Дух на монах и истории за несметни съкровища в Аладжа манастир
Всяка пролет той се буди и пита първия срещнат: “Има ли на Хачуката пръчки за каране на коне? Жените раждат ли още и телят ли се кравите?”. Чуе ли одобрителен отговор, споделя: “Има още време” и изчезва по този начин ненадейно, както се е появил.
Това е най-разпространеният вид на легендата за настойника на вдълбания в скалите феодален манастир, населяван докъм ХV - ХVI в. от монаси исихасти. Информацията за нея изискуем на братята Карел и Хермин Шкорпил и сътрудниците на Варненското археологическо сдружение, които още преди 100 година обикалят покрайнините и записват всички предания, които локалните хора споделят.
Според едни Рим папа пазел съкровища, скрити в секрети подземия. Други го свързват с ранновизантийско барикада на към 500 м от манастира. В някои от легендите
той предизвестява,
че в случай че гората и манастирът изчезнат,
това ще е краят на света
“Самият аз научих за легендата от една американка, която я беше чела в справочник, публикуван през 1971 година в Ню Йорк”, споделя дългогодишният организатор на музея Валери Кинов. Случило се скоро откакто почнал работа тук през 1990 година Пред музея продавали сувенирни фигурки. Жената показала една и попитала “Това Рим папа ли е?”, а уредникът й дал отговор с въпрос: “Кой е Рим папа?”.
Валери Кинов е приключил история с профил археология в Софийския университет, само че от студентските си години се интересува от приказните сюжети, от ексцентричните трактовки на историческата истина. В домашната си библиотека има над 2000 тома фантастика и фентъзи, с което ненапълно изяснява артистичния си метод при показване на предишното на манастира, за което писмени сведения съвсем няма.
В архивите на братя Шкорпил той намерил текст на национална ария, в която се споделя по какъв начин се повишило равнището на Дунав,
от Черно море се надигнала
голяма вълна, заляла Аладжа манастир
и издавила 300 монаси
Братята описват, че преди Освобождението друмник на име Стоянчо нощувал във към този момент изоставения манастир, а през деня работел за локалните хора от близкото село Кестрич (днес кв. “Виница”). Той намерил комплекс от 49 пещери, през които, като се вървяло, се чувало бученето на подземна река и се стигало до огромна желязна врата, заключена с катанец.
Веднъж той почукал на тази врата
но щом от вътрешната страна чул глас,
се уплашил и избягал
Разказът му стигнал до ушите на турците. 10 души дружно с един паша тръгнали да търсят съкровищата в пещерите, само че не ги намерили. Хванали Стоянчо, обвинили го, че е укривател на въстаници, и го затворили в затвор. Вече след Освобождението той се върнал и дружно с няколко души от Кестрич влезнали в гората. Върнали се с 2 чувала, цялостни с монети.
Самият Карел Шкорпил е виждал две от тези монети и открил, че те са сребърни, от ранновизантийския интервал. Едната се пазела от жена, близка на Стоянчо, другата била купена от кралица Елеонора - първата брачна половинка на Фердинанд.
Хората, с които разговарял, му споделили, че
по-голямата част
от съкровището била дадена на гръцкия епитроп във Варна
(тогава в града имало повече гърци, в сравнение с българи). От друга част се изработвали обкови на иконите в Кестрич. Стоянчо заделил част от откритите пари и тръгнал из България, с цел да строи чешми.
Според Кинов легендите за прикрито богатство са обясними. Аладжа манастир е относително далечен от огромните селища и е допустимо като доста други свети места хората да са го употребявали за укриване на най-ценното, което имат.
Възможно е плячката си от грабежите
в Западна България тук да са скрили
и оживелите кръстоносци
от армията на Владислав III Ягело. След провалянето в борбата за Варна те хукнали на север, към Дунав и Влашко, да търсят избавление от турците.
Възможно е да има още от откритото от Стоянчо богатство или други благосъстояния в покрайнините на манастира, счита Кинов. По думите му, в близост се навъртат и иманяри.
Руският публицист и странник Виктор Тепляков пък в книгата си “Писма от България” споделя легенда, съгласно която млад духовник, помамен от търсенето на съкровища, една нощ намира входа за тайната пещера. “Какво е видял там, разказва по този начин, че Спилбърг с неговия Индиана Джоунс може единствено да завиди ",усмихва се Кинов и продължава: "На сутринта братята монаси го намерили безсърдечен пред входа на съкровищницата. Ръцете и джобовете му били цялостни със скъпи антики”.
Най-любопитното сведение от Тепляков, което хвърля в ужас археолозите, обаче е позоваването на остарели хора, съгласно които Аладжа манастир е учреден върху руините на античен град, издигнат в миналото от Филип Македонски. Дали има някаква истина в това, единствено разкопки могат да покажат.
Рим папа се среща като име и в южните елементи на Балканите, откъдето са минавали кръстоносци. Там обаче е злобен дух, дявол, до момента в който в региона на Аладжа манастир е настойник, който пази обителта и съкровищата й. “Аз в никакъв случай не съм го виждал, само че беседвам с него. Не водим разговор, само че някак си поддържаме връзка, той ме зарежда с хрумвания. Ако не вървя постоянно там, се усещам затормозен, изгубвам енергия”, признава Кинов.
Той усеща Пазителя
не пролетно време,
както е в легендата,
а наесен, когато цялата природа притихне в очакване на идващия витален цикъл. Тогава, по думите му, е най-силно излъчването на енергийно поле, съществуването на което е потвърдено от радиестезисти, пристигнали преди години на конгрес в Златни пясъци.
Според тях на площадката пред параклиса - най-горното помещение на манастира, на 25 м от земята, и вътре в него има извънредно мощно положително енергийно поле. Точно там от години посетителите оставят хартийки с написани съкровени стремежи. Дали се сбъдват, уредникът на музея не знае - не ги чете, тъй като не е редно. Тъй като мнозина обаче пъхали листчетата в цепнатините на скалата, се постанова да изяснява и на тях, и на съпътстващите ги екскурзоводи, че това е традиция на юдаизма и да им предлага да следват християнския канон. Специално за тези стремежи в подножието на стълбите е сложено сандъче.
В катакомбите пък радиестезистите
уловили черна сила
Кинов свързва това с легенда, която му разказал представител на Бялото приятелство. “Когато кръстоносците хукнали да се избавят от разгрома след борбата с турците, една група попаднала на Аладжа манастир. Тъй като желали да се върнат с плячка, пробвали да накарат монасите да им дадат съкровищата си. Дали е имало скрити съкровища и монасите не са желали да ги дадат, или просто са се обосновали, че те са отшелници и нямат благосъстояния, легендата не споделя. Но разярени от това, че не получили нищо, кръстоносците избиват монасите и хвърлят телата им в катакомбите, без да ги погребат по християнски пример. И тези души витаят и смучат сила, по тази причина излъчването там е черно.
”
Смята се, че Аладжа манастир е част от голям комплекс скални манастири, църкви, скитове и монашески килии, свързани с исихазма - учението за Божествената сила. През всичките близо 30 години, откогато дава отговор за музея, Кинов употребява целия този свят на загадки и митове, с цел да основава разнообразни новаторски планове, тълкования. Те са доста забавни за посетителите, които избират фантастичните истории пред академичното знание. По негов сюжет е превъзходният аудиовизуален театър “Легенди от Аладжа манастир”, основан през 2009 година взаимно с режисьора Николай Йотов и композитора Георги Андреев, който през летните вечери събира стотици туристи.
Михаил Ахчиев
Това е най-разпространеният вид на легендата за настойника на вдълбания в скалите феодален манастир, населяван докъм ХV - ХVI в. от монаси исихасти. Информацията за нея изискуем на братята Карел и Хермин Шкорпил и сътрудниците на Варненското археологическо сдружение, които още преди 100 година обикалят покрайнините и записват всички предания, които локалните хора споделят.
Според едни Рим папа пазел съкровища, скрити в секрети подземия. Други го свързват с ранновизантийско барикада на към 500 м от манастира. В някои от легендите
той предизвестява,
че в случай че гората и манастирът изчезнат,
това ще е краят на света
“Самият аз научих за легендата от една американка, която я беше чела в справочник, публикуван през 1971 година в Ню Йорк”, споделя дългогодишният организатор на музея Валери Кинов. Случило се скоро откакто почнал работа тук през 1990 година Пред музея продавали сувенирни фигурки. Жената показала една и попитала “Това Рим папа ли е?”, а уредникът й дал отговор с въпрос: “Кой е Рим папа?”.
Валери Кинов е приключил история с профил археология в Софийския университет, само че от студентските си години се интересува от приказните сюжети, от ексцентричните трактовки на историческата истина. В домашната си библиотека има над 2000 тома фантастика и фентъзи, с което ненапълно изяснява артистичния си метод при показване на предишното на манастира, за което писмени сведения съвсем няма.
В архивите на братя Шкорпил той намерил текст на национална ария, в която се споделя по какъв начин се повишило равнището на Дунав,
от Черно море се надигнала
голяма вълна, заляла Аладжа манастир
и издавила 300 монаси
Братята описват, че преди Освобождението друмник на име Стоянчо нощувал във към този момент изоставения манастир, а през деня работел за локалните хора от близкото село Кестрич (днес кв. “Виница”). Той намерил комплекс от 49 пещери, през които, като се вървяло, се чувало бученето на подземна река и се стигало до огромна желязна врата, заключена с катанец.
Веднъж той почукал на тази врата
но щом от вътрешната страна чул глас,
се уплашил и избягал
Разказът му стигнал до ушите на турците. 10 души дружно с един паша тръгнали да търсят съкровищата в пещерите, само че не ги намерили. Хванали Стоянчо, обвинили го, че е укривател на въстаници, и го затворили в затвор. Вече след Освобождението той се върнал и дружно с няколко души от Кестрич влезнали в гората. Върнали се с 2 чувала, цялостни с монети.
Самият Карел Шкорпил е виждал две от тези монети и открил, че те са сребърни, от ранновизантийския интервал. Едната се пазела от жена, близка на Стоянчо, другата била купена от кралица Елеонора - първата брачна половинка на Фердинанд.
Хората, с които разговарял, му споделили, че
по-голямата част
от съкровището била дадена на гръцкия епитроп във Варна
(тогава в града имало повече гърци, в сравнение с българи). От друга част се изработвали обкови на иконите в Кестрич. Стоянчо заделил част от откритите пари и тръгнал из България, с цел да строи чешми.
Според Кинов легендите за прикрито богатство са обясними. Аладжа манастир е относително далечен от огромните селища и е допустимо като доста други свети места хората да са го употребявали за укриване на най-ценното, което имат.
Възможно е плячката си от грабежите
в Западна България тук да са скрили
и оживелите кръстоносци
от армията на Владислав III Ягело. След провалянето в борбата за Варна те хукнали на север, към Дунав и Влашко, да търсят избавление от турците.
Възможно е да има още от откритото от Стоянчо богатство или други благосъстояния в покрайнините на манастира, счита Кинов. По думите му, в близост се навъртат и иманяри.
Руският публицист и странник Виктор Тепляков пък в книгата си “Писма от България” споделя легенда, съгласно която млад духовник, помамен от търсенето на съкровища, една нощ намира входа за тайната пещера. “Какво е видял там, разказва по този начин, че Спилбърг с неговия Индиана Джоунс може единствено да завиди ",усмихва се Кинов и продължава: "На сутринта братята монаси го намерили безсърдечен пред входа на съкровищницата. Ръцете и джобовете му били цялостни със скъпи антики”.
Най-любопитното сведение от Тепляков, което хвърля в ужас археолозите, обаче е позоваването на остарели хора, съгласно които Аладжа манастир е учреден върху руините на античен град, издигнат в миналото от Филип Македонски. Дали има някаква истина в това, единствено разкопки могат да покажат.
Рим папа се среща като име и в южните елементи на Балканите, откъдето са минавали кръстоносци. Там обаче е злобен дух, дявол, до момента в който в региона на Аладжа манастир е настойник, който пази обителта и съкровищата й. “Аз в никакъв случай не съм го виждал, само че беседвам с него. Не водим разговор, само че някак си поддържаме връзка, той ме зарежда с хрумвания. Ако не вървя постоянно там, се усещам затормозен, изгубвам енергия”, признава Кинов.
Той усеща Пазителя
не пролетно време,
както е в легендата,
а наесен, когато цялата природа притихне в очакване на идващия витален цикъл. Тогава, по думите му, е най-силно излъчването на енергийно поле, съществуването на което е потвърдено от радиестезисти, пристигнали преди години на конгрес в Златни пясъци.
Според тях на площадката пред параклиса - най-горното помещение на манастира, на 25 м от земята, и вътре в него има извънредно мощно положително енергийно поле. Точно там от години посетителите оставят хартийки с написани съкровени стремежи. Дали се сбъдват, уредникът на музея не знае - не ги чете, тъй като не е редно. Тъй като мнозина обаче пъхали листчетата в цепнатините на скалата, се постанова да изяснява и на тях, и на съпътстващите ги екскурзоводи, че това е традиция на юдаизма и да им предлага да следват християнския канон. Специално за тези стремежи в подножието на стълбите е сложено сандъче.
В катакомбите пък радиестезистите
уловили черна сила
Кинов свързва това с легенда, която му разказал представител на Бялото приятелство. “Когато кръстоносците хукнали да се избавят от разгрома след борбата с турците, една група попаднала на Аладжа манастир. Тъй като желали да се върнат с плячка, пробвали да накарат монасите да им дадат съкровищата си. Дали е имало скрити съкровища и монасите не са желали да ги дадат, или просто са се обосновали, че те са отшелници и нямат благосъстояния, легендата не споделя. Но разярени от това, че не получили нищо, кръстоносците избиват монасите и хвърлят телата им в катакомбите, без да ги погребат по християнски пример. И тези души витаят и смучат сила, по тази причина излъчването там е черно.
”
Смята се, че Аладжа манастир е част от голям комплекс скални манастири, църкви, скитове и монашески килии, свързани с исихазма - учението за Божествената сила. През всичките близо 30 години, откогато дава отговор за музея, Кинов употребява целия този свят на загадки и митове, с цел да основава разнообразни новаторски планове, тълкования. Те са доста забавни за посетителите, които избират фантастичните истории пред академичното знание. По негов сюжет е превъзходният аудиовизуален театър “Легенди от Аладжа манастир”, основан през 2009 година взаимно с режисьора Николай Йотов и композитора Георги Андреев, който през летните вечери събира стотици туристи.
Михаил Ахчиев
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ