Цялото автократско войнство: Придворната политика във вътрешния кръг на Путин
Втора Част(виж б.р.)
Много от нормалните показа на Запада за Русия са подложени на проверка след началото на пълномащабната съветска инвазия в Украйна през февруари 2022 година
Новата поредност „ Русия на следващия ден “ на Център „ Евразия “ към Атлантическия съвет а Съединени американски щати е ориентирана към преосмисляне на концепциите за Русия през днешния ден и по-добра готовност за бъдещето, което следва.
В първата част на разбора, отдаден на придворния кръг на Путин, беше наранена тематиката за структурирането на властта през новия му мандат, както и връзката сред извънредно десните и Руската православна черква, легитимирането на съветския фашизъм.
Във втората част фокусът е върху армията на Русия и нейните клонинги, съветските демократични среди, трансформациите на някогашния президент и министър-председател Дмитрий Медведев, бъдещето на съветската политическа система.
Анализ на Михаил Зигар, Atlantic Council
При отсъствието на институции съветската политика е на процедура придворна политика, доминирана от клановите борби във вътрешния кръг на водача н Кремъл.
Този отчет се основава на обширни изявленията с десетки сегашни и някогашни съветски публични лица, които са говорили при изискване за анонимност – с цел да могат да разясняват вътрешните работи на властовия хайлайф в Кремъл, без да се опасяват от репресии.
Армията и нейните клонинги
От самото начало на войната Путин се опасяваше от възходящата известност на армията. Той не искаше неговите генерали да печелят прекалено много социална поддръжка. Ето за какво Пригожин и неговата група „ Вагнер “ получиха първичната задача да играят значима роля в спора. Според източници от Кремъл Путин е инструктирал Пригожин да обезврежда министъра на защитата Сергей Шойгу и неговите генерали – да ги подлага на критика посредством медиите, троловете и ботовете, които са под негов надзор. Резултатът обаче надвиши упованията. Пригожин беше толкоз въодушевен, че самият той се трансформира във боен пълководец, чиято известност е добита за сметка на Путин.
Заедно с Пригожин радикалните поддръжници на войната – ултранационалисти, които подлагаха на критика Путин за неналичието на увереност и неотстъпчивост – започнаха да натрупат известност. След протеста на Пригожин през лятото на 2023 година тези детайли бяха прочистени. Например Игор Гиркин, прочут още като Стрелков, деец от армията и ФСБ, който предвождаше съветски паравоенни сили в Източна Украйна през 2014 година, през предходната година беше упрекнат в екстремизъм, а през януари беше приет за отговорен и наказан на четири години затвор. Смъртта на Пригожин в самолетна злополука, за която мнозина считат, че е проведена от Кремъл, в профил и него, и групата „ Вагнер “ от сцената. Елитът се опита да не помни за проблематичния водач на наемниците, като че ли в никакъв случай не е съществувал. Установено е ново статукво: завършек на частните армии, всичко би трябвало да е под контрола на страната и министерството на защитата. Всички военни разноски минават през Шойгу. И никакви генерали не стават обществени фигури или национални герои.
Има обаче една значима фигура с военно минало, която наподобява е изгряваща политическа звезда – възможен министър-председател или министър на защитата и евентуален правоприемник на Путин: Алексей Дюмин, някогашен телохранител на Путин, който е губернатор на Тулска област от 2016 година
През 2014 година, отпред на „ силите за специфични интервенции “ (структура към Министерството на отбраната), Дюмин изигра основна роля в окупацията и анексирането на Крим. Като заместник-министър на защитата Дюмин контролираше и основаването на групировката „ Вагнер “. И съгласно източници на Atlantic Council точно Дюмин е изиграл значима роля в договарянията сред Пригожин и Кремъл по време на злощастния бунт от 24 юни 2023 година Именно в Тулска област – район, следен от Дюмин, войските на Пригожин стопираха своя поход към Москва и отстъпиха.
Години наред Дюмин беше персонален асистент на Путин, един от най-приближените и доверени хора на президента. Той е губернатор от близо десетилетие и е потвърдил своята преданост към Путин, което значи, че може да бъде изтеглен в Москва идната година.
Бившият правоприемник и мистър Хайд
Един човек, който не се стреми да бъде министър-председател или основен идеолог на Кремъл, само че въпреки всичко е изтъкната фигура във властовите структури, е Дмитрий Медведев. През последните две години някогашният президент и министър-председател се очерта като една от най-озадачаващите и притеснителни фигури във вътрешния кръг на Путин.
Някогашен демократичен технократ, обожател на джаджите и високите технологии и някогашен другар на 44-ия президент на Съединени американски щати Барак Обама, Медведев в миналото изглеждаше като демократ. После ненадейно замязя на вампир, трансформира се в свиреп примитив, заплашващ Украйна и Запада с езика на разбойник. Какво стана с Медведев? Въпреки че някои медийни изявления допускат хронично пиене, това не е по този начин, съгласно няколко осведомени източника. Вместо това смяната е въпрос на хладна политическа прозорливост. Днешна Русия изисква такава промяна.
По време на мандата си като президент, Медведев беше обект на повсеместен подбив – прякорът му в интернет беше „ презрян “. В мрежата циркулираха видеозаписи, на които той танцува смехотворно, и фотоси, показващи го по какъв начин спи на обществени събития, в това число откриването и закриването на Олимпийските игри.
До януари 2020 година Медведев към момента се надяваше, че ще бъде правоприемник на Путин. От 2012 година до началото на 2020 година той се държеше като министър председател, отговарящ на упованията на Путин – както в този момент се държи Мишустин. Медведев държеше главата си наведена и нищичко не споделяше, въпреки че за разлика от Мишустин не направи съвсем нищо.
През януари 2020 година Путин ненадейно уволни Медведев от премиерския пост, измисляйки за него несъществуващата до тогава служба на заместник-председател на Съвета за сигурност. По това време никой не го знаеше, само че през идващия месец щеше да пристигна пандемията от COVID-19 и уволнението на Медведев като министър-председател в действителност го избави от битката с тази рецесия. Все отново очакванията му да наследи Путин изглеждаха мъртви.
Но нахлуването в Украйна две години по-късно разсъни Медведев от неговия зимен сън. „ Дмитрий Жалкия “ ненадейно се преобрази в „ Дмитрий Грозни “. Някога интелигентният и обмислен Telegram канал на Медведев внезапно се трансформира в пример на чудовищна неучтивост. Говорейки за президента на Съединени американски щати Джо Байдън, Медведев написа, че той е „ дядка с очевидни признаци на прогресираща деменция “ и че фамилията му е корумпирано. Той написа също, че европейските водачи имат диария заради боязън от Русия. А ето какво написа на 3 януари: „ Никога не сме обичали французите. Някакви жабари, били са се с нас. И като цяло, п***ли. И в този момент се убедихме в това. Писах на френското външно министерство. Те нарекоха удара по Белгород с касетъчни муниции „ право на самозащита “. Кучи синове. Задници. “
Всъщност, съгласно източници, близки до Медведев, множеството от тези изявления не са написани от него (вероятно като се изключи последната). С експлоадирането на войната той е наел голям екип от нови консултанти и създатели на речи, с цел да построи своята милитаристична и империалистическа правоверност.
Създаването на нов облик на Медведев – не като либерал, а като мракобесник – е обвързвано с очакванията му да си върне президентския пост. Медведев помни, че през 2011 година, преди да напусне президентското кресло, Путин го е уверил, че още веднъж ще бъде президент. Така че, той има вяра, че има късмет. През 2022 година източници оповестиха, че Путин още веднъж е загатнал на Медведев, че проектът е в ход – че той просто би трябвало да бъде мощен политик, който дава отговор на историческия миг. Това е станало малко откакто през април 2022 година умря Владимир Жириновски – най-войнственият популист в съветската политика. Медведев е схванал, че би трябвало да наметне мантията на Жириновски, в случай че желае да бъде известен.
През последните години Медведев направи тъкмо това, което мислеше, че може да направи, с цел да си върне президентския пост. Като министър-председател седеше безшумно и незабележимо, не пречеше на никого, с цел да не си основава нови врагове и да не ядосва Путин. После времето на безучастие изтече. Сега Медведев счита, че би трябвало да бъде нападателен и враждебен. Това е невъзмутимата калкулация на Медведев за следвоенното бъдеще. Медведев не е самичък в надпреварата; грубиянството и имперският фасон към този момент са общоприетоо държание в съветската политика (руските дипломати, да вземем за пример, не пропущат опция да наругаят някого). Но Медведев очевидно се старае повече от всеки различен.
Иронично е, че представителят на днешния съветски фашизъм е човек, който в миналото е бил считан за вярата на демокрацията. Няма подозрение, че Медведев е без политическо бъдеще. Той към този момент няма личен тим, а даже и тези, които му бяха близки, са го загърбили. Той не съумя да завоюва доверието на интелигенцията, даже когато беше президент, не може да завоюва и доверието на империалистите, които го считат за слабак. И най-важното – той не може да бъде правоприемник на Путин, тъй като не би съществувал политически без Путин. Куклата не действа без кукловод.
Снишените либерали
Най-големият клан в съветското държавно управление са, колкото и да е необичайно, по този начин наречените систематични либерали. Така са наричани тези, които са служили при някогашния президент Борис Елцин през 90-те години на предишния век или са отстоявали прозападен курс на Русия, само че в същото време са оказвали необятна поддръжка на Путин. Тази секта към момента заема доста значимо място в съветския политически хайлайф, въпреки че наподобява противоположното. Лагерът на „ систематичните либерали “ се радваше на пика на своето въздействие при президентския мандат на Медведев сред 2008 и 2012 година, само че въздействието им отслабна доста през идващото десетилетие.
Всъщност либералите в никакъв случай не са били един клан, а по-скоро няколко разнородни групи, които единствено отчасти може да се считат за съидейници. В предишното най-видните либерали в Русия бяха Анатолий Чубайс (бивш вицепремиер и министър на финансите при Елцин) и Анатолий Кудрин (бивш вицепремиер и министър на финансите при Путин). След пълномащабното навлизане в Украйна Чубайс напусна страната, а Кудрин напусна държавната работа, подавайки оставка като началник на Сметната палата, с цел да оглави най-мощната съветска софтуерна компания Yandex.
Въпреки това, забележителен брой съветски служители, отговарящи за стопанската система, към момента може да се считат за либерали, най-много сегашният финансов министър Антон Силуанов и шефката на централната банка Елвира Набиулина. За систематичните либерали е типично в никакъв случай да не показват мнението си, в случай че то опонира на това на Путин, и в никакъв случай да не спорят с президента. Вярно е, че Набиулина щеше да подаде оставка след офанзивата против Украйна, само че Путин не я одобри. И след това, необятно публикувано е убеждението, че тя е избавила съветската финансова система от злополука след западните наказания.
След началото на войната ФСБ (с безмълвното единодушие на някогашния либерал Кириенко) стартира демонстративни репресии против либералите. Показателен е карцерът и възможното освобождение на Владимир Мау, ректор на Руската академия за национално стопанство и обществена администрация - същия университет, в който беше основана „ школата за губернатори на Кириенко “. Преди 10 години на Мау, дружно с ректора на Московското висше учебно заведение по стопанска система Ярослав Кузминов (съпруг на Набиулина), беше предоставено от Путин написването на Стратегия 2020 – упорит проект за развиване на съветската стопанска система. Тогава, преди анексирането на Крим, имаше мощно разбиране, че бъдещето на Русия е в демократичната пазарна стопанска система, нововъведенията и превъзмогването на зависимостта от първични материали. Системните либерали рационализираха властническата политическа система на Русия, като твърдяха, че би трябвало да бъдат търпеливи и първо да осъществят стопански промени. Мау беше един от главните поддръжници на този метод.
В какво имат вяра систематичните либерали? Ключов принцип наподобява е толерантността към Путин, макар неговата властническа политика – в името на запазването на тяхната власт и въздействие. Дори когато стопанската система от ден на ден става държавоцентрична, а политическата система по-автократична, „ систематичните либерали “ като цяло остават стоици.
Понякога изглеждаше, че същинската причина за мълчанието и търпението на „ систематичните либерали ” е нежеланието им да се откъснат от яслата – опитът им да запазят близостта си до властта. Може би са убедили самите себе си, че се жертват за бъдещето на Русия, даже това да значи да работят един до друг с ФСБ.
Резултатът от това стоическо самообладание обаче е ескалация на репресиите против систематичните либерали и непрекъснат спад на тяхното въздействие. През 2016 година някогашният министър на стопанската система Алексей Улюкаев беше задържан унизително и вкаран в пандиза до април 2022 година Последва акцията против Висшето учебно заведение по стопанска система (HSE) – най-популярния и първокласен университет в Русия. На неговия ректор Кузминов беше разрешено тихомълком да подаде оставка. Това е значимо, тъй като HSE освен въздейства на младите мозъци, само че и съставлява колосално имущество – стотици здания в Москва и в цялата страна. След напускането на Кузминов измененията започнаха стремително: през последните няколко години всички преподаватели, които демонстрираха демократичните си убеждения, бяха уволнени от неговия университет.
Друго полесражение,
на което се води война против либералите, е съветската просвета. През последните две години ръководителите на множеството от значимите театри и всички най-важни музеи бяха уволнени – нещо, което изглеждаше като опит да се попречи на културния хайлайф да стачкува против войната или да бъде притиснат да я поддържа.
На фона на общото проваляне на демократичния лагер обаче към момента има фигури, които наподобяват самостоятелни и релативно демократични. Една от тези фигури е Роман Абрамович, който към този момент над двадесет и пет години е измежду най-влиятелните предприемачи Въпреки благосъстоянието си Абрамович от дълго време заобикаля публичността, предпочитайки да остане в сянката на другите – било то починалия олигарх Борис Березовски, зетя на Елцин Валентин Юмашев или някогашния началник на президентската администрация Александър Волошин. Едва с експлоадирането на войната през 2022 година Абрамович стартира да работи намерено и от свое име, трансформирайки се в най-активния покровител на концепцията за договаряния сред Русия и Украйна. Той беше един от най-важните медиатори при започване на войната. Отскоро има роля и в договарянията за замяна на пандизчии и връщане на деца, изведени от Украйна. По създание Абрамович стартира новата си политическа кариера от обезсърчение. Но сега той евентуално е единственият съветски либерал, който може да се обади на Путин и който Путин ще изслуша.
Има още един човек, който не е напълно либерал, само че който в този момент наподобява като обществен водач на този лагер – и това, парадоксално, е кметът на Москва Сергей Собянин. Формално, несъмнено, той не принадлежи към реформаторите на Елцин, само че през 90-те години на предишния век беше губернатор на богатата на нефт област Тюмен и на няколко пъти завоюва демократични избори, което го отличава от всички други настоящи политици.
Собянин постоянно е бил обсъждан по едно и също време като съдружник на либералите и технократ. През 2020 година, при започване на пандемията, федералните управляващи се отдръпнаха и кметът на съветската столица пое самодейността, а другите райони чинно вкараха същите ограничения като Москва. Така в продължение на няколко месеца кметът на Москва ръководеше съветското противопоставяне против COVID-19, до момента в който Путин и Ковалчук се криеха във Валдай.
Когато всичко свърши, стана ясно, че Кремъл няма да елементарни на Собянин неговата самостоятелност и успеваемост: в властническите страни това не е достижение, а закононарушение. Тогава беше решено Собянин да изкара последния си мандат и да напусне. Но войната го избави. В създалата се обстановка последното нещо, което Кремъл искаше, беше да ядоса московчани и Собянин беше избран отново през 2023 година Той несъмнено е знак на непоклатимост. Въпреки войната Москва става по-богата и по-удобна и това се свързва извънредно със Собянин. В този смисъл Собянин е знак на мирния живот – човек от предишното, който се държи по този начин, като че ли няма война. Това автоматизирано го трансформира в водач на либералите, изпитващи носталгия по предвоенните времена.
Нова система
В продължение на доста години в Русия имаше такова нещо като „ казусът 2024 “. Смяташе се, че през 2024 година към този момент няма да е допустимо Путин да бъде избран отново, тъй че ще би трябвало да вземе решение кой да го наследи. Въпреки това през 2020 година, в разгара на пандемията, Путин организира референдум за смяна на конституцията и „ нулира “ досегашните си президентски мандати за да преодолее ограничаването за броя на мандатите. Това значи, че може законно да остане президент до 2036 година, когато ще бъде на осемдесет и три години.
Истинският проблем на 2024 година обаче не е липсващ. След нахлуването в Украйна остарялата политическа система, която се основаваше на шуро-баджанащина и корупция, стана отживялост. Длъжностни лица приказват за свещена война и поддържане на страната на бойна нога, тъй че, наподобява съветската страна към този момент не може да се опира на циничния подкупен хедонизъм. Изглежда, че единствените същински идеалисти са тези руснаци, които отдадоха респект на Навални. Те имат полезности, в които имат вяра.
Вярно, най-влиятелните фигури на този режим – Владимир Путин и Юрий Ковалчук, към момента са последователи на остарялата система, учредена на цинизъм и хедонизъм, като в същото време наподобява, че желаят основаването на православна християнска версия на теокрация в ирански жанр. Но това няма да стане елементарно, тъй като съвсем никой не има вяра в тези полезности: нито младите технократи на Кириенко, нито офицерите от ФСБ, нито снишените либерали. Освен това съветските бюрократи не имат вяра безусловно в нищо. Последните десетилетия убедиха всички тях, че би трябвало да спрат да имат вяра в каквото и да било. Така е по-безопасно.
Много от нормалните показа на Запада за Русия са подложени на проверка след началото на пълномащабната съветска инвазия в Украйна през февруари 2022 година
Новата поредност „ Русия на следващия ден “ на Център „ Евразия “ към Атлантическия съвет а Съединени американски щати е ориентирана към преосмисляне на концепциите за Русия през днешния ден и по-добра готовност за бъдещето, което следва.
В първата част на разбора, отдаден на придворния кръг на Путин, беше наранена тематиката за структурирането на властта през новия му мандат, както и връзката сред извънредно десните и Руската православна черква, легитимирането на съветския фашизъм.
Във втората част фокусът е върху армията на Русия и нейните клонинги, съветските демократични среди, трансформациите на някогашния президент и министър-председател Дмитрий Медведев, бъдещето на съветската политическа система.
Анализ на Михаил Зигар, Atlantic Council
При отсъствието на институции съветската политика е на процедура придворна политика, доминирана от клановите борби във вътрешния кръг на водача н Кремъл.
Този отчет се основава на обширни изявленията с десетки сегашни и някогашни съветски публични лица, които са говорили при изискване за анонимност – с цел да могат да разясняват вътрешните работи на властовия хайлайф в Кремъл, без да се опасяват от репресии.
Армията и нейните клонинги
От самото начало на войната Путин се опасяваше от възходящата известност на армията. Той не искаше неговите генерали да печелят прекалено много социална поддръжка. Ето за какво Пригожин и неговата група „ Вагнер “ получиха първичната задача да играят значима роля в спора. Според източници от Кремъл Путин е инструктирал Пригожин да обезврежда министъра на защитата Сергей Шойгу и неговите генерали – да ги подлага на критика посредством медиите, троловете и ботовете, които са под негов надзор. Резултатът обаче надвиши упованията. Пригожин беше толкоз въодушевен, че самият той се трансформира във боен пълководец, чиято известност е добита за сметка на Путин.
Заедно с Пригожин радикалните поддръжници на войната – ултранационалисти, които подлагаха на критика Путин за неналичието на увереност и неотстъпчивост – започнаха да натрупат известност. След протеста на Пригожин през лятото на 2023 година тези детайли бяха прочистени. Например Игор Гиркин, прочут още като Стрелков, деец от армията и ФСБ, който предвождаше съветски паравоенни сили в Източна Украйна през 2014 година, през предходната година беше упрекнат в екстремизъм, а през януари беше приет за отговорен и наказан на четири години затвор. Смъртта на Пригожин в самолетна злополука, за която мнозина считат, че е проведена от Кремъл, в профил и него, и групата „ Вагнер “ от сцената. Елитът се опита да не помни за проблематичния водач на наемниците, като че ли в никакъв случай не е съществувал. Установено е ново статукво: завършек на частните армии, всичко би трябвало да е под контрола на страната и министерството на защитата. Всички военни разноски минават през Шойгу. И никакви генерали не стават обществени фигури или национални герои.
Има обаче една значима фигура с военно минало, която наподобява е изгряваща политическа звезда – възможен министър-председател или министър на защитата и евентуален правоприемник на Путин: Алексей Дюмин, някогашен телохранител на Путин, който е губернатор на Тулска област от 2016 година
През 2014 година, отпред на „ силите за специфични интервенции “ (структура към Министерството на отбраната), Дюмин изигра основна роля в окупацията и анексирането на Крим. Като заместник-министър на защитата Дюмин контролираше и основаването на групировката „ Вагнер “. И съгласно източници на Atlantic Council точно Дюмин е изиграл значима роля в договарянията сред Пригожин и Кремъл по време на злощастния бунт от 24 юни 2023 година Именно в Тулска област – район, следен от Дюмин, войските на Пригожин стопираха своя поход към Москва и отстъпиха.
Години наред Дюмин беше персонален асистент на Путин, един от най-приближените и доверени хора на президента. Той е губернатор от близо десетилетие и е потвърдил своята преданост към Путин, което значи, че може да бъде изтеглен в Москва идната година.
Бившият правоприемник и мистър Хайд
Един човек, който не се стреми да бъде министър-председател или основен идеолог на Кремъл, само че въпреки всичко е изтъкната фигура във властовите структури, е Дмитрий Медведев. През последните две години някогашният президент и министър-председател се очерта като една от най-озадачаващите и притеснителни фигури във вътрешния кръг на Путин.
Някогашен демократичен технократ, обожател на джаджите и високите технологии и някогашен другар на 44-ия президент на Съединени американски щати Барак Обама, Медведев в миналото изглеждаше като демократ. После ненадейно замязя на вампир, трансформира се в свиреп примитив, заплашващ Украйна и Запада с езика на разбойник. Какво стана с Медведев? Въпреки че някои медийни изявления допускат хронично пиене, това не е по този начин, съгласно няколко осведомени източника. Вместо това смяната е въпрос на хладна политическа прозорливост. Днешна Русия изисква такава промяна.
По време на мандата си като президент, Медведев беше обект на повсеместен подбив – прякорът му в интернет беше „ презрян “. В мрежата циркулираха видеозаписи, на които той танцува смехотворно, и фотоси, показващи го по какъв начин спи на обществени събития, в това число откриването и закриването на Олимпийските игри.
До януари 2020 година Медведев към момента се надяваше, че ще бъде правоприемник на Путин. От 2012 година до началото на 2020 година той се държеше като министър председател, отговарящ на упованията на Путин – както в този момент се държи Мишустин. Медведев държеше главата си наведена и нищичко не споделяше, въпреки че за разлика от Мишустин не направи съвсем нищо.
През януари 2020 година Путин ненадейно уволни Медведев от премиерския пост, измисляйки за него несъществуващата до тогава служба на заместник-председател на Съвета за сигурност. По това време никой не го знаеше, само че през идващия месец щеше да пристигна пандемията от COVID-19 и уволнението на Медведев като министър-председател в действителност го избави от битката с тази рецесия. Все отново очакванията му да наследи Путин изглеждаха мъртви.
Но нахлуването в Украйна две години по-късно разсъни Медведев от неговия зимен сън. „ Дмитрий Жалкия “ ненадейно се преобрази в „ Дмитрий Грозни “. Някога интелигентният и обмислен Telegram канал на Медведев внезапно се трансформира в пример на чудовищна неучтивост. Говорейки за президента на Съединени американски щати Джо Байдън, Медведев написа, че той е „ дядка с очевидни признаци на прогресираща деменция “ и че фамилията му е корумпирано. Той написа също, че европейските водачи имат диария заради боязън от Русия. А ето какво написа на 3 януари: „ Никога не сме обичали французите. Някакви жабари, били са се с нас. И като цяло, п***ли. И в този момент се убедихме в това. Писах на френското външно министерство. Те нарекоха удара по Белгород с касетъчни муниции „ право на самозащита “. Кучи синове. Задници. “
Всъщност, съгласно източници, близки до Медведев, множеството от тези изявления не са написани от него (вероятно като се изключи последната). С експлоадирането на войната той е наел голям екип от нови консултанти и създатели на речи, с цел да построи своята милитаристична и империалистическа правоверност.
Създаването на нов облик на Медведев – не като либерал, а като мракобесник – е обвързвано с очакванията му да си върне президентския пост. Медведев помни, че през 2011 година, преди да напусне президентското кресло, Путин го е уверил, че още веднъж ще бъде президент. Така че, той има вяра, че има късмет. През 2022 година източници оповестиха, че Путин още веднъж е загатнал на Медведев, че проектът е в ход – че той просто би трябвало да бъде мощен политик, който дава отговор на историческия миг. Това е станало малко откакто през април 2022 година умря Владимир Жириновски – най-войнственият популист в съветската политика. Медведев е схванал, че би трябвало да наметне мантията на Жириновски, в случай че желае да бъде известен.
През последните години Медведев направи тъкмо това, което мислеше, че може да направи, с цел да си върне президентския пост. Като министър-председател седеше безшумно и незабележимо, не пречеше на никого, с цел да не си основава нови врагове и да не ядосва Путин. После времето на безучастие изтече. Сега Медведев счита, че би трябвало да бъде нападателен и враждебен. Това е невъзмутимата калкулация на Медведев за следвоенното бъдеще. Медведев не е самичък в надпреварата; грубиянството и имперският фасон към този момент са общоприетоо държание в съветската политика (руските дипломати, да вземем за пример, не пропущат опция да наругаят някого). Но Медведев очевидно се старае повече от всеки различен.
Иронично е, че представителят на днешния съветски фашизъм е човек, който в миналото е бил считан за вярата на демокрацията. Няма подозрение, че Медведев е без политическо бъдеще. Той към този момент няма личен тим, а даже и тези, които му бяха близки, са го загърбили. Той не съумя да завоюва доверието на интелигенцията, даже когато беше президент, не може да завоюва и доверието на империалистите, които го считат за слабак. И най-важното – той не може да бъде правоприемник на Путин, тъй като не би съществувал политически без Путин. Куклата не действа без кукловод.
Снишените либерали
Най-големият клан в съветското държавно управление са, колкото и да е необичайно, по този начин наречените систематични либерали. Така са наричани тези, които са служили при някогашния президент Борис Елцин през 90-те години на предишния век или са отстоявали прозападен курс на Русия, само че в същото време са оказвали необятна поддръжка на Путин. Тази секта към момента заема доста значимо място в съветския политически хайлайф, въпреки че наподобява противоположното. Лагерът на „ систематичните либерали “ се радваше на пика на своето въздействие при президентския мандат на Медведев сред 2008 и 2012 година, само че въздействието им отслабна доста през идващото десетилетие.
Всъщност либералите в никакъв случай не са били един клан, а по-скоро няколко разнородни групи, които единствено отчасти може да се считат за съидейници. В предишното най-видните либерали в Русия бяха Анатолий Чубайс (бивш вицепремиер и министър на финансите при Елцин) и Анатолий Кудрин (бивш вицепремиер и министър на финансите при Путин). След пълномащабното навлизане в Украйна Чубайс напусна страната, а Кудрин напусна държавната работа, подавайки оставка като началник на Сметната палата, с цел да оглави най-мощната съветска софтуерна компания Yandex.
Въпреки това, забележителен брой съветски служители, отговарящи за стопанската система, към момента може да се считат за либерали, най-много сегашният финансов министър Антон Силуанов и шефката на централната банка Елвира Набиулина. За систематичните либерали е типично в никакъв случай да не показват мнението си, в случай че то опонира на това на Путин, и в никакъв случай да не спорят с президента. Вярно е, че Набиулина щеше да подаде оставка след офанзивата против Украйна, само че Путин не я одобри. И след това, необятно публикувано е убеждението, че тя е избавила съветската финансова система от злополука след западните наказания.
След началото на войната ФСБ (с безмълвното единодушие на някогашния либерал Кириенко) стартира демонстративни репресии против либералите. Показателен е карцерът и възможното освобождение на Владимир Мау, ректор на Руската академия за национално стопанство и обществена администрация - същия университет, в който беше основана „ школата за губернатори на Кириенко “. Преди 10 години на Мау, дружно с ректора на Московското висше учебно заведение по стопанска система Ярослав Кузминов (съпруг на Набиулина), беше предоставено от Путин написването на Стратегия 2020 – упорит проект за развиване на съветската стопанска система. Тогава, преди анексирането на Крим, имаше мощно разбиране, че бъдещето на Русия е в демократичната пазарна стопанска система, нововъведенията и превъзмогването на зависимостта от първични материали. Системните либерали рационализираха властническата политическа система на Русия, като твърдяха, че би трябвало да бъдат търпеливи и първо да осъществят стопански промени. Мау беше един от главните поддръжници на този метод.
В какво имат вяра систематичните либерали? Ключов принцип наподобява е толерантността към Путин, макар неговата властническа политика – в името на запазването на тяхната власт и въздействие. Дори когато стопанската система от ден на ден става държавоцентрична, а политическата система по-автократична, „ систематичните либерали “ като цяло остават стоици.
Понякога изглеждаше, че същинската причина за мълчанието и търпението на „ систематичните либерали ” е нежеланието им да се откъснат от яслата – опитът им да запазят близостта си до властта. Може би са убедили самите себе си, че се жертват за бъдещето на Русия, даже това да значи да работят един до друг с ФСБ.
Резултатът от това стоическо самообладание обаче е ескалация на репресиите против систематичните либерали и непрекъснат спад на тяхното въздействие. През 2016 година някогашният министър на стопанската система Алексей Улюкаев беше задържан унизително и вкаран в пандиза до април 2022 година Последва акцията против Висшето учебно заведение по стопанска система (HSE) – най-популярния и първокласен университет в Русия. На неговия ректор Кузминов беше разрешено тихомълком да подаде оставка. Това е значимо, тъй като HSE освен въздейства на младите мозъци, само че и съставлява колосално имущество – стотици здания в Москва и в цялата страна. След напускането на Кузминов измененията започнаха стремително: през последните няколко години всички преподаватели, които демонстрираха демократичните си убеждения, бяха уволнени от неговия университет.
Друго полесражение,
на което се води война против либералите, е съветската просвета. През последните две години ръководителите на множеството от значимите театри и всички най-важни музеи бяха уволнени – нещо, което изглеждаше като опит да се попречи на културния хайлайф да стачкува против войната или да бъде притиснат да я поддържа.
На фона на общото проваляне на демократичния лагер обаче към момента има фигури, които наподобяват самостоятелни и релативно демократични. Една от тези фигури е Роман Абрамович, който към този момент над двадесет и пет години е измежду най-влиятелните предприемачи Въпреки благосъстоянието си Абрамович от дълго време заобикаля публичността, предпочитайки да остане в сянката на другите – било то починалия олигарх Борис Березовски, зетя на Елцин Валентин Юмашев или някогашния началник на президентската администрация Александър Волошин. Едва с експлоадирането на войната през 2022 година Абрамович стартира да работи намерено и от свое име, трансформирайки се в най-активния покровител на концепцията за договаряния сред Русия и Украйна. Той беше един от най-важните медиатори при започване на войната. Отскоро има роля и в договарянията за замяна на пандизчии и връщане на деца, изведени от Украйна. По създание Абрамович стартира новата си политическа кариера от обезсърчение. Но сега той евентуално е единственият съветски либерал, който може да се обади на Путин и който Путин ще изслуша.
Има още един човек, който не е напълно либерал, само че който в този момент наподобява като обществен водач на този лагер – и това, парадоксално, е кметът на Москва Сергей Собянин. Формално, несъмнено, той не принадлежи към реформаторите на Елцин, само че през 90-те години на предишния век беше губернатор на богатата на нефт област Тюмен и на няколко пъти завоюва демократични избори, което го отличава от всички други настоящи политици.
Собянин постоянно е бил обсъждан по едно и също време като съдружник на либералите и технократ. През 2020 година, при започване на пандемията, федералните управляващи се отдръпнаха и кметът на съветската столица пое самодейността, а другите райони чинно вкараха същите ограничения като Москва. Така в продължение на няколко месеца кметът на Москва ръководеше съветското противопоставяне против COVID-19, до момента в който Путин и Ковалчук се криеха във Валдай.
Когато всичко свърши, стана ясно, че Кремъл няма да елементарни на Собянин неговата самостоятелност и успеваемост: в властническите страни това не е достижение, а закононарушение. Тогава беше решено Собянин да изкара последния си мандат и да напусне. Но войната го избави. В създалата се обстановка последното нещо, което Кремъл искаше, беше да ядоса московчани и Собянин беше избран отново през 2023 година Той несъмнено е знак на непоклатимост. Въпреки войната Москва става по-богата и по-удобна и това се свързва извънредно със Собянин. В този смисъл Собянин е знак на мирния живот – човек от предишното, който се държи по този начин, като че ли няма война. Това автоматизирано го трансформира в водач на либералите, изпитващи носталгия по предвоенните времена.
Нова система
В продължение на доста години в Русия имаше такова нещо като „ казусът 2024 “. Смяташе се, че през 2024 година към този момент няма да е допустимо Путин да бъде избран отново, тъй че ще би трябвало да вземе решение кой да го наследи. Въпреки това през 2020 година, в разгара на пандемията, Путин организира референдум за смяна на конституцията и „ нулира “ досегашните си президентски мандати за да преодолее ограничаването за броя на мандатите. Това значи, че може законно да остане президент до 2036 година, когато ще бъде на осемдесет и три години.
Истинският проблем на 2024 година обаче не е липсващ. След нахлуването в Украйна остарялата политическа система, която се основаваше на шуро-баджанащина и корупция, стана отживялост. Длъжностни лица приказват за свещена война и поддържане на страната на бойна нога, тъй че, наподобява съветската страна към този момент не може да се опира на циничния подкупен хедонизъм. Изглежда, че единствените същински идеалисти са тези руснаци, които отдадоха респект на Навални. Те имат полезности, в които имат вяра.
Вярно, най-влиятелните фигури на този режим – Владимир Путин и Юрий Ковалчук, към момента са последователи на остарялата система, учредена на цинизъм и хедонизъм, като в същото време наподобява, че желаят основаването на православна християнска версия на теокрация в ирански жанр. Но това няма да стане елементарно, тъй като съвсем никой не има вяра в тези полезности: нито младите технократи на Кириенко, нито офицерите от ФСБ, нито снишените либерали. Освен това съветските бюрократи не имат вяра безусловно в нищо. Последните десетилетия убедиха всички тях, че би трябвало да спрат да имат вяра в каквото и да било. Така е по-безопасно.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ