Всяка наша клетка представлява цех, пълен с машини, например стругове.

Всяка наша клетка съставлява завод, цялостен с машини, да вземем за пример стругове. Тези стругове са инсталирани в мембраните на митохондриите - микроскопични енергийни центрове, произвеждащи "човешкия бензин".

Те пък служат за производството на АТФ (аденозинтрифосфат) – това е „ човешкият бензин", посредством който работи целият ни организъм. Стотици трилиони митохондрии всяка секунда „ бучат “ от „ плача “ на устройства, задвижвани с протонна двигателна сила. В микроскопична дупчица попада фосфат, който постъпва в резервоар, където придобива нови химически свойства от електрическия ток на протоните. След това се излива в маркуч, по който постъпва вътре в митохондрията и се съединява с други фосфати, с цел да се образува молекулата на АТФ.

Нима тази „ промишлена картина" може да бъде част от нашия организъм? И от кое място са тези „ стругове “ в нашите кафези? Как там се озовават протони? И белким устройствата, която припомнят въртящи се порти в супермаркетите, могат да съществуват вътре в нас в милионни бройки?

Всички тези въпроси и отговорите на тях се родиха у микробиолози и биофизици, които желаеха да схванат по какъв начин поеманата от индивида храна се трансформира във вещество, снабдяващо с сила всеки наш мускул.

Цикълът на превръщане е толкоз комплициран, че представянето му в детайлности ще изисква цяла книга. Но в резюме това наподобява по следния метод. Сдъвканата храна попада в корема, където е подложена на разнообразни видоизменения, което допуска по-нататъшното й абсорбция.

Преработката на храната продължава в тънкото черво под въздействието на разнообразни хранителни ферменти. Там става превръщането на въглехидратите в глюкоза и разграждането на липидите и белтъците. След това глюкозата попада в клетката. Тя се разпада на половина на две елементи (те се назовават пирувати) и в този си тип попада в митохондрията.

Митохондрията е наложителна част от клетките на множеството живи организми – животни, растения, гъби. Те обезпечават преправянето на храната в сила. Този развой се назовава симбиоза.

Попадайки в митохондрията, пируватите или двете елементи на глюкозата се окисляват. Недалеч от митохондрии плува молекулата никотинамидадениндинуклеотид (NAD). Енергията от окисляването при прекосяването в тази молекула провокира отделянето на протона. Така в края на целия този комплициран развой от преобразувания поражда същият този протон, който е нужен са синтеза на молекулата АТФ. /РИА-Новости