Университетските тайни, за които никой не иска да говори
Всяка рецесия по принцип е опция, само че от време на време сериозната обстановка утежнява още повече замитаните с години проблеми. В образованието пандемията ни принуди да създадем необикновен избор - да затворим учебните заведения и университетите и да прехвърлим хиляди деца и студенти на отдалечено образование. Тази невиждана обстановка, срещана от нашите генерации единствено в литературата, разкри като под увеличително стъкло дефектите на системата след години приоритизиране на количеството за сметка на качеството.
В учебните заведения картината и до момента беше от малко малко известна, само че университетите съществуват от години в сянката на своята автономност. За пороците, с които е обрасло висшето обучение, мнозина скрито се възмущават из университетските коридори, само че малко на брой разясняват обществено. Тези пороци ненапълно бяха осветени от прожекторите на две рецесии - първо здравната, а след нея и политическата, и видяното повдига въпроса извършва ли към момента българското висше обучение задачата си да основава стойностен хайлайф.
Никой не учи
" Със настоящето образование от разстояние същински образователен развой при нас няма, каквото и да ви споделят ", казва професор от един от най-хубавите медицински вузове у нас. " Дистанционното образование сега е извънредно недопустимо ", признава и преподавател от частен университет. По думите му много от сътрудниците му възприемат е-обучението само като изпращане на лекции по мейл. " Държавата абдикира, всеки университет и факултет може да реши дали да мине на онлайн образование не въз основата на някакви критерии, а по персонално убеждение. Качеството се срутва, а контролът е нулев ", споделя с мъка той.
" И преди никой не следеше дали аудиториите са цялостни, и в този момент, макар че имаме е-система, която регистрира онлайн заниманията. Няма ефикасен надзор дали в действителност отдалечените лекции се провеждат съвестно. Професорът си включва микрофона и часът се води за извършен, нищо че той в действителност е на дело, за което има и видеозапис ", споделя учител от СУ. Той споделя, че при започване на пандемията университетът е бил в ступор. " Цял учебен срок съвсем нямаше професор, който да чете лекции, всички занятия бяха изнесени от асистентите. В първите месеци не се правеше безусловно нищо. Студентите бяха в предреволюционно положение, не знаеха кой и върху какво ще ги изпитва ", признава той.
" Миналата година в действителност имахме доста тъжби - над 40 на брой - за дистанционото образование. Масово лекции не се организираха, доста професори не познаваха онлайн платформите. Сега обаче нямаме недоволства ", разяснява ръководителят на Националното посланичество на студентските препоръки Даниел Парушев.
Дистанционната форма на образование е регламентирана у нас от 2004 година - доста преди пандемията. Тя се подчинява на строги условия и изисква да се измине процедура на акредитация. Пандемията отвори вратата за всички да образоват онлайн - без акредитации и държавни условия. Това, наред с всички нови проблеми, в допълнение задълбочи един от огромните пороци на системата - хроничните отсъствия от лекции.
" Отидете в което и да е висше учебно заведение - ще се изненадате, че е съвсем празно. Много вузове ползват трик - образоват задочно хиляди студенти, които в действителност се водят като записани постоянно и за които страната дава 3 пъти по-висока прехрана. Така вместо 30 постоянни и 5 задочни студенти имаме петима студенти, идващи за присъствено образование, и 30, учащи се задочно ", споделя учител в огромен столичен вуз.
Проверки в 4 висши учебни заведения през 2019 година демонстрираха, че единствено у нас вървят постоянно на лекции. 2 г. по-късно нещата не са се трансформирали кой знае какъв брой, даже противоположното, свидетелстват преподаватели и студенти, с които " Сега " беседва. Университетската независимост - действителната, а не каквато е тя на книга - уви, никак ги мотивира да застанат намерено с имената си, което единствено по себе си е показателно за напрегнатата среда, в която всекидневно би трябвало да вършат взаимни отстъпки.
Ти на мене, аз на тебе
През 2018 година бяха въведени нови минимални условия за заемане на академична служба за да се постави завършек на ударното хабилитиране на професори и доценти. 3 години по-късно преподаватели споделят, че академичното израстване продължава да е все по този начин противоречиво, както и преди.
" Минималните условия са прекомерно ниска летва и се покриват доста елементарно. Искат ви монография - сядам и пиша нещо си, което би трябвало да е 100 стр. В първата печатница ми дават 10 бройки, разпределям по една численост на журито, оставям една в Народната библиотека, и ето ви затрупан аршин ", споделя учител. Някои негови колеги дори са на мнение, че минималните условия единствено са утежнили ситуацията, защото в някои дисциплини като право и филантропични науки въобще не регистрират приноса на учените.
Преди година преподаватели сигнализираха пред " Сега ", че присъждат университетските длъжности " основен помощник ", " доцент и " професор ", а това води до слаби докторски дисертации, предпазени от време на време извънредно елементарно.
Сред най-големите пороци в тази ситуация мнозина дефинират опцията всеки претендент, явил се на конкурс за доцент или професор, да си избере самичък журито, което да го прави оценка. " Оценяваният самичък си избира кой да го оценява. А той, както се досещате, кани единствено свои другари. Самите отбрани протичат официално - протоколите за утвърждение се пускат още преди да е предходна самата отбрана ", признава преподавател. " Има хора, които обикалят и се хвалят в какъв брой журита са взели участие за година. В същото време у нас съвсем няма журита, които дават негативни рецензии. Нали в случай че някой дава постоянно негативни мнения, повече няма да бъде канен за жури. Работата е: " ти на мене, аз на тебе ", изяснява професор.
Парите следват студента
Въпреки че пари на вузовете се дават и за качество, главният принцип при разпределянето на парите във висшето образование все още е " парите следват студента ". Всеизвестна истина е, че всеобщо преподаватели са притискани от декани и ректори да не късат студентите си, с цел да не изгубят пари. Преподаватели описват за подобен случай в един от юридическите ни факултети - там има най-малко 200 студенти с насъбрани невзети изпити, които съгласно разпоредбите би трябвало от дълго време да са отпаднали. От вуза обаче продължават да не прекъсват студентските им права. " В Академията на Министерство на вътрешните работи прекъснеш ли, връщаш парите, които страната е дала за безплатното ти обучение. Затова и множеството студенти там учат съзнателно. И три пъти да ги скъсат, на четвъртия наложително са научили ", дава за образец основен помощник, съгласно който страната има нужните механизми, с цел да управлява качеството на образованието, за което заплаща.
Да си изберем ректор
Много от проблемите могат да бъдат проследени до порочната система, по която се избират ректорите у нас. У нас те се избират от Общото заседание на университета, в което влизат преподаватели, администрация, студенти и така нататък " Къде на Запад служащите назначават своя началник, който държи и хляба, и ножа, разполага с парите, раздава бонуси и така нататък ", пита учител. Според него гласът на студентите е непропорционално висок, а студентските препоръки на доста места действат като преторианска армия на ректора и даже получават описи за кого да гласоподават. В чужбина всеобщо ректорите се избират от външни за университета лица. У нас по закон думата имат и съветите на настоятелите (имат право на глас в Академичния съвет, само че не и да гласоподават за избор на ректор), само че те постоянно са цялостни с " другари ".
Къде е контролът?
Автономията на университетските управления е полезност, която в последните години повече се свързва с проблеми, в сравнение с с добродетели. Преди 2 година бе изработен опит да се вкарат контракти за ръководство, които ректорите към този момент подписват с просветния министър. Заедно с това бе обещано пълномощие на министъра на образованието да утвърждава политика за развиването на всяко държавно висше учебно заведение със стратегически цели, задания, целеви стойности и индикатори за осъществяването им. Прие се и разпоредба, съгласно която спомагателните хонорари на ректорите следва да зависят от осъществяването на политиката на вуза, като максимумът, който могат да получат при отлична оценка, е 36 000 лева на година.
МОН започна да направи разбор на осъществяването от първата година на въпросните контракти и политики, само че осведомени разясняват, че въпросните политики, множеството от които не се разграничават изключително една от друга, са проформа. Примерът с недосегаемият ректор на Югозападния университет проф. Борислав Юруков е повече от индикативен за ориста и на тези промени - последно той разгласи от трудови приходи за 2020 година, което е много пъти над ограничаването, и то на фона на парите - 142 хиляди лева, които
Изгубената задача
Едва ли има учудени, че даже в най-престижните ни университети има професори, които не четат въобще лекции или пък не са написали нищо през живота си. " Въпреки условието да имаш поне докторска степен, с цел да преподаваш, в СУ има преподаватели с 30-40 години стаж, които не са никакви. Какво вършат в университета? Приятели са на декана! В същото време има млади асистенти с 2 пъти повече изявления от хабилитираните в катедрата, на които не се разрешава да израстват ", споделя учител. Според него " офанзивата " за рационализация, идваща от младите преподаватели е забележима, само че прекомерно незадоволителна, с цел да се преодолеят настройките от комунистическото минало.
" Устройствените закони на висшето образование у нас не предизвикват развиването на школи. Избирането на началник катедра и интервалът, в който се заема постът, по никакъв метод не се дефинира от научната работливост и развиване на личния състав, като брой хабилитации и защитили докторанти примерно. С последните промени в закона се вкара ограничението до два мандата на шефовете на катедри, вместо да се вкарат критерии за качество. Хората, които са оставили имената си в българската медицина като проф. Ст. Киркович, акад. Методи Попов, акад. Алекси Пухлев, акад. Ташо Ташев, са били ръководители на катедри с десетилетия и са оставили школи след себе си ", споделя проф. Асен Гудев, член кор. на Българска академия на науките и учител в МУ-София.
" Българското висше обучение не извършва задачата си да създава стойностен елит, който да генерира възприятие за задача и дълг ", заключава той, цитирайки Хегел, съгласно който образованието е изкуството да направиш индивида етичен.
В учебните заведения картината и до момента беше от малко малко известна, само че университетите съществуват от години в сянката на своята автономност. За пороците, с които е обрасло висшето обучение, мнозина скрито се възмущават из университетските коридори, само че малко на брой разясняват обществено. Тези пороци ненапълно бяха осветени от прожекторите на две рецесии - първо здравната, а след нея и политическата, и видяното повдига въпроса извършва ли към момента българското висше обучение задачата си да основава стойностен хайлайф.
Никой не учи
" Със настоящето образование от разстояние същински образователен развой при нас няма, каквото и да ви споделят ", казва професор от един от най-хубавите медицински вузове у нас. " Дистанционното образование сега е извънредно недопустимо ", признава и преподавател от частен университет. По думите му много от сътрудниците му възприемат е-обучението само като изпращане на лекции по мейл. " Държавата абдикира, всеки университет и факултет може да реши дали да мине на онлайн образование не въз основата на някакви критерии, а по персонално убеждение. Качеството се срутва, а контролът е нулев ", споделя с мъка той.
" И преди никой не следеше дали аудиториите са цялостни, и в този момент, макар че имаме е-система, която регистрира онлайн заниманията. Няма ефикасен надзор дали в действителност отдалечените лекции се провеждат съвестно. Професорът си включва микрофона и часът се води за извършен, нищо че той в действителност е на дело, за което има и видеозапис ", споделя учител от СУ. Той споделя, че при започване на пандемията университетът е бил в ступор. " Цял учебен срок съвсем нямаше професор, който да чете лекции, всички занятия бяха изнесени от асистентите. В първите месеци не се правеше безусловно нищо. Студентите бяха в предреволюционно положение, не знаеха кой и върху какво ще ги изпитва ", признава той.
" Миналата година в действителност имахме доста тъжби - над 40 на брой - за дистанционото образование. Масово лекции не се организираха, доста професори не познаваха онлайн платформите. Сега обаче нямаме недоволства ", разяснява ръководителят на Националното посланичество на студентските препоръки Даниел Парушев.
Дистанционната форма на образование е регламентирана у нас от 2004 година - доста преди пандемията. Тя се подчинява на строги условия и изисква да се измине процедура на акредитация. Пандемията отвори вратата за всички да образоват онлайн - без акредитации и държавни условия. Това, наред с всички нови проблеми, в допълнение задълбочи един от огромните пороци на системата - хроничните отсъствия от лекции.
" Отидете в което и да е висше учебно заведение - ще се изненадате, че е съвсем празно. Много вузове ползват трик - образоват задочно хиляди студенти, които в действителност се водят като записани постоянно и за които страната дава 3 пъти по-висока прехрана. Така вместо 30 постоянни и 5 задочни студенти имаме петима студенти, идващи за присъствено образование, и 30, учащи се задочно ", споделя учител в огромен столичен вуз.
Проверки в 4 висши учебни заведения през 2019 година демонстрираха, че единствено у нас вървят постоянно на лекции. 2 г. по-късно нещата не са се трансформирали кой знае какъв брой, даже противоположното, свидетелстват преподаватели и студенти, с които " Сега " беседва. Университетската независимост - действителната, а не каквато е тя на книга - уви, никак ги мотивира да застанат намерено с имената си, което единствено по себе си е показателно за напрегнатата среда, в която всекидневно би трябвало да вършат взаимни отстъпки.
Ти на мене, аз на тебе
През 2018 година бяха въведени нови минимални условия за заемане на академична служба за да се постави завършек на ударното хабилитиране на професори и доценти. 3 години по-късно преподаватели споделят, че академичното израстване продължава да е все по този начин противоречиво, както и преди.
" Минималните условия са прекомерно ниска летва и се покриват доста елементарно. Искат ви монография - сядам и пиша нещо си, което би трябвало да е 100 стр. В първата печатница ми дават 10 бройки, разпределям по една численост на журито, оставям една в Народната библиотека, и ето ви затрупан аршин ", споделя учител. Някои негови колеги дори са на мнение, че минималните условия единствено са утежнили ситуацията, защото в някои дисциплини като право и филантропични науки въобще не регистрират приноса на учените.
Преди година преподаватели сигнализираха пред " Сега ", че присъждат университетските длъжности " основен помощник ", " доцент и " професор ", а това води до слаби докторски дисертации, предпазени от време на време извънредно елементарно.
Сред най-големите пороци в тази ситуация мнозина дефинират опцията всеки претендент, явил се на конкурс за доцент или професор, да си избере самичък журито, което да го прави оценка. " Оценяваният самичък си избира кой да го оценява. А той, както се досещате, кани единствено свои другари. Самите отбрани протичат официално - протоколите за утвърждение се пускат още преди да е предходна самата отбрана ", признава преподавател. " Има хора, които обикалят и се хвалят в какъв брой журита са взели участие за година. В същото време у нас съвсем няма журита, които дават негативни рецензии. Нали в случай че някой дава постоянно негативни мнения, повече няма да бъде канен за жури. Работата е: " ти на мене, аз на тебе ", изяснява професор.
Парите следват студента
Въпреки че пари на вузовете се дават и за качество, главният принцип при разпределянето на парите във висшето образование все още е " парите следват студента ". Всеизвестна истина е, че всеобщо преподаватели са притискани от декани и ректори да не късат студентите си, с цел да не изгубят пари. Преподаватели описват за подобен случай в един от юридическите ни факултети - там има най-малко 200 студенти с насъбрани невзети изпити, които съгласно разпоредбите би трябвало от дълго време да са отпаднали. От вуза обаче продължават да не прекъсват студентските им права. " В Академията на Министерство на вътрешните работи прекъснеш ли, връщаш парите, които страната е дала за безплатното ти обучение. Затова и множеството студенти там учат съзнателно. И три пъти да ги скъсат, на четвъртия наложително са научили ", дава за образец основен помощник, съгласно който страната има нужните механизми, с цел да управлява качеството на образованието, за което заплаща.
Да си изберем ректор
Много от проблемите могат да бъдат проследени до порочната система, по която се избират ректорите у нас. У нас те се избират от Общото заседание на университета, в което влизат преподаватели, администрация, студенти и така нататък " Къде на Запад служащите назначават своя началник, който държи и хляба, и ножа, разполага с парите, раздава бонуси и така нататък ", пита учител. Според него гласът на студентите е непропорционално висок, а студентските препоръки на доста места действат като преторианска армия на ректора и даже получават описи за кого да гласоподават. В чужбина всеобщо ректорите се избират от външни за университета лица. У нас по закон думата имат и съветите на настоятелите (имат право на глас в Академичния съвет, само че не и да гласоподават за избор на ректор), само че те постоянно са цялостни с " другари ".
Къде е контролът?
Автономията на университетските управления е полезност, която в последните години повече се свързва с проблеми, в сравнение с с добродетели. Преди 2 година бе изработен опит да се вкарат контракти за ръководство, които ректорите към този момент подписват с просветния министър. Заедно с това бе обещано пълномощие на министъра на образованието да утвърждава политика за развиването на всяко държавно висше учебно заведение със стратегически цели, задания, целеви стойности и индикатори за осъществяването им. Прие се и разпоредба, съгласно която спомагателните хонорари на ректорите следва да зависят от осъществяването на политиката на вуза, като максимумът, който могат да получат при отлична оценка, е 36 000 лева на година.
МОН започна да направи разбор на осъществяването от първата година на въпросните контракти и политики, само че осведомени разясняват, че въпросните политики, множеството от които не се разграничават изключително една от друга, са проформа. Примерът с недосегаемият ректор на Югозападния университет проф. Борислав Юруков е повече от индикативен за ориста и на тези промени - последно той разгласи от трудови приходи за 2020 година, което е много пъти над ограничаването, и то на фона на парите - 142 хиляди лева, които
Изгубената задача
Едва ли има учудени, че даже в най-престижните ни университети има професори, които не четат въобще лекции или пък не са написали нищо през живота си. " Въпреки условието да имаш поне докторска степен, с цел да преподаваш, в СУ има преподаватели с 30-40 години стаж, които не са никакви. Какво вършат в университета? Приятели са на декана! В същото време има млади асистенти с 2 пъти повече изявления от хабилитираните в катедрата, на които не се разрешава да израстват ", споделя учител. Според него " офанзивата " за рационализация, идваща от младите преподаватели е забележима, само че прекомерно незадоволителна, с цел да се преодолеят настройките от комунистическото минало.
" Устройствените закони на висшето образование у нас не предизвикват развиването на школи. Избирането на началник катедра и интервалът, в който се заема постът, по никакъв метод не се дефинира от научната работливост и развиване на личния състав, като брой хабилитации и защитили докторанти примерно. С последните промени в закона се вкара ограничението до два мандата на шефовете на катедри, вместо да се вкарат критерии за качество. Хората, които са оставили имената си в българската медицина като проф. Ст. Киркович, акад. Методи Попов, акад. Алекси Пухлев, акад. Ташо Ташев, са били ръководители на катедри с десетилетия и са оставили школи след себе си ", споделя проф. Асен Гудев, член кор. на Българска академия на науките и учител в МУ-София.
" Българското висше обучение не извършва задачата си да създава стойностен елит, който да генерира възприятие за задача и дълг ", заключава той, цитирайки Хегел, съгласно който образованието е изкуството да направиш индивида етичен.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ