Дилемата на протеста, която помага на Борисов
Всяко едно начинание, в това число и митинг против нещо, стига до този миг – а в този момент накъде? Това е моментът, в който първичният възторг и прилив на страст отстъпват на размисъла – какво ще стане оттук-нататък?
Именно този миг в най-новата ни история непроменяемо води до неуспех – тъй като по този начин и не се сплотяваме към вярна опция. Дали и със сегашните митинги ще стане по този начин не желая да се наемам с позиция, тъй като желая да не стане по този начин. Но бягството от действителността не е помогнало на никой.
За да е сполучливо едно начинание, то би трябвало да дава отговор на следното: първо, какво желае да реализира, второ – по какъв начин ще го реализира. Какво желае да реализира митингът в този момент? Отговорът на този въпрос се оказва сложен и това демонстрира скорошна анкета на Actualno.com, въпреки тя да не е представителна. Въпреки това наподобява ясно, че има поляризиране на отзиви. За едни е задоволително оставка да дадат Бойко Борисов и държавното управление му. Други желаят и оставката на основния прокурор Иван Гешев към тази на Борисов. Има настоявания и към тези оставки да бъде прибавена и тази на Емил Кошлуков. А огромна част от протестиращите виждат оставките единствено като унищожаване на най-голямото затруднение по ремонта на правосъдната система – прокуратура и съд, които да носят правдивост без значение от политическата обстановка!
Бойко Борисов ръководи България към този момент 10 години – постоянно в някакъв тип публична коалиция, само че с вариации. Публично политически той е с водеща роля в ръководството, само че подозренията, сигналите и податките, че е подвластен от един или различен индивидуален интерес повече или по-малко се наслагват през всичките му години на ръководство. Необясними на пръв взор неща като случая " Росенец " най-ясно го демонстрират. Затова и от ден на ден хора усещат натрупването на такива случаи даже повече инстинктивно, под формата на образци в техния персонален живот или живота на техни близки, другари и познати. Всички тези хора желаят смяна.
Промяна без ясна цел и без явен път към тази цел не може да има. А напоследък на митингите се виждат тревожни неща. Например – кой в последна сметка застава с името си като уредник? Защо не всички свързвани с някаква организация на митингите хора и организации отхвърлят да поемат отговорност? Типичен образец е така наречен Отровно трио (адвокат Николай Хаджигенов, пиарът Арман Бабикян и професор Велислав Минеков). Тези хора не дават безапелационен отговор и то подобен, че да се чуе от необятната общност, за какво публично и по закон не подават заявки за митинги пред общинските управляващи и полицията. За момента те избират да се дефинират повече като " основатели ". Защо? Отделно от тях има очевидни структури с партиен темперамент на до болежка познати и издържали инспекцията на времето субекти в смисъл какво може да се чака от тях в случай че стигнат до властта – хората към Мая Манолова да вземем за пример. В този смисъл " Демократична България " (ДБ) още веднъж бледнее, откакто Христо Иванов възпламени искрата с акцията в " Росенец ". Демократична България не направи нищо по-значимо оттам-насетне като политическа мощ и още веднъж остава чувството, че се губи. Без политическо посланичество, никой митинг не може да успее. Просто е – политическото посланичество е законният метод желанията на един митинг да бъдат изпълнени. Така е било постоянно и на всички места, по този начин и ще бъде.
Това чувство за разцепление дава мощ на ръководството на Бойко Борисов. Но и то самото не може да се похвали с доста умни дейности, откакто действително блокади с в действителност по-дразнещ за елементарни хора резултат като тази на " Орлов мост ", в сравнение с стеснение непосредствено за ръководещите, събират социална неприязън. Случаи като този със спрения бус на " Системата ни убива " обаче единствено вършат по-твърда позицията: " Така повече с тази страна не може ". Но значимото е да има обединяване по какъв начин може, тъй като според мен сега такова няма. Пак според мен – единственото работещо обединяване ще е това, с което да има всеобща социална поддръжка за действителни промени на правосъдната система . Докато тя е подвластна от мощните на деня в ръководството, няма да има оправия. Затова и е толкоз значимо повече хора от подкрепящите митингите да знаят какви съответни оферти има – да вземем за пример ТЕЗИ, ТЕЗИ и ТЕЗИ, и да избират! И в случай че няма кой да повтаря, стартира и демонстрира на понятен език дълбоката смяна на правосъдната система като цел там, на улицата, нищо ново няма да се роди – тъй като най-големите осведомителни канали от дълго време са овладени от тези, които не желаят нищо да им заплаши далаверите. Та още един път – къде е организационното обединяване на митингите? Защо още го няма – какви са аргументите? Кой желае огромна смяна и кой желае просто да се задейства отново властовият механизъм " стани да седна "?
Дано намерим метод този път да създадем най-малко крачка напред от това, което се получи след 2013-2014 година! Иначе разочарованието ще е по-жестоко и новият миг да има задоволително социална сила за смяна кой знае по кое време ще пристигна!
Автор: Ивайло Ачев
Именно този миг в най-новата ни история непроменяемо води до неуспех – тъй като по този начин и не се сплотяваме към вярна опция. Дали и със сегашните митинги ще стане по този начин не желая да се наемам с позиция, тъй като желая да не стане по този начин. Но бягството от действителността не е помогнало на никой.
За да е сполучливо едно начинание, то би трябвало да дава отговор на следното: първо, какво желае да реализира, второ – по какъв начин ще го реализира. Какво желае да реализира митингът в този момент? Отговорът на този въпрос се оказва сложен и това демонстрира скорошна анкета на Actualno.com, въпреки тя да не е представителна. Въпреки това наподобява ясно, че има поляризиране на отзиви. За едни е задоволително оставка да дадат Бойко Борисов и държавното управление му. Други желаят и оставката на основния прокурор Иван Гешев към тази на Борисов. Има настоявания и към тези оставки да бъде прибавена и тази на Емил Кошлуков. А огромна част от протестиращите виждат оставките единствено като унищожаване на най-голямото затруднение по ремонта на правосъдната система – прокуратура и съд, които да носят правдивост без значение от политическата обстановка!
Бойко Борисов ръководи България към този момент 10 години – постоянно в някакъв тип публична коалиция, само че с вариации. Публично политически той е с водеща роля в ръководството, само че подозренията, сигналите и податките, че е подвластен от един или различен индивидуален интерес повече или по-малко се наслагват през всичките му години на ръководство. Необясними на пръв взор неща като случая " Росенец " най-ясно го демонстрират. Затова и от ден на ден хора усещат натрупването на такива случаи даже повече инстинктивно, под формата на образци в техния персонален живот или живота на техни близки, другари и познати. Всички тези хора желаят смяна.
Промяна без ясна цел и без явен път към тази цел не може да има. А напоследък на митингите се виждат тревожни неща. Например – кой в последна сметка застава с името си като уредник? Защо не всички свързвани с някаква организация на митингите хора и организации отхвърлят да поемат отговорност? Типичен образец е така наречен Отровно трио (адвокат Николай Хаджигенов, пиарът Арман Бабикян и професор Велислав Минеков). Тези хора не дават безапелационен отговор и то подобен, че да се чуе от необятната общност, за какво публично и по закон не подават заявки за митинги пред общинските управляващи и полицията. За момента те избират да се дефинират повече като " основатели ". Защо? Отделно от тях има очевидни структури с партиен темперамент на до болежка познати и издържали инспекцията на времето субекти в смисъл какво може да се чака от тях в случай че стигнат до властта – хората към Мая Манолова да вземем за пример. В този смисъл " Демократична България " (ДБ) още веднъж бледнее, откакто Христо Иванов възпламени искрата с акцията в " Росенец ". Демократична България не направи нищо по-значимо оттам-насетне като политическа мощ и още веднъж остава чувството, че се губи. Без политическо посланичество, никой митинг не може да успее. Просто е – политическото посланичество е законният метод желанията на един митинг да бъдат изпълнени. Така е било постоянно и на всички места, по този начин и ще бъде.
Това чувство за разцепление дава мощ на ръководството на Бойко Борисов. Но и то самото не може да се похвали с доста умни дейности, откакто действително блокади с в действителност по-дразнещ за елементарни хора резултат като тази на " Орлов мост ", в сравнение с стеснение непосредствено за ръководещите, събират социална неприязън. Случаи като този със спрения бус на " Системата ни убива " обаче единствено вършат по-твърда позицията: " Така повече с тази страна не може ". Но значимото е да има обединяване по какъв начин може, тъй като според мен сега такова няма. Пак според мен – единственото работещо обединяване ще е това, с което да има всеобща социална поддръжка за действителни промени на правосъдната система . Докато тя е подвластна от мощните на деня в ръководството, няма да има оправия. Затова и е толкоз значимо повече хора от подкрепящите митингите да знаят какви съответни оферти има – да вземем за пример ТЕЗИ, ТЕЗИ и ТЕЗИ, и да избират! И в случай че няма кой да повтаря, стартира и демонстрира на понятен език дълбоката смяна на правосъдната система като цел там, на улицата, нищо ново няма да се роди – тъй като най-големите осведомителни канали от дълго време са овладени от тези, които не желаят нищо да им заплаши далаверите. Та още един път – къде е организационното обединяване на митингите? Защо още го няма – какви са аргументите? Кой желае огромна смяна и кой желае просто да се задейства отново властовият механизъм " стани да седна "?
Дано намерим метод този път да създадем най-малко крачка напред от това, което се получи след 2013-2014 година! Иначе разочарованието ще е по-жестоко и новият миг да има задоволително социална сила за смяна кой знае по кое време ще пристигна!
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ