Ако всички болести изчезнат, лекарите ще са безработни
Всяко деяние и всяка постъпка водят до нещо. Нарича се причинно-следствена връзка. Не е наложително всяка да приключва с колосални по мярка резултати. Понякога те са дребни, незначителни и незабележими, даже да са провокирани от огромна на пръв взор постъпка. Само че... единствено че от време на време СА колосални, въпреки и идващи като че ли от нищото.
Да, една незначителна сякаш постъпка рефлектира в огромен резултат. Често той е отрицателен (а постоянно и кошмарен). Ще стартира с образец. Сравнително млада баба разхожда внучето си. Хлапето, бидейки хлапе въпреки всичко, е цялостно с сила и мъчно за управление. И внезапно тя съзира излаз – образователен способ, изпитан през поколенията – страхът. Вижда домашно куче, изведено на разходка. Голямо куче. Впечатляващо по мярка. Тя не знае дали е положително, зло, добродушно, отзивчиво. Не. Тя вижда в него излаз на досадната си обстановка. Просто по този начин, много повърхностно хвърля в пространството няколко думи, които даже не подозира какво въздействие ще имат в идващите години и генерации. Тя споделя на внучето си: „ Сега в случай че не слушаш, това куче ще те ухапе. Виж какво е огромно... Да... То по тази причина е на каишка! “ И хлапето се кротва, притихва и става по-ниско от тревата. Кучето даже не е погледнало към детето. Бабата е спокойна, прибира се по живо по крепко, събува си неуместните обувки и си сипва кафе пред тв приемника в очакване на турския сериал.
На пръв взор нищо, но нищичко не произлиза от тази поредност на събитията, нали? Да, но не! Първо: вършим обосновано съмнение, че бабата не за първи и не за финален път споделя нещо сходно на хлапето, с цел да си улесни живота най-малко откъм възпитателни способи. Тоест тук приказваме за систематичност на неверния модел.
Второ: даже еднократно набит, страхът си е набит. В главата на едно дете, което напълно скоро от уплашено дете ще се трансформира в изплашен юноша. Страхът води до яд и експанзия. Растейки, това дете ще живее с този примитивен боязън от животните. А когато хлапето порасне, той ще се трансформира и в ненавист. Омразата се трансформира в експанзия. Агресията постоянно се претворява в принуждение и извращения. Детето ще стартира да рита и бие бездомни животни, по-късно може даже и да ги убива. Не постоянно става по този начин, само че историята е очевидец на безчет такива сюжети.
Кратка информация с досиета на ФБР от последните десетилетия сочи, че всички известни серийни убийци, работили на територията на Съединени американски щати през годините, откогато се води дадената статистика, са имали в някакъв миг от живота си история с принуждение над животни. Профайлърите на Федералното бюро са следили и открили причинност и връзка сред насилието над животни и над хора в следствие. Причинно-следствената връзка тук наподобява злокобна, нали? Наглед сякаш нищо незначеща имитация може да развърже поредност, която да се окаже спусъкът на една полуда. И някой ден бабата ще плесне с ръце, когато от районното й се обадят да прибере внука си, арестуван за безчинство или прояви на принуждение, и ще си каже: „ Какво стана! Беше такова положително дете! “
И още един образец по тематиката: преди няколко години в столичния квартал „ Надежда “ мъж откри безразборна пукотевица по деца пред блока си, тъй като му вдигали звук и викали под прозореца му. За шанс, единственото оръжие, с което разполагаше тогава, беше въздушна пушка. Оказа се в следствие, че съседите неведнъж са го виждали да тормози, бие и наранява животни. Да, насилието е патология и рядко се лимитира единствено над животни. Всеки принудител има скрито или очевидно предпочитание да насилва и хора. Единствено страхът го стопира. Ако нещо се случи и тази преграда някак бъде свалена, идващото, което следва, е злокобно. Да, насилието рядко остава изолиран индивидуален случай. Към тази патология умерено може да се причислят (като следствие) и мнозина от случаите на домашно принуждение, за чийто последици агресорите знаят, че ще им се размине, тъй като жертвите им се срамят от обществото, а и са осъществявани скритом, зад стените на дома, надалеч от очевидци.
Има и друга една причинно-следствена връзка, която като че ли хем ужасява обществото, хем по едно и също време с това то настойчиво отхвърля да види първоизточника й, където точно е прикрито и решението. Става дума за бездомните животни из обитаемоте места. Те не се появяват от нищото. Не, те нормално се появяват поради човешката немарливост или съзнателно злочинство. Хората всеобщо изхвърлят домашни любимци, които са им „ омръзнали “. Изхвърлят потомството на некастрираната си кучка или пускат мъжкото си куче да... (сещате се какво) „ за здраве “, да му „ олекне “. А какво се случва с потомството? Не ги интересува. Иронично е, че огромна част точно от тези хора са най-шумни в крясъците: „ Откъде се взеха тия помияри! Скапана страна, прогнил град! “ и обичат да популяризират така и така задоволително раздухваните истории за това по кое време и къде куче било нападнало някого си. Истории, които, в случай че се оповестяват от хора, които схващат от животинско държание, биха звучали по този начин: „ Куче скочи да си играе, само че уплашен „ юначага “ реши, че е атакуван “ или „ Подплашено куче се прави на ужасно, с цел да се защищити “.
С тези образци се плъзнахме по ръба сред умишлената и неумишлената безнаказаност. А в този момент – непосредствено в сърцето на умишлената. Съвсем неотдавна видяхме образец: 17 бездомни кучета изхвърлени край село Стара Кресна. Свидетелка е снимала длъжностен общински автомобил, от който животните са били изхвърлени. Да повторим: длъжностен общински автомобил. Тези, чиито заплати идват от джоба на данъкоплатеца (тоест от твоя джоб), с цел да вземат решение проблемите с бездомните животни. Вместо това те вършат противоположното – усилват проблемите. И не се заблуждавайте, че това е индивидуален случай. Защото не е.
От неправителствени организации, ветеринари, доброволци и кой ли още не предизвестява и сигнализира, че когато хората от едно място стартират да се оплакват от кучешката популалция, минават разните общински камиони и бусове, товарят животните и ги изсипват на друго място. Превръщат ги в нечий непознат проблем. Другият вид е изтребването, което освен провокира остри реакции у бранителите на животните, нервира до лудост всеки естествен жител, само че и ни кара всички нас, като общество, да приличаме на праисторически чукундури. Освен това с времето е потвърдено, че този способ е неефикасен и избитите животни доста скоро биват сменени от други – единаци, намерили свободната ниша, която да заселят, новопрокудени или прясно, прясно изхвърлени от „ стопаните “ си. Варианти – доста. Само че Световната здравна организация от дълго време е разписала какви са ограниченията и стратегиите и в доста страни те са потвърдили, че работят. Методът се споделя „ кастрирай и върни “. Животните се кастрират и наложително се връщат на местата, които са обитавали – с цел да пазят от появяването на новодошли. Кучетата са извънредно териториални животни. Кастрираните не се развъждат, само че си пазят територията. След години умират и мястото им не се заема от други, тъй като въпросните други не са се родили – и техните евентуални родители са били кастрирани и не са се размножили, няма „ нови попълнения “, които да заемат мястото.
Във втора точка слагаме жестоките санкции и наказания за стопани, оставили животното си на улицата или съдействали за нарастване на популацията. Най-после би трябвало да проработи (ама същински да заработи) регистърът и всеки да чипира кучето си. Така ще се знае чие е то и притежателят доста, но доста ще внимава. Съответно би трябвало да се вършат и регулярни инспекции дали животното има или не чип. Ако няма – притежателят да заплаща санкция и да бъде принуден да го чипира. Така хората по света се оправят и са се справяли с казуса (който към този момент е в историята в редица страни в Европа, където програмата „ Кастрирай и върни “ работи).
Питате: за какво, откакто е толкоз елементарно и изпитано, като способ, не се ползва? Да не би да е комплицирано и скъпо? Не, не е. Но и въпреки всичко не се ползва. Знаете, че, в случай че няма проблем, няма да има хора, получаващи заплата, с цел да го вземат решение. Както се споделя: в случай че всички заболявания изчезнат, лекарите ще са безработни; в случай че повече няма пожари, пожарникарите ще са безработни; в случай че всички закононарушения спрат, служителите на реда ще... схващате логиката, нали!
И по този начин ще остане единствено шепа хора, които да вземат леки превантивни ограничения. Голямата част от сегашните чиновници (с все ръководителите им) ще си търсят нова работа. Една цяла клика ще остане без приход, в случай че обществото се отърве от казуса. И освен формален приход, само че и значителен всекидневен подобен. Преди години донор на един от кучешките приюти в България му подари комарници, за които заплати, а и откри майстори, чийто труд също заплати. Сумата беше някъде към 400 лева Съвсем инцидентно и с огромна гадност същият донор видя в копие от декларация, че управата на приюта е вписала комарниците като техен разход от... 2000 лева И си представяте, че такива хора биха решили казуса на драго сърце? Проблема, който ги храни по този начин добре.
И на фона на всичко това, напълно не е изненада, че от неправителствения бранш (този път в лицето на „ Четири лапи “) отново ни предизвестиха, че популацията на котките е повишена. И до момента в който за кучетата (на равнище държава) най-малко нещичко се прави, то за котките даже не се и помисля, въпреки и за тях да има написани стратегии от международни организации. Защо ли? Ами те не хапят и не плашат никого, доста са надалеч от формата, носеща първичния боязън. И до момента в който никой не пищи по тематиката, то тя не е безстопанствен проблем, още по-малко пък нечие обвързване.
Голяма част от решенията на тези проблеми явно са в ръцете на хората с власт, които къде се оправят, къде – не. Как елементарният човек може да се включи в решаването? Случаите на принуждение над животни или неприятните условия на развъждане, или изхвърлянето им би трябвало да бъдат съобщавани на полицията и способените органи (сред които са и БАБХ, и РИОСВ). Ако на незабавния телефон 112 не ви оказват помощ, не ги оставяте намира. Ако полиция, пожарна или различен орган отхвърля да окаже помощ или да одобри сигнала, направете това притежание на всички, посредством медии, обществени мрежи, интернет и така нататък Не забравяйте, че насилието над животни от години към този момент е вписано в Наказателния кодекс и се смята за престъпно действие, наказуемо със затвор. Тук чувствам, че няма смисъл да пиша: „ спрете да наранявате животни “, тъй като вие, които го вършиме, няма да спрете непринудено, това е ясно, разбрахме, че положението ви е патология.
Да се надяваме, че скоро страна и неправителствен бранш ще съумеят някак да проработят дружно в тази област. И нека скоро забележим повече просветителни акции и обществени реклами, които да изясняват на хората кога/как да се отнасят с животните, с които разделяме една среда. Добре ще е да стартира и акция – както в метрото да вземем за пример има разлепени осведомителни материали за това какво да вършим при химическа или нуклеарна опасност, да има и сходни упътвания за държание с животните, грижата за тях и така нататък, публикувани по спирки, гари, в метрото, като реклами по радио, телевизия, печатни и електронни медии. Защото все си мисля, че май е по-вероятно да срещнем куче на улицата, в сравнение с да сме изложени на нуклеарна опасност. По сходен образец бяха направени пояснителните акции против телефонните измамници. Не си мислете, че щом към момента има телефонни измами, значи акциите не работят. Те не са вълшебна ваксина. Факт е, че доста хора въпреки всичко се научиха по какъв начин да се пазят. Значи работи.
И нещо доста значимо, изключително за тези, които скоро (а и не само) са станали родители: намерете метод да научите езика на тялото на кучетата (четете в интернет, гледайте просветителни клипове), с цел да избегнете обстановки, които сами ще предизвиквате с държанието си. Научете по кое време едно животно просто демонстрира любознание или любезност към вас и детето ви, тъй като скачайки против животното, бързо можете да превърнете тази любезност в експанзия – когато кучето се почувства нападнато, първосигнално ще се отбрани (било то и най-често единствено с ръмжене). Длъжни сте да знаете тези неща, дължите го на децата си, които волно или несъзнателно може сами да изложите на риск.
Да, една незначителна сякаш постъпка рефлектира в огромен резултат. Често той е отрицателен (а постоянно и кошмарен). Ще стартира с образец. Сравнително млада баба разхожда внучето си. Хлапето, бидейки хлапе въпреки всичко, е цялостно с сила и мъчно за управление. И внезапно тя съзира излаз – образователен способ, изпитан през поколенията – страхът. Вижда домашно куче, изведено на разходка. Голямо куче. Впечатляващо по мярка. Тя не знае дали е положително, зло, добродушно, отзивчиво. Не. Тя вижда в него излаз на досадната си обстановка. Просто по този начин, много повърхностно хвърля в пространството няколко думи, които даже не подозира какво въздействие ще имат в идващите години и генерации. Тя споделя на внучето си: „ Сега в случай че не слушаш, това куче ще те ухапе. Виж какво е огромно... Да... То по тази причина е на каишка! “ И хлапето се кротва, притихва и става по-ниско от тревата. Кучето даже не е погледнало към детето. Бабата е спокойна, прибира се по живо по крепко, събува си неуместните обувки и си сипва кафе пред тв приемника в очакване на турския сериал.
На пръв взор нищо, но нищичко не произлиза от тази поредност на събитията, нали? Да, но не! Първо: вършим обосновано съмнение, че бабата не за първи и не за финален път споделя нещо сходно на хлапето, с цел да си улесни живота най-малко откъм възпитателни способи. Тоест тук приказваме за систематичност на неверния модел.
Второ: даже еднократно набит, страхът си е набит. В главата на едно дете, което напълно скоро от уплашено дете ще се трансформира в изплашен юноша. Страхът води до яд и експанзия. Растейки, това дете ще живее с този примитивен боязън от животните. А когато хлапето порасне, той ще се трансформира и в ненавист. Омразата се трансформира в експанзия. Агресията постоянно се претворява в принуждение и извращения. Детето ще стартира да рита и бие бездомни животни, по-късно може даже и да ги убива. Не постоянно става по този начин, само че историята е очевидец на безчет такива сюжети.
Кратка информация с досиета на ФБР от последните десетилетия сочи, че всички известни серийни убийци, работили на територията на Съединени американски щати през годините, откогато се води дадената статистика, са имали в някакъв миг от живота си история с принуждение над животни. Профайлърите на Федералното бюро са следили и открили причинност и връзка сред насилието над животни и над хора в следствие. Причинно-следствената връзка тук наподобява злокобна, нали? Наглед сякаш нищо незначеща имитация може да развърже поредност, която да се окаже спусъкът на една полуда. И някой ден бабата ще плесне с ръце, когато от районното й се обадят да прибере внука си, арестуван за безчинство или прояви на принуждение, и ще си каже: „ Какво стана! Беше такова положително дете! “
И още един образец по тематиката: преди няколко години в столичния квартал „ Надежда “ мъж откри безразборна пукотевица по деца пред блока си, тъй като му вдигали звук и викали под прозореца му. За шанс, единственото оръжие, с което разполагаше тогава, беше въздушна пушка. Оказа се в следствие, че съседите неведнъж са го виждали да тормози, бие и наранява животни. Да, насилието е патология и рядко се лимитира единствено над животни. Всеки принудител има скрито или очевидно предпочитание да насилва и хора. Единствено страхът го стопира. Ако нещо се случи и тази преграда някак бъде свалена, идващото, което следва, е злокобно. Да, насилието рядко остава изолиран индивидуален случай. Към тази патология умерено може да се причислят (като следствие) и мнозина от случаите на домашно принуждение, за чийто последици агресорите знаят, че ще им се размине, тъй като жертвите им се срамят от обществото, а и са осъществявани скритом, зад стените на дома, надалеч от очевидци.
Има и друга една причинно-следствена връзка, която като че ли хем ужасява обществото, хем по едно и също време с това то настойчиво отхвърля да види първоизточника й, където точно е прикрито и решението. Става дума за бездомните животни из обитаемоте места. Те не се появяват от нищото. Не, те нормално се появяват поради човешката немарливост или съзнателно злочинство. Хората всеобщо изхвърлят домашни любимци, които са им „ омръзнали “. Изхвърлят потомството на некастрираната си кучка или пускат мъжкото си куче да... (сещате се какво) „ за здраве “, да му „ олекне “. А какво се случва с потомството? Не ги интересува. Иронично е, че огромна част точно от тези хора са най-шумни в крясъците: „ Откъде се взеха тия помияри! Скапана страна, прогнил град! “ и обичат да популяризират така и така задоволително раздухваните истории за това по кое време и къде куче било нападнало някого си. Истории, които, в случай че се оповестяват от хора, които схващат от животинско държание, биха звучали по този начин: „ Куче скочи да си играе, само че уплашен „ юначага “ реши, че е атакуван “ или „ Подплашено куче се прави на ужасно, с цел да се защищити “.
С тези образци се плъзнахме по ръба сред умишлената и неумишлената безнаказаност. А в този момент – непосредствено в сърцето на умишлената. Съвсем неотдавна видяхме образец: 17 бездомни кучета изхвърлени край село Стара Кресна. Свидетелка е снимала длъжностен общински автомобил, от който животните са били изхвърлени. Да повторим: длъжностен общински автомобил. Тези, чиито заплати идват от джоба на данъкоплатеца (тоест от твоя джоб), с цел да вземат решение проблемите с бездомните животни. Вместо това те вършат противоположното – усилват проблемите. И не се заблуждавайте, че това е индивидуален случай. Защото не е.
От неправителствени организации, ветеринари, доброволци и кой ли още не предизвестява и сигнализира, че когато хората от едно място стартират да се оплакват от кучешката популалция, минават разните общински камиони и бусове, товарят животните и ги изсипват на друго място. Превръщат ги в нечий непознат проблем. Другият вид е изтребването, което освен провокира остри реакции у бранителите на животните, нервира до лудост всеки естествен жител, само че и ни кара всички нас, като общество, да приличаме на праисторически чукундури. Освен това с времето е потвърдено, че този способ е неефикасен и избитите животни доста скоро биват сменени от други – единаци, намерили свободната ниша, която да заселят, новопрокудени или прясно, прясно изхвърлени от „ стопаните “ си. Варианти – доста. Само че Световната здравна организация от дълго време е разписала какви са ограниченията и стратегиите и в доста страни те са потвърдили, че работят. Методът се споделя „ кастрирай и върни “. Животните се кастрират и наложително се връщат на местата, които са обитавали – с цел да пазят от появяването на новодошли. Кучетата са извънредно териториални животни. Кастрираните не се развъждат, само че си пазят територията. След години умират и мястото им не се заема от други, тъй като въпросните други не са се родили – и техните евентуални родители са били кастрирани и не са се размножили, няма „ нови попълнения “, които да заемат мястото.
Във втора точка слагаме жестоките санкции и наказания за стопани, оставили животното си на улицата или съдействали за нарастване на популацията. Най-после би трябвало да проработи (ама същински да заработи) регистърът и всеки да чипира кучето си. Така ще се знае чие е то и притежателят доста, но доста ще внимава. Съответно би трябвало да се вършат и регулярни инспекции дали животното има или не чип. Ако няма – притежателят да заплаща санкция и да бъде принуден да го чипира. Така хората по света се оправят и са се справяли с казуса (който към този момент е в историята в редица страни в Европа, където програмата „ Кастрирай и върни “ работи).
Питате: за какво, откакто е толкоз елементарно и изпитано, като способ, не се ползва? Да не би да е комплицирано и скъпо? Не, не е. Но и въпреки всичко не се ползва. Знаете, че, в случай че няма проблем, няма да има хора, получаващи заплата, с цел да го вземат решение. Както се споделя: в случай че всички заболявания изчезнат, лекарите ще са безработни; в случай че повече няма пожари, пожарникарите ще са безработни; в случай че всички закононарушения спрат, служителите на реда ще... схващате логиката, нали!
И по този начин ще остане единствено шепа хора, които да вземат леки превантивни ограничения. Голямата част от сегашните чиновници (с все ръководителите им) ще си търсят нова работа. Една цяла клика ще остане без приход, в случай че обществото се отърве от казуса. И освен формален приход, само че и значителен всекидневен подобен. Преди години донор на един от кучешките приюти в България му подари комарници, за които заплати, а и откри майстори, чийто труд също заплати. Сумата беше някъде към 400 лева Съвсем инцидентно и с огромна гадност същият донор видя в копие от декларация, че управата на приюта е вписала комарниците като техен разход от... 2000 лева И си представяте, че такива хора биха решили казуса на драго сърце? Проблема, който ги храни по този начин добре.
И на фона на всичко това, напълно не е изненада, че от неправителствения бранш (този път в лицето на „ Четири лапи “) отново ни предизвестиха, че популацията на котките е повишена. И до момента в който за кучетата (на равнище държава) най-малко нещичко се прави, то за котките даже не се и помисля, въпреки и за тях да има написани стратегии от международни организации. Защо ли? Ами те не хапят и не плашат никого, доста са надалеч от формата, носеща първичния боязън. И до момента в който никой не пищи по тематиката, то тя не е безстопанствен проблем, още по-малко пък нечие обвързване.
Голяма част от решенията на тези проблеми явно са в ръцете на хората с власт, които къде се оправят, къде – не. Как елементарният човек може да се включи в решаването? Случаите на принуждение над животни или неприятните условия на развъждане, или изхвърлянето им би трябвало да бъдат съобщавани на полицията и способените органи (сред които са и БАБХ, и РИОСВ). Ако на незабавния телефон 112 не ви оказват помощ, не ги оставяте намира. Ако полиция, пожарна или различен орган отхвърля да окаже помощ или да одобри сигнала, направете това притежание на всички, посредством медии, обществени мрежи, интернет и така нататък Не забравяйте, че насилието над животни от години към този момент е вписано в Наказателния кодекс и се смята за престъпно действие, наказуемо със затвор. Тук чувствам, че няма смисъл да пиша: „ спрете да наранявате животни “, тъй като вие, които го вършиме, няма да спрете непринудено, това е ясно, разбрахме, че положението ви е патология.
Да се надяваме, че скоро страна и неправителствен бранш ще съумеят някак да проработят дружно в тази област. И нека скоро забележим повече просветителни акции и обществени реклами, които да изясняват на хората кога/как да се отнасят с животните, с които разделяме една среда. Добре ще е да стартира и акция – както в метрото да вземем за пример има разлепени осведомителни материали за това какво да вършим при химическа или нуклеарна опасност, да има и сходни упътвания за държание с животните, грижата за тях и така нататък, публикувани по спирки, гари, в метрото, като реклами по радио, телевизия, печатни и електронни медии. Защото все си мисля, че май е по-вероятно да срещнем куче на улицата, в сравнение с да сме изложени на нуклеарна опасност. По сходен образец бяха направени пояснителните акции против телефонните измамници. Не си мислете, че щом към момента има телефонни измами, значи акциите не работят. Те не са вълшебна ваксина. Факт е, че доста хора въпреки всичко се научиха по какъв начин да се пазят. Значи работи.
И нещо доста значимо, изключително за тези, които скоро (а и не само) са станали родители: намерете метод да научите езика на тялото на кучетата (четете в интернет, гледайте просветителни клипове), с цел да избегнете обстановки, които сами ще предизвиквате с държанието си. Научете по кое време едно животно просто демонстрира любознание или любезност към вас и детето ви, тъй като скачайки против животното, бързо можете да превърнете тази любезност в експанзия – когато кучето се почувства нападнато, първосигнално ще се отбрани (било то и най-често единствено с ръмжене). Длъжни сте да знаете тези неща, дължите го на децата си, които волно или несъзнателно може сами да изложите на риск.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ