Европа е изправена пред криза на Балканите и трябва да действа скоро
„ Втората международна война свърши, само че Първата още не е”, това са думи на почитан турски представител, казани в Анкара. Подобни изявления за положението на европейския континент могат да бъдат чути в Москва, Киев или на Балканите, разяснява авторитетният политолог Иван Кръстев в „ Гардиън” (The Guardian).
Единственото място, където този вид проблеми не се разясняват, е Брюксел . Според Кръстев повода е, че Европейският съюз още не е подготвен за свят, където геополитиката се завръща, в който държавни управления, както и огромна част от обществото, са захласнати от граници и територии и са склонни да дефинират триумфа не толкоз посредством икономическия напредък, колкото s националната си горделивост.
Русия и Турция си поделят Балканите, Европейски Съюз мълчи
Българите в Албания: Жива ми, Майка България
Македонски медии: Албанци всеобщо вадят български паспорти
Този сюжети се разиграва през днешния ден на Западните Балкани, където потенциалът на Европейски Съюз да мисли и работи като геополитически състезател е подложен на сурово тестване. По-рано този месец Брюксел показа новата си тактика за Западните Балкани. В нея се слага за цел насърчаването на промените в Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Косово, Македония и Албания посредством обновяване на вероятността за участие.
Европейските институции на фона на възхода на популизма, засягащ множеството страни от Европейски Съюз, в този момент наподобява имат храброст да повторят, че обещанието за участие е осъществимо.
Един балкански анекдот разказва най-добре настройката на хората, които усещат, че са ги оставили да чакат прекомерно дълго: разликата сред песимисти и оптимисти е, че оптимистите имат вяра, че Турция ще се причисли по време на албанското председателство на Европейски Съюз, до момента в който песимистите имат вяра, че Албания ще се причисли по време на турското.
Брюксел с право обяснява, че статуквото не е стабилно. Но без никакви следващи дейности това умозаключение може да сътвори неустойчивост в района. Това, от което Европейски Съюз най-вече би трябвало да се опасява, е повтаряне на украинския сюжет, в който държавната поддръжка за европейските желания провокира реакция от съперниците на разширението.
Много фактори доведоха до възобновяване на европейските упоритости на Балканите - не на последно място и неотдавнашната бежанска рецесия, която надълбоко раздруса региона. Вече има възходящ блян за по-голяма интеграция, макар славата на Европейски Съюз, като организация, даваща малко пари и обвързвана с доста администрация.
Едно окуражаващо, въпреки и по-слабо видяно по света събитие, бе неотдавнашната ратификация на контракт за другарство сред България и Македония - две страни, чиито връзки от дълго време бяха проблематични. С постигането на този пробив те алармираха, че е пристигнало времето да се търсят решения.
Но с цел да успее Европейски Съюз да реализира упоритостта си да трансформира Балканите, той би трябвало да осъзнава значимите геополитически промени, които са се случили.
Македония ще стартира договаряния през 2019 година
Лавров: Разговорите за името на Македония са поради Съединени американски щати
Американски специалист: Съединени американски щати да се намесят на Балканите, Москва ще нападна
През 2003 година, когато Брюксел за първи път даде обещание участие, нямаше подозрение, че бъдещето на района ще бъде европейско. Русия гледаше на Балканите най-вече като директна зона за експорт на сила за западноевропейските пазари. Амбицията на Москва тогава беше да резервира известно въздействие, вместо да се конкурира с Европейски Съюз.
Преди петнадесет години Турция беше въодушевена от възможностите си да се причисли към Европа . В резултат на това тя очерта политиката си за Балканите, с цел да показва личната си стратегическа стойност за Европейски Съюз. Тогава още никой не говореше за Китай на Балканите.
Днес геополитическата конкуренция е огромна. Китай ще стане номер едно задграничен вложител в Сърбия тази година. Пекин реализира комерсиалния си маршрут „ Един пояс, един път” сред Азия и Европа. Китайците се надяват, че Западните Балкани ще бъдат в последна сметка интегрирани в европейския обединен пазар, само че не бързат, с цел да може инфраструктурните им планове да избегнат разпоредбите на Европейски Съюз.
Подходът на Русия също се промени . Брюксел не би трябвало да има шпиони в Кремъл, с цел да знае, че Москва ще направи всичко допустимо, с цел да попречи на Македония да се причисли към НАТО - не заради нейното стратегическо значение, а като жест със алегорична стойност.
И европейските политици би трябвало да са наясно, че в случай че продължителният спор сред Гърция и Македония не бъде решен преди идната среща на върха на Европейски Съюз за Западните Балкани през май, това ще докара до двойно проваляне - упоритостите на Скопие ще бъдат разрушени и напъните на Брюксел да бъде одобряван на съществено в района ще намалеят.
Балканите са място, където Русия може да работи за дестабилизиране на Европейски Съюз при доста ниски политически опасности за себе си, както във финансово отношение, по този начин и от позиция на заплахата от борба със Съединени американски щати.
След това имаме Турция, страна, чиито връзки с Европейски Съюз стоят в исторически проект на ниско ниво. Все още не е ясно по какъв начин президентът Реджеп Ердоган ще изиграе картите си на Западните Балкани. Докато Анкара се пробва да построи своето въздействие измежду мюсюлманските общности в района, Москва употребява за собствен лост православните християни. Биха ли могли Русия и Турция да координират своите политики, тъкмо както се пробват да създадат в Сирия?
Ако Европейски Съюз реагира постепенно на тези нови геополитически действителности, тактиката за интеграция на Западните Балкани ще приключи с проваляне.
Единственото място, където този вид проблеми не се разясняват, е Брюксел . Според Кръстев повода е, че Европейският съюз още не е подготвен за свят, където геополитиката се завръща, в който държавни управления, както и огромна част от обществото, са захласнати от граници и територии и са склонни да дефинират триумфа не толкоз посредством икономическия напредък, колкото s националната си горделивост.
Русия и Турция си поделят Балканите, Европейски Съюз мълчи
Българите в Албания: Жива ми, Майка България
Македонски медии: Албанци всеобщо вадят български паспорти
Този сюжети се разиграва през днешния ден на Западните Балкани, където потенциалът на Европейски Съюз да мисли и работи като геополитически състезател е подложен на сурово тестване. По-рано този месец Брюксел показа новата си тактика за Западните Балкани. В нея се слага за цел насърчаването на промените в Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Косово, Македония и Албания посредством обновяване на вероятността за участие.
Европейските институции на фона на възхода на популизма, засягащ множеството страни от Европейски Съюз, в този момент наподобява имат храброст да повторят, че обещанието за участие е осъществимо.
Един балкански анекдот разказва най-добре настройката на хората, които усещат, че са ги оставили да чакат прекомерно дълго: разликата сред песимисти и оптимисти е, че оптимистите имат вяра, че Турция ще се причисли по време на албанското председателство на Европейски Съюз, до момента в който песимистите имат вяра, че Албания ще се причисли по време на турското.
Брюксел с право обяснява, че статуквото не е стабилно. Но без никакви следващи дейности това умозаключение може да сътвори неустойчивост в района. Това, от което Европейски Съюз най-вече би трябвало да се опасява, е повтаряне на украинския сюжет, в който държавната поддръжка за европейските желания провокира реакция от съперниците на разширението.
Много фактори доведоха до възобновяване на европейските упоритости на Балканите - не на последно място и неотдавнашната бежанска рецесия, която надълбоко раздруса региона. Вече има възходящ блян за по-голяма интеграция, макар славата на Европейски Съюз, като организация, даваща малко пари и обвързвана с доста администрация.
Едно окуражаващо, въпреки и по-слабо видяно по света събитие, бе неотдавнашната ратификация на контракт за другарство сред България и Македония - две страни, чиито връзки от дълго време бяха проблематични. С постигането на този пробив те алармираха, че е пристигнало времето да се търсят решения.
Но с цел да успее Европейски Съюз да реализира упоритостта си да трансформира Балканите, той би трябвало да осъзнава значимите геополитически промени, които са се случили.
Македония ще стартира договаряния през 2019 година
Лавров: Разговорите за името на Македония са поради Съединени американски щати
Американски специалист: Съединени американски щати да се намесят на Балканите, Москва ще нападна
През 2003 година, когато Брюксел за първи път даде обещание участие, нямаше подозрение, че бъдещето на района ще бъде европейско. Русия гледаше на Балканите най-вече като директна зона за експорт на сила за западноевропейските пазари. Амбицията на Москва тогава беше да резервира известно въздействие, вместо да се конкурира с Европейски Съюз.
Преди петнадесет години Турция беше въодушевена от възможностите си да се причисли към Европа . В резултат на това тя очерта политиката си за Балканите, с цел да показва личната си стратегическа стойност за Европейски Съюз. Тогава още никой не говореше за Китай на Балканите.
Днес геополитическата конкуренция е огромна. Китай ще стане номер едно задграничен вложител в Сърбия тази година. Пекин реализира комерсиалния си маршрут „ Един пояс, един път” сред Азия и Европа. Китайците се надяват, че Западните Балкани ще бъдат в последна сметка интегрирани в европейския обединен пазар, само че не бързат, с цел да може инфраструктурните им планове да избегнат разпоредбите на Европейски Съюз.
Подходът на Русия също се промени . Брюксел не би трябвало да има шпиони в Кремъл, с цел да знае, че Москва ще направи всичко допустимо, с цел да попречи на Македония да се причисли към НАТО - не заради нейното стратегическо значение, а като жест със алегорична стойност.
И европейските политици би трябвало да са наясно, че в случай че продължителният спор сред Гърция и Македония не бъде решен преди идната среща на върха на Европейски Съюз за Западните Балкани през май, това ще докара до двойно проваляне - упоритостите на Скопие ще бъдат разрушени и напъните на Брюксел да бъде одобряван на съществено в района ще намалеят.
Балканите са място, където Русия може да работи за дестабилизиране на Европейски Съюз при доста ниски политически опасности за себе си, както във финансово отношение, по този начин и от позиция на заплахата от борба със Съединени американски щати.
След това имаме Турция, страна, чиито връзки с Европейски Съюз стоят в исторически проект на ниско ниво. Все още не е ясно по какъв начин президентът Реджеп Ердоган ще изиграе картите си на Западните Балкани. Докато Анкара се пробва да построи своето въздействие измежду мюсюлманските общности в района, Москва употребява за собствен лост православните християни. Биха ли могли Русия и Турция да координират своите политики, тъкмо както се пробват да създадат в Сирия?
Ако Европейски Съюз реагира постепенно на тези нови геополитически действителности, тактиката за интеграция на Западните Балкани ще приключи с проваляне.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ