Всяка година хората убиват средно 475 хил. себеподобни. Има обаче

...
Всяка година хората убиват средно 475 хил. себеподобни. Има обаче
Коментари Харесай

Най-масовите убийци в животинското царство не хапят случайни хора

Всяка година хората убиват приблизително 475 хиляди себеподобни. Има обаче и същества, по-опасни за човешкия жанр от неговите лични представители.

Това са комарите.

А те не сортират жертвите си инцидентно, без значение дали ухапването им ще е смъртосно или не, споделя испанският " Ел паис ".

Над 3000 типа комари по света са виновни за 725 хиляди смъртни случая всяка година (за съпоставяне змиите убиват към 50 хиляди души, кучетата - към 25 хиляди на година, акулите и вълците - по-малко от 10 души).

Вероятно някои хора се питат за какво комарите избират тях, с цел да ги ухаят, а не други. Има настоящи научни проучвания, които могат да обяснят това. Проблемът може да се заключи накратко: " химическата среда на въздуха, който ни заобикаля ", написа " Ел паис ".

Комарите намират жертвите си по следите от въглероден диоксид във въздуха. При всяко издишване на човек въглеродният диоксид не се смесва неотложно с въздуха, а остава във тип на изпарения, " които комарите следват, както плъховете следвали флейтиста от Хамелн ", написа изданието, имайки поради ловеца на плъхове, наед от саксонския град Хамелн съгласно известна приказка.

Начинът комарите да следват дирята е посредством по-големите концентрации на въглероден диоксид във въздуха, в сравнение с всекидневно има във въздуха - тя им разрешава да откриват цели на 50 метра разстояние.

" Защо тъкмо аз "

След като издирят хора, въпросът става по-личен - за какво един комар ще избере съответен човек от група жертви? Факторите варират при другите хора - от температурата на кожата до наличието на водни изпарения или цвета на облеклата. Разпространена измежду учените концепция обаче е, че ги ориентира главно химичната среда, създавана от колониите микроби в кожата.

Според обява в научното списание PLOS ONE от 2011 година колкото по-разнообразна е химичната среда, толкоз по-малко евентуално е комарът да избере даден организъм като " плячка ". Става въпрос за тънки разлики в среда с над 300 изменящи се (в взаимозависимост от генетиката и обкръжението) химични съединения, свързани с метода, по който бактериите трансформират секрецията на потните жлези във в летливи субстанции, които биват улавяни от обонятелната система в антените на комарите.

Този фактор мъчно може да се управлява - остава изборът на цвета на облекла, да вземем за пример на жълто вместо черно като средство против комарите, написа създателят на публикацията.

Досадният тон, който издават приближаващите се комари, пък надалеч не цели да предизвести жертвата, а да извести други комари за наличието си. Още в средата на предишния век проучвания американският лекар Луис Рот, учещ жълтата тресчица по поръчка на армията на Съединени американски щати, открива, че свистенето на полета (звук на по-високи честоти от мъжкия) притегля мъжките на рояци, като магнит, и предизвика у тях предпочитание за съвкупление.
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР