Димитрина Вакрилова: Никой не е забравен и няма да бъде забравен!
Всяка година ние, пловдивските социалисти, идваме тук, на лобното място на 121 антифашисти, починали саможертвено в името на българския народ. Стараем се да пазим загатна за тях, не тъй като те имат потребност от нашия акт на поклонение, а тъй като ние се нуждаем от образеца им. Техният героизъм е нашата съвест. Тяхната самопожертвувателност е нашата героизъм. Тяхното родолюбие е нашият аршин. Тяхната религия е нашият светоглед.
Преди 78 години тези смели мъже и дами, момчета и девойки се изправиха в неравномерен пердах. Не се уплашиха от 18-хилядната войска и фашистката жандармерия, изпратена да ликвидира съпротивата против кафявата чума. Без съмнение поставиха костите си в пантеона на българската битка за истина и независимост. Погледнаха гибелта самоуверено в очите и гордо поеха към вечността, оставайки правилни на клетвата си към жанр и родно място. И станаха безсмъртни! Станаха безсмъртни, тъй като ние отново сме тук, не за помен и панихида, а за ентусиазъм, за кураж, за мощ. Защото фашизмът на 20 век не си е отишъл, а единствено отстъпи за известно време, с цел да се завърне през 21 век с други лица и нова неонацистка свирепост. Виждаме го надълбоко ешелониран в държавните и военните структури на доста места по света. Това са терористичните групировки от Близкия изток, само че това са и днешните бандеровци, които носят свастики и избиват спокойно население в Донбас, Луганск, Одеса.
И тъкмо тук е мястото, пред този мемориален монумент на българските антифашисти, свидни наши жертви, да кажем ясно и високо, че ние, пловдивските социалисти, няма да мълчим пред зверствата на един фашистки режим, за който цяла Европа си затваряше очите в продължение на осем години. Осем години, в които и наши сънародници в Украйна бяха подложени на геноцид, репресии и безчинства.
Българинът инж. Иван Милев – деятел на българската общественост, жив изгорял в Одеса на 2 май 2014 г.;
2 Българинът Александър Николов – кротичък протестиращ, разстрелян в Одеса на 2 май 2014 г.Опожареният Български културен дом в Одеса на 2 май 2014 г.Българинът Василий Кащи – общински консултант – обществено грубо пребит пред Общинския съвет и залят в очите с антисептична течност – датата е 30 май 2017 година, мястото – Белгород.Оскверненият на 27 февруари 2017 година, дни преди 3 март, Паметник на българските опълченци в Болград – поруганите им имена, омазани с украинска жълта и синя багра и написаната на него закана към локалните българи: „чемодан – вокзал – София“.Първият акт на преврата от 2014 година – анулацията на законите, гарантиращи права на българския език.Прекрояването на Болградските общини през 2020 година, с цел да изгубят българите болшинството си в тях – деяние, интернационално наказано с Декларация на Народното събрание на България на 20 май 2020 г.Законът за коренните нации от 1 юли 2021 година, жестоко дискириминиращ живеещите от епохи там българи.
Западната демократична общественост, към която и ние се присъединихме през 2008 година, бездушно наблюдаваше тази война. Но тя стартира преди 8 години, господа и дами от демократичната общественост, които умерено преживявахте в брюкселската си сигурност. Фашизмът на 20 век порази най-вече съветския народ, съветския човек и съветската душа, по тази причина на метаморфозите му в 21 век Русия се опълчва по всевъзможен начин. Мирът не е даденост и постигането му е допустимо единствено при зачитането достолепието на всяка страна и всеки народ. Мирът е функционалност на справедливостта. Това е задачата на днешния ден! Справедливо и спокойно споразумяване на спора, взаимност и взаимопомощ за потърпевшите от фашисткия киевски режим.
Това е нашият апел, поради паметта на тези 121 антифашисти, дали живота си в оня февруарски ден, умирайки от фашистките патрони.
Вечна памет на героите от епопеята „ Антоивановци “!
Поклон пред героизма на смелите българи!
Никой не е пропуснат и няма да бъде пропуснат!
Това е повелята на историята, която пазим, с цел да ни има на следващия ден!
Преди 78 години тези смели мъже и дами, момчета и девойки се изправиха в неравномерен пердах. Не се уплашиха от 18-хилядната войска и фашистката жандармерия, изпратена да ликвидира съпротивата против кафявата чума. Без съмнение поставиха костите си в пантеона на българската битка за истина и независимост. Погледнаха гибелта самоуверено в очите и гордо поеха към вечността, оставайки правилни на клетвата си към жанр и родно място. И станаха безсмъртни! Станаха безсмъртни, тъй като ние отново сме тук, не за помен и панихида, а за ентусиазъм, за кураж, за мощ. Защото фашизмът на 20 век не си е отишъл, а единствено отстъпи за известно време, с цел да се завърне през 21 век с други лица и нова неонацистка свирепост. Виждаме го надълбоко ешелониран в държавните и военните структури на доста места по света. Това са терористичните групировки от Близкия изток, само че това са и днешните бандеровци, които носят свастики и избиват спокойно население в Донбас, Луганск, Одеса.
И тъкмо тук е мястото, пред този мемориален монумент на българските антифашисти, свидни наши жертви, да кажем ясно и високо, че ние, пловдивските социалисти, няма да мълчим пред зверствата на един фашистки режим, за който цяла Европа си затваряше очите в продължение на осем години. Осем години, в които и наши сънародници в Украйна бяха подложени на геноцид, репресии и безчинства.
Българинът инж. Иван Милев – деятел на българската общественост, жив изгорял в Одеса на 2 май 2014 г.;
2 Българинът Александър Николов – кротичък протестиращ, разстрелян в Одеса на 2 май 2014 г.Опожареният Български културен дом в Одеса на 2 май 2014 г.Българинът Василий Кащи – общински консултант – обществено грубо пребит пред Общинския съвет и залят в очите с антисептична течност – датата е 30 май 2017 година, мястото – Белгород.Оскверненият на 27 февруари 2017 година, дни преди 3 март, Паметник на българските опълченци в Болград – поруганите им имена, омазани с украинска жълта и синя багра и написаната на него закана към локалните българи: „чемодан – вокзал – София“.Първият акт на преврата от 2014 година – анулацията на законите, гарантиращи права на българския език.Прекрояването на Болградските общини през 2020 година, с цел да изгубят българите болшинството си в тях – деяние, интернационално наказано с Декларация на Народното събрание на България на 20 май 2020 г.Законът за коренните нации от 1 юли 2021 година, жестоко дискириминиращ живеещите от епохи там българи.
Западната демократична общественост, към която и ние се присъединихме през 2008 година, бездушно наблюдаваше тази война. Но тя стартира преди 8 години, господа и дами от демократичната общественост, които умерено преживявахте в брюкселската си сигурност. Фашизмът на 20 век порази най-вече съветския народ, съветския човек и съветската душа, по тази причина на метаморфозите му в 21 век Русия се опълчва по всевъзможен начин. Мирът не е даденост и постигането му е допустимо единствено при зачитането достолепието на всяка страна и всеки народ. Мирът е функционалност на справедливостта. Това е задачата на днешния ден! Справедливо и спокойно споразумяване на спора, взаимност и взаимопомощ за потърпевшите от фашисткия киевски режим.
Това е нашият апел, поради паметта на тези 121 антифашисти, дали живота си в оня февруарски ден, умирайки от фашистките патрони.
Вечна памет на героите от епопеята „ Антоивановци “!
Поклон пред героизма на смелите българи!
Никой не е пропуснат и няма да бъде пропуснат!
Това е повелята на историята, която пазим, с цел да ни има на следващия ден!
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ