Кармата е най-големият еквалайзер!
„ Всяко деяние има равно по мощ противопоставяне “ – всички сме осведомени с известния трети закон за придвижване на Исаак Нютон. И когато този закон е бил фиктивен, съм сигурен, че множеството хора от тогавашния Изток не са били сюрпризирани!
Законът на Кармата е от дълго време прочут на народите от Изтока. „ Каквото посееш, това ще пожънеш “ – споделяме ние.
Работата е там, че Вселената прилича великански струнен инструмент. Всяко придвижване на всяко настрана тяло, живо или неживо не е нищо друго с изключение на слаба осцилация. И всяка осцилация създава звука на избрана нота.
Звукът, или в действителния живот реакцията, е равна по мощ и активност на изходното деяние, което е провокирало този тон. Сега би трябвало да поместите този общ принцип в границите на метафизичната душа, с цел да разберете кармата.
Кармата е санскритска дума за осъществяване на отговорности, дейности и действия. Има два вида човешки дейности: етично или буйно.
Първото е вярното, божественото и положителното. Второто е човешкото и най-чессто не е въобще планувано, то си е просто зло. И двата типа дейности имат последици.
Кармата не зависи от времето, раждането и гибелта. Тоест следствието на кармата излиза отвън рамките на житейския път.
Подобно на банкова сметка, положителните и неприятните действия се натрупват и при настъпване на гибелта могат да бъдат употребявани за постигане на парадайса или пък пъкъла.
По този метод, е доста значимо хубаво да помислите за всички последици от човешката активност преди да извършите нещо, просто тъй като със своите недомислени дейности можете да навредите на своята душа!
