Жертви на модата: Българските шивачки на прага на бедността
Всяка заран, 6 дни в седмицата, текстилните служащи в България стават преди разсъмване. Повечето, в случай че не всички, получават заплати на прага на бедността.
Конкуренцията за на ниска цена произвеждане от Африка, Азия и Турция принуждава източноевропейските заводи да понижат разноските.
„ В Бангладеш текстилните служащи стачкуват за по-добро възнаграждение, тук в България не престават да работят, макар че получават извънредно ниски заплати “, отбелязва Ханс фон дер Брели в репортаж за Euronews.
Водещи международни фешън марки като Hugo Boss разпореждат производството си на български компании като „ Пирин-Текс “. Работниците във фабриката са извънредно бързи и се нуждаят едвам от 5 секунди, с цел да подгънат панталон.
Натискът върху чиновниците обаче е още по-голям. Само 11 от 1800 служащи на площадката са в положение да покрият високата индустриална норма, която се подава на 1700 таблета - по един за всяко работно място.
" С тази система направляваме целия индустриален развой: всяка активност, осъществявана от чиновниците, всяка настояща интервенция, времето, належащо на с цел да извърши избрана задача, както и метода, който употребява... Това е най-хубавата система, която в миналото сме имали. Благодарение на нея, ние имаме цялостен надзор ", изяснява Марияна Георгиева, която управлява работата.
" Правила за хора или роботи? "
" Пирин-Текс " е ситуиран в дребния югозападен град Гоце Делчев, в сърцето на текстилната промишленост на страната.
" Средно служащите съумяват да завършат единствено към 60% от наложителните задания всякога. В взаимозависимост от стажа и опита им, междинната чиста заплата е сред 320 и 350 евро (650 и 700 лева) ", споделя синдикалният водач Костадин.
" Дали българските политици одобряват закони за хора, или за роботи? Работим без спиране: с тази система работодателят ни има опция да наложи насилствена система на работа ", показва Елена, текстилен служащ в предприятието.
" Баща ми и майка ми живеят и работят в чужбина. Напуснаха България преди повече от 20 години. Но те към момента се усещат длъжни да ми оказват помощ, заплащат половината от разноските ми, тъй че да мога просто да пребивавам естествен живот”, признава различен текстилен служащ на име Ангел.
" Опитваме се да избегнем ниските заплати, само че никой от чужбина не желае да пристигна и да работи тук "
" Колегите ни в Западна Европа биха се изсмели, в случай че чуят какви са заплатите ни. Няма да ни повярват. Вярно, по-добре е да се смееш, в сравнение с да плачеш. Да не би ние да сме второ качество европейски жители? Да не би да сме неприятни шивачи? Да не би да ядем по-малко от сътрудниците си в Западна Европа? ", чуди се Елка.
" В България има огромен абсурд. Опитваме се да избягаме от ниските заплати, бягаме от неприятните си условия на живот и поемаме към чужбина, с цел да работим във Англия, във Франция или другаде... Но никой от чужбина не желае да пристигна и да работи тук. А в случай че задграничен бизнесмен желае да влага в България, той не може да откри задоволително служащи ", изяснява Костадин.
Около 2500 души от региона на Гоце Делчев работят в чужбина, най-много в земеделието, строителството и опазването на здравето.
Да напуснеш България в търсене на по-добро възнаграждение
Галина оставя фамилията си в България и отпътува за Англия. Живее в Лондон и шие евтини пуловери вместо скъпи костюми. " Чувствах се като машина, в действителност - като машина. Прибираш се вкъщи от работа, ядеш, спиш 3 или 4 часа. Чувствах се грохнала, като че ли носех големи камъни на гърба си ", признава шивачката.
" Стресът в България беше голям. Получавах от 530 до 560 лв. (260 до 280 евро) на месец. В Лондон получавам 1600 паунда (1800 евро) месечно. В България работодателят ми не ми повярва, когато бях болна, макар че трябваше да бъда на системи и да си купя медикаменти, с цел да продължа (да работя). В България работното натоварване беше прекомерно огромно ", споделя тя.
" Международните марки не желаят да заплащат задоволително, с цел да отговорят на тези условия. "
Като един от главните клиенти на " Пирин-Текс ", Hugo Boss постоянно организира обществени одити в текстилната фабрика в Гоце Делчев, с цел да оцени работните процедури и практики. Резултатите се смятат за положителни. Ръководството упорства, че компанията има отлична известност в България, спрямо други компании, където изискванията са доста по-лоши.
В началото на 90-те години фабриката е преместена от Гърция в България, защото индустриалните разноски в южната ни съседка се усилват, до момента в който в България остават ниски.
" Всеки знае, че има наклонност в текстилната промишленост: индустриалните обекти се реалокират от страни с високи разноски към страни с ниски разноски ", споделя инженерът Виден, който работи във фабриката през цялото време и познава всяка машина в нея.
Когато Бертрам Ролман влага в предприятието, той е посрещнат с отворени прегръдки, защото българската стопанска система е в тежко състояние, а текстилното произвеждане се счита за излаз от компликациите. Само за няколко години служащите внезапно нарастват до 3500.
По думите на Ролман облагите на фирмите в бранша са прекомерно дребни, с цел да си разрешат огромни заплати. Шивашките предприятия у нас получават единствено 5-7% от продадените на дребно артикули, което е извънредно незадоволително за естествен живот на служащите им. В резултат на това през последните 3 години напущат над 600 души, основно в посока Западна Европа.
" От една страна, интернационалните марки упорстват, че интернационалните стандарти би трябвало да бъдат спазвани и прилагани във връзка с обществените (работни) условия. От друга страна, тези марки не желаят да заплащат задоволително, с цел да отговорят на тези нужни условия ", твърди Ролман.
Търсене на други способи да свържеш двата края
От 1990 година насам към 1.5 млн. души са напуснали България. Все повече българи не престават да емигрират, пробвайки да си намерят по-добре платена работа.
Работниците в " Пирин-Текс " считат, че новата система не е добра за никого, прекомерно стресова е и им пречи да печелят повече. " Тази система от правила ни приканва да работим от ден на ден и по-бързо. Затова хората стават депресирани, губят мотивация и просто мислят да изоставен фабриката ", споделя Костадин.
Някои се съмняват, че тя е въведена с единствената цел да управлява служащите. " Не можете да увеличите продуктивността с тази система. Всичко това не е за да се управлява работният развой, а да се наблюдават чиновниците, да им се заплаща по-малко, вследствие на което продуктивността понижава ", счита брачната половинка му Зорка, която е някогашен чиновник на предприятието.
Заради ниското възнаграждение в завода, доста локални поданици са принудени да продават плодове и зеленчуци, с цел да печелят в допълнение. Има и такива, които отпътуват за Англия, Франция, Германия или другаде.
Отоплението през зимата коства към 1200 лв. (600 евро) - двумесечна заплата, която би трябвало да бъде спестена единствено за отопление. Прибавяйки и още 100 лв. (50 евро) за разноски ток, не остават доста пари за храна, признава Костадин.
Ако искаш да осигуриш обучение на децата си, в случай че искаш да спестиш нещо за изключителни обстановки, да вървиш на отмора понякога... просто е невероятно със заплатата от текстилната фабрика като единствен приход, счита той.
Костадин гледа овощки, с цел да печели в допълнение и да може да заплати за образованието на децата си. " Овощните дървета са ми нещо като застраховка ", признава синдикалистът.
" Никой от нас не откри това, което търсеше "
Минималната работна заплата в България е едвам 286 евро - най-ниската в Европейски Съюз. В прилежаща Румъния тя е 440 евро, а във Франция - цели 1500 евро.
20-годишният Иван стартира първата си непрекъсната работа като надзирател в градската гимназия, само че получава минимална заплата.
" Не е елементарно да се откри добре платена работа в България. Завърших професионално учебно заведение дружно с 25 други съученици, които специализираха в ИТ. Но никой от нас не откри това, което търсеше, никой не получи добре платена ИТ работа... Така че най-сетне одобрих тази работа на надзирател - най-малко е забавно ", споделя той.
Заплащането в Германия, Франция или други западноевропейски страни на час е колкото това в България дневно. " В България е невероятно да напуснеш дома на родителите си, когато завършиш учебно заведение. Как е допустимо да си намериш личен дом, когато и родителите ти получават единствено минималната работна заплата? ", се чуди Иван.
След присъединението на България към Европейски Съюз през 2007 година, общината в Гоце Делчев е получила към 50 млн. евро, по-голямата част от които са вложени в възстановяване на инфраструктурата. Кметът на града Владимир Москов обаче счита, че е нужна по-голяма поддръжка за дребните и междинни предприятия в региона, с което да се усилят ниските приходи и да се понижи броя на работещите небогати.
" Нуждаем се от гражданска война в приходите. Този тип промени биха забавили вътрешната миграция в Европа. Ако успеем да предизвикаме тази гражданска война в приходите, хората ще останат в България и ще можем да наваксаме виталния стандарт в Западна Европа ", твърди Москов.
Преместване на производството в чужбина?
Предвид ожесточената световна конкуренция, бъдещето на текстилната промишленост в Източна Европа наподобява тъмно. Според Бертрам Ролман производителите на текстил в България и Румъния имат упоритости за пренасяне на производството в чужбина. Но той твърди, че към този момент няма такива проекти.
" Ще останем тук, на това място. Не може да се откажем от сходно място с 1800 чиновници просто по този начин. Ноу-хауто, което сме построили тук, е скъпо за нас ", твърди Ролман. Въпреки това той изследва благоприятни условия в Африка и Централна Азия, с цел да обезпечи дълготрайното бъдеще на бизнеса си. Страни като Сенегал или Узбекистан наподобяват идеални за тази цел.
Минимална почасова ставка за целия Европейски Съюз?
Предвид идните избори за Европейски парламент, хората от локалните профсъюзи в Гоце Делчев имат свои хрумвания по какъв начин да се работи, с цел да се провокира смяна към по-добро. Според тях системата би трябвало да се промени, а частичната работа - да спре. Те упорстват за секторно съглашение за техния бранш.
" Мой сътрудник, който работи във Франция, ми сподели, че там получават по 9.5 евро на час. Това е голямо, спрямо нас. Ние получаваме трохи ", споделя шивачката Мария.
Колегата й Ангел упорства, че би трябвало да се вкара общоприета почасова минимална ставка за целия Европейски Съюз. " Те би трябвало да дефинират минимална ставка за всеки работен час. Тази почасова минимална сума би трябвало да се ползва в целия Европейски Съюз ", твърди той.
" Не желаеме двойни стандарти, не желаеме Европа с две скорости. Искаме напълно да сме част от Европа и желаеме Европейски Съюз да подсигурява минимална европейска заплата. Цените са едни и същи в Европа ", прибавя колежката му Елена.
Според друга тяхна колежка Карамфила по-добре платените работни места в България ще накарат доста от емигрантите да се върнат. " Искам всички младежи, които са напуснали България, да се върнат вкъщи. Имам единствено едно дете, което живее в Германия от 2 години. Моята фантазия е детето ми да си откри добре платена работа в България, с цел да си обезпечи порядъчен живот, а не в чужбина. Това желая ", признава текстилната работничка.
Конкуренцията за на ниска цена произвеждане от Африка, Азия и Турция принуждава източноевропейските заводи да понижат разноските.
„ В Бангладеш текстилните служащи стачкуват за по-добро възнаграждение, тук в България не престават да работят, макар че получават извънредно ниски заплати “, отбелязва Ханс фон дер Брели в репортаж за Euronews.
Водещи международни фешън марки като Hugo Boss разпореждат производството си на български компании като „ Пирин-Текс “. Работниците във фабриката са извънредно бързи и се нуждаят едвам от 5 секунди, с цел да подгънат панталон.
Натискът върху чиновниците обаче е още по-голям. Само 11 от 1800 служащи на площадката са в положение да покрият високата индустриална норма, която се подава на 1700 таблета - по един за всяко работно място.
" С тази система направляваме целия индустриален развой: всяка активност, осъществявана от чиновниците, всяка настояща интервенция, времето, належащо на с цел да извърши избрана задача, както и метода, който употребява... Това е най-хубавата система, която в миналото сме имали. Благодарение на нея, ние имаме цялостен надзор ", изяснява Марияна Георгиева, която управлява работата.
" Правила за хора или роботи? "
" Пирин-Текс " е ситуиран в дребния югозападен град Гоце Делчев, в сърцето на текстилната промишленост на страната.
" Средно служащите съумяват да завършат единствено към 60% от наложителните задания всякога. В взаимозависимост от стажа и опита им, междинната чиста заплата е сред 320 и 350 евро (650 и 700 лева) ", споделя синдикалният водач Костадин.
" Дали българските политици одобряват закони за хора, или за роботи? Работим без спиране: с тази система работодателят ни има опция да наложи насилствена система на работа ", показва Елена, текстилен служащ в предприятието.
" Баща ми и майка ми живеят и работят в чужбина. Напуснаха България преди повече от 20 години. Но те към момента се усещат длъжни да ми оказват помощ, заплащат половината от разноските ми, тъй че да мога просто да пребивавам естествен живот”, признава различен текстилен служащ на име Ангел.
" Опитваме се да избегнем ниските заплати, само че никой от чужбина не желае да пристигна и да работи тук "
" Колегите ни в Западна Европа биха се изсмели, в случай че чуят какви са заплатите ни. Няма да ни повярват. Вярно, по-добре е да се смееш, в сравнение с да плачеш. Да не би ние да сме второ качество европейски жители? Да не би да сме неприятни шивачи? Да не би да ядем по-малко от сътрудниците си в Западна Европа? ", чуди се Елка.
" В България има огромен абсурд. Опитваме се да избягаме от ниските заплати, бягаме от неприятните си условия на живот и поемаме към чужбина, с цел да работим във Англия, във Франция или другаде... Но никой от чужбина не желае да пристигна и да работи тук. А в случай че задграничен бизнесмен желае да влага в България, той не може да откри задоволително служащи ", изяснява Костадин.
Около 2500 души от региона на Гоце Делчев работят в чужбина, най-много в земеделието, строителството и опазването на здравето.
Да напуснеш България в търсене на по-добро възнаграждение
Галина оставя фамилията си в България и отпътува за Англия. Живее в Лондон и шие евтини пуловери вместо скъпи костюми. " Чувствах се като машина, в действителност - като машина. Прибираш се вкъщи от работа, ядеш, спиш 3 или 4 часа. Чувствах се грохнала, като че ли носех големи камъни на гърба си ", признава шивачката.
" Стресът в България беше голям. Получавах от 530 до 560 лв. (260 до 280 евро) на месец. В Лондон получавам 1600 паунда (1800 евро) месечно. В България работодателят ми не ми повярва, когато бях болна, макар че трябваше да бъда на системи и да си купя медикаменти, с цел да продължа (да работя). В България работното натоварване беше прекомерно огромно ", споделя тя.
" Международните марки не желаят да заплащат задоволително, с цел да отговорят на тези условия. "
Като един от главните клиенти на " Пирин-Текс ", Hugo Boss постоянно организира обществени одити в текстилната фабрика в Гоце Делчев, с цел да оцени работните процедури и практики. Резултатите се смятат за положителни. Ръководството упорства, че компанията има отлична известност в България, спрямо други компании, където изискванията са доста по-лоши.
В началото на 90-те години фабриката е преместена от Гърция в България, защото индустриалните разноски в южната ни съседка се усилват, до момента в който в България остават ниски.
" Всеки знае, че има наклонност в текстилната промишленост: индустриалните обекти се реалокират от страни с високи разноски към страни с ниски разноски ", споделя инженерът Виден, който работи във фабриката през цялото време и познава всяка машина в нея.
Когато Бертрам Ролман влага в предприятието, той е посрещнат с отворени прегръдки, защото българската стопанска система е в тежко състояние, а текстилното произвеждане се счита за излаз от компликациите. Само за няколко години служащите внезапно нарастват до 3500.
По думите на Ролман облагите на фирмите в бранша са прекомерно дребни, с цел да си разрешат огромни заплати. Шивашките предприятия у нас получават единствено 5-7% от продадените на дребно артикули, което е извънредно незадоволително за естествен живот на служащите им. В резултат на това през последните 3 години напущат над 600 души, основно в посока Западна Европа.
" От една страна, интернационалните марки упорстват, че интернационалните стандарти би трябвало да бъдат спазвани и прилагани във връзка с обществените (работни) условия. От друга страна, тези марки не желаят да заплащат задоволително, с цел да отговорят на тези нужни условия ", твърди Ролман.
Търсене на други способи да свържеш двата края
От 1990 година насам към 1.5 млн. души са напуснали България. Все повече българи не престават да емигрират, пробвайки да си намерят по-добре платена работа.
Работниците в " Пирин-Текс " считат, че новата система не е добра за никого, прекомерно стресова е и им пречи да печелят повече. " Тази система от правила ни приканва да работим от ден на ден и по-бързо. Затова хората стават депресирани, губят мотивация и просто мислят да изоставен фабриката ", споделя Костадин.
Някои се съмняват, че тя е въведена с единствената цел да управлява служащите. " Не можете да увеличите продуктивността с тази система. Всичко това не е за да се управлява работният развой, а да се наблюдават чиновниците, да им се заплаща по-малко, вследствие на което продуктивността понижава ", счита брачната половинка му Зорка, която е някогашен чиновник на предприятието.
Заради ниското възнаграждение в завода, доста локални поданици са принудени да продават плодове и зеленчуци, с цел да печелят в допълнение. Има и такива, които отпътуват за Англия, Франция, Германия или другаде.
Отоплението през зимата коства към 1200 лв. (600 евро) - двумесечна заплата, която би трябвало да бъде спестена единствено за отопление. Прибавяйки и още 100 лв. (50 евро) за разноски ток, не остават доста пари за храна, признава Костадин.
Ако искаш да осигуриш обучение на децата си, в случай че искаш да спестиш нещо за изключителни обстановки, да вървиш на отмора понякога... просто е невероятно със заплатата от текстилната фабрика като единствен приход, счита той.
Костадин гледа овощки, с цел да печели в допълнение и да може да заплати за образованието на децата си. " Овощните дървета са ми нещо като застраховка ", признава синдикалистът.
" Никой от нас не откри това, което търсеше "
Минималната работна заплата в България е едвам 286 евро - най-ниската в Европейски Съюз. В прилежаща Румъния тя е 440 евро, а във Франция - цели 1500 евро.
20-годишният Иван стартира първата си непрекъсната работа като надзирател в градската гимназия, само че получава минимална заплата.
" Не е елементарно да се откри добре платена работа в България. Завърших професионално учебно заведение дружно с 25 други съученици, които специализираха в ИТ. Но никой от нас не откри това, което търсеше, никой не получи добре платена ИТ работа... Така че най-сетне одобрих тази работа на надзирател - най-малко е забавно ", споделя той.
Заплащането в Германия, Франция или други западноевропейски страни на час е колкото това в България дневно. " В България е невероятно да напуснеш дома на родителите си, когато завършиш учебно заведение. Как е допустимо да си намериш личен дом, когато и родителите ти получават единствено минималната работна заплата? ", се чуди Иван.
След присъединението на България към Европейски Съюз през 2007 година, общината в Гоце Делчев е получила към 50 млн. евро, по-голямата част от които са вложени в възстановяване на инфраструктурата. Кметът на града Владимир Москов обаче счита, че е нужна по-голяма поддръжка за дребните и междинни предприятия в региона, с което да се усилят ниските приходи и да се понижи броя на работещите небогати.
" Нуждаем се от гражданска война в приходите. Този тип промени биха забавили вътрешната миграция в Европа. Ако успеем да предизвикаме тази гражданска война в приходите, хората ще останат в България и ще можем да наваксаме виталния стандарт в Западна Европа ", твърди Москов.
Преместване на производството в чужбина?
Предвид ожесточената световна конкуренция, бъдещето на текстилната промишленост в Източна Европа наподобява тъмно. Според Бертрам Ролман производителите на текстил в България и Румъния имат упоритости за пренасяне на производството в чужбина. Но той твърди, че към този момент няма такива проекти.
" Ще останем тук, на това място. Не може да се откажем от сходно място с 1800 чиновници просто по този начин. Ноу-хауто, което сме построили тук, е скъпо за нас ", твърди Ролман. Въпреки това той изследва благоприятни условия в Африка и Централна Азия, с цел да обезпечи дълготрайното бъдеще на бизнеса си. Страни като Сенегал или Узбекистан наподобяват идеални за тази цел.
Минимална почасова ставка за целия Европейски Съюз?
Предвид идните избори за Европейски парламент, хората от локалните профсъюзи в Гоце Делчев имат свои хрумвания по какъв начин да се работи, с цел да се провокира смяна към по-добро. Според тях системата би трябвало да се промени, а частичната работа - да спре. Те упорстват за секторно съглашение за техния бранш.
" Мой сътрудник, който работи във Франция, ми сподели, че там получават по 9.5 евро на час. Това е голямо, спрямо нас. Ние получаваме трохи ", споделя шивачката Мария.
Колегата й Ангел упорства, че би трябвало да се вкара общоприета почасова минимална ставка за целия Европейски Съюз. " Те би трябвало да дефинират минимална ставка за всеки работен час. Тази почасова минимална сума би трябвало да се ползва в целия Европейски Съюз ", твърди той.
" Не желаеме двойни стандарти, не желаеме Европа с две скорости. Искаме напълно да сме част от Европа и желаеме Европейски Съюз да подсигурява минимална европейска заплата. Цените са едни и същи в Европа ", прибавя колежката му Елена.
Според друга тяхна колежка Карамфила по-добре платените работни места в България ще накарат доста от емигрантите да се върнат. " Искам всички младежи, които са напуснали България, да се върнат вкъщи. Имам единствено едно дете, което живее в Германия от 2 години. Моята фантазия е детето ми да си откри добре платена работа в България, с цел да си обезпечи порядъчен живот, а не в чужбина. Това желая ", признава текстилната работничка.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ