Втората година под знака на COVID-19 донесе на енергийния сектор

Втората година под знака на COVID-19 донесе на енергийния бранш у нас трима енергийни министри. И три Народното събрание. Така макар количествения брой от министри, както и енергодепутати през двадесет и първи век по пътя към зелената договорка българската енергетика изпраща 2021 година без енергийна тактика. Сега обстановката даже се усложнява, откакто има и неразбираеми обещания за затваряне на въглищните Топлоелектрическа централа през 2038 година, а от горната страна на всичко с мораториум върху цените на тока, парното и водата и лимитирана възбрана върху активността на КЕВР, с енергийни сдружения на ръба на рецесия. Секторът, който изглеждаше някак спретнат, се оказа в безпорядък. Единствената стъпка в вярна посока и то с помощта на строги европейски правила, а и тъй като не е под шапката на енергийната администрация, може да се окаже единствено реализирането на пазарните обединявания на енергийния пазар в сегмента " ден напред " с Гърция и Румъния. Кризата през втората половина на 2021 година завари като цяло България неподготвена, законодателството - непредвидливо към първичните опасности, а бизнесът- заплашен. Така енергийната рецесия в България се оказа и ценова. Още по тематиката Природен газ 26 дек 2021 Една от аргументите е търсенето на негативи, без да се регистрира постигнатото - такава бе обстановката в моментите на взимане на решение. Всъщност високите цени на електрическата енергия и природния газ през втората половина на 2021 година обрисуваха пропуските, които властта реши да излекува с мораториум. Търсенето на излаз става на правилото на познатата ни от детството " игра на сляпа баба ". Обединението на пазарите с Гърция и Румъния в сегмента " ден напред " България се причисли към единния европейски пазар на електрическа енергия " ден напред " (SDAC) посредством границата с Гърция на 11 май. Бизнесът не бе удовлетворен, поради опасенията, че високите цени на електрическата енергия от Гърция ще се пренесат и върху България. Чрез това обединяване обаче се дава опция за разпределение на трансграничния потенциал по най-ефективен метод. Скептицизмът на бизнеса във връзка с това обединяване съществува и през днешния ден за разлика от обединяването в сегмента " ден напред " с Румъния, което започва на 27 октомври. Обединението в този сегмент дава право на имплицирани търгове, които дават опция за обезпечаване на сложен артикул, който включва с изключение на декларираната електрическа енергия, по този начин и нужния метафоричен потенциал, т.е. не се купува настрана от договорката за електрическа енергия метафоричен потенциал на всяка граница. Настъпващата 2022 година ще донесе нов прогрес във връзка с обединяването " ден напред ", само че участниците на пазара са по-скоро обезпокоени от предвижданите промени в Правилата за търговия с електрическа енергия. Там терзанията са поради смяната в работата и организацията на балансиращия пазар и в частност премахването на опцията за обединяване на балансиращите групи, както и на пределната цена, по която доставчиците на балансираща сила могат да подписват покупко-продажби на балансиращия пазар. През лятото на 2022 година се чакат и вести във връзка с " пазар в границите на деня ". Кризата на енергийните сдружения, газа и КЕВР Българската самостоятелна енергийна борса (БНЕБ) е постоянно атакувана за неналичието на задоволително артикули на пазара на електрическа енергия. Бизнесът се оплаква от незадоволително благоприятни условия за дълготрайни контракти и в действителност рецесията сподели, че електроенергийният пазар би трябвало да подходи към малко по-разчупен модел. Задължението цялата сила да минава през борсата може би би трябвало да получи развиване и по-нататък, тъй че бизнесът за съумява да минимизира рисковете. Втората половина от 2021 година и високите цени на електрическата енергия на тържищата изкараха извънредно сериозен проблем за ЕСО и електроразпределителните сдружения. Заложeното в Закона за енергетиката обвързване, енергийните сдружения да купуват електрическата енергия си за софтуерни разноски от борсата в сегмента " ден напред " доведоха до струпване на недостиг от 280 млн. лева към края на ноември при всички мрежови компании. Новият енергиен министър, застъпил на поста през декември тази година, даде обещание финансова поддръжка. Нещо, за което фирмите сигнализираха преди месеци. Съобщение за позитивна развръзка към момента няма, а зимата даже не е почнала. Така рискът за отстраняването на повреди остава. Високите цени на природния газ, а като цяло и енергийната рецесия, също изкараха проблеми в бранша. Част от тях се коренят в законодателството. Изглежда, че е време за актуализиране и прекосяване на идващ стадий на либерализация, а също и разискване на опция за приватизация в бранша. В същото време следва предоговаряне на дълготрайния контракт с " Газпром ", а там компанията с право на предоговаряне е " Булгаргаз ". Като цяло тези процеси ще би трябвало да бъдат оценени и подложени на сериозна взаимна работа на законодателите с Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР). Както е известно от лятото КЕВР работи със състав, който е с изминал мандат. Предизвикателство е там хем да бъдат съхранени фрагментите с опит, хем да се откри ръководител с задоволителни знания и качества на балансьор. Очакваният азерски газ Решаването на проблемите в газовия бранш става в съдействие. Така, както наподобява е решен и казусът с доставката на по-големи количества азерски газ. Многократните пояснения на " Булгаргаз " неизвестно за какво не убедиха някои от специалистите в бранша, че казусът не е нито на българската, нито на азербайджанската страна, а касае авансово обмисляне за потреблението на мрежата от гръцката " ДЕСФА ". Сега след договарянията от няколко месеца към този момент е ясно - България ще получава от 1 януари 2022 година по-големи размери азерски газ. Надеждата въпреки всичко е построяването на междусистемната газова връзка с Гърция, която се бави поради Коронавирус и счупената верига на доставки в световен проект. В България не имат вяра на провалите от ковид, изключително, когато става въпрос за закъснение на доставки, поради неналичието на човешки запас, само че това е въпрос от различен темперамент, с който може да се обяснят и днешните резултати на здравната система. За АЕЦ Българското министерство на енергетиката продължи да се люшка сред АЕЦ " Белене " и 7-ми блок на АЕЦ " Козлодуй " и по времето на ГЕРБ през първите месеци от годината и по време на служебното държавно управление. И в този момент няма ясна позиция. Всъщност, няма постоянно държавно управление, което да идва на власт и да не се ангажира по един или различен метод с развиването на нуклеарната енергетика. Дори служебният министър председател Стефан Янев прикани за явен ангажимент. Опитът до момента сочи - всичко остава на думи. Заради COVID-19 процедурата за избор на стратегически вложител за АЕЦ " Белене " промени своя ход - става въпрос за достъпа до така наречен " осведомителна стая ". Това задържане в незнайното продължава прекомерно дълго. Самите претенденти към този момент мълчат, а казусът ще настъпи, когато предявят искания. Накратко тематиката за АЕЦ " Белене " проточила се през 2021 година е толкоз мъчителна, колкото тази за ТЕЦ-овете в комплекса " Марица Изток ". С тях ще бъде прекрачен и прагът на 2022 година. " Готови за 55 " Европа вкара зелените си очаквания в проекта " Готови за 55 " залагащ на засилен енергиен преход. Повишените условия страната ни трябваше да заложи в Плана за възобновяване и резистентност. За страдание, това, което специалистите се втурнаха да пишат се оказа отвън обсег. Причината - неналичието на енергийна тактика. Разликата е очебийна и би трябвало да се направи. Вместо предходния временен парламент да заседаваше и събираше на разпит този и оня трябваше да направи опит за проверка и в случай че би трябвало да промени на импортирания за разискване вид на Енергийна тактика. Тогава можеше да има доста по-подреден проект за механизма за потенциал във връзка с въглищните централи, а плановете в Плана за възобновяване и резистентност да бъдат подредени. Днес страната ни е в ситуацията от 2020 година - без енергийна тактика, с План за възобновяване и резистентност, който няма база, върху която да стъпи. При това състояние няма да може да отбрани нито един от заложените планове. Анализът на Института за пазарна стопанска система би трябвало да е като настолна книга във връзка с енергийните упоритости на България. Днес приказваме какъв брой добре ще е Европейската комисия да включи в таксономията си природния газ и атомната енергетика. Всички са оптимисти. Българските специалисти също. Амбициите обаче може да свършат дотук, в случай че до месец България няма енергийна тактика с съответна визия и отбрана по плановете от Плана за възобновяване и резистентност и в крайник с " Готови за 55 ". В противоположен случай енергетиката ще продължи да се развива " на парче ", по инерция, наследена от двойния длъжностен стол в енергийното министерство.