Всяко четвърто дете у нас е с вайбър родители
Всяко четвърто дете в България е с вайбър родители, т.е. такива, които са отпътували да работят в чужбина. Тези тревожни данни изнесе омбудсманът Диана Ковачева на полемика " Детето сред трудовата миграция, институционалните правила и разширеното семейство ", която провежда взаимно с Програма ROMACT на Европейска комисия и Съвета на Европа. Според Ковачева оставянето на деца без родителска грижа е тежко и съществено нарушаване на главните права на индивида, което е опасност и за просперитета на страната.
Доскоро разкъсаността на фамилиите бе известна като скайп родителство, само че със промяната на технологиите към този момент се приказва за вайбър деца и вайбър родители. " Докато феноменът " оставени деца " е приет в разнообразни страни в Европа, където са създадени съответни законодателни ограничения и политики за адресирането му на национално и локално равнище, то в България, макар че казусът визира необятен кръг деца, в това число и в небогати общности, обстановката към момента не се прави оценка и тези деца не се одобряват за изложени на риск, затова не са адресирани от никаква целенасочена политика ", показва омбудсманът.
" Това са деца, които са оставени на грижите на своите баби и дядовци, на своето разширено семейство. И когато споделям, че всяко четвърто дете е вайбър дете - дете, което контактува със своите родители само по вайбър, на процедура аз изтъквам една остаряла статистика, тъй като истина е, че към днешния ден ние не знаем какъв брой деца в действителност са жертва на този проблем ", разяснява Ковачева. По думите й няма кой да наблюдава какъв брой са децата, а от там те са оставени отвън грижата на страната. " Деца, които стават жертва на принуждение в разширеното си семейство; деца, които са самотни, от време на време склонни към самоубийство; деца, които отпадат от просветителната система; деца, които са жертва на трудова експлоатация; деца, които стават жертви и на противообществени прояви, част от които са причинители те самите, за съжаление; деца, които имат стеснен достъп до здравеопазване; деца, които са жертва на неналичието на представителство; деца, които са жертва на неприятна грижа. Това са нашите деца ", уточни проф. Ковачева. По думите й процентът на вайбър-децата измежду ромската общественост доближава до към 40 на 100.
Проверките, направени през годините от омбудсмана вследствие на голям брой тъжби по въпроса, са обрисували основни дефицити в обезпечаване грижата за тези деца. " Най-често системата за протекция на детето реагира с преустановяване на мярката за протекция - с следващо настаняване в социална грижа. Тези деца остават отвън системата. Затова тези деца са рискова група. Те са рискова група, тъй като са сами ", добави омбудсманът и изброи редица тревожни прояви, които се следят при такива деца - свръхагресивно държание за привличане на внимание, социална тревога, девиантни държания, прочувствена изолираност поради самотата и контузията на изоставянето, специфични просветителни потребности.
Според Ковачева страната би трябвало да има по-специфична грижа и по-специфични практики, защото огромен брой от децата на трудови мигранти са от ромските общности, където всеобщо не е уредена практиката на представителството и където никой не обръща внимание на здравето на тези деца, на образованието им и обществената поддръжка. По думите й максимален брой са трудовите мигранти в най-бедните региони в България - Видин, Монтана, Плевен, Враца, Ловеч, Силистра, Кюстендил, Търговище, Разград, Ямбол и Хасково. " Не са създадени подобаващи принадлежности за наблюдаване на децата на трудови мигранти и по този начин не се възнамеряват ограничения и ефикасни политики на институционално равнище ", сигнализира омбудсманът.
На събитието бе представена фотоизложбата " Живот без тях ", показваща по какъв начин живеят оставени от родителите си деца в Община Борован. Съорганизаторите от Програма ROMACT показаха отчет от теренно изследване, извършено в няколко български общини. В него интервюираните лица споделят, че от съвсем всяко домакинство от тяхното обитаемо място има най-малко един човек в чужбина. Това са младежи, в дейна трудоспособна възраст, родители на дребни и по-големи деца.
Доскоро разкъсаността на фамилиите бе известна като скайп родителство, само че със промяната на технологиите към този момент се приказва за вайбър деца и вайбър родители. " Докато феноменът " оставени деца " е приет в разнообразни страни в Европа, където са създадени съответни законодателни ограничения и политики за адресирането му на национално и локално равнище, то в България, макар че казусът визира необятен кръг деца, в това число и в небогати общности, обстановката към момента не се прави оценка и тези деца не се одобряват за изложени на риск, затова не са адресирани от никаква целенасочена политика ", показва омбудсманът.
" Това са деца, които са оставени на грижите на своите баби и дядовци, на своето разширено семейство. И когато споделям, че всяко четвърто дете е вайбър дете - дете, което контактува със своите родители само по вайбър, на процедура аз изтъквам една остаряла статистика, тъй като истина е, че към днешния ден ние не знаем какъв брой деца в действителност са жертва на този проблем ", разяснява Ковачева. По думите й няма кой да наблюдава какъв брой са децата, а от там те са оставени отвън грижата на страната. " Деца, които стават жертва на принуждение в разширеното си семейство; деца, които са самотни, от време на време склонни към самоубийство; деца, които отпадат от просветителната система; деца, които са жертва на трудова експлоатация; деца, които стават жертви и на противообществени прояви, част от които са причинители те самите, за съжаление; деца, които имат стеснен достъп до здравеопазване; деца, които са жертва на неналичието на представителство; деца, които са жертва на неприятна грижа. Това са нашите деца ", уточни проф. Ковачева. По думите й процентът на вайбър-децата измежду ромската общественост доближава до към 40 на 100.
Проверките, направени през годините от омбудсмана вследствие на голям брой тъжби по въпроса, са обрисували основни дефицити в обезпечаване грижата за тези деца. " Най-често системата за протекция на детето реагира с преустановяване на мярката за протекция - с следващо настаняване в социална грижа. Тези деца остават отвън системата. Затова тези деца са рискова група. Те са рискова група, тъй като са сами ", добави омбудсманът и изброи редица тревожни прояви, които се следят при такива деца - свръхагресивно държание за привличане на внимание, социална тревога, девиантни държания, прочувствена изолираност поради самотата и контузията на изоставянето, специфични просветителни потребности.
Според Ковачева страната би трябвало да има по-специфична грижа и по-специфични практики, защото огромен брой от децата на трудови мигранти са от ромските общности, където всеобщо не е уредена практиката на представителството и където никой не обръща внимание на здравето на тези деца, на образованието им и обществената поддръжка. По думите й максимален брой са трудовите мигранти в най-бедните региони в България - Видин, Монтана, Плевен, Враца, Ловеч, Силистра, Кюстендил, Търговище, Разград, Ямбол и Хасково. " Не са създадени подобаващи принадлежности за наблюдаване на децата на трудови мигранти и по този начин не се възнамеряват ограничения и ефикасни политики на институционално равнище ", сигнализира омбудсманът.
На събитието бе представена фотоизложбата " Живот без тях ", показваща по какъв начин живеят оставени от родителите си деца в Община Борован. Съорганизаторите от Програма ROMACT показаха отчет от теренно изследване, извършено в няколко български общини. В него интервюираните лица споделят, че от съвсем всяко домакинство от тяхното обитаемо място има най-малко един човек в чужбина. Това са младежи, в дейна трудоспособна възраст, родители на дребни и по-големи деца.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ