Блокирани са 7 млрд. лева от еврофондовете за общините
Втора поредна година към 7 милиарда лв. от еврофондовете са блокирани за общините. На толкоз възлизат средствата по оперативна стратегия
Те обаче към момента не могат да се употребяват, тъй като не е ясно по кое време ще бъде утвърдено Споразумението за партньорство сред България и Европейската комисия за сегашния програмен интервал, а по-късно и оперативните стратегии към него.
Засега е ясно само, че тази седмица се чака ръководителят на Европейска комисия Урсула Фон дер Лайен да разгласи утвърждението на Националния проект за възобновяване и резистентност. Управляващите се надяват скоро по-късно да бъде реализирано и утвърждение на съглашението, а до края на годината - и на първите оперативни стратегии.
Бюджетът на новата оперативна стратегия " Развитие на районите " е близо 7 милиарда лева (3.55 милиарда евро). Той е над два пъти по-голям от този за миналия програмен интервал - към 3 милиарда лева за 2014 - 2020 година Това излиза наяве от последния
Причината за внезапния скок са парите, които идват от фонда за обективен преход за закриване на въглищните централи в Бобов дол, Перник и Гълъбово. Те възлизат на над 3.22 милиарда лв. (1.65 милиарда евро) и към този момент ще могат да се влагат само в областите Кюстендил, Перник и Стара Загора, само че чиято територията са замърсяващите околната среда централи.
Правителството води договаряния за включването на още 8 области за потреблението на тези пари. Това са Сливен, Ямбол, Хасково, Бургас, Варна, Ловеч, Габрово и Търговище. Дали те ще получат зелена светлина от Брюксел, ще стане ясно до края на седмицата.
За 10-те огромни града - 1 милиарда лв.
По новата стратегия " Развитие на районите " десетте най-големи общини ще имат достъп до над 1 милиарда лева за възстановяване на средата на живот. Средствата са заложени в първа предпочитана ос " Интегрирано градско развиване ".
От общото финансиране 850 млн. лева са обезпечени от Европейския фонд за районно развиване, а 199 млн. лева е националното съфинансиране.
Десетте огромни общини са обединени в 4 градски клъстера - по два в южна и в северна България. Средствата са разпределени съвсем по равно.
За най-бедния Северозападен район с центрове за напредък Видин и Плевен са заложени над 215 млн. лева (21.57%). Другият клъстер сплотява Северен централен район и Североизточният район с центрове Русе, Велико Търново и Варна. Техният бюджет е над 277 млн. лева (27.78%).
Клъстерът, който сплотява Южния централен и Югоизточния райони, е с бюджет от 275 млн. лева (27.6%). Той е с центрове за напредък Бургас, Стара Загора, Пловдив.
Четвъртият градски клъстер обгръща Югозападния район с центрове София и Благоевград. Той разполага с бюджет от 279 млн. лева
Разпределението на парите вътре в самия клъстер ще става на спортен принцип и ще зависи от общините. Колкото по-активна е една община в клъстера, толкоз по-голям дял от парите ще усвои, обясниха от Министерство на регионалното развитие. Оттам допълниха, че градовете могат да сплотяват напъните си при кандидатстването и осъществяването на плановете, с цел да реализиран по-значими резултати и мощен резултат за съответната територия.
Две са наложителните условия, с които би трябвало да се съобразят локалните управляващи, с цел да получат финансиране на плановете. Едното е ограниченията, които желаят да приложат, да бъдат планувани в проектите за интегрирано развиване на общините. Те би трябвало да са създадени от общинските управляващи при съблюдаване на метода " отдолу-нагоре " при предлагането на плановете. Другото изискване е плановете, с които общините ще аплайват за финансиране за пътна инфраструктура, обучение, опазване на здравето, обществена политика и просвета, да подхождат на картите за потребностите в бранша, направени от съответните държавни органи и те да се отразени в проектите за интегрирано развиване.
Важно изискване е всяко предложение да получи и поддръжката на жителите, показаха от Министерство на регионалното развитие. Това значи, че първо планът би трябвало да бъде разискван и утвърден от локалното население преди да получи европейско финансиране.
Проектите могат да са за вложения за поощряване на икономическата интензивност в съответния район: инфраструктура за бизнес и предприемачество, в това число създаване на здания, бизнес и индустриални паркове, инфраструктура за нововъведения и развиване на дребни и междинни предприятия (МСП).
Допустими за финансиране остават ограниченията, свързани със саниране на сградния фонд с небосвод до 2050 година Освен добре познатата изолираност, промяна на дограмата и покрива, възможни за финансиране ще са и интегрирани съоръжения за възобновима сила на място, съоръжение за предпазване на силата, градивно подсилване на парцели, където е належащо, в това число и построяването на зарядни станции за електрически автомобили.
Пътищата от I, II и III клас от републиканската пътна мрежа на територията на 10-те градски общини, отвън TEN-T мрежата, също могат да бъдат ремонтирани, както и да бъдат приложени ограничения за пътна сигурност. Условие за финансиране по тази мярка е да се потвърди потребността от обществено включване и икономическо развиване на общината.
Допустими и през новия програмен интервал ще са плановете за създаване на зелена градска инфраструктура и повишение на сигурността в публичните пространства. Това са публични зони за отдих и зелени площи , зелена инфраструктура за здания и междублокови пространства, повишение на сигурността, възстановяване на готовността на институциите да реагират при положение на произшествия, възобновяване на квартали или характерни територии с неподходящи социално-икономически характерности.
Инвестициите в просветителна инфраструктура за предучилищно, учебно и висше обучение, в това число създаване на детски градини , също ще са възможни.
По-малките градове ще си поделят 2.5 милиарда лева
За други 40 града с население над 15 000 поданици са заложени близо 2.5 милиарда лв. (1.28 милиарда евро). Тук попадат останалите регионални градове плюс Горна Оряховица, Дупница, Димитровград, Гоце Делчев, Петрич, Свищов, Лом, Велинград, Карлово и Панагюрище.
Парите за общините в северна България са повече в сравнение с за тези в южна, която е по-развита стопански (отношението е 55:45 в интерес на Севера - бел. ред.).
В новата оперативна стратегия " Развитие на районите " непокътнато място има и продължаващата поддръжка за здравна и обществена инфраструктура. Проектите за съоръжение за даване на интегрирани здравно-социални и обществени услуги в общността за уязвими групи, възрастни, хора с увреждания или деца, в това число детски ясли.
Приоритетно ще се подкрепят и ограничения с директен принос към използването на действия от Плана за деяние за осъществяването на Стратегията на Европейски Съюз за Дунавския район. Те би трябвало да са ориентирани към възстановяване на районната трансгранична инфраструктура и достъпа до селските региони посредством създаване и възстановяване на II и III клас пътища. Заложено е още поощряване на туризма в Дунавския район и развиване на умна дестинация " Дунав ".
Дисбалансите се задълбочават
Изминалите два програмни интервала (2007 - 2020) освен не понижиха несъответствието сред обособените райони в България, само че задълбочиха още повече проблемите с обезлюдяването на цели области, поради неналичието на инфраструктура, опазване на здравето и работа.
От 6-те района у нас всички са едва развити, като се изключи Югозападния. Той е район в преход поради оставането на София в него, която изсмуква евросредствата и минава за развъртян регион по европравилата, за сметка на останалите общини в него.
Разликата сред северозападните и югозападните региони във образуването на Брутният вътрешен продукт е 593% , е посочено в оперативната стратегия. В нея е регистрирано, че доближаване на районите у нас има само във връзка с достъпа и потреблението на интернет от популацията. Въпреки това страната ни доста изостава от средноевропейските индикатори, изключително във връзка с хората с съществени цифрови умения.
Показателите на България към момента остават надалеч от средноевропейските освен по-доходи, само че и по смъртност, дълготрайност на живот, обучение. Българските райони имат един от най-високите проценти на младежи (15-24 г.), които не учат и не работят. Ако междинната стойност за Европейски Съюз е 10.1%, то за Югоизточния регион у нас този индикатор е 21.2%.
Населението в риск от беднотия или обществено изключване у нас е 32.5 на 100, като в Северозападния регион доближава над 41 на 100, до момента в който в Европейски Съюз е 22.4%. Близо 40% от българите не могат да си разрешат задоволително топлота през зимата при приблизително 11% за Европейски Съюз, демонстрират още данните.
Те обаче към момента не могат да се употребяват, тъй като не е ясно по кое време ще бъде утвърдено Споразумението за партньорство сред България и Европейската комисия за сегашния програмен интервал, а по-късно и оперативните стратегии към него.
Засега е ясно само, че тази седмица се чака ръководителят на Европейска комисия Урсула Фон дер Лайен да разгласи утвърждението на Националния проект за възобновяване и резистентност. Управляващите се надяват скоро по-късно да бъде реализирано и утвърждение на съглашението, а до края на годината - и на първите оперативни стратегии.
Бюджетът на новата оперативна стратегия " Развитие на районите " е близо 7 милиарда лева (3.55 милиарда евро). Той е над два пъти по-голям от този за миналия програмен интервал - към 3 милиарда лева за 2014 - 2020 година Това излиза наяве от последния
Причината за внезапния скок са парите, които идват от фонда за обективен преход за закриване на въглищните централи в Бобов дол, Перник и Гълъбово. Те възлизат на над 3.22 милиарда лв. (1.65 милиарда евро) и към този момент ще могат да се влагат само в областите Кюстендил, Перник и Стара Загора, само че чиято територията са замърсяващите околната среда централи.
Правителството води договаряния за включването на още 8 области за потреблението на тези пари. Това са Сливен, Ямбол, Хасково, Бургас, Варна, Ловеч, Габрово и Търговище. Дали те ще получат зелена светлина от Брюксел, ще стане ясно до края на седмицата.
За 10-те огромни града - 1 милиарда лв.
По новата стратегия " Развитие на районите " десетте най-големи общини ще имат достъп до над 1 милиарда лева за възстановяване на средата на живот. Средствата са заложени в първа предпочитана ос " Интегрирано градско развиване ".
От общото финансиране 850 млн. лева са обезпечени от Европейския фонд за районно развиване, а 199 млн. лева е националното съфинансиране.
Десетте огромни общини са обединени в 4 градски клъстера - по два в южна и в северна България. Средствата са разпределени съвсем по равно.
За най-бедния Северозападен район с центрове за напредък Видин и Плевен са заложени над 215 млн. лева (21.57%). Другият клъстер сплотява Северен централен район и Североизточният район с центрове Русе, Велико Търново и Варна. Техният бюджет е над 277 млн. лева (27.78%).
Клъстерът, който сплотява Южния централен и Югоизточния райони, е с бюджет от 275 млн. лева (27.6%). Той е с центрове за напредък Бургас, Стара Загора, Пловдив.
Четвъртият градски клъстер обгръща Югозападния район с центрове София и Благоевград. Той разполага с бюджет от 279 млн. лева
Разпределението на парите вътре в самия клъстер ще става на спортен принцип и ще зависи от общините. Колкото по-активна е една община в клъстера, толкоз по-голям дял от парите ще усвои, обясниха от Министерство на регионалното развитие. Оттам допълниха, че градовете могат да сплотяват напъните си при кандидатстването и осъществяването на плановете, с цел да реализиран по-значими резултати и мощен резултат за съответната територия.
Две са наложителните условия, с които би трябвало да се съобразят локалните управляващи, с цел да получат финансиране на плановете. Едното е ограниченията, които желаят да приложат, да бъдат планувани в проектите за интегрирано развиване на общините. Те би трябвало да са създадени от общинските управляващи при съблюдаване на метода " отдолу-нагоре " при предлагането на плановете. Другото изискване е плановете, с които общините ще аплайват за финансиране за пътна инфраструктура, обучение, опазване на здравето, обществена политика и просвета, да подхождат на картите за потребностите в бранша, направени от съответните държавни органи и те да се отразени в проектите за интегрирано развиване.
Важно изискване е всяко предложение да получи и поддръжката на жителите, показаха от Министерство на регионалното развитие. Това значи, че първо планът би трябвало да бъде разискван и утвърден от локалното население преди да получи европейско финансиране.
Проектите могат да са за вложения за поощряване на икономическата интензивност в съответния район: инфраструктура за бизнес и предприемачество, в това число създаване на здания, бизнес и индустриални паркове, инфраструктура за нововъведения и развиване на дребни и междинни предприятия (МСП).
Допустими за финансиране остават ограниченията, свързани със саниране на сградния фонд с небосвод до 2050 година Освен добре познатата изолираност, промяна на дограмата и покрива, възможни за финансиране ще са и интегрирани съоръжения за възобновима сила на място, съоръжение за предпазване на силата, градивно подсилване на парцели, където е належащо, в това число и построяването на зарядни станции за електрически автомобили.
Пътищата от I, II и III клас от републиканската пътна мрежа на територията на 10-те градски общини, отвън TEN-T мрежата, също могат да бъдат ремонтирани, както и да бъдат приложени ограничения за пътна сигурност. Условие за финансиране по тази мярка е да се потвърди потребността от обществено включване и икономическо развиване на общината.
Допустими и през новия програмен интервал ще са плановете за създаване на зелена градска инфраструктура и повишение на сигурността в публичните пространства. Това са публични зони за отдих и зелени площи , зелена инфраструктура за здания и междублокови пространства, повишение на сигурността, възстановяване на готовността на институциите да реагират при положение на произшествия, възобновяване на квартали или характерни територии с неподходящи социално-икономически характерности.
Инвестициите в просветителна инфраструктура за предучилищно, учебно и висше обучение, в това число създаване на детски градини , също ще са възможни.
По-малките градове ще си поделят 2.5 милиарда лева
За други 40 града с население над 15 000 поданици са заложени близо 2.5 милиарда лв. (1.28 милиарда евро). Тук попадат останалите регионални градове плюс Горна Оряховица, Дупница, Димитровград, Гоце Делчев, Петрич, Свищов, Лом, Велинград, Карлово и Панагюрище.
Парите за общините в северна България са повече в сравнение с за тези в южна, която е по-развита стопански (отношението е 55:45 в интерес на Севера - бел. ред.).
В новата оперативна стратегия " Развитие на районите " непокътнато място има и продължаващата поддръжка за здравна и обществена инфраструктура. Проектите за съоръжение за даване на интегрирани здравно-социални и обществени услуги в общността за уязвими групи, възрастни, хора с увреждания или деца, в това число детски ясли.
Приоритетно ще се подкрепят и ограничения с директен принос към използването на действия от Плана за деяние за осъществяването на Стратегията на Европейски Съюз за Дунавския район. Те би трябвало да са ориентирани към възстановяване на районната трансгранична инфраструктура и достъпа до селските региони посредством създаване и възстановяване на II и III клас пътища. Заложено е още поощряване на туризма в Дунавския район и развиване на умна дестинация " Дунав ".
Дисбалансите се задълбочават
Изминалите два програмни интервала (2007 - 2020) освен не понижиха несъответствието сред обособените райони в България, само че задълбочиха още повече проблемите с обезлюдяването на цели области, поради неналичието на инфраструктура, опазване на здравето и работа.
От 6-те района у нас всички са едва развити, като се изключи Югозападния. Той е район в преход поради оставането на София в него, която изсмуква евросредствата и минава за развъртян регион по европравилата, за сметка на останалите общини в него.
Разликата сред северозападните и югозападните региони във образуването на Брутният вътрешен продукт е 593% , е посочено в оперативната стратегия. В нея е регистрирано, че доближаване на районите у нас има само във връзка с достъпа и потреблението на интернет от популацията. Въпреки това страната ни доста изостава от средноевропейските индикатори, изключително във връзка с хората с съществени цифрови умения.
Показателите на България към момента остават надалеч от средноевропейските освен по-доходи, само че и по смъртност, дълготрайност на живот, обучение. Българските райони имат един от най-високите проценти на младежи (15-24 г.), които не учат и не работят. Ако междинната стойност за Европейски Съюз е 10.1%, то за Югоизточния регион у нас този индикатор е 21.2%.
Населението в риск от беднотия или обществено изключване у нас е 32.5 на 100, като в Северозападния регион доближава над 41 на 100, до момента в който в Европейски Съюз е 22.4%. Близо 40% от българите не могат да си разрешат задоволително топлота през зимата при приблизително 11% за Европейски Съюз, демонстрират още данните.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ