Ежегодно 1500-2000 души биват диагностицирани с онкохематологични заболявания
Всяка година в България се диагностицират 1500-2000 нови случая на разнообразни онкохематологични болести, заяви националният съветник по клинична хематология проф. доктор Жанет Грудева на конгрес по тематиката „ Постиженията в онкохематологията: от обричаща диагноза до нов живот ".
Тя уточни, че злокачествените болести на кръвта са в топ 10 по периодичност както при мъжете, по този начин и при дамите, а междинната възраст на пациентите е 64 години. Ракът на кръвта е и най-често срещаната форма на злока чествено заболяване при децата.
Данните сочат, че на всеки 35 секунди в света се диагностицира по един пациент със злокачествено заболяване на кръвта, като този тип онкологично заболяване е на пето място по публикувани.
Заболеваемостта показва дълготраен растеж в световен мащаб през последните десетилетия – по този начин например при лимфомите тя е повишена с над >80% за интервала от 70-те години до момента (по данни на SEER’s). По данни на GLOBOCAN към СЗО през идващите 10 години се чака честотата на мултиплениямиелом да се усили с 29.8% и така нататък Редица фактори обуславят тези процеси: повишаване на междинната преживяемост, експозиция на химични, физични и инфекциозни фактори, имунодефицитни положения, дълготрайни резултати след сполучливо лекуване на други онкологични болести и трансплантациите и други
Успоредно с кривата на покачваща се заболеваемост се издига и линията на впечатляващите резултати в лекуването на тези болести. Данните показват дълготраен растеж на преживяемостта в световен мащаб. Преживяемостта при пациентите с лимфоми и миелом се е утроила през последните 40 години и от 22% в този момент шансът за преживяемост ≥ 5 години е над 70-76%. Удивителен е триумфът при хроничната миелоидна левкемия, която е била единствено с 8%-на преживяемост през 80-те години, а през днешния ден, последните статистически данни сочат, че със актуалното лекуване и непоколебим генетичен надзор, пациентите имат преживяемост, изравняваща се с тази на общата популация хора без левкемия.
Но тези впечатляващи резултати не се дължат на магическа смяна в биологията на болесттите, е общото умозаключение от форума.
Те са резултат от детонация от открития и бързия им трансфер до „ леглото на пациента “ – разгадаването на човешкия геном и доста от тайните механизми на пораждане на болесттите, високо софтуерни диагностични подходи, лекарства с нови правила на деяние и важен лечебен резултат – таргетни лекарства, биологични, генни и имунотерапии, трансплантация на стволови кафези.
Ключът към триумфа е намирането на цялостни решения – от бърза, навременна прецизната диагностика, през оптимално лекуване, прецизирано за съответния пациент и направлявано с високо-чувствителни лабораторни и образни способи, до дейно превъзмогване на затрудненията на самото заболяване и сериозното лекуване.
Отговорът е в осъзнатото познаване на нерешените проблеми и неотговорените потребности в региона – а това, в световен мащаб и още по-важно - в България, към момента са острите левкемии и резистентните към лекуването пациенти, сериозните животозасташаващи затруднения след ефикасните, само че доста нападателни лечения, в това число трансплантациите на стволови кафези. Всички те изискват съществени и сложни решения.
Форумът се организира в Народното събрание под патронажа на Комисията по опазването на здравето с ръководител доктор Даниела Дариткова. В него взе присъединяване и зам.-министърът на опазването на здравето доктор Бойко Пенков, проф. доктор Добрин Константинов – народен съветник по детска хематология, онкология и трансплантология, представители на съсловните организациии, на професионални и пациентски организации, водещи български експерти и специалисти в тази област.
Д-р Дариткова съобщи, че напъните на държавните институции, здравната общественост и неправителствените организации би трябвало да се насочат към възстановяване на комплексната грижа за пациентите със злокачествени болести на кръвта в България. По думите й в годините имаме редица положителни образци, че точно обединените старания на българските политици и гражданското общество могат да водят до действителни резултати и да допринесат за образуване на верните политики в другите браншове на системата на опазването на здравето, добави тя.
Участниците разискаха настоящите данни за злокачествените болести на кръвта, предстоящите нововъведения в тази сфера и пътят на пациента. Представено бе и изследване на изгодите и разноските от използването на модерна терапия при лекуването на тази група болести.
Кръглата маса е част от осведомителната акция „ Животът със злокачествени болести на кръвта е вероятен “. Тя започва през май 2018 година по самодейност на Българско съдружие „ Лимфом “, Българско здравно съдружие по хематология (БМСХ), Българско здравно сдружение по детска хематология и онкология и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).
Тя уточни, че злокачествените болести на кръвта са в топ 10 по периодичност както при мъжете, по този начин и при дамите, а междинната възраст на пациентите е 64 години. Ракът на кръвта е и най-често срещаната форма на злока чествено заболяване при децата.
Данните сочат, че на всеки 35 секунди в света се диагностицира по един пациент със злокачествено заболяване на кръвта, като този тип онкологично заболяване е на пето място по публикувани.
Заболеваемостта показва дълготраен растеж в световен мащаб през последните десетилетия – по този начин например при лимфомите тя е повишена с над >80% за интервала от 70-те години до момента (по данни на SEER’s). По данни на GLOBOCAN към СЗО през идващите 10 години се чака честотата на мултиплениямиелом да се усили с 29.8% и така нататък Редица фактори обуславят тези процеси: повишаване на междинната преживяемост, експозиция на химични, физични и инфекциозни фактори, имунодефицитни положения, дълготрайни резултати след сполучливо лекуване на други онкологични болести и трансплантациите и други
Успоредно с кривата на покачваща се заболеваемост се издига и линията на впечатляващите резултати в лекуването на тези болести. Данните показват дълготраен растеж на преживяемостта в световен мащаб. Преживяемостта при пациентите с лимфоми и миелом се е утроила през последните 40 години и от 22% в този момент шансът за преживяемост ≥ 5 години е над 70-76%. Удивителен е триумфът при хроничната миелоидна левкемия, която е била единствено с 8%-на преживяемост през 80-те години, а през днешния ден, последните статистически данни сочат, че със актуалното лекуване и непоколебим генетичен надзор, пациентите имат преживяемост, изравняваща се с тази на общата популация хора без левкемия.
Но тези впечатляващи резултати не се дължат на магическа смяна в биологията на болесттите, е общото умозаключение от форума.
Те са резултат от детонация от открития и бързия им трансфер до „ леглото на пациента “ – разгадаването на човешкия геном и доста от тайните механизми на пораждане на болесттите, високо софтуерни диагностични подходи, лекарства с нови правила на деяние и важен лечебен резултат – таргетни лекарства, биологични, генни и имунотерапии, трансплантация на стволови кафези.
Ключът към триумфа е намирането на цялостни решения – от бърза, навременна прецизната диагностика, през оптимално лекуване, прецизирано за съответния пациент и направлявано с високо-чувствителни лабораторни и образни способи, до дейно превъзмогване на затрудненията на самото заболяване и сериозното лекуване.
Отговорът е в осъзнатото познаване на нерешените проблеми и неотговорените потребности в региона – а това, в световен мащаб и още по-важно - в България, към момента са острите левкемии и резистентните към лекуването пациенти, сериозните животозасташаващи затруднения след ефикасните, само че доста нападателни лечения, в това число трансплантациите на стволови кафези. Всички те изискват съществени и сложни решения.
Форумът се организира в Народното събрание под патронажа на Комисията по опазването на здравето с ръководител доктор Даниела Дариткова. В него взе присъединяване и зам.-министърът на опазването на здравето доктор Бойко Пенков, проф. доктор Добрин Константинов – народен съветник по детска хематология, онкология и трансплантология, представители на съсловните организациии, на професионални и пациентски организации, водещи български експерти и специалисти в тази област.
Д-р Дариткова съобщи, че напъните на държавните институции, здравната общественост и неправителствените организации би трябвало да се насочат към възстановяване на комплексната грижа за пациентите със злокачествени болести на кръвта в България. По думите й в годините имаме редица положителни образци, че точно обединените старания на българските политици и гражданското общество могат да водят до действителни резултати и да допринесат за образуване на верните политики в другите браншове на системата на опазването на здравето, добави тя.
Участниците разискаха настоящите данни за злокачествените болести на кръвта, предстоящите нововъведения в тази сфера и пътят на пациента. Представено бе и изследване на изгодите и разноските от използването на модерна терапия при лекуването на тази група болести.
Кръглата маса е част от осведомителната акция „ Животът със злокачествени болести на кръвта е вероятен “. Тя започва през май 2018 година по самодейност на Българско съдружие „ Лимфом “, Българско здравно съдружие по хематология (БМСХ), Българско здравно сдружение по детска хематология и онкология и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ