Всяко дете има основно право и нужда от стабилна и

Всяко дете има главно право и потребност от постоянна и любяща връзка и с двамата си родители. Затова при разлъка в фамилията детето би трябвало да продължи пълноценния си контакт и с майката, и с бащата. В доста случаи на родителска разлъка обаче този интерес на детето е нарушен, а предприеманите от институциите ограничения за отбрана на опцията детето да поддържа връзка и с двамата си родители са неефективни. Българският хелзинкски комитет продължава дарителската си кампанияв поддръжка на такива деца.

Днес е интернационалният ден за битка с родителското отчуждение и по този мотив " Дневник " беседва с детския психолог Елена Енева.

Какво е синдром на родителското отчуждение?

- Синдром на родителското отчуждение се назовава несъмнено държание на детето след развода на родителите, при което то еднопосочно дефинира единия си родител като неприятен и демонстрира голословен боязън, неприязън или пренебрежение към него, като в това време приема другия родител като напълно добър. Обикновено като добър се възприема родителят, с който детето живее след раздялата, а другият – като неприятен. Това държание на детето е подбудено от внушенията на родителя, който е поел грижата за него. В 90% от случаите това е майката.

Съществуват ли степени на родителско отчуждение и какви са те?

- Отчуждението от живеещия настрана родител минава през три степени – лека, междинна и тежка. В началото, при леката степен, контактът сред родителя и детето се резервира, като другият родител демонстрира нараснала тревога преди срещите и по този метод внушава на детето си, че му следва нещо рисково.

При междинната степен за обгрижващият родител е мъчно да понесе отсъствието на детето си. Той се стреми по най-различни способи да управлява това, което то прави, когато посещава някогашния му сътрудник. Неприкрито демонстрира възприятията си на ненавист и яд към живеещия настрана родител и се стреми по всякакъв начин да привърже детето извънредно към себе си и да го отдели от другия. За едно малко дете, чието оцеляване зависи от любовта и грижата на единствения възрастен, който дава отговор за него, е извънредно елементарно да се " подхлъзне " и да повярва, че това е същинското състояние на нещата.

При тежката степен, самото дете демонстрира мощни отрицателни усеща към другия родител, не желае да го вижда и от време на време го упреква във физически или полов тормоз, като употребява подготвени изречения, чути от родителя, с който живее.

Отсъстващият родител ли " се отчуждава " или присъстващият " го отчуждава "?

- Синдромът се дължи на съзнаваните и несъзнавани дейности и връзки на родителя, с който живее детето.

Всички деца на разведени родители ли страдат от отчуждаване от отсъстващия родител?

- За благополучие не всички деца страдат от този синдром. Има двойки, които съумяват да се разделят, без да намесват децата си като страна в разногласието кой е крив и кой е прав. Изключително нездравословно за душeвността на детето е да се желае от него да дефинира кой от родителите е неприятен и кой е добър. То ще спомага и ще го направи, само че за сметка на личното си душевно равновесие и бъдещо развиване.

Как изживяват развода по-малките и по-големите деца?

- За по-малките деца разводът е тотално сриване на познатия досега свят. Мама и баща, които са възприемани като едно цяло, тъй като през живота си детето ги е виждало само като двойка внезапно се оказват разграничени. То към този момент не е несъмнено, че също няма да бъде изоставено и това поражда мощна тревога и боязън у него. Децата стават неспокойни, нападателни, хленчещи, вършат крачка обратно в развиването си и стартират да се държат като по-малки. За благополучие, за към година-две, при естествени условия, положението им се стабилизира.

При по-големите деца може да има и възприятие за облекчение след развода, в случай че животът в фамилията е бил прекомерно стресиращ и противен. Може да има яд и обвинявания към някоя от страните. Винаги обаче има мъка и възприятие за виновност – както при дребните, по този начин и при по-големите.

Какви провали може да остави у детето родителското отчуждение?

- Целенасоченото подстрекателство от страна на родителя, с който детето живее, цели да изкриви действителността и да накара детето да вижда другия родител като опасност. Това повлиява на цялостната дарба на момичето или момчето да има вяра на усещанията си и да разграничава същинско от измислено. Мисленето му си остава черно-бяло и в зрелост се пробва да откри идеалния непогрешим престиж, като елементарно става подвластно от други хора или в противен случай – доста мъчно построява връзки. Момчето губи модела си за неустрашимост, а момичето - за женственост, в случай че е отделено от родителя от същия пол, а също губи и опцията да построи съответна самокритика като момче или като момиче, в случай че е отделено от родителя от другия пол. Във всички случаи то остава полу-сирак и е напълно подвластно от другия си родител.

Какво е значимо да се направи за детето след бракоразвод?

- На първо място е значимо разделящите се сътрудници да се оправят с възприятията си, без да намесват детето като собствен съдружник. По-добре да намерят възрастен другар, родственик, психолог, посредник, който да ги изслуша и поддържа. Да не се кара детето да показва майка си или татко си като неприятни – това е непостижима отговорност и виновност за него. Всяко дете е плод на срещата на двама души, в действителност на два рода и за психологичното му здраве е значимо да познава и да почита както майка си, по този начин и татко си и да има връзка с живите си прадеди и родственици.

Важно е да му се обезпечи опция за постоянни срещи с родителя, който живее настрана, да усеща, че въпреки и разграничени, и двамата му родители се интересуват от него и го обичат и поддържат. Така ще може да израстне като убеден в себе си човек, който има вяра, че е заслужен за любов и който не се опасява от основаването на любовни връзки.