Всяка година март маркира края на сезона на филмовите награди

Всяка година март маркира края на сезона на филмовите награди с церемонията по връчването на „ Оскар “-ите.

С това завършват двата месеца от годината, в които по киносалоните доминират „ влиятелни “ ленти като биографични драми, филми по действителни случаи от режисьори с купа „ сър “ и други сходни.

Феновете на този вид кино могат да се поглезят с още такива планове, освен това още по-предизвикателни и артистични, в границите на програмата на София Филм Фест.

Останалите ще посетим IMAX киносалона и ще гледаме с усмивка на уста по какъв начин големи роботи си разменят удари с кошмарни чудовища в „ Огненият пръстен: Революция “.

Най-очакваните филми през 2018 година

Лентата е продължение на едноименния касов шлагер, основан преди пет години от новия притежател на „ Оскар “ за постановка Гийермо Дел Торо.

Този път Дел Торо взе участие в плана единствено в потенциала на продуцент, а режисьорските отговорности извършва Стивън ДеНайт, прочут дотук най-много с управителните си функционалности в продукцията на втория сезон на хитовия сериал на Marvel и Netflix, „ Daredevil “.
Джон Бойега
За ДеНайт това е първи пълнометражен филм и неналичието на опит в режисьорския стол му личи на значително нива. Но евентуално който и да е негов сътрудник, без значение от това какъв брой е прочут, щеше да се провали по множеството от същите параграфи, по които и ДеНайт позволява неточности. Проблемът не е в него, а в това, че от него се чака да продължи образното дело и жанр на Гийермо Дел Торо.

Кой е най-хубавият кино режисьор в света сега

Мексиканецът е един от дребното останали същински създатели в седмото изкуство през днешния ден, с различим образен почерк във всеки от филмите му, и евентуално борави с цветове по-умело и ефикасно от всеки различен човек в специалността му сега. Опитът на Стивън ДеНайт да режисира екшън сцените сред роботите и чудовищата по същия метод като Дел Торо води до умело свършена работа, само че не и до реализиране на същата неповторима атмосфера като в „ Огнения пръстен “.

Но дано назоваваме въпросните роботи и чудовища с имената им от кино лентата – йегери и кайджу. Първите са механични творби на човешкия жанр, основани, с цел да дадат отпор на опасността от вторите – великански извънземни същества, изпратени през портали сред измеренията от злонамерени галактически колонизатори.

Не звучи доста автентично, нали?

Ами несъмнено, че не звучи автентично, това не е филм за „ Оскар “, а филм за биещи се роботи и чудовища! И на чисто развлекателно ниво, въпреки и да остава малко под засвидетелстваното от истинския филм равнище, това продължение в действителност е изцяло приемливо.

Обвиниха в плагиатство филм с 13 номинации за "Оскар "
Джон Бойега
Един параграф, по който „ Революция “ надскача предшественика си, е основният воин. Джон Бойега изиграва с доста повече пристрастеност и харизма от Чарли Хънам протагониста в продължението. Хуморът остава на положително равнище, екшънът ангажира и задържа вниманието, въпреки и да не радва очите с необикновен артистизъм, а в поддържащите функции Скот Истууд и Чарли Дей ловко заобикалят клишетата, в които елементарно могат да попаднат, и вършат единствено положително усещане със своите осъществявания.

Тези фактори се допълват до крайния резултат, а той е един много занимателен, въпреки и лекомислен, блокбъстър. В него, за жалост, липсва човешката дълбочина от предшестващия го филм, който бе посял семената за по-дълбоко и завладяващо проучване на човечността на основните герои с технологията на невралното обединение и нейното потребление за изковаване на мощни прочувствени връзки сред хората.

За да се ръководи йегер, е належащо двама водачи да се подложат на такава футуристична процедура, при която съпреживяват спомените си. Това е извънредно комфортен сюжетен инструмент за предоставяне на предистория на обособените персонажи, само че в „ Огненият пръстен: Революция “ е употребен единствено един път, и то по най-неоригиналния вероятен метод – на новата млада основна героиня е дадена идентична трагична предистория като на тази от предходния филм, Мако Мори.

Лентата също по този начин загатва още в откриващите си фрагменти за тематики, които остават печално неразучени през останалата част от кино лентата – за израсналите деца по време на война, за разрушените градове, за благосъстоянието и бедността в света на действието. От палитрата с поддържащи персонажи липсва даже живописен незаконен воин като този на неповторимия Рон Пърлман от първия филм.

Тези фактори на собствен ред се допълват до финалната присъда по отношение на „ Огненият пръстен: Революция “ – да, лентата е надалеч от същинска гражданска война в своя род, само че е направена с задоволително вложени старания и гений, с цел да се издигне доста над филми като тези от поредицата „ Трансформърс “ и да действа изцяло приемливо като развлекателен блокбъстър, съвършен за гледане на огромен екран.

За още любопитно наличие от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.