Задава ли се втора Гинка за ЧЕЗ
Втора Гинка взема ЧЕЗ. Камбаната би Корнелия Нинова часове откакто стана ясно, че чехите са одобрили нов покупател за най-голямото ни електроразпределително сдружение. Да сравняваш пазарджишката новоизлюпена компания Инерком с мастития Еврохолд, в който миноритарен акционер е Атанас Тилев, е меко казано необичайно. Особено в случай че си водач на партията, която грижливо го е отгледала, а след това обилно го е възнаградила по време на целия преход. Може би по тази причина във фейсбук към този момент върви шегата, че в случай че договорката се реализира, Българска социалистическа партия няма да има проблем със дотациите.
Щеше да е смешно, в случай че не беше тъжно. Едва ли някой си е представял, че след конфузната обстановка с госпожа Върбакова, 18 месеца по-късно, ще преживеем дежа вю. И тогава, и в този момент осъмнахме с определен покупател, който и дума и не е обелил в България за какво купува най-голямото ни ЕРП и какви са проектите му отсега нататък. Още повече, че и двете компании са цялостни новобранци в региона на енергетиката. Но пък и едната, и другата си имат здрави контакти с властта, основани още преди години. Амбициозната Гинка не скри, че е фамилна другарка от едно време с енергийния министър Теменужка Петкова. Богатият Асен Христов пък се оказа един от първите работодатели на парламентарната шефка Цвета Караянчева.
Слабото място на Върбакова беше непрозрачвото финансиране и подозрението, че зад нея надничат лица, свързани със застрахователния бизнес. Новият кандидат-купувач е номер 6 тъкмо в този отрасъл у нас, само че даже да се окаже, че финансирането за договорката е обезпечено от най-реномираните банки на Стария континент, огромният проблем остава миноритарният акционер в холдинга. Или по скоро - мажоритарното присъединяване в миноритарния акционер.
Най-големият обществен холдинг в България с активи за 1,4 милиарда лв., чието застрахователно сдружение предходната година отпразнува 20-годишния си празник и регистрира 2,5 милиона клиенти, наподобява реалистично да заплати 335 милиона евро за придобиването на ЧЕЗ. Но в това време договорката е много необикновена поради обстоятелството, че до момента е вложил единствено в бранша обезпечаване.
И в последните 5 години е насочил напъните си напълно в пазаруване на сдружения на западни компании, напускащи района. Не е загадка, че част от новите придобивки изкараха на повърхността съществени финансови проблеми. Като да вземем за пример, сдружението в Румъния, където регулаторните органи регистрираха огромна ликвидна дупка, постановиха двегодишна оздравителна стратегия и пожелаха стабилизиране на компанията с увеличение на капитала. Още по-драматично се оказа придобиването на гръцкото сдружението Креди Агрикол, което по този начин и не влезе в порфейла на Еврохолд поради подозрения на управляващите по отношение на финансовата непоклатимост на купувача. А преди този момент проблеми се появиха и у нас с придобиването на HDI и се наложи договорката да мине през “иглени уши ”, с цел да получи зелена светлина от Комисията за финансов контрол.
Липсата на банкова институция в холдинга дава самочувствие той да се дефинира на пазара като самостоятелен индивид, само че в това време основава усложнения и води след себе си мудни покупко-продажби, които включват законни, само че мъчно проследими финансови схеми с книжата на обособените сдружения в холдинга.
Основен акционер в Еврохолд България с 65 % е сдружението “Старком ” на шефа на надзора Асен Христов. То стартира активността си в средата на 90-те като главен дистрибутор на тогавакшния първи мобилен оператор “ Мобиком ”. Дял има и записано в Кипър сдружение. Но максимален интерес провокира миноритарния дял, който държи спецагентът на Държавна сигурност, обвързван с банкрутиралите БЗК и Добруджанска банка - Атанас Тилев.
Документи в организация ПИК сочат, че скандалният банкер влиза в Еврохолд през 2015 година посредством компанията “Дар финанс ”, като в сдружението вземат участие както компании от Лихтенщайн, по този начин и самият Атанас Тилев, който от дълго време е финландски жител. Случайно или не, експанзията на Еврохолд през последните години стартира малко преди вписването надружеството на Тилев и малко откакто финландският фонд KJK Capital Oy стъпи в България, с цел да налее в началото 8 млн. евро за нови планове.
За разлика от обраната социална известност на Асен Христов, който стартира с научна кариера за проучване на теорията на твърдото ядро, минава през управлението на “Старком ” и Евробанк, а от 13 години ръководи Еврохолд и сдруженията му, в биографията на партнора му се оглежда целия преход, както и огромните му кукловоди.
Тилев е роден в Стара Загора в фамилията на окръжния прокурор и зам- ръководител на градския комитет на Българска комунистическа партия. Завършва с лекост ВИИ Карл Маркс и едвам на 24 години получава първия житейски подарък. Историята с влюбената в него щерка на финландския министър, който след това става и министър председател, приключва със женитба и звезден живот в Хелзинки, където бързо се издига като началник на компанията “Тампела ”, търгуваща с метали и селскостопански машини за Съюз на съветските социалистически републики. От нея стартира и взаимната им история със Симеон Сакскобурготски, който получава заплата като консултант във компанията.
Десетилелетия по късно, някогашният цар, към този момент като министър ръководител ще разгласи, че има и дял в друго сдружение на Тилев - “Витоша ”, а неговите правилни юпита - Николай Василев и Никола Янков през 2010 година ще станат съдружници с обвинявания в източване на две банки банкер. Първоначално те купуват от негово име контролния пакет акции в първото сертифицирано по европейските стандарти месопредприятие “Меком ”, а по-късно му продават стабилен пакет от капиталовата си компания “Експат капитал ” и одобряват за изпълнителен шеф Тилев младши.
17 години по-рано, през 1993 година, Тилев е част от новите банкови господари на пазарната ни стопанска система като член в управата на Банката за аграрни заем, позната като Банката на Луканов и в печално известната Добруджанска банка. Битката на аленото завещание на убития някогашен министър председател усилва персоналните му банкови сметки, само че затворя трезорите му и го трансформира в кредитен милионер с повдигнато обвиняване. За разлика от сътрудниците си по орис, той съумява да избяга от България, а 16 години по-късно е изцяло оправдан заради давностен период.
Макар да е един от огромните очаквания на партията, със солидно досие на специфичен сътрудник на Първо основно ръководство и нещатен помощник на Разузнавателно управление на Министерството на нар, отношението на Българска социалистическа партия към Тилев въобще не е еднопосочно.
Участието му в покупката на ЧЕЗ връща столетницата в най-мрачните мемоари и носи ново разделяне в партията. Защото за едни, като Бриго Аспарухов, той е приятелят, на който би трябвало да се оказва помощ да се отърве от досието, а след това и от пандиза. Но, за други, като Кирил Добрев, той е “боклук ”, който починалият Николай Добрев желал да накаже с арест.
Към старите червени страхове през днешния ден обаче се прибавят и нови публични терзания дали Еврохолд, която има явен недостиг като опит в енергетиката, само че разполага с неоспорим остатък във връзка с ДС- фрагменти, може да й се повери ръководството на тока на една трета от българите. Подозренията в допълнение се ускоряват и след изявлението на депутата от Движение за права и свободи Йордан Цонев, че става дума за корупционна договорка. Ако в нея е забъркан Атанас Тилев, може да се окаже, бе абсурдът с Гинка е бил единствено дребна задявка.
На ход са регулаторните органи. Светлина върху договорката се чака да хвърли още на следващия ден Комисията за финансов контрол. Тя стартира следствие още преди два месеца, по искане на новия началник на енергийната комисия на Народното събрание Валентин Николов. Комисията по енергийно и водно контролиране пък към този момент е с нови пълномощия след проваления опит на Върбакова. Изказването на Иван Иванов, че още не са наясно с критериите за оценка звучи много не обнадеждаващо. Както и дистанцираното държание на министър Петкова, която разгласи, че решението е напълно на сътрудниците й в Чехия.
Опит за завръщане. Това беше заглавието на книгата на Атанас Тилев, която той написа в разгара на банковата рецесия в края на 90-те. Сега, 20-години по-късно той явно прави нов опит. Този път с гръм и тропот.
Щеше да е смешно, в случай че не беше тъжно. Едва ли някой си е представял, че след конфузната обстановка с госпожа Върбакова, 18 месеца по-късно, ще преживеем дежа вю. И тогава, и в този момент осъмнахме с определен покупател, който и дума и не е обелил в България за какво купува най-голямото ни ЕРП и какви са проектите му отсега нататък. Още повече, че и двете компании са цялостни новобранци в региона на енергетиката. Но пък и едната, и другата си имат здрави контакти с властта, основани още преди години. Амбициозната Гинка не скри, че е фамилна другарка от едно време с енергийния министър Теменужка Петкова. Богатият Асен Христов пък се оказа един от първите работодатели на парламентарната шефка Цвета Караянчева.
Слабото място на Върбакова беше непрозрачвото финансиране и подозрението, че зад нея надничат лица, свързани със застрахователния бизнес. Новият кандидат-купувач е номер 6 тъкмо в този отрасъл у нас, само че даже да се окаже, че финансирането за договорката е обезпечено от най-реномираните банки на Стария континент, огромният проблем остава миноритарният акционер в холдинга. Или по скоро - мажоритарното присъединяване в миноритарния акционер.
Най-големият обществен холдинг в България с активи за 1,4 милиарда лв., чието застрахователно сдружение предходната година отпразнува 20-годишния си празник и регистрира 2,5 милиона клиенти, наподобява реалистично да заплати 335 милиона евро за придобиването на ЧЕЗ. Но в това време договорката е много необикновена поради обстоятелството, че до момента е вложил единствено в бранша обезпечаване.
И в последните 5 години е насочил напъните си напълно в пазаруване на сдружения на западни компании, напускащи района. Не е загадка, че част от новите придобивки изкараха на повърхността съществени финансови проблеми. Като да вземем за пример, сдружението в Румъния, където регулаторните органи регистрираха огромна ликвидна дупка, постановиха двегодишна оздравителна стратегия и пожелаха стабилизиране на компанията с увеличение на капитала. Още по-драматично се оказа придобиването на гръцкото сдружението Креди Агрикол, което по този начин и не влезе в порфейла на Еврохолд поради подозрения на управляващите по отношение на финансовата непоклатимост на купувача. А преди този момент проблеми се появиха и у нас с придобиването на HDI и се наложи договорката да мине през “иглени уши ”, с цел да получи зелена светлина от Комисията за финансов контрол.
Липсата на банкова институция в холдинга дава самочувствие той да се дефинира на пазара като самостоятелен индивид, само че в това време основава усложнения и води след себе си мудни покупко-продажби, които включват законни, само че мъчно проследими финансови схеми с книжата на обособените сдружения в холдинга.
Основен акционер в Еврохолд България с 65 % е сдружението “Старком ” на шефа на надзора Асен Христов. То стартира активността си в средата на 90-те като главен дистрибутор на тогавакшния първи мобилен оператор “ Мобиком ”. Дял има и записано в Кипър сдружение. Но максимален интерес провокира миноритарния дял, който държи спецагентът на Държавна сигурност, обвързван с банкрутиралите БЗК и Добруджанска банка - Атанас Тилев.
Документи в организация ПИК сочат, че скандалният банкер влиза в Еврохолд през 2015 година посредством компанията “Дар финанс ”, като в сдружението вземат участие както компании от Лихтенщайн, по този начин и самият Атанас Тилев, който от дълго време е финландски жител. Случайно или не, експанзията на Еврохолд през последните години стартира малко преди вписването надружеството на Тилев и малко откакто финландският фонд KJK Capital Oy стъпи в България, с цел да налее в началото 8 млн. евро за нови планове.
За разлика от обраната социална известност на Асен Христов, който стартира с научна кариера за проучване на теорията на твърдото ядро, минава през управлението на “Старком ” и Евробанк, а от 13 години ръководи Еврохолд и сдруженията му, в биографията на партнора му се оглежда целия преход, както и огромните му кукловоди.
Тилев е роден в Стара Загора в фамилията на окръжния прокурор и зам- ръководител на градския комитет на Българска комунистическа партия. Завършва с лекост ВИИ Карл Маркс и едвам на 24 години получава първия житейски подарък. Историята с влюбената в него щерка на финландския министър, който след това става и министър председател, приключва със женитба и звезден живот в Хелзинки, където бързо се издига като началник на компанията “Тампела ”, търгуваща с метали и селскостопански машини за Съюз на съветските социалистически републики. От нея стартира и взаимната им история със Симеон Сакскобурготски, който получава заплата като консултант във компанията.
Десетилелетия по късно, някогашният цар, към този момент като министър ръководител ще разгласи, че има и дял в друго сдружение на Тилев - “Витоша ”, а неговите правилни юпита - Николай Василев и Никола Янков през 2010 година ще станат съдружници с обвинявания в източване на две банки банкер. Първоначално те купуват от негово име контролния пакет акции в първото сертифицирано по европейските стандарти месопредприятие “Меком ”, а по-късно му продават стабилен пакет от капиталовата си компания “Експат капитал ” и одобряват за изпълнителен шеф Тилев младши.
17 години по-рано, през 1993 година, Тилев е част от новите банкови господари на пазарната ни стопанска система като член в управата на Банката за аграрни заем, позната като Банката на Луканов и в печално известната Добруджанска банка. Битката на аленото завещание на убития някогашен министър председател усилва персоналните му банкови сметки, само че затворя трезорите му и го трансформира в кредитен милионер с повдигнато обвиняване. За разлика от сътрудниците си по орис, той съумява да избяга от България, а 16 години по-късно е изцяло оправдан заради давностен период.
Макар да е един от огромните очаквания на партията, със солидно досие на специфичен сътрудник на Първо основно ръководство и нещатен помощник на Разузнавателно управление на Министерството на нар, отношението на Българска социалистическа партия към Тилев въобще не е еднопосочно.
Участието му в покупката на ЧЕЗ връща столетницата в най-мрачните мемоари и носи ново разделяне в партията. Защото за едни, като Бриго Аспарухов, той е приятелят, на който би трябвало да се оказва помощ да се отърве от досието, а след това и от пандиза. Но, за други, като Кирил Добрев, той е “боклук ”, който починалият Николай Добрев желал да накаже с арест.
Към старите червени страхове през днешния ден обаче се прибавят и нови публични терзания дали Еврохолд, която има явен недостиг като опит в енергетиката, само че разполага с неоспорим остатък във връзка с ДС- фрагменти, може да й се повери ръководството на тока на една трета от българите. Подозренията в допълнение се ускоряват и след изявлението на депутата от Движение за права и свободи Йордан Цонев, че става дума за корупционна договорка. Ако в нея е забъркан Атанас Тилев, може да се окаже, бе абсурдът с Гинка е бил единствено дребна задявка.
На ход са регулаторните органи. Светлина върху договорката се чака да хвърли още на следващия ден Комисията за финансов контрол. Тя стартира следствие още преди два месеца, по искане на новия началник на енергийната комисия на Народното събрание Валентин Николов. Комисията по енергийно и водно контролиране пък към този момент е с нови пълномощия след проваления опит на Върбакова. Изказването на Иван Иванов, че още не са наясно с критериите за оценка звучи много не обнадеждаващо. Както и дистанцираното държание на министър Петкова, която разгласи, че решението е напълно на сътрудниците й в Чехия.
Опит за завръщане. Това беше заглавието на книгата на Атанас Тилев, която той написа в разгара на банковата рецесия в края на 90-те. Сега, 20-години по-късно той явно прави нов опит. Този път с гръм и тропот.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ