Притча за вежливостта, която ще ни накара да се замислим
Всяка алегория има своята поука. Предимството на тези поучителни разкази е, че са по едно и също време потребни и приятни за четене. Те постоянно са с дребен размер, а сентенцията е задоволително ясно обособена. Друга специфичност е, че всеки от нас би трябвало да я прочете и самичък за себе си да изведе кое е най-важното. Притчите нормално ни демонстрират някои елементи, които сме пропуснали, само че са основни. Затова и през днешния ден ви представяме една алегория за вежливостта, която несъмнено ще ни накара да се замислим.
Един юноша работил в месокомбинат, предават от spiralata.net. Един ден, завършвайки работния си ден, отишъл в един от хладилниците, с цел да ревизира нещо. В този миг вратата се затворила, устройството за безвредно заключване блокирало и младежът останал вътре затворен като в капан. Макар че удрял мощно по вратата и крещял, никой не можел да го чуе.
Повечето от служащите напуснали работните си места и се завърнали по домовете си. Пет часа по-късно, и на прага на гибелта, някой отворил вратата на огромния ледник. Бил охранителят на месокомбината, който влезнал и го избавил. Младежът попитал спасителя си по какъв начин по този начин му е хрумнало да отвори хладилната врата – нещо което не е част от работата му и той обяснил:
„ Работя в тази компания 35 години, стотици служащи влизат и излизат всеки ден, само че ти си единственият, който ме посреща заран с едно „ Здравей “ и се сбогува с мен с „ До на следващия ден “. За останалите служащи съм като незабележим.
Днес, както всеки ден, ми казахте „ Здравей “ на входа, само че не чух като всеки ден „ До на следващия ден “. Чакам за това „ Здравей “ и „ До на следващия ден “ всеки ден. За теб съм човек, и това ме кара да отивам на работа със предпочитание всеки ден. Когато не чух поздрава за разлъка, знаех, че нещо ти се е случило … потърсих те и те открих! “
Бъдете положителни към всички без да делите хората!
Вижте още:
