Салман при Путин – съжителство по сметка
Всяко едно задгранично посещаване на саудитския крал Салман - към този момент все по-редки поради здравословните му проблеми, е обгърнато с разкош. От обичаните килими през мебелите от двореца на Ал Салман до персоналните асистенти на краля - всичко това се придвижва в съответната дестинация. В случая не става дума единствено за показна помпозност, която другояче е присъща за пазителя на свещените за мюсюлманите Медина и Мека. Създаването на домашна атмосфера на всички места по света се постанова, с цел да може саудитският монарх да попречва деянията на деменция и да не губи централизация.
Може би с цел да предразположат своя посетител, домакините от Русия предизвикаха по време на визитата на крал Салман в Москва седмица на саудитската просвета.
Защо срещата сред Салман и Путин е неповторима?
Тъй като това е първата аудиенция на саудитски крал на публично държавно посещаване в Москва. Обратното към този момент се е случвало през 2007-ма година, когато президентът Путин посети предшественика на крал Салман - Абдула.
Но сходни срещи на най-високо равнище сред съветската и саудитската страна са повече от необичайност, защото двете страни - исторически, а и все още, постоянно са били от " двете страни на барикадата ". За това способстват редица фактори. Арабската монархия, да вземем за пример, е освен дълготраен стратегически сътрудник на Съединени американски щати в района, само че и подобен, в който про-американската политика е един от главните стълбове на държавността. Русия пък, изключително интензивно напоследък, сближи позициите си с директния съперник на саудитците - Иран.
Продължаващият спор в Сирия е единствено следващата конфликтна сцена, в която двете страни заеха срещуположни позиции - Саудитска арабия, дружно със Съединени американски щати, Турция и Катар против режима на Башар ал-Асад, защитаван от Русия и Иран.
И въпреки всичко притеглят ли се противоположностите?
Определено връзките сред Саудитска Арабия и Русия не могат да се изчерпат единствено с споровете, в които те поддържат разнообразни страни. Налице са и такива процеси, в които Рияд и Москва имат съвпадане на ползите.
На военно равнище подобен да вземем за пример е казусът в Либия, където двете страни поддържат либийския военачалник Халифа Хафтар, упражняващ надзор върху източната част на страната.
На политическо равнище Рияд и Москва изтръпнаха еднообразно, когато Мохамед Морси и Мюсюлманско приятелство завоюваха изборите за президент на Египет през 2012-та година. В лицето на Арабската пролет Рияд и Москва виждаха рисков модел на всеобща демократична равноправност на хората. Подобен модел по еднакъв метод бе счетен за рисков за запазването на командните и властническите политически статуи в Рияд (Арабската пролет) и в Москва (Цветните революции).
А на икономическо равнище, бидейки двете най-големи експортьори на нефт, Саудитска Арабия и Русия са заинтригувани от това да не позволяват свръхпроизводството на естествената суровина да повлияе на цената й. Добавете към това и обстоятелството, че бюджетните приходи на Рияд и Москва, въпреки и в друга степен, са мощно подвластни от паричната стойност на петрола. Така да вземем за пример, когато цената на барел нефт през 2014-та година падна до рекордните 28 $, двете страни преодоляха политическите си разлики и влязоха в стопански картел, с цел да може година по-късно цената на горивото да се усили със 100%.
А увеличаващият се експорт на шистов газ и нефт от Съединени американски щати, които се пробват да пробият на към този момент разпределени пазари, е нещо, което занапред може да сближава позициите на Саудитска Арабия и Русия.
Какво желаят Саудитска Арабия и Русия една от друга?
Това, което монархията би желала, е да вбие чеп сред Русия и Иран. И доколкото това е мъчно осъществимо, Рияд най-малко се надява Русия да употребява въздействието си върху Техеран за ограничението на иранския чадър, който се спуска над Ирак, Сирия и Ливан.
Логиката на саудитското кралство е, че всяко увеличение на съдействие сред Рияд и Москва ще докара до съразмерно понижаване на това сред Русия и Иран. Доколко тази логичност е правилна, е дискусионно, защото съветската външна политика в този район се отличава с едно прагматично, граничещо с цинизъм отношение.
На собствен ред, Русия желае единствено едно: пари. Било посредством картелни съглашения за цената на петрола, било посредством саудитски вложения в съветската стопанска система, било посредством продажбата на съветско оръжие на пазара в Кралството. Разбира се, съветската страна сигурно е употребила срещата, с цел да намекне на Рияд, че едновалентно обвързване със Съединени американски щати не е продуктивно.
Какво подписаха Рияд и Москва?
Два вида покупко-продажби. Единият касае закупуването на съветската противоракетна система С 400, противотанкови ракети Kornet-EM, франчайз на Kalashnikov AK-103 и други Важно е да се означи обаче, че това не са дефинитивни контракти, а меморандум за съгласие за закупуването на съответното въоръжение. Предвидената сума на тази възможна договорка също не е впечатляваща (около 3 милиарда долара), имайки поради, че по-рано през годината Саудитска Арабия подписа еднакъв документ със Съединени американски щати на стойност 110 милиарда $.
Вторият вид договорка касае капиталови планове в Русия, които да бъдат подплатени от Рияд (коментира се друга сума - от 1 милиарда $ до няколко милиарда). И тук обаче би трябвало да се има едно мислено, имайки поради, че сходна договорка към този момент бе подписана сред двете страни преди две години. Тогава тя бе на стойност 10 милиарда $, само че на този стадий по нея са осъществени саудитски вложения в Русия за не повече от 1 милиард $. На този декор, подписаното капиталово съглашение сред Съединени американски щати и Саудитска Арабия по-рано тази година, е на стойност към 240 милиарда $.
Въпреки разликата в тези мащаби, евентуалното поръчване на С 400 от Русия ще има мощно знаково значение по отношение на Съединени американски щати, които са обичайният източник на саудитското въоръжение, в това число и на противоракетните им комплекси. Нещо повече, в случай че Саудитска Арабия закупи С 400, то това ще значи, че втори стратегически съдружник на Вашингтон в района - след Турция, ще бъде оборудван с този вид съветска технология.
Какво ще се случи тогава с американската концепция за арабско/сунитско НАТО, в случай че водачите на сходен съюз - Турция и Саудитска Арабия, стрелят с съветски ракети и създават Калашников?
Изправен под сходен риск, ден откакто изтече информацията за подписания меморандум сред Рияд и Москва за противоракетната система С 400, Държавният департамент на Съединени американски щати най-накрая даде зелена светлина на Саудитска Арабия за закупуването на еквивалентната американска система THAAD.
Какво е смисъла на тази среща за процесите в Близкия изток?
Посещението на крал Салман в Москва е разследване на равносметката, че съветският интерес към Близкия изток се усилва за сметка на американския. Неслучайно различен стратегически съдружник на Съединени американски щати от района, министър председателят на Израел Бенямин Нетаняху, се видя с Владимир Путин общо 6 пъти за последните 2 години. Идентична е обстановката и с турския президент Реджеп Ердоган, който също постоянно търси благоволението на съветския президент (най-пресният случай - придвижването на протурските сили в посока сирийския Идлиб).
За саудитската аудиенция обаче способства и различен епизод - катарската рецесия. Въпреки първосигналните туитове на американския президент Тръмп в еднопосочна поддръжка на бойкотната акция на Саудитска Арабия (и ОАЕ, Египет, Бахрейн) против Катар, след това Държавният департамент на Съединени американски щати и Пентагона смекчиха еднопосочната позиция на ръководителя на Белия дом.
А когато Съединени американски щати подписаха две съглашения с Катар - едното, за съдействието в битката против тероризма, другото - за продажба на самолети Ф-15 на стойност 12 милиарда $ - Саудитска арабия разбра, че от фамозния " танц на сабите " за Вашингтон е останала сабята, а за Рияд - танцът.
Каква е финалната равносметка?
Срещата сред Крал Салман и президента Путин в Москва маркира общото чувство за нарасналата роля и значение на Русия в района. Въпреки това, до момента в който съдействието сред Русия и Иран продължава да е по-интензивно от това сред Москва и Рияд, саудитската и съветската страна ще си останат като цяло на срещуположните страни на барикадата.
Едва ли скоро ще станем очевидци на техен брак. Това обаче не пречи двете страни - когато събитията го допускат - да съжителстват по сметка.
Може би с цел да предразположат своя посетител, домакините от Русия предизвикаха по време на визитата на крал Салман в Москва седмица на саудитската просвета.
Защо срещата сред Салман и Путин е неповторима?
Тъй като това е първата аудиенция на саудитски крал на публично държавно посещаване в Москва. Обратното към този момент се е случвало през 2007-ма година, когато президентът Путин посети предшественика на крал Салман - Абдула.
Но сходни срещи на най-високо равнище сред съветската и саудитската страна са повече от необичайност, защото двете страни - исторически, а и все още, постоянно са били от " двете страни на барикадата ". За това способстват редица фактори. Арабската монархия, да вземем за пример, е освен дълготраен стратегически сътрудник на Съединени американски щати в района, само че и подобен, в който про-американската политика е един от главните стълбове на държавността. Русия пък, изключително интензивно напоследък, сближи позициите си с директния съперник на саудитците - Иран.
Продължаващият спор в Сирия е единствено следващата конфликтна сцена, в която двете страни заеха срещуположни позиции - Саудитска арабия, дружно със Съединени американски щати, Турция и Катар против режима на Башар ал-Асад, защитаван от Русия и Иран.
И въпреки всичко притеглят ли се противоположностите?
Определено връзките сред Саудитска Арабия и Русия не могат да се изчерпат единствено с споровете, в които те поддържат разнообразни страни. Налице са и такива процеси, в които Рияд и Москва имат съвпадане на ползите.
На военно равнище подобен да вземем за пример е казусът в Либия, където двете страни поддържат либийския военачалник Халифа Хафтар, упражняващ надзор върху източната част на страната.
На политическо равнище Рияд и Москва изтръпнаха еднообразно, когато Мохамед Морси и Мюсюлманско приятелство завоюваха изборите за президент на Египет през 2012-та година. В лицето на Арабската пролет Рияд и Москва виждаха рисков модел на всеобща демократична равноправност на хората. Подобен модел по еднакъв метод бе счетен за рисков за запазването на командните и властническите политически статуи в Рияд (Арабската пролет) и в Москва (Цветните революции).
А на икономическо равнище, бидейки двете най-големи експортьори на нефт, Саудитска Арабия и Русия са заинтригувани от това да не позволяват свръхпроизводството на естествената суровина да повлияе на цената й. Добавете към това и обстоятелството, че бюджетните приходи на Рияд и Москва, въпреки и в друга степен, са мощно подвластни от паричната стойност на петрола. Така да вземем за пример, когато цената на барел нефт през 2014-та година падна до рекордните 28 $, двете страни преодоляха политическите си разлики и влязоха в стопански картел, с цел да може година по-късно цената на горивото да се усили със 100%.
А увеличаващият се експорт на шистов газ и нефт от Съединени американски щати, които се пробват да пробият на към този момент разпределени пазари, е нещо, което занапред може да сближава позициите на Саудитска Арабия и Русия.
Какво желаят Саудитска Арабия и Русия една от друга?
Това, което монархията би желала, е да вбие чеп сред Русия и Иран. И доколкото това е мъчно осъществимо, Рияд най-малко се надява Русия да употребява въздействието си върху Техеран за ограничението на иранския чадър, който се спуска над Ирак, Сирия и Ливан.
Логиката на саудитското кралство е, че всяко увеличение на съдействие сред Рияд и Москва ще докара до съразмерно понижаване на това сред Русия и Иран. Доколко тази логичност е правилна, е дискусионно, защото съветската външна политика в този район се отличава с едно прагматично, граничещо с цинизъм отношение.
На собствен ред, Русия желае единствено едно: пари. Било посредством картелни съглашения за цената на петрола, било посредством саудитски вложения в съветската стопанска система, било посредством продажбата на съветско оръжие на пазара в Кралството. Разбира се, съветската страна сигурно е употребила срещата, с цел да намекне на Рияд, че едновалентно обвързване със Съединени американски щати не е продуктивно.
Какво подписаха Рияд и Москва?
Два вида покупко-продажби. Единият касае закупуването на съветската противоракетна система С 400, противотанкови ракети Kornet-EM, франчайз на Kalashnikov AK-103 и други Важно е да се означи обаче, че това не са дефинитивни контракти, а меморандум за съгласие за закупуването на съответното въоръжение. Предвидената сума на тази възможна договорка също не е впечатляваща (около 3 милиарда долара), имайки поради, че по-рано през годината Саудитска Арабия подписа еднакъв документ със Съединени американски щати на стойност 110 милиарда $.
Вторият вид договорка касае капиталови планове в Русия, които да бъдат подплатени от Рияд (коментира се друга сума - от 1 милиарда $ до няколко милиарда). И тук обаче би трябвало да се има едно мислено, имайки поради, че сходна договорка към този момент бе подписана сред двете страни преди две години. Тогава тя бе на стойност 10 милиарда $, само че на този стадий по нея са осъществени саудитски вложения в Русия за не повече от 1 милиард $. На този декор, подписаното капиталово съглашение сред Съединени американски щати и Саудитска Арабия по-рано тази година, е на стойност към 240 милиарда $.
Въпреки разликата в тези мащаби, евентуалното поръчване на С 400 от Русия ще има мощно знаково значение по отношение на Съединени американски щати, които са обичайният източник на саудитското въоръжение, в това число и на противоракетните им комплекси. Нещо повече, в случай че Саудитска Арабия закупи С 400, то това ще значи, че втори стратегически съдружник на Вашингтон в района - след Турция, ще бъде оборудван с този вид съветска технология.
Какво ще се случи тогава с американската концепция за арабско/сунитско НАТО, в случай че водачите на сходен съюз - Турция и Саудитска Арабия, стрелят с съветски ракети и създават Калашников?
Изправен под сходен риск, ден откакто изтече информацията за подписания меморандум сред Рияд и Москва за противоракетната система С 400, Държавният департамент на Съединени американски щати най-накрая даде зелена светлина на Саудитска Арабия за закупуването на еквивалентната американска система THAAD.
Какво е смисъла на тази среща за процесите в Близкия изток?
Посещението на крал Салман в Москва е разследване на равносметката, че съветският интерес към Близкия изток се усилва за сметка на американския. Неслучайно различен стратегически съдружник на Съединени американски щати от района, министър председателят на Израел Бенямин Нетаняху, се видя с Владимир Путин общо 6 пъти за последните 2 години. Идентична е обстановката и с турския президент Реджеп Ердоган, който също постоянно търси благоволението на съветския президент (най-пресният случай - придвижването на протурските сили в посока сирийския Идлиб).
За саудитската аудиенция обаче способства и различен епизод - катарската рецесия. Въпреки първосигналните туитове на американския президент Тръмп в еднопосочна поддръжка на бойкотната акция на Саудитска Арабия (и ОАЕ, Египет, Бахрейн) против Катар, след това Държавният департамент на Съединени американски щати и Пентагона смекчиха еднопосочната позиция на ръководителя на Белия дом.
А когато Съединени американски щати подписаха две съглашения с Катар - едното, за съдействието в битката против тероризма, другото - за продажба на самолети Ф-15 на стойност 12 милиарда $ - Саудитска арабия разбра, че от фамозния " танц на сабите " за Вашингтон е останала сабята, а за Рияд - танцът.
Каква е финалната равносметка?
Срещата сред Крал Салман и президента Путин в Москва маркира общото чувство за нарасналата роля и значение на Русия в района. Въпреки това, до момента в който съдействието сред Русия и Иран продължава да е по-интензивно от това сред Москва и Рияд, саудитската и съветската страна ще си останат като цяло на срещуположните страни на барикадата.
Едва ли скоро ще станем очевидци на техен брак. Това обаче не пречи двете страни - когато събитията го допускат - да съжителстват по сметка.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ