Баба Еми спечели 100 лева и зарадва цяла детска градина
Всяка седмица в четвъртък или петък баба Еми от Дома за възрастни хора „ Св. Василий Велики ” взима под мишница няколко книжки и поема към близката детска градина „ Валентина ” - хем да уважи на децата, хем да се разтуши, че нейните правнучета са надалеч зад граница. „ Бабо! ”, хвърлят се да я прегръщат хлапетата и почват да я разпитват. Често по този начин и не стигат до книжките. Децата имат потребност да си поговорят с някого, не да стоят пред тв приемниците и таблетите, но на родителите не им остава време да им обръщат внимание, споделя Емилия Желева.
70-годишната пенсионерка почнала да върви в детската градина, откакто учителка оттова пък влезнала като доброволка в старческия дом. Всяка събота неколцина запалянковци посещават възрастните хора по стратегия „ Заедно при баба и дядо ” на фондация „ Поколения дружно ”. Един път преподавателката поканила пенсионерите да върнат аудиенция в детската градина. Емилия решила да опитва и от този момент е всяка седмица при децата.
В края на февруари шансът я споходил с билетче от „ Националната лотария ” и спечелила 100 лв.. Да ги изям и изпия, не е работа, поразмислила дамата. Отишла и купила мартеници на цялата детска градина и на личния състав.
От една година Емилия Желева живее със брачна половинка си Георги в старческия дом. На млади години той бил преподавател, със приключен стопански колеж тя пък навъртяла трудовия си стаж като продавачка. Двете им деца отхвръкнали и поели своя път.
Отворили завод и почнали да шият чаршафи за хотелите и облекла за огромни хора, основали верига магазини ХХХL. После бизнесът почнал да замира. Първо внучката поела за Съединени американски щати, след това взела и родителите си. Така едното правнуче се родило в Чикаго. Другата правнучка е в Белгия, а синът на баба Еми - в Лондон.
Преди време хвърлил доста труд да я уговаря да иде при него. По едно време тя склонила, останала две години там и гледала децата на друго българско семейство. Помъчих се да изучавам езика, но не става на тия години, споделя Емилия. Какво пък, глухонемите по какъв начин се оправят, рекла си дамата и заложила на жестовете. Не изтраяла обаче в непознатата страна, все назад я теглело, а и мъжът останал тук.
Като се върнала от „ гурбет ”, двамата поживели още малко в празната къща. После врътнали ключа и в този момент трите етажа пустеят. А техен дом е най-голямото обществено заведение за възрастни хора в страната с потенциал 200 души.
Баба Еми обаче не жали и твърди, че в старческия дом е добре. Всеки ден се чува с внуците по телефона, може да употребява и Скайп в стаичката с компютрите. „ Домъчнява ми, че не можем да се съберем на празник и да се прегърнем. Тъжно е, само че се привиква ”, гледа метафизичен на ситуацията 70-годишната жена.
Денят стартира в 8 часа със закуска. После се разтребват стаите, а в 9 часа дядовци и баби отново се събират - на кафе. Петият етаж в дома е най-задружен и постоянно пенсионерите не се усещат по какъв начин в раздумка са отлетели няколко часа и е станало време за обяд. На 8 март ходили на ресторант, а щом е хубаво времето и са на крайници, поемат към Цар-Симеоновата градина.
В понеделник, сряда и петък национална музика оглася фоайето, а преподавателката по национални танци Надя Мурджева демонстрира по какъв начин се играе пайдушко хоро. Старческият дом си има дори дребен отбор от десетината най-чевръсти играчи. Народните танци се редуват с гимнастика, а вторник е денят за кино.
Щом денят стартира да преваля, всеки се прибира в стаята - време е за турските сериали. Критикуват ги доста, само че са като живота, споделя баба Емилия. Връщат я към връзки, които в нашето общество към този момент не вижда - мъжът да е дирек в фамилията, да има почитание към възрастните.
На нея самата най-вече липсва сигурността от отминалото към този момент време. „ Аз съм живяла в " Столипиново ", където баба имаше къща - споделя Емилия Желева. - Там се роди щерка ми. Никога не са ми пипнали децата. Хората имаха работа. Мъжът ми беше преподавател в Автото, доста циганчета убеди да учат и да вземат специалност. ” Днес е изпуснато ситуацията, вижда пенсионерката.
Свободата стана да вървят да крадат на открито, размишлява тя. Няма успокоение и за младите. Разболееш се или излезеш в майчинство, и шефът незабавно поставя различен на мястото ти, дава образец баба Еми.
Според нея по тази причина хората бягат на открито. Скоро гледала в предаването на Карбовски цели обезлюдени махали във Видин с опразнени къщи. Гореща тематика след вечерните вести и на утринното кафе в старческия дом е и отговорен ли е
доктор Димитров и би трябвало ли да го съдят за убийството на Плъха, или законът би трябвало да се промени, тъй че да дава повече права на хората да пазят себе си и собствеността си.
Най-болната тематика за пенсионерите е, щом покажат по малкия екран историята на младеж с тежко заболяване. На петия етаж имаме доста баби с умряли синове и мъже. Те са им „ откраднати ” - без да се залежават, животът им е секнал, споделя баба Еми. Все дава кураж на посестримите си, че човек би трябвало да се бори с тъгата и да се резервира.
Старците играят на „ Развален телефон ”
Гледаме по-весело да е и цяла седмица чакаме да пристигна събота, с цел да дойдат девойките, споделя Емилия за доброволките от фондация „ Поколения дружно ”. Тогава настава раздвижване, има и почерпка. Стари и млади играят дружно на конци - игра от детството, в която прежда се оплита сред пръстите и се вършат фигури с нея. Любимото развлечение на всички обаче е „ Развален телефон ”. Щом недочуващите към този момент баби и дядовци се наредят да си препредават от уста на ухо някоя дума, пада огромен смях.
Дари носия за сватбена одеждa
Когато в Дома за възрастни хора „ Св. Василий Велики ” решили да създадат битов ъгъл в игротеката, предложили на баба Еми да даде носията на щерка си за сбирката. Не желая да виси на стената, желая да живее, отвърнала дамата. И я подарила на момиче от танцовия отбор към читалището в кв. „ Коматево ”. Младата жена ще я облече вместо бяла рокля на сватбата, която подвига с обичания си в Боженци.
С още двама младоженци баба Еми ще играе хоро тази пролет. Внукът се връща от Лондон и води бъдещата си брачна половинка, която пък е бразилка. Ще се врекат един на различен в храма „ Св. Богородица ” при започване на май. После ще живеят на Острова.
70-годишната пенсионерка почнала да върви в детската градина, откакто учителка оттова пък влезнала като доброволка в старческия дом. Всяка събота неколцина запалянковци посещават възрастните хора по стратегия „ Заедно при баба и дядо ” на фондация „ Поколения дружно ”. Един път преподавателката поканила пенсионерите да върнат аудиенция в детската градина. Емилия решила да опитва и от този момент е всяка седмица при децата.
В края на февруари шансът я споходил с билетче от „ Националната лотария ” и спечелила 100 лв.. Да ги изям и изпия, не е работа, поразмислила дамата. Отишла и купила мартеници на цялата детска градина и на личния състав.
От една година Емилия Желева живее със брачна половинка си Георги в старческия дом. На млади години той бил преподавател, със приключен стопански колеж тя пък навъртяла трудовия си стаж като продавачка. Двете им деца отхвръкнали и поели своя път.
Отворили завод и почнали да шият чаршафи за хотелите и облекла за огромни хора, основали верига магазини ХХХL. После бизнесът почнал да замира. Първо внучката поела за Съединени американски щати, след това взела и родителите си. Така едното правнуче се родило в Чикаго. Другата правнучка е в Белгия, а синът на баба Еми - в Лондон.
Преди време хвърлил доста труд да я уговаря да иде при него. По едно време тя склонила, останала две години там и гледала децата на друго българско семейство. Помъчих се да изучавам езика, но не става на тия години, споделя Емилия. Какво пък, глухонемите по какъв начин се оправят, рекла си дамата и заложила на жестовете. Не изтраяла обаче в непознатата страна, все назад я теглело, а и мъжът останал тук.
Като се върнала от „ гурбет ”, двамата поживели още малко в празната къща. После врътнали ключа и в този момент трите етажа пустеят. А техен дом е най-голямото обществено заведение за възрастни хора в страната с потенциал 200 души.
Баба Еми обаче не жали и твърди, че в старческия дом е добре. Всеки ден се чува с внуците по телефона, може да употребява и Скайп в стаичката с компютрите. „ Домъчнява ми, че не можем да се съберем на празник и да се прегърнем. Тъжно е, само че се привиква ”, гледа метафизичен на ситуацията 70-годишната жена.
Денят стартира в 8 часа със закуска. После се разтребват стаите, а в 9 часа дядовци и баби отново се събират - на кафе. Петият етаж в дома е най-задружен и постоянно пенсионерите не се усещат по какъв начин в раздумка са отлетели няколко часа и е станало време за обяд. На 8 март ходили на ресторант, а щом е хубаво времето и са на крайници, поемат към Цар-Симеоновата градина.
В понеделник, сряда и петък национална музика оглася фоайето, а преподавателката по национални танци Надя Мурджева демонстрира по какъв начин се играе пайдушко хоро. Старческият дом си има дори дребен отбор от десетината най-чевръсти играчи. Народните танци се редуват с гимнастика, а вторник е денят за кино.
Щом денят стартира да преваля, всеки се прибира в стаята - време е за турските сериали. Критикуват ги доста, само че са като живота, споделя баба Емилия. Връщат я към връзки, които в нашето общество към този момент не вижда - мъжът да е дирек в фамилията, да има почитание към възрастните.
На нея самата най-вече липсва сигурността от отминалото към този момент време. „ Аз съм живяла в " Столипиново ", където баба имаше къща - споделя Емилия Желева. - Там се роди щерка ми. Никога не са ми пипнали децата. Хората имаха работа. Мъжът ми беше преподавател в Автото, доста циганчета убеди да учат и да вземат специалност. ” Днес е изпуснато ситуацията, вижда пенсионерката.
Свободата стана да вървят да крадат на открито, размишлява тя. Няма успокоение и за младите. Разболееш се или излезеш в майчинство, и шефът незабавно поставя различен на мястото ти, дава образец баба Еми.
Според нея по тази причина хората бягат на открито. Скоро гледала в предаването на Карбовски цели обезлюдени махали във Видин с опразнени къщи. Гореща тематика след вечерните вести и на утринното кафе в старческия дом е и отговорен ли е
доктор Димитров и би трябвало ли да го съдят за убийството на Плъха, или законът би трябвало да се промени, тъй че да дава повече права на хората да пазят себе си и собствеността си.
Най-болната тематика за пенсионерите е, щом покажат по малкия екран историята на младеж с тежко заболяване. На петия етаж имаме доста баби с умряли синове и мъже. Те са им „ откраднати ” - без да се залежават, животът им е секнал, споделя баба Еми. Все дава кураж на посестримите си, че човек би трябвало да се бори с тъгата и да се резервира.
Старците играят на „ Развален телефон ”
Гледаме по-весело да е и цяла седмица чакаме да пристигна събота, с цел да дойдат девойките, споделя Емилия за доброволките от фондация „ Поколения дружно ”. Тогава настава раздвижване, има и почерпка. Стари и млади играят дружно на конци - игра от детството, в която прежда се оплита сред пръстите и се вършат фигури с нея. Любимото развлечение на всички обаче е „ Развален телефон ”. Щом недочуващите към този момент баби и дядовци се наредят да си препредават от уста на ухо някоя дума, пада огромен смях.
Дари носия за сватбена одеждa
Когато в Дома за възрастни хора „ Св. Василий Велики ” решили да създадат битов ъгъл в игротеката, предложили на баба Еми да даде носията на щерка си за сбирката. Не желая да виси на стената, желая да живее, отвърнала дамата. И я подарила на момиче от танцовия отбор към читалището в кв. „ Коматево ”. Младата жена ще я облече вместо бяла рокля на сватбата, която подвига с обичания си в Боженци.
С още двама младоженци баба Еми ще играе хоро тази пролет. Внукът се връща от Лондон и води бъдещата си брачна половинка, която пък е бразилка. Ще се врекат един на различен в храма „ Св. Богородица ” при започване на май. После ще живеят на Острова.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ