Фейсбук ще убие и партиите
Всяка година обществените мрежи, които вие ползвате, с цел да размените два лафа с позабравени другари и научите последните злословия, правят живота на един куп хора все по-тежък. Цели специалности се запътват към своя заник и това мога да го настоявам напълно отговорно с помощта на своя дълъг и не лек журналистически опит - от цунамито на социалките ние пострадахме първи, уверено и най-свирепо. И надали има метод да се освестим, сега всеки невчесан вид с логорея и нездрава самопреценка може да си купи микрофон, камера и да се разгласи за обществен публицист. Толкоз за медиите.
Социалките са на път да убият нещо не по-маловажно от медиите - политическите партии. Тази загуба би била още по-тежка, защото свободните медии са просто един дирек на демокрацията, до момента в който политическите партии са фундаментът. Няма партии, няма народна власт.
Изминалите локални избори да вземем за пример образно демонстрираха, че вътрешнопартийните политически диспути, в това число и съдружните диалози, са изнесени в социалните мрежи. Ако преди години (сигурен съм, че си спомняте/представяте), партийната дискусия се капсулираше в главните партийни ядки, сега всичко, което партийците имат да си кажат, го споделят в мрежата. Т.е. в случай че преди партийните дебати бяха нещо скрито, под сурдинка, дело на партийци съзаклятници, сега текат високо и ясно в мрежата. Сега дебатите са плющящо знаме.
Социалисти да вземем за пример разясняват разпалено дейностите на Корнелия Нинова -
едни считат, че тя унищожава хубавата партия, само че други опонират - нейните дейности по изчистването на остарелия хайлайф са само верните, те са нужни като слънцето и въздуха за всяко живо създание. Детайлно се разисква ориста на старите партийни влъхви и на младите партийни лъвчета към Нинова. Дискутират се нашироко вътрешнопартийни проблеми като тези в Пловдив или пък тези във Варна, където настойчиво се търси формулировка на гуцановщината.
Социалните мрежи дават свободата, която няма по какъв начин да даде тясното пространство на първичната партийна организация. Мрежата дава думата постоянно когато я поискаш - нещо, което в Противопожарна охрана по-трудно може да си извоюваш. Мрежата обнародва твоите хрумвания и ги популяризира без проблеми надлъж и простор. Разбира се, бързо излиза наяве, че скъпите мисли на един са нелепост, за различен - не е изненадващо, че социалните мрежи не раждат просто полемика, те раждат спор. Тези разногласия не са " другарски диалози ". Те не са добродушно изясняване на събитията, мирна партийна тлака. Това си е паракселанс - вътрешнопартийна борба, отдалечена война.
Несъмнено част от компликациите, които през днешния ден среща градската десница, са свързани точно с развиването на обществените мрежи. Жълтопаветниците се структурираха и се пробваха да пораснат като политически индивид на гърба на Facebook - и може би поради това са най-пострадалата от обществената мрежа политическа групировка. Те са първата жертва на Фейса. Така се получи освен поради високото его и ниския предел на толерантност в общността, това стана факт на първо място, тъй като новото дясно, както и да се назовава сега, се хвърли в бурните води на мрежата, преди да си обясни основни партийни и идейни въпроси.
В свободния свят свободните полемики са неизменима част от партийния живот. Споровете не просто са възможни, те би трябвало да се предизвикват. Всички диспути текат обаче не безпределно, а до един основен миг, в който партията се снабди с влезнало в действие решение. НИС на Съюз на демократичните сили реши... ИБ на Българска социалистическа партия реши. Конгресът на Политическа партия на ГЕРБ утвърди... Точка по въпроса.
Социалните мрежи не признават този йерархичен стоп, за тях полемиката има начало, само че няма край. Градската десница - и тясното й управление, и необятната мрежа почитатели - влезе с двата крайници в базови диспути, тя към момента се лута сред прогресистките и левичарски тежнения на ядрото и желанието на периферията си да остане в света на антикомунистическата битка. Някъде там едни се борят да възродят достоверната десница от предкоалиционния интервал на Съюз на демократичните сили, а други вършат тъкмо противоположното - ритат по Съюз на демократичните сили, който от ритниците се озова в необятните обятия на Борисов. На последните избори онлайн разногласията бяха безкрайни - що избрахме този претендент, а не оня... Да подкрепим Мая, щото сме срещу тези нарушители, или да подкрепим Фандъкова, щото сме десни.... Дайнов, Минеков и Хаджигенов са при Мая... Найо Тицин, Еми Барух, Тони Николов кацат на колекция на Фандъкова. Драма, война... Такава драма е допустима единствено в тим, в който играчите са събрани, без да е доста ясно какво общо имат между тях. Такава драма е допустима поради Facebook и Туитър.
Когато вътрешнопартийните дебати останат в границите на организацията,
такива корозивни разправии не са вероятни. Класическият образец за вид организация, която не позволява обществени разпри, е ГЕРБ. Управляващата партия не позволи словесни войни в обществената мрежа даже по основна за партията тематика през последната година - като ориста на Цветан Цветанов. Няма групи " за " Цветанов или " срещу " Цветанов. Както няма и групи " за " коалиция с Патриотите или " срещу " такава. В обществените мрежи има единствено елементарно разпознаваеми, некриещи се фигури, които от време на време спускат ясни наставления. Така герберите един ден научават, че Цецо е изменник, и всички живо, обвързвано с тоя отстъпник, би трябвало да бъде изчистено от тялото на прелестната партия. И няма две отзиви по въпроса.
Ясно е за какво по този начин протича, или по-скоро за какво не протича, онлайн полемиката на ГЕРБ. Защото самата партия е от лидерски вид, такава, която не подтиква полемиките, а добродушно чака спуснатите от върха решения. И те се одобряват с огромна религия в безгрешността на водача. (Разбира се, сходна е обстановката и в Движение за права и свободи - най-лидерската от лидерските партии).
Получава се по този начин - колкото по-открита е една организация, с колкото по-голяма ненаситност изнася полемиките си в общественото пространство, толкоз повече си вреди. И колкото по-затворена и загадка е организацията, колкото повече бяга от обществените мрежи, толкоз по-големи триумфи би имала. На процедура печелят тези, които употребяват обществените мрежи единствено по главното им приложение - като пропагандатор на вести. Успех има Борисов с джипа, Тръмп с ударните туитове. Всички, които считат, че Facebook е място за дискусия - губят.
Така е, тъй като партията по подразбиране е по-близко до загадка организация, тя не е необятен кръг от жители, а дребен общ брой от съидейници. В най-хубавата визия партията е неправителствена организация, която мечтае да стане държавно управление. Поради това партията може да бъде обществена единствено при обществени събития - избори, акции. Но в ежедневния си живот тя не може да живее обществено, във Facebook. Това ще я довърши.
Социалките са на път да убият нещо не по-маловажно от медиите - политическите партии. Тази загуба би била още по-тежка, защото свободните медии са просто един дирек на демокрацията, до момента в който политическите партии са фундаментът. Няма партии, няма народна власт.
Изминалите локални избори да вземем за пример образно демонстрираха, че вътрешнопартийните политически диспути, в това число и съдружните диалози, са изнесени в социалните мрежи. Ако преди години (сигурен съм, че си спомняте/представяте), партийната дискусия се капсулираше в главните партийни ядки, сега всичко, което партийците имат да си кажат, го споделят в мрежата. Т.е. в случай че преди партийните дебати бяха нещо скрито, под сурдинка, дело на партийци съзаклятници, сега текат високо и ясно в мрежата. Сега дебатите са плющящо знаме.
Социалисти да вземем за пример разясняват разпалено дейностите на Корнелия Нинова -
едни считат, че тя унищожава хубавата партия, само че други опонират - нейните дейности по изчистването на остарелия хайлайф са само верните, те са нужни като слънцето и въздуха за всяко живо създание. Детайлно се разисква ориста на старите партийни влъхви и на младите партийни лъвчета към Нинова. Дискутират се нашироко вътрешнопартийни проблеми като тези в Пловдив или пък тези във Варна, където настойчиво се търси формулировка на гуцановщината.
Социалните мрежи дават свободата, която няма по какъв начин да даде тясното пространство на първичната партийна организация. Мрежата дава думата постоянно когато я поискаш - нещо, което в Противопожарна охрана по-трудно може да си извоюваш. Мрежата обнародва твоите хрумвания и ги популяризира без проблеми надлъж и простор. Разбира се, бързо излиза наяве, че скъпите мисли на един са нелепост, за различен - не е изненадващо, че социалните мрежи не раждат просто полемика, те раждат спор. Тези разногласия не са " другарски диалози ". Те не са добродушно изясняване на събитията, мирна партийна тлака. Това си е паракселанс - вътрешнопартийна борба, отдалечена война.
Несъмнено част от компликациите, които през днешния ден среща градската десница, са свързани точно с развиването на обществените мрежи. Жълтопаветниците се структурираха и се пробваха да пораснат като политически индивид на гърба на Facebook - и може би поради това са най-пострадалата от обществената мрежа политическа групировка. Те са първата жертва на Фейса. Така се получи освен поради високото его и ниския предел на толерантност в общността, това стана факт на първо място, тъй като новото дясно, както и да се назовава сега, се хвърли в бурните води на мрежата, преди да си обясни основни партийни и идейни въпроси.
В свободния свят свободните полемики са неизменима част от партийния живот. Споровете не просто са възможни, те би трябвало да се предизвикват. Всички диспути текат обаче не безпределно, а до един основен миг, в който партията се снабди с влезнало в действие решение. НИС на Съюз на демократичните сили реши... ИБ на Българска социалистическа партия реши. Конгресът на Политическа партия на ГЕРБ утвърди... Точка по въпроса.
Социалните мрежи не признават този йерархичен стоп, за тях полемиката има начало, само че няма край. Градската десница - и тясното й управление, и необятната мрежа почитатели - влезе с двата крайници в базови диспути, тя към момента се лута сред прогресистките и левичарски тежнения на ядрото и желанието на периферията си да остане в света на антикомунистическата битка. Някъде там едни се борят да възродят достоверната десница от предкоалиционния интервал на Съюз на демократичните сили, а други вършат тъкмо противоположното - ритат по Съюз на демократичните сили, който от ритниците се озова в необятните обятия на Борисов. На последните избори онлайн разногласията бяха безкрайни - що избрахме този претендент, а не оня... Да подкрепим Мая, щото сме срещу тези нарушители, или да подкрепим Фандъкова, щото сме десни.... Дайнов, Минеков и Хаджигенов са при Мая... Найо Тицин, Еми Барух, Тони Николов кацат на колекция на Фандъкова. Драма, война... Такава драма е допустима единствено в тим, в който играчите са събрани, без да е доста ясно какво общо имат между тях. Такава драма е допустима поради Facebook и Туитър.
Когато вътрешнопартийните дебати останат в границите на организацията,
такива корозивни разправии не са вероятни. Класическият образец за вид организация, която не позволява обществени разпри, е ГЕРБ. Управляващата партия не позволи словесни войни в обществената мрежа даже по основна за партията тематика през последната година - като ориста на Цветан Цветанов. Няма групи " за " Цветанов или " срещу " Цветанов. Както няма и групи " за " коалиция с Патриотите или " срещу " такава. В обществените мрежи има единствено елементарно разпознаваеми, некриещи се фигури, които от време на време спускат ясни наставления. Така герберите един ден научават, че Цецо е изменник, и всички живо, обвързвано с тоя отстъпник, би трябвало да бъде изчистено от тялото на прелестната партия. И няма две отзиви по въпроса.
Ясно е за какво по този начин протича, или по-скоро за какво не протича, онлайн полемиката на ГЕРБ. Защото самата партия е от лидерски вид, такава, която не подтиква полемиките, а добродушно чака спуснатите от върха решения. И те се одобряват с огромна религия в безгрешността на водача. (Разбира се, сходна е обстановката и в Движение за права и свободи - най-лидерската от лидерските партии).
Получава се по този начин - колкото по-открита е една организация, с колкото по-голяма ненаситност изнася полемиките си в общественото пространство, толкоз повече си вреди. И колкото по-затворена и загадка е организацията, колкото повече бяга от обществените мрежи, толкоз по-големи триумфи би имала. На процедура печелят тези, които употребяват обществените мрежи единствено по главното им приложение - като пропагандатор на вести. Успех има Борисов с джипа, Тръмп с ударните туитове. Всички, които считат, че Facebook е място за дискусия - губят.
Така е, тъй като партията по подразбиране е по-близко до загадка организация, тя не е необятен кръг от жители, а дребен общ брой от съидейници. В най-хубавата визия партията е неправителствена организация, която мечтае да стане държавно управление. Поради това партията може да бъде обществена единствено при обществени събития - избори, акции. Но в ежедневния си живот тя не може да живее обществено, във Facebook. Това ще я довърши.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ