на исляма " – споделя Петър. За някои от рисковите създания, които ще открият младите читатели измежду страниците на романа, създателят споделя: " Елизабет и нейният сателит Боян първо се сблъскват с Курдал-Гундур, или Ковача, както той е по-известен.
Образът на Ковача е построен по претекстове от кавказкия и евразийския фолклор. Той не е изначално злобен, само че по една или друга причина е трябвало да се подчини на Ирбис, господаря на Самбалут. Ирбис е основната зла мощ и в двете книги за Елизабет. Той стои на назад във времето, надалеч в своя свят Самбалут, само че по едно и също време с това неговите прислужници и бойци го трансформират в изцяло действителна опасност освен за Елизабет и Боян, само че и за всички вълшебни светове измежду звездите. Слугите на Ковача, гундурите, са в забележителна степен заимствани от българския фолклор. " На 11 септември се състоя представянето на романа " Елизабет и тронът на Медния град ". То беше част от Културната стратегия на Алея на книгата – София.
Но преди три месеца попада във Вълшебната страна, където съумява да открие Живата вода и да помогне на болната си майка с нея. Единствено вуйчо ѝ има вяра на описа за претърпените от нея завършения. Той я води в Народната библиотека, от където да вземат ръкописа на Константин и ѝ споделя историята на Ибрис и Изидор Франка, на Медния град и една надвиснала неволя. Скоро дребното момиче още веднъж се озовава във Вълшебната страна с нова задача – да помогне на арварите, като задейства отбраната на Медния храм. За основаването на облика на основната героиня Петър Голийски е въодушевен от действителния живот и " дяволитото ангелче " Елизабет, негов непосредствен другар. В сюжета създателят вплита освен детайли от българския фолклор и легенди, употребява значително претекстове от Кавказ и Азия, само че и исторически артефакти.
" За пример на ръкописа на Константин, който Елизабет и вуйчо ѝ откриват и с който стартира историята, използвах един византийски текст против богомилите от XI век. Впрочем богомилите също за забъркани в " Елизабет и тронът на Медния град ". Също византийска по генезис е концепцията за Медния град и Медния храм в него. Става дума за един роман от IX век, в който магическото сърце на българската столица Плиска е показано като медно гумно, т.е. меден харман. При съставянето на листата на змейските царе и човешките императори на Медния свят пък съчетах средновековния " Именник на българските владетели " със листата на предпотопните царе на античен Шумер.
Пак от книжовен генезис е и концепцията за съществуването на невидима мрежа от седем храма измежду звездите – тя ми хрумна, до момента в който четях един арабски създател от Х век, който написа за седем велики храма в Азия отпреди възхода на исляма " – споделя Петър. За някои от рисковите създания, които ще открият младите читатели измежду страниците на романа, създателят споделя: " Елизабет и нейният сателит Боян първо се сблъскват с Курдал-Гундур, или Ковача, както той е по-известен.
Образът на Ковача е построен по претекстове от кавказкия и евразийския фолклор. Той не е изначално злобен, само че по една или друга причина е трябвало да се подчини на Ирбис, господаря на Самбалут. Ирбис е основната зла мощ и в двете книги за Елизабет. Той стои на назад във времето, надалеч в своя свят Самбалут, само че по едно и също време с това неговите прислужници и бойци го трансформират в изцяло действителна опасност освен за Елизабет и Боян, само че и за всички вълшебни светове измежду звездите. Слугите на Ковача, гундурите, са в забележителна степен заимствани от българския фолклор. " На 11 септември се състоя представянето на романа " Елизабет и тронът на Медния град ". То беше част от Културната стратегия на Алея на книгата – София.
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ