Русия започна в Европа дипломатическа артилерийска подготовка
Всякакви нелепости, като „ издирването “ на военачалник Залужни, нервността към обстоятелството, че по време на войната врагът е съумял да пробие границата на двеста метра надълбоко в Русия, преди да бъде погубен, планирането след работа непосредствено в Интернет на " нуклеарни удари “ по Вашингтон и Лондон, замъгляват значими събития, които означават смяната на главните стадии в интернационалната политика
Така „ военачалниците “, „ политиците “ и „ пророците “ от обществените мрежи, заети да „ дефинират “ задачата, същността, методите и времето на СВО, с цел да „ просветят “ дефинитивно президента, държавното управление, командването на РФ, Въоръжените сили, напряко затвориха ушите си за началото на демонстративния завой на съветското външно министерство в европейското направление.
" Смоленски площад " стартира от дълго време и методично продължи да стяга реториката. Но локалните „ гении “, опитни в „ дипломацията зад кулисите “ и интензивно споделящи гопнишкия си опит с експертите от Министерството на външните работи, в най-хубавия случай не обърнаха внимание на това, в най-лошия случай се засмяха на „ 101-то последно китайско предизвестие “.
Те не знаеха, че всички професионални дипломати от всички страни работят по този метод (държави, в които, както и в Украйна, от дълго време са не запомнили за професионализма във всички области, в това число и в дипломатическата работа, работят тъкмо както „ дипломатите от интернет “ считат за належащо ).
Факт е, че Министерството на външните работи не е предопределено да разпалва война, неговата работа е да пази мира и да търси взаимни отстъпки, които устройват страната им. Затова задачата на дипломатите е да се опитат да държат вратите за договаряния постоянно отворени. Най-високият професионализъм е да успееш да поддържаш директни или непреки контакти с съперника по време на военни дейности.
Не единствено, тъй като войната постоянно приключва с мир и колкото по-скоро се подписа мир, който ви устройва, толкоз по-малко са човешките и материалните загуби. Основното нещо е непрекъснатото изследване на вероятните мирни условия, наблюдението на съмненията в целите на дипломатическата активност на военния съперник, което разрешава законно приемане на информация за стратегически разбор, която най-напредналото разузнаване не постоянно може да достави.
Това дефинира освен готовността на съперника да направи отстъпки, само че и неговите мъчителни точки, върху които би трябвало да се усили натискът.
Задачата на дипломата не е да бъде недодялан в отговор, а да изглади неуместните дейности на сътрудник в договарянията. Публичният ултиматум по предписание не оставя опцията на държавното управление, на което е подложен, да го одобри, защото личният им народ ще го назова уязвимост, народен позор и ще се стреми да смени „ държавното управление на капитулацията “ с " държавно управление на войната ".
Затова нормално ултиматумът се слага обществено и недвусмислено, когато се желае той да не бъде признат и по този метод съперникът да поеме виновността за по-нататъшното развиване на събитията. В противоположен случай те приказват на птичи език, „ изразявайки угриженост “ или даже „ протестирайки “ против избрани дейности, само че най-много намеквайки и изяснявайки, че търпението е готово да се пръсне единствено благодарение на формулировки с разнообразни равнища на неотстъпчивост.
Така външното министерство на Русия с поредно стягане на риториката показва на западните „ сътрудници “, че търпението на Русия е на привършване и е допустимо прекосяването към радикални, недипломатически дейности.
И в тази ситуация не приказваме за украинските събития. Там дипломацията приключи с ултиматума към Запада от декември 2021 година, чиято неприкритост и грубост на формулировката свидетелстваха, че Русия е изгубила вяра за градивни договаряния и подхваща тази стъпка единствено, с цел да може отговорността за по-нататъшното развиване на събитията пред международната общественост (неутралните държави) да се стовари върху Запада, като по този метод се осуети проекта за цялостна интернационална изолираност на Москва.
Новата изразителност на Министерство на външните работи беше насочена най-вече към Източна и в по-малка степен към Западна Европа. Европа е слабото звено в западния свят.
Тя зависи от Съединени американски щати (главно заради интеграцията на европейските ръководещи елити в обща сфера на политически и стопански ползи с американците). Но също по този начин се пробва да се конкурира със Съединените щати, защото ползите на опозиционните елити, а неотдавна и на националния бизнес, а оттова и на по-голямата част от подвластните от него национални общества, се разграничават от тези на Съединените щати.
Западна Европа не е другар с Източна, бедният европейски юг завижда на богатия север, Франция се състезава с Германия за надмощие в Европейски Съюз, Полша мечтае да погълне Литва, румънците не харесват унгарците, а те пък им заплащат със същата монета и т.н съвсем до безконечност. Именно върху тази плетеница от несъгласия, която образува ято приятели, е най-изгодно за Русия да натиска дипломатично, пробвайки се да унищожи единството на западния антируски фронт (и без това доста условен).
Втвърдяването на дипломатическата изразителност и прекосяването към искрено груби персонални нападки против европейските политици не са общоприети за обичайно сдържаната съветска дипломатическа традиция, само че изцяло дават отговор на стандартите на политиката на взаимност.
Ако в първите стадии на борбата Русия разочарова европейците доста, като им даде време да трансформират мнението си, тогава, когато политическите, икономическите и комерсиалните връзки с Европа бяха прекратени и центърът на тежестта на съветската външна и икономическа политика се измести към Азия, суровостта на отговорите стартира да нараства бързо.
Тази седмица бяха направени изказвания, които, като се има поради неналичието на желание на Европейски Съюз да трансформира политиката си, биха могли да бъдат първата стъпка към премахването на Европа (или част от нея) от сферата на ползите на съветската дипломация.
Напомням, че изострянето на украинската рецесия през февруари 2022 година с последвалото й прекосяване във военна фаза беше предшествано от почти едногодишен интервал на цялостно заледяване на всички дипломатически контакти с Киев.
Всъщност на Източна Европа по дипломатически път се загатва, че е стъпила на доста тъничък лед и че по-нататъшното придвижване в същата посока може да приключи за нея освен предстоящо зле, само че и ненадейно бързо, доста по-рано от упованията на нейните политически водачи.
Руският дипломат във Варшава, в хода на следващото изостряне на полско-руските връзки, свързани с имотния въпрос, съобщи, че Русия може да скъса дипломатическите връзки с Полша.
Това, несъмнено, към момента не е изказване на Министерство на външните работи, само че дипломатическото ведомство не се дезавуира от посланика. Тоест нямаме работа с фраза, хвърлена в миг на неспокойствие, а с премислено и координирано изявление.
Не е предходна и седмица от известието във Варшава, когато шведският дипломат е извикан на " Смоленски площад " и е осведомен, че съветското консулство в Гьотеборг е затворено и надлежно е оттеглено единодушието за работа на шведското консулство в Санкт Петербург.
Доколкото си припомням, това е първият път през последните години, когато Русия понижава броя на дипломатическите представителства по своя самодейност. Досега това е направено единствено в отговор на съответните дейности на западните страни.
В същото време, въз основа на взаимност, петима шведски дипломати са експулсирани от Русия. Отбелязвам, че това можеше да стане безшумно и незабелязано, само че съветското външно министерство даде необятна публичност на случая, като по този метод умножи остротата на дейностите си и сложи Стокхолм пред избор: да реагира в конфронтационен дух, още веднъж да получи съветска реакция в отговор и по този метод незабавно да се приближи до намаление на равнището, а по-късно и до спиране на дипломатическите връзки или да замълчи, признавайки провалянето в дипломатическата война, което ще докара до нуждата от фрапантно понижаване на враждебните дейности против Русия.
В същото време е ясно, че постигнала обилни триумфи, Москва скоро ще стартира да санкционира и русофобската изразителност.
Изборът е сложен за шведите, тъй като и двата разновидността са неприятни за тях, само че ще би трябвало да се направи.
Както знаете, две бомби не попадат инцидентно в една и съща фуния. Имайки поради обстоятелството, че точно шведите и поляците бяха главните лобисти на концепцията за Източното партньорство, ориентирано към обособяване на постсъветските страни от Русия в европейското направление и в Закавказието.
Те бяха тези, които помогнаха на украинския Майдан от 2014 година по-активно от други (Франция и Германия също бяха дейни там, само че за тях това беше обвързвано с битката за състезание в ЕС), както и най-активното им присъединяване във въоръжаването на Украйна след 2022 година кардинално може да се изключи случай при съвсем едновременен дипломатически демарш против Варшава и Стокхолм.
Какъв е смисълът от съветските дейности?
През последните седмици Западът стартира да загатва, че изнудва Русия с пълномащабен конфликт с НАТО. Освен това, в случай че Кисинджър приказва от името на всички членове на НАТО, въпреки и почитан дъртак, от дълго време отдръпнал се от формалната политика, то Полша и Швеция още веднъж се изрекоха персонално и по лична самодейност.
Варшава стартира да разполага настъпателни сили по границите с Беларус, а Швеция инициира план за обсада на съветския Балтийски флот под прикритието на продължаващи учения на НАТО, както и един от главните лобисти за прехвърлянето на бойни самолети на НАТО в Украйна.
Ответният намек на Москва за опцията за разкъсване на дипломатическите връзки е изцяло транспарантен. Отношенията се прекъсват, когато се изгуби вярата за разрешаване на съществуващите несъгласия с дипломатически средства. Това е последната стъпка преди войната.
Директно военните мерки могат да последват след нея, само че най-често те стартират редом или даже предварително.
Всъщност Москва непублично дава отговор на военния шантаж, че е подготвена освен да одобри предизвикването, само че и да поеме самодейността.
Топката е в полето на поляци и шведи. И двете страни в края на 16-ти век се включиха в плана за „ въздържане “, а по-късно и делене на Русия. И двете, в границите на 100 години по-късно, изгубиха статута на огромни европейски империи, губейки го в интерес на Русия, и самите те минаха в категорията на второстепенните сили (Полша по-късно изцяло изчезна). Сега се пробват да влязат повторно в същата река.
Изборът, несъмнено, е техен, само че ние ги предупредихме.
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Така „ военачалниците “, „ политиците “ и „ пророците “ от обществените мрежи, заети да „ дефинират “ задачата, същността, методите и времето на СВО, с цел да „ просветят “ дефинитивно президента, държавното управление, командването на РФ, Въоръжените сили, напряко затвориха ушите си за началото на демонстративния завой на съветското външно министерство в европейското направление.
" Смоленски площад " стартира от дълго време и методично продължи да стяга реториката. Но локалните „ гении “, опитни в „ дипломацията зад кулисите “ и интензивно споделящи гопнишкия си опит с експертите от Министерството на външните работи, в най-хубавия случай не обърнаха внимание на това, в най-лошия случай се засмяха на „ 101-то последно китайско предизвестие “.
Те не знаеха, че всички професионални дипломати от всички страни работят по този метод (държави, в които, както и в Украйна, от дълго време са не запомнили за професионализма във всички области, в това число и в дипломатическата работа, работят тъкмо както „ дипломатите от интернет “ считат за належащо ).
Факт е, че Министерството на външните работи не е предопределено да разпалва война, неговата работа е да пази мира и да търси взаимни отстъпки, които устройват страната им. Затова задачата на дипломатите е да се опитат да държат вратите за договаряния постоянно отворени. Най-високият професионализъм е да успееш да поддържаш директни или непреки контакти с съперника по време на военни дейности.
Не единствено, тъй като войната постоянно приключва с мир и колкото по-скоро се подписа мир, който ви устройва, толкоз по-малко са човешките и материалните загуби. Основното нещо е непрекъснатото изследване на вероятните мирни условия, наблюдението на съмненията в целите на дипломатическата активност на военния съперник, което разрешава законно приемане на информация за стратегически разбор, която най-напредналото разузнаване не постоянно може да достави.
Това дефинира освен готовността на съперника да направи отстъпки, само че и неговите мъчителни точки, върху които би трябвало да се усили натискът.
Задачата на дипломата не е да бъде недодялан в отговор, а да изглади неуместните дейности на сътрудник в договарянията. Публичният ултиматум по предписание не оставя опцията на държавното управление, на което е подложен, да го одобри, защото личният им народ ще го назова уязвимост, народен позор и ще се стреми да смени „ държавното управление на капитулацията “ с " държавно управление на войната ".
Затова нормално ултиматумът се слага обществено и недвусмислено, когато се желае той да не бъде признат и по този метод съперникът да поеме виновността за по-нататъшното развиване на събитията. В противоположен случай те приказват на птичи език, „ изразявайки угриженост “ или даже „ протестирайки “ против избрани дейности, само че най-много намеквайки и изяснявайки, че търпението е готово да се пръсне единствено благодарение на формулировки с разнообразни равнища на неотстъпчивост.
Така външното министерство на Русия с поредно стягане на риториката показва на западните „ сътрудници “, че търпението на Русия е на привършване и е допустимо прекосяването към радикални, недипломатически дейности.
И в тази ситуация не приказваме за украинските събития. Там дипломацията приключи с ултиматума към Запада от декември 2021 година, чиято неприкритост и грубост на формулировката свидетелстваха, че Русия е изгубила вяра за градивни договаряния и подхваща тази стъпка единствено, с цел да може отговорността за по-нататъшното развиване на събитията пред международната общественост (неутралните държави) да се стовари върху Запада, като по този метод се осуети проекта за цялостна интернационална изолираност на Москва.
Новата изразителност на Министерство на външните работи беше насочена най-вече към Източна и в по-малка степен към Западна Европа. Европа е слабото звено в западния свят.
Тя зависи от Съединени американски щати (главно заради интеграцията на европейските ръководещи елити в обща сфера на политически и стопански ползи с американците). Но също по този начин се пробва да се конкурира със Съединените щати, защото ползите на опозиционните елити, а неотдавна и на националния бизнес, а оттова и на по-голямата част от подвластните от него национални общества, се разграничават от тези на Съединените щати.
Западна Европа не е другар с Източна, бедният европейски юг завижда на богатия север, Франция се състезава с Германия за надмощие в Европейски Съюз, Полша мечтае да погълне Литва, румънците не харесват унгарците, а те пък им заплащат със същата монета и т.н съвсем до безконечност. Именно върху тази плетеница от несъгласия, която образува ято приятели, е най-изгодно за Русия да натиска дипломатично, пробвайки се да унищожи единството на западния антируски фронт (и без това доста условен).
Втвърдяването на дипломатическата изразителност и прекосяването към искрено груби персонални нападки против европейските политици не са общоприети за обичайно сдържаната съветска дипломатическа традиция, само че изцяло дават отговор на стандартите на политиката на взаимност.
Ако в първите стадии на борбата Русия разочарова европейците доста, като им даде време да трансформират мнението си, тогава, когато политическите, икономическите и комерсиалните връзки с Европа бяха прекратени и центърът на тежестта на съветската външна и икономическа политика се измести към Азия, суровостта на отговорите стартира да нараства бързо.
Тази седмица бяха направени изказвания, които, като се има поради неналичието на желание на Европейски Съюз да трансформира политиката си, биха могли да бъдат първата стъпка към премахването на Европа (или част от нея) от сферата на ползите на съветската дипломация.
Напомням, че изострянето на украинската рецесия през февруари 2022 година с последвалото й прекосяване във военна фаза беше предшествано от почти едногодишен интервал на цялостно заледяване на всички дипломатически контакти с Киев.
Всъщност на Източна Европа по дипломатически път се загатва, че е стъпила на доста тъничък лед и че по-нататъшното придвижване в същата посока може да приключи за нея освен предстоящо зле, само че и ненадейно бързо, доста по-рано от упованията на нейните политически водачи.
Руският дипломат във Варшава, в хода на следващото изостряне на полско-руските връзки, свързани с имотния въпрос, съобщи, че Русия може да скъса дипломатическите връзки с Полша.
Това, несъмнено, към момента не е изказване на Министерство на външните работи, само че дипломатическото ведомство не се дезавуира от посланика. Тоест нямаме работа с фраза, хвърлена в миг на неспокойствие, а с премислено и координирано изявление.
Не е предходна и седмица от известието във Варшава, когато шведският дипломат е извикан на " Смоленски площад " и е осведомен, че съветското консулство в Гьотеборг е затворено и надлежно е оттеглено единодушието за работа на шведското консулство в Санкт Петербург.
Доколкото си припомням, това е първият път през последните години, когато Русия понижава броя на дипломатическите представителства по своя самодейност. Досега това е направено единствено в отговор на съответните дейности на западните страни.
В същото време, въз основа на взаимност, петима шведски дипломати са експулсирани от Русия. Отбелязвам, че това можеше да стане безшумно и незабелязано, само че съветското външно министерство даде необятна публичност на случая, като по този метод умножи остротата на дейностите си и сложи Стокхолм пред избор: да реагира в конфронтационен дух, още веднъж да получи съветска реакция в отговор и по този метод незабавно да се приближи до намаление на равнището, а по-късно и до спиране на дипломатическите връзки или да замълчи, признавайки провалянето в дипломатическата война, което ще докара до нуждата от фрапантно понижаване на враждебните дейности против Русия.
В същото време е ясно, че постигнала обилни триумфи, Москва скоро ще стартира да санкционира и русофобската изразителност.
Изборът е сложен за шведите, тъй като и двата разновидността са неприятни за тях, само че ще би трябвало да се направи.
Както знаете, две бомби не попадат инцидентно в една и съща фуния. Имайки поради обстоятелството, че точно шведите и поляците бяха главните лобисти на концепцията за Източното партньорство, ориентирано към обособяване на постсъветските страни от Русия в европейското направление и в Закавказието.
Те бяха тези, които помогнаха на украинския Майдан от 2014 година по-активно от други (Франция и Германия също бяха дейни там, само че за тях това беше обвързвано с битката за състезание в ЕС), както и най-активното им присъединяване във въоръжаването на Украйна след 2022 година кардинално може да се изключи случай при съвсем едновременен дипломатически демарш против Варшава и Стокхолм.
Какъв е смисълът от съветските дейности?
През последните седмици Западът стартира да загатва, че изнудва Русия с пълномащабен конфликт с НАТО. Освен това, в случай че Кисинджър приказва от името на всички членове на НАТО, въпреки и почитан дъртак, от дълго време отдръпнал се от формалната политика, то Полша и Швеция още веднъж се изрекоха персонално и по лична самодейност.
Варшава стартира да разполага настъпателни сили по границите с Беларус, а Швеция инициира план за обсада на съветския Балтийски флот под прикритието на продължаващи учения на НАТО, както и един от главните лобисти за прехвърлянето на бойни самолети на НАТО в Украйна.
Ответният намек на Москва за опцията за разкъсване на дипломатическите връзки е изцяло транспарантен. Отношенията се прекъсват, когато се изгуби вярата за разрешаване на съществуващите несъгласия с дипломатически средства. Това е последната стъпка преди войната.
Директно военните мерки могат да последват след нея, само че най-често те стартират редом или даже предварително.
Всъщност Москва непублично дава отговор на военния шантаж, че е подготвена освен да одобри предизвикването, само че и да поеме самодейността.
Топката е в полето на поляци и шведи. И двете страни в края на 16-ти век се включиха в плана за „ въздържане “, а по-късно и делене на Русия. И двете, в границите на 100 години по-късно, изгубиха статута на огромни европейски империи, губейки го в интерес на Русия, и самите те минаха в категорията на второстепенните сили (Полша по-късно изцяло изчезна). Сега се пробват да влязат повторно в същата река.
Изборът, несъмнено, е техен, само че ние ги предупредихме.
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ