Американка погреба Константин Марков от „Тангра”
Втора жертва даде българският рок, изумена от Ковид-19, след загубата на Димо от „ Пиф ”. На 15 март, единствено за броени дни, откогато заболява, умира Константин Марков. 71-годишният бас-китарист е създател на група „ Тангра ”, чийто разцвет е през 80-те, и единственият музикант, останал от сформирането й през 1976 година до ренесанса й в наши дни. В момента ново парче на „ Тангра ” е на 2-ро място в седмичната ранглиста на БНР, само че уви, Косьо към този момент няма по какъв начин да се радва на земните неща.
Константин Христов Марков – това име остана някак неусетно в листата на отличените от страната с финансови награди в размер на 500 лева (вместо пенсии) създатели от известната музика. Основателят на група „ Тангра ” е измежду представителите на гилдията, съдействали за реализацията на начинанието. Отлично освемомен източник твърди, че Марков се е застъпвал на първо място за свои сътрудници, в сравнение с за своето наличие в определената общественост. За жал, той не дочака материалния израз на заслуженото си самопризнание.
Организмът му се бори единствено седмица с подлото заболяване, в началото – в домашни условия. А преди да заболее, Косьо, както го назовават, бил оптимист, че нещата със болестта и музикалния бизнес вървят на възстановяване. Група „ Тангра ”, която той възроди преди няколко години в нов състав, даже има запланувана дата за концерт в НДК през есента.
„ Косьо беше нашият свят и ние бяхме неговата галактика. Той живя и си отиде, като парченце от поетичните герои на песните на Тангра. Като създател, Косьо имаше дарбата да открива и пресъздава универсални човешки прекарвания и усеща, а като част от фамилията да ни подарява с топлина и благополучие ”, есеистично показа тъгата си брачната половинка Лаура, от която музикантът има щерка.
„ Косьо ме откри в Париж, и ме докара в България тъкмо, като момичето с „ белоснежна рокля пред пети райсъвет ” от прелестната ария по негова музика и текст на Александър Петров – „ Бъди подобен, каквъвто си ”. Тогава бях американка, която танцуваше в най-известното кабаре в света, след това се появи Косьо, който ме трансформира в най-щастливата жена и дружно създадохме семейство и нашата прелестна щерка ”, още от откровението на Л аура, с която китаристът означи 30 години в брак.
„ Това се случи напролет на 1990 година в Париж – разказвал е Косьо алхимията на запознанството си с чужденка. – Един ден отивах към жилището на моя братовчедка. Намираше се по средата на дребна уличка в един от положителните квартали. От другия завършек на улицата забелязах да идва едно момиче със стегната походка и спортна фигура. За мое удивление и двамата спряхме по средата на улицата, пред входа на кооперацията, след което по едно и също време влязохме в асансьора, качихме се на еднакъв етаж, спряхме пред една и съща врата. Тогава взех решение, че ориста желае да ми каже нещо и я заговорих. Оказа се, че тя има урок по пеене при братовчедка ми, която е класическа певица. Братовчедка ми закъсняваше и ние се заговорихме на площадката пред асансьора. Лаура е родена в Чикаго, живяла в Орегон дълги години, приключила консерватория там, карайки голям американски ТИР, с цел да си заплаща таксите. Беше пристигнала преди пет години да си търси шанса в Париж. След известни лутания се явява на прослушване за американската продукция на мюзикъла „ Котките ” и е утвърдена. В представлението пееше и танцуваше степ в функциите на две или три котки, като сменяше костюмите. На въпроса с какво се занимавам, отвърнах че съм музикант от България пристигнал да си търси шанса край Сена. Така стартира всичко. Няколко месеца по-късно, когато визата ми беше изтекла, й споделих, че ще се върна в София, където „ нещата врят и кипят ”. Почти не повярвах на ушите си и я помолих да повтори, когато сподели, че ще пристигна с мен в България! Оженихме се в София през един тъмен и леден дъждовен ден при започване на ноември 1990 година След церемонията в църквата „ Св. Седмочисленици ” отидохме в Руския клуб – един от дребното работещи заведения за хранене по това време. Там беше доста студено и чакахме три часа да ни сервират храната, тъй като имаше режим на тока. Иначе беше радостно. Няколко години по-късно се роди Никол. ”
Константин Марков е роден е на 3 октомври 1949 година Обстоятелството, че е столичанин, си личи в наличието му в музиката. То е блестящо и запаметяващо се, без да е самонатрапващо. Родителите му са минни инженери по обучение, свързани са и с изкуството. Били са и такива времена, когато е влиятелно да имаш в хола си книги и роял, а у Маркови роялите са два, плюс пиано. На него майка му го научава да свири, само че след време го продават – не с цел да освободят място, а по финансови аргументи.
„ Тя свиреше доста добре на пиано, само че тъй като беше приключила в Германия, комунистите не й даваха работа и беше принудена да изкарва прехраната си, като акомпанираше на разнообразни хорове на акордеон. Тя ме срещна с класическата музика, която първоначално не понасях. Ходех на солфеж и мразех преподавателката, тъй като не знаеше кои са „ Бийтълс ”. Днес съзнавам, че класиката е трансформирала хоризонтите ми на усещане и ми даде основата, с цел да продължа напред ”, разкривал е фамилната атмосфера музиканти. Със сестра му, 5 години по-малка, също приключила консерватория, остават сираци на 15 и на 10 години. Майка му се разболява и умира, последвана от бабата и дядото на Косьо.
Увлечението му по техниката и музикалните принадлежности е интензивно от татко му и един от дядовците. Някъде в четвърти клас, за Нова година момчето откри под елхата трансформатор и комплект принадлежности. 20 години по-късно обезпечаването на техника и принадлежности ще станат част от всекидневието на Марков в устрема да сътвори, разпространява и наложи група „ Тангра ”.
А като младеж той прекарва по цели нощи пред остарелия радиоприемник, развивайки чувствителност за новата музика от средата на 60-те години. От западните радиостанции се среща с музиката на „ Бийтълс ”, „ Ролинг Стоунс ”, Джими Хендрикс, „ Крийм ”. Китарата и тесните джинси се трансформират в знаци на рокендрола и свободата и у нас. Първата си китара получава от баба си, предусетила каква ще е реализацията му.
„ Беше българска „ Кремона ”, без адаптери, т.е. не можеше да се включи в усилвател. Веднага започнах да върша проекти по какъв начин да я преработя в електрическа. Нямаше литература или ноти, слушаш, копираш и имитираш.
По това време учех в една от елитните софийски гимназии. Там бяха и много деца на тогавашната номенклатура. Родителите им нямаха нищо срещу тази музика по купоните. Нещо повече, огромна част от плочите и по-късно касетите беше донасяна точно от тях от командировки на Запад. В същото време публично те определяха тази музика като „ упадъчно и нездравословно западно въздействие ” и правеха всичко допустимо да я лимитират и забранят. Никога няма да не помни – родственици в чужбина ми бяха изпратили един от първите албуми на Джими Хендрикс, който обожавах. Отидох на Софийската митница да си го получа, а
служителят видя плочата, извади шило и надраска по един кръст от двете й страни, като ми пожела прелестно слушане. Това беше една дребна преживелица на фона на непрекъснатото криене по входовете на софийските улици, с цел да не ни острижат в някое районно или да не ни срежат крачолите на тесните джинси ”, изповядва приживе Марков.
Като възпитаник той върви да слуша на подготовки групите „ Бъндараците ” и „ Сребърните гривни ”, когато репетират. За да не изпусне сакралните мигове, бяга от учебно заведение. Скоро се снабдява и с първата електрическа китара, поръчана при занаятчия. За да получи отстъпка от цената, му занася дървен материал – дъски от чинове. Остатъкът е безусловно икономисан от закуски.
През пролетта на 1969 година „ Синьо-белите ” – групата на Емил Димитров, афишира конкурс за басист. Константин Марков се явява на прослушването и го утвърждават. Две години по-късно групата на Лили Иванова – „ Маковете ”, също разгласи конкурс за басист, на който също се явих и бях утвърден. Така стартира по-професионалният интервал в кариерата на Константин, написа Уикенд.
Генералната линия на живота му е основаната от него през 1976 година група „ Тангра ”. Името измисля другар художник, който им нарисува и графичен знак, трансформирал се в запазена марка. „ Концертна дирекция ” ангажира младите рок музиканти да съпровождат огромни турнета на звезди като Йорданка Христова и Богдана Карадочева през 70-те. В първите години репертоарът им е най-вече подражателски и клони към „ Дийп Пърпъл ”. Сменят се вокалисти и музиканти. През 1979 година емигрира артистът им Александър Петрунов (Сашо Гривната) и на негово място идва Вили Кавалджиев, към този момент мъртвец. Записаната с Вили рокбалада „ Очакване ” (музика Константин Атанасов, текст Михаил Белчев) носи пробивът и независимия образ на групата – първо място в обичайния за епохата Младежки конкурс. Но трайният интерес на музикантите към твърдия рок ги обрича на частична известност и незадоволително цялостни зали. Бумът идва с новия солист Чочо Владовски при започване на 80-те и по-мелодичната линия, изразена в шлагери (предимно от Борис Карадимчев и Александър Петров): „ Нашият град ”, „ Богатство ”, „ Любовта, без която не можем ”.
Тоталният триумф не ги главозамайва, само че трансформирали се в машина за шлагери и безконечни концерти и участия, музикантите доближават до стадий на пренасищане и физическо отношение. Чочо Владовски, с който е записан първата плоча, разпродадена в тираж над 100 хиляди, си потегля. После Чочо стартира своя кариера, траяла до гибелта му през 2006 година
Вторият албум излиза през 1986 година в напълно различен състав, идея, хармония. Авторската музика на членовете на групата е доста по-застъпена. Вокалист е Станислав Сланев-Стенли, причислява се и емблематичният за групата Йордан Ганчев. „ За да можем да репетираме, вместо наем, трябваше да чистим снега пред Младежкия дом. В прилежаща стая репетираха „ Щурците ”. От време на време идваха да ни чуят и мислеха, че сме се побъркали. Това беше за тогава една напълно нова и друга музика и друга „ Тангра ”. Едно от нещата, което несъмнено ни разграничава от другите групи, са текстовете. В албума „ Тангра 2 ” те са на поетите Сашо Петров и Живко Колев ”, разказвал е Марков.
Съставът притегля най-вече градски младежи, които не одобряват клишетата в музиката и външния тип. Хитовете от този интервал са „ Оловният боец ” (първо място на Младежкия конкурс), „ До финален мирис ”, „ Черно-бяла фотография ”, „ Делник ”, а групата изнася концерт даже на стадион „ Васил Левски ”. След 10 ноември 1989 година всеки от музикантите поема по пътя си, а Косьо Марков дружно с Кирил Маричков основават радио „ Тангра ”. То просъществува няколко години. За финален път група „ Тангра ” е възродена през 2016 година, още веднъж от своя основател. Поклонението пред музиканта беше на 19 март.
Константин Христов Марков – това име остана някак неусетно в листата на отличените от страната с финансови награди в размер на 500 лева (вместо пенсии) създатели от известната музика. Основателят на група „ Тангра ” е измежду представителите на гилдията, съдействали за реализацията на начинанието. Отлично освемомен източник твърди, че Марков се е застъпвал на първо място за свои сътрудници, в сравнение с за своето наличие в определената общественост. За жал, той не дочака материалния израз на заслуженото си самопризнание.
Организмът му се бори единствено седмица с подлото заболяване, в началото – в домашни условия. А преди да заболее, Косьо, както го назовават, бил оптимист, че нещата със болестта и музикалния бизнес вървят на възстановяване. Група „ Тангра ”, която той възроди преди няколко години в нов състав, даже има запланувана дата за концерт в НДК през есента.
„ Косьо беше нашият свят и ние бяхме неговата галактика. Той живя и си отиде, като парченце от поетичните герои на песните на Тангра. Като създател, Косьо имаше дарбата да открива и пресъздава универсални човешки прекарвания и усеща, а като част от фамилията да ни подарява с топлина и благополучие ”, есеистично показа тъгата си брачната половинка Лаура, от която музикантът има щерка.
„ Косьо ме откри в Париж, и ме докара в България тъкмо, като момичето с „ белоснежна рокля пред пети райсъвет ” от прелестната ария по негова музика и текст на Александър Петров – „ Бъди подобен, каквъвто си ”. Тогава бях американка, която танцуваше в най-известното кабаре в света, след това се появи Косьо, който ме трансформира в най-щастливата жена и дружно създадохме семейство и нашата прелестна щерка ”, още от откровението на Л аура, с която китаристът означи 30 години в брак.
„ Това се случи напролет на 1990 година в Париж – разказвал е Косьо алхимията на запознанството си с чужденка. – Един ден отивах към жилището на моя братовчедка. Намираше се по средата на дребна уличка в един от положителните квартали. От другия завършек на улицата забелязах да идва едно момиче със стегната походка и спортна фигура. За мое удивление и двамата спряхме по средата на улицата, пред входа на кооперацията, след което по едно и също време влязохме в асансьора, качихме се на еднакъв етаж, спряхме пред една и съща врата. Тогава взех решение, че ориста желае да ми каже нещо и я заговорих. Оказа се, че тя има урок по пеене при братовчедка ми, която е класическа певица. Братовчедка ми закъсняваше и ние се заговорихме на площадката пред асансьора. Лаура е родена в Чикаго, живяла в Орегон дълги години, приключила консерватория там, карайки голям американски ТИР, с цел да си заплаща таксите. Беше пристигнала преди пет години да си търси шанса в Париж. След известни лутания се явява на прослушване за американската продукция на мюзикъла „ Котките ” и е утвърдена. В представлението пееше и танцуваше степ в функциите на две или три котки, като сменяше костюмите. На въпроса с какво се занимавам, отвърнах че съм музикант от България пристигнал да си търси шанса край Сена. Така стартира всичко. Няколко месеца по-късно, когато визата ми беше изтекла, й споделих, че ще се върна в София, където „ нещата врят и кипят ”. Почти не повярвах на ушите си и я помолих да повтори, когато сподели, че ще пристигна с мен в България! Оженихме се в София през един тъмен и леден дъждовен ден при започване на ноември 1990 година След церемонията в църквата „ Св. Седмочисленици ” отидохме в Руския клуб – един от дребното работещи заведения за хранене по това време. Там беше доста студено и чакахме три часа да ни сервират храната, тъй като имаше режим на тока. Иначе беше радостно. Няколко години по-късно се роди Никол. ”
Константин Марков е роден е на 3 октомври 1949 година Обстоятелството, че е столичанин, си личи в наличието му в музиката. То е блестящо и запаметяващо се, без да е самонатрапващо. Родителите му са минни инженери по обучение, свързани са и с изкуството. Били са и такива времена, когато е влиятелно да имаш в хола си книги и роял, а у Маркови роялите са два, плюс пиано. На него майка му го научава да свири, само че след време го продават – не с цел да освободят място, а по финансови аргументи.
„ Тя свиреше доста добре на пиано, само че тъй като беше приключила в Германия, комунистите не й даваха работа и беше принудена да изкарва прехраната си, като акомпанираше на разнообразни хорове на акордеон. Тя ме срещна с класическата музика, която първоначално не понасях. Ходех на солфеж и мразех преподавателката, тъй като не знаеше кои са „ Бийтълс ”. Днес съзнавам, че класиката е трансформирала хоризонтите ми на усещане и ми даде основата, с цел да продължа напред ”, разкривал е фамилната атмосфера музиканти. Със сестра му, 5 години по-малка, също приключила консерватория, остават сираци на 15 и на 10 години. Майка му се разболява и умира, последвана от бабата и дядото на Косьо.
Увлечението му по техниката и музикалните принадлежности е интензивно от татко му и един от дядовците. Някъде в четвърти клас, за Нова година момчето откри под елхата трансформатор и комплект принадлежности. 20 години по-късно обезпечаването на техника и принадлежности ще станат част от всекидневието на Марков в устрема да сътвори, разпространява и наложи група „ Тангра ”.
А като младеж той прекарва по цели нощи пред остарелия радиоприемник, развивайки чувствителност за новата музика от средата на 60-те години. От западните радиостанции се среща с музиката на „ Бийтълс ”, „ Ролинг Стоунс ”, Джими Хендрикс, „ Крийм ”. Китарата и тесните джинси се трансформират в знаци на рокендрола и свободата и у нас. Първата си китара получава от баба си, предусетила каква ще е реализацията му.
„ Беше българска „ Кремона ”, без адаптери, т.е. не можеше да се включи в усилвател. Веднага започнах да върша проекти по какъв начин да я преработя в електрическа. Нямаше литература или ноти, слушаш, копираш и имитираш.
По това време учех в една от елитните софийски гимназии. Там бяха и много деца на тогавашната номенклатура. Родителите им нямаха нищо срещу тази музика по купоните. Нещо повече, огромна част от плочите и по-късно касетите беше донасяна точно от тях от командировки на Запад. В същото време публично те определяха тази музика като „ упадъчно и нездравословно западно въздействие ” и правеха всичко допустимо да я лимитират и забранят. Никога няма да не помни – родственици в чужбина ми бяха изпратили един от първите албуми на Джими Хендрикс, който обожавах. Отидох на Софийската митница да си го получа, а
служителят видя плочата, извади шило и надраска по един кръст от двете й страни, като ми пожела прелестно слушане. Това беше една дребна преживелица на фона на непрекъснатото криене по входовете на софийските улици, с цел да не ни острижат в някое районно или да не ни срежат крачолите на тесните джинси ”, изповядва приживе Марков.
Като възпитаник той върви да слуша на подготовки групите „ Бъндараците ” и „ Сребърните гривни ”, когато репетират. За да не изпусне сакралните мигове, бяга от учебно заведение. Скоро се снабдява и с първата електрическа китара, поръчана при занаятчия. За да получи отстъпка от цената, му занася дървен материал – дъски от чинове. Остатъкът е безусловно икономисан от закуски.
През пролетта на 1969 година „ Синьо-белите ” – групата на Емил Димитров, афишира конкурс за басист. Константин Марков се явява на прослушването и го утвърждават. Две години по-късно групата на Лили Иванова – „ Маковете ”, също разгласи конкурс за басист, на който също се явих и бях утвърден. Така стартира по-професионалният интервал в кариерата на Константин, написа Уикенд.
Генералната линия на живота му е основаната от него през 1976 година група „ Тангра ”. Името измисля другар художник, който им нарисува и графичен знак, трансформирал се в запазена марка. „ Концертна дирекция ” ангажира младите рок музиканти да съпровождат огромни турнета на звезди като Йорданка Христова и Богдана Карадочева през 70-те. В първите години репертоарът им е най-вече подражателски и клони към „ Дийп Пърпъл ”. Сменят се вокалисти и музиканти. През 1979 година емигрира артистът им Александър Петрунов (Сашо Гривната) и на негово място идва Вили Кавалджиев, към този момент мъртвец. Записаната с Вили рокбалада „ Очакване ” (музика Константин Атанасов, текст Михаил Белчев) носи пробивът и независимия образ на групата – първо място в обичайния за епохата Младежки конкурс. Но трайният интерес на музикантите към твърдия рок ги обрича на частична известност и незадоволително цялостни зали. Бумът идва с новия солист Чочо Владовски при започване на 80-те и по-мелодичната линия, изразена в шлагери (предимно от Борис Карадимчев и Александър Петров): „ Нашият град ”, „ Богатство ”, „ Любовта, без която не можем ”.
Тоталният триумф не ги главозамайва, само че трансформирали се в машина за шлагери и безконечни концерти и участия, музикантите доближават до стадий на пренасищане и физическо отношение. Чочо Владовски, с който е записан първата плоча, разпродадена в тираж над 100 хиляди, си потегля. После Чочо стартира своя кариера, траяла до гибелта му през 2006 година
Вторият албум излиза през 1986 година в напълно различен състав, идея, хармония. Авторската музика на членовете на групата е доста по-застъпена. Вокалист е Станислав Сланев-Стенли, причислява се и емблематичният за групата Йордан Ганчев. „ За да можем да репетираме, вместо наем, трябваше да чистим снега пред Младежкия дом. В прилежаща стая репетираха „ Щурците ”. От време на време идваха да ни чуят и мислеха, че сме се побъркали. Това беше за тогава една напълно нова и друга музика и друга „ Тангра ”. Едно от нещата, което несъмнено ни разграничава от другите групи, са текстовете. В албума „ Тангра 2 ” те са на поетите Сашо Петров и Живко Колев ”, разказвал е Марков.
Съставът притегля най-вече градски младежи, които не одобряват клишетата в музиката и външния тип. Хитовете от този интервал са „ Оловният боец ” (първо място на Младежкия конкурс), „ До финален мирис ”, „ Черно-бяла фотография ”, „ Делник ”, а групата изнася концерт даже на стадион „ Васил Левски ”. След 10 ноември 1989 година всеки от музикантите поема по пътя си, а Косьо Марков дружно с Кирил Маричков основават радио „ Тангра ”. То просъществува няколко години. За финален път група „ Тангра ” е възродена през 2016 година, още веднъж от своя основател. Поклонението пред музиканта беше на 19 март.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ