В църквата в Добърско Исус Христос отлита към небето с ракета
Всяко населено място у нас - малко и огромна, може да се похвали с неповторими архитектурлни монументи, някои от тях непокътнати епохи наред надалеч от любопитните очи на пътешествениците.
Добърско е едно малко планинско село в община Разлог, ситуирано в планински било в южните поли на Рила на 1050 метра надморска височина. То е отдалечено на 70 км от регионалния център Благоевград, на 17 от китното Банско и на 18 от Разлог. През землището на Добърско тече река Клинощица, а през самото село бълбука притокът ѝ Клинец.
Добърско е старинно българско населено място. Тук се приказва се на акцент, присъщ за разложките локални приказва от западното българско произношение.
Според една от легендите ослепените след борбата при село Ключ през 1014 година бойци на цар Самуил, които се насочват към Рилски манастир, по пътя са застигнати от зимни студове и те се заселват в Недобърско, защото тук намерили облекчение от лечебната вода от аязмото в двора на църквата "Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат ". Тук те основали фамозната Добърска школа за музика, с цел да оказват помощ на слепи деца. Школата просъществува до началото на XX век.
В Добърско има няколко забележителни християнски храма. Сред тях средновековната черква "Свети Атанасий " и "Сретение Господне ".
Но в действителност същинското украшение в селото е невероятната църква със скромни размери, само че с неоценима духовна стойност " Св.св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат ", издигната и изрисувана през 1614 година от будни и заможни добърчани.
Храмът е с дребни размери - дълъг осем и половина метра, необятен съвсем седем и висок едвам пет метра, и, както турците претендирали тогава, външно не се отличавал от жилищните здания. Наполовина в земята, без камбанария и купол, с дребни прозорчета-мазгали, храмът приличал повече на дребна непристъпна цитадела. Но майсторите смело издълбали два кръста на нейната фасада. Както и свастика в един от каменните блокове. Този знак на слънцето и благоденствието е с античен ирански генезис и съгласно учените е пристигнал тук с първите войнишки фамилии - правилните до гибел на българската страна прабългари, заселени на границата с Византия.
Почти всички надписи по фреските са на български език, макар че формален в църковните институции по това време е гръцкият.
Но добърчани компенсирали това с вътрешната му богата декорация и благолепие. Поразителните фрески и достоверна архитектура на храма го причисляват към най-ценните мостри на българското изкуство. През 1973-1978 реставраторът Петър Попов и архитектът Златка Кирова реставрират стенописите и обновяват храма.
Църквата крие още нещо изключително любопитно: в два стенописа, изключително в сцената "Преображение Господне ", Исус Христос отлита към небето с нещо, което по форма прилича модерна галактическа ракета. Според швейцареца Ерих декор Деникен мнозина последователи у нас на хипотезата за визити на извънземни поданици са склонни да ги одобряват за чиста истина, като даже разграничават в тази фреска струите на реактивните мотори. Но сходни изображения на "ракети " в кавички има и в още няколко български църкви от тази ера.
Необичайно е вътрешното систематизиране на църквата: вместо еднокорабна строителите са построили комплицирана трикорабна базилика, вид, присъщ за Първото българско царство (9-11 век). А това идва да подскаже, че през 17 век строителите най-вероятно са възстановили черква, издигната на същото място през епохата на цар Борис Първи, цар Симеон Велики или цар Самуил, когато този край трайно е бил в рамките на България.
Изображенията (460 на брой), които заемат всеки квадратен сантиметър, са се запазили учудващо добре с помощта на дима от свещите, въпреки че през 19 век турците трансформирали църквата в хамам (баня).
Много от фреските са свидетелства за патриотичните усеща на техните основатели. Изобразен е дори починалият за вярата единствено няколко десетилетия преди този момент свети Георги Нови Софийски.
Прави усещане още, че бойците в редица подиуми са със западно въоръжение - алебарди, шлемове, а корабите са венециански галери - явно отзвук от фамозната морска борба през 1571 година при Лепанто, където три четвърти от екипажите и бойците на венецианския флот са православни българи, гърци и сърби.
Стенопис изобразява ктиторите Хасия, Богдан и Спас, както и строителите Станко, Смилен и Спас.
Изобразени са и редица католически светци, сред които римският папа Силвестър, а свети Кирил Александрийски е сменен със Св. Кирил Философ - основателя на старобългарската писменост.
Всичко това трансформира храма в Добърско в един от най-ценните бисери в огърлицата на Стоте национални туристически обекти. Църквата е монумент на културата и е под отбраната на ЮНЕСКО.
Жителите на село Добърско обичат посетители и ще ви посрещнат с обичайни за района ястия, като кухина, данкини баници, полайник, фасул с чекане.
Добърско е едно малко планинско село в община Разлог, ситуирано в планински било в южните поли на Рила на 1050 метра надморска височина. То е отдалечено на 70 км от регионалния център Благоевград, на 17 от китното Банско и на 18 от Разлог. През землището на Добърско тече река Клинощица, а през самото село бълбука притокът ѝ Клинец.
Добърско е старинно българско населено място. Тук се приказва се на акцент, присъщ за разложките локални приказва от западното българско произношение.
Според една от легендите ослепените след борбата при село Ключ през 1014 година бойци на цар Самуил, които се насочват към Рилски манастир, по пътя са застигнати от зимни студове и те се заселват в Недобърско, защото тук намерили облекчение от лечебната вода от аязмото в двора на църквата "Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат ". Тук те основали фамозната Добърска школа за музика, с цел да оказват помощ на слепи деца. Школата просъществува до началото на XX век.
В Добърско има няколко забележителни християнски храма. Сред тях средновековната черква "Свети Атанасий " и "Сретение Господне ".
Но в действителност същинското украшение в селото е невероятната църква със скромни размери, само че с неоценима духовна стойност " Св.св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат ", издигната и изрисувана през 1614 година от будни и заможни добърчани.
Храмът е с дребни размери - дълъг осем и половина метра, необятен съвсем седем и висок едвам пет метра, и, както турците претендирали тогава, външно не се отличавал от жилищните здания. Наполовина в земята, без камбанария и купол, с дребни прозорчета-мазгали, храмът приличал повече на дребна непристъпна цитадела. Но майсторите смело издълбали два кръста на нейната фасада. Както и свастика в един от каменните блокове. Този знак на слънцето и благоденствието е с античен ирански генезис и съгласно учените е пристигнал тук с първите войнишки фамилии - правилните до гибел на българската страна прабългари, заселени на границата с Византия.
Почти всички надписи по фреските са на български език, макар че формален в църковните институции по това време е гръцкият.
Но добърчани компенсирали това с вътрешната му богата декорация и благолепие. Поразителните фрески и достоверна архитектура на храма го причисляват към най-ценните мостри на българското изкуство. През 1973-1978 реставраторът Петър Попов и архитектът Златка Кирова реставрират стенописите и обновяват храма.
Църквата крие още нещо изключително любопитно: в два стенописа, изключително в сцената "Преображение Господне ", Исус Христос отлита към небето с нещо, което по форма прилича модерна галактическа ракета. Според швейцареца Ерих декор Деникен мнозина последователи у нас на хипотезата за визити на извънземни поданици са склонни да ги одобряват за чиста истина, като даже разграничават в тази фреска струите на реактивните мотори. Но сходни изображения на "ракети " в кавички има и в още няколко български църкви от тази ера.
Необичайно е вътрешното систематизиране на църквата: вместо еднокорабна строителите са построили комплицирана трикорабна базилика, вид, присъщ за Първото българско царство (9-11 век). А това идва да подскаже, че през 17 век строителите най-вероятно са възстановили черква, издигната на същото място през епохата на цар Борис Първи, цар Симеон Велики или цар Самуил, когато този край трайно е бил в рамките на България.
Изображенията (460 на брой), които заемат всеки квадратен сантиметър, са се запазили учудващо добре с помощта на дима от свещите, въпреки че през 19 век турците трансформирали църквата в хамам (баня).
Много от фреските са свидетелства за патриотичните усеща на техните основатели. Изобразен е дори починалият за вярата единствено няколко десетилетия преди този момент свети Георги Нови Софийски.
Прави усещане още, че бойците в редица подиуми са със западно въоръжение - алебарди, шлемове, а корабите са венециански галери - явно отзвук от фамозната морска борба през 1571 година при Лепанто, където три четвърти от екипажите и бойците на венецианския флот са православни българи, гърци и сърби.
Стенопис изобразява ктиторите Хасия, Богдан и Спас, както и строителите Станко, Смилен и Спас.
Изобразени са и редица католически светци, сред които римският папа Силвестър, а свети Кирил Александрийски е сменен със Св. Кирил Философ - основателя на старобългарската писменост.
Всичко това трансформира храма в Добърско в един от най-ценните бисери в огърлицата на Стоте национални туристически обекти. Църквата е монумент на културата и е под отбраната на ЮНЕСКО.
Жителите на село Добърско обичат посетители и ще ви посрещнат с обичайни за района ястия, като кухина, данкини баници, полайник, фасул с чекане.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ