Черната сянка над поредния 24 май
Всяка година посрещаме, честваме и изпращаме 24 май с едни и същи кухи и пошли думи за просветата, светите братя, писмеността, българското слово, националната просвета и усмивките на децата. За кой ли път ни напомнят, че „ първоначално е словото " и то с неизменимия намек, че тяхното, а не Божието, слово е в началото; че нашата писменост е публична в Европейски Съюз и би трябвало да се гордеем с това; „ че на вси славяни " сме дали книги; че светите братята-равноапостоли са българи и не ги даваме никому, а и няма да позволим да ни ги вземат. Пък на всичко от горната страна римският папа се е сетил преди години да ги разгласи за „ настойници на Европа ". Цял ден заклинания, възклицания и наслади. И несъмнено: 24 май бил най-българският празник.
Ние назоваваме 24 май по традиция празник; празник на славянската книжовност, на българската култура и просвета, на буквите, младостта, вдъхновението и какво ли не още. Но дали е празник?
Този свят за българите и православните славяни ден към този момент е ден за помен на разпадащия се и загиващ български език, на денационализираната и изцяло обезличена национална просвета, на разрушеното българско обучение, на изчезващото познание. А това значи - на България, която едвам диша и е смазана под товара на „ европейските полезности ". Българските букви все по-рядко записват българското слово, изместено от някакъв противен, пошъл и опростачен български език, в който и думите, граматиката, стилистиката, словоредът съвсем не са български. С тези букви пишат българските писатели и публицисти, само че книгите и словата им нямат съвсем нищо общо с оня език, който Иван Вазов назова „ заветен ". А правописът? Та това не е правопис, а разгул на неграмотността, езиковата разпуснатост и незаконното неуважение на правила и правила, които (до там сте стигнали!) даже не се познават.
Родният ни език звучи все по-грозно и жестоко.
За какъв празник на българското словото приказваме, когато в културата, литературата, публицистиката, учебното заведение и на всички места тържествуват простакът, необразованият, необразованият, бездарният, самообявили се за „ хайлайф " и налагащи модела на интелектуалното държание и критерия за естетическите и културните полезности. И никой не възразява, не оспорва, не се гневи!
Какво още би трябвало да се случи, с цел да осъзнаем, че българското слово е прогонено от българското учебно заведение, в чиито образователни проекти и организации дерибействат полуграмотни и неодучени професори и доценти, само че за сметка на това са апологети и проповедници на европейски полезности. Тези „ монблани на незнанието и безродието " са чисто и просто безкултурни и бездарни, само че са заслужили службата си в родното обучение и великодушните стипендии на непознатите фондации със своето безродие и с европейския си фундаментализъм. Затова към този момент рядко ще срещнем освен грамотни и образовани възпитаници, само че и грамотни учители, професори, писатели, публицисти, които умеят да се изрязават изтънчено и пишат без правописни неточности. А властта се хвали, че дава доста пари за обучение и просвета. Тя пари дава, само че с цел да възпроизвежда в образованието и науката само своето пошло самочувствие и безкултурие.
Ние продължаваме да плачем, че сме най-бедната страна в Европа; че нямаме промишленост, а стопанската система ни е немощна и неспособна да създава задоволително материални богатства и да дава работа на българите. Но не виждаме, не се дразним и не страдаме, че българската нематериалност и срината; че езикът ни се е разпаднал, а културата е все по-малко национална, а е все по-европейска, безсъдържателна и безнравствена.
Това е нашето злополучие, а не мизерията и ниската раждаемост.
Не е надалеч времето, когато „ най-българският празник " ще бъде честван (ако бъде честван, схваща се) от хора, които използват едвам стотина думи и то не напълно български; от хора, които не четат книги, само че не тъй като нямат пари да си ги купят, а тъй като към този момент са лишени от национално схващане, не познават историята и не обичат литературата си. Те са мързеливи мозъци, промити мозъци, безразлични сърца и продажни души. И са повече от другите, от тези, които към момента милеят и пазят българското слово и с последни старания се мъчат да спрат разпада и съберат разпиляното и обруганото национално духовно благосъстояние.
Още ли ще се лъжем, лъжейки и другите, като папагалски повтаряме пошлите приказки за тези, които са дарили буквите, че възхваляваме българското и го съхраняваме за идните генерации. Нека, преди да е станало късно, се събудим, възмутителен и възроптаем против ужаса на нашето време и намерим сили да възвърнем смисъла на 24 май!
И да спасим отечеството и българския народен дух.
Панко Анчев, Поглед,инфо
Ние назоваваме 24 май по традиция празник; празник на славянската книжовност, на българската култура и просвета, на буквите, младостта, вдъхновението и какво ли не още. Но дали е празник?
Този свят за българите и православните славяни ден към този момент е ден за помен на разпадащия се и загиващ български език, на денационализираната и изцяло обезличена национална просвета, на разрушеното българско обучение, на изчезващото познание. А това значи - на България, която едвам диша и е смазана под товара на „ европейските полезности ". Българските букви все по-рядко записват българското слово, изместено от някакъв противен, пошъл и опростачен български език, в който и думите, граматиката, стилистиката, словоредът съвсем не са български. С тези букви пишат българските писатели и публицисти, само че книгите и словата им нямат съвсем нищо общо с оня език, който Иван Вазов назова „ заветен ". А правописът? Та това не е правопис, а разгул на неграмотността, езиковата разпуснатост и незаконното неуважение на правила и правила, които (до там сте стигнали!) даже не се познават.
Родният ни език звучи все по-грозно и жестоко.
За какъв празник на българското словото приказваме, когато в културата, литературата, публицистиката, учебното заведение и на всички места тържествуват простакът, необразованият, необразованият, бездарният, самообявили се за „ хайлайф " и налагащи модела на интелектуалното държание и критерия за естетическите и културните полезности. И никой не възразява, не оспорва, не се гневи!
Какво още би трябвало да се случи, с цел да осъзнаем, че българското слово е прогонено от българското учебно заведение, в чиито образователни проекти и организации дерибействат полуграмотни и неодучени професори и доценти, само че за сметка на това са апологети и проповедници на европейски полезности. Тези „ монблани на незнанието и безродието " са чисто и просто безкултурни и бездарни, само че са заслужили службата си в родното обучение и великодушните стипендии на непознатите фондации със своето безродие и с европейския си фундаментализъм. Затова към този момент рядко ще срещнем освен грамотни и образовани възпитаници, само че и грамотни учители, професори, писатели, публицисти, които умеят да се изрязават изтънчено и пишат без правописни неточности. А властта се хвали, че дава доста пари за обучение и просвета. Тя пари дава, само че с цел да възпроизвежда в образованието и науката само своето пошло самочувствие и безкултурие.
Ние продължаваме да плачем, че сме най-бедната страна в Европа; че нямаме промишленост, а стопанската система ни е немощна и неспособна да създава задоволително материални богатства и да дава работа на българите. Но не виждаме, не се дразним и не страдаме, че българската нематериалност и срината; че езикът ни се е разпаднал, а културата е все по-малко национална, а е все по-европейска, безсъдържателна и безнравствена.
Това е нашето злополучие, а не мизерията и ниската раждаемост.
Не е надалеч времето, когато „ най-българският празник " ще бъде честван (ако бъде честван, схваща се) от хора, които използват едвам стотина думи и то не напълно български; от хора, които не четат книги, само че не тъй като нямат пари да си ги купят, а тъй като към този момент са лишени от национално схващане, не познават историята и не обичат литературата си. Те са мързеливи мозъци, промити мозъци, безразлични сърца и продажни души. И са повече от другите, от тези, които към момента милеят и пазят българското слово и с последни старания се мъчат да спрат разпада и съберат разпиляното и обруганото национално духовно благосъстояние.
Още ли ще се лъжем, лъжейки и другите, като папагалски повтаряме пошлите приказки за тези, които са дарили буквите, че възхваляваме българското и го съхраняваме за идните генерации. Нека, преди да е станало късно, се събудим, възмутителен и възроптаем против ужаса на нашето време и намерим сили да възвърнем смисъла на 24 май!
И да спасим отечеството и българския народен дух.
Панко Анчев, Поглед,инфо
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ