Десетки хиляди японци се изпаряват, какво се случва с тях?
Всяка година хиляди японци изчезват безследно. Повечето от тях са открити - живи или мъртви, само че има такива, които не се намират с години.
Те просто отиват на работа или на учебно заведение и в никакъв случай не се връщат - изчезват безследно, като че ли се разтварят във въздуха по лично предпочитание. Защо хиляди японци вземат решение да скъсат с предишния живот и по какъв начин е проведен бизнесът за " изпаряване " на хора. Журналистката Лена Може и брачният партньор й фотограф Стефан Рамаел в продължение на пет години изследват феномена и споделят усещанията си с Лента.ру.
Култура на срама
Кацуфуми Куни не можеше да се оплаче от живота си - той приключва влиятелен университет и стартира работа като брокер. Кариерата му се развива и той настървено се захваща с нови планове. Но всичко се срутва, когато поради несполучлива инвестиция губи 400 млн. йени (около 3 млн. долара). Началниците стоварват виновността върху него, стартират да го преследват озлобени клиенти и правосъдни реализатори.
Една заран той просто се качва на влака и изчезва, оставяйки вечно предходния си живот. Сега крие същинското си име, препитава се със инцидентна работа по градежите и увеселителните заведения. Куни знае, че роднините му го търсят, само че схваща, че няма път обратно.
Макар този феномен да не е нов за Япония терминът за него поражда относително неотдавна - след излизането на кино лентата " Изпарението на индивида " през 1967 година. Сюжетът му се върти към търсенето на липсващ мъж от неговата избраница.
През 70-те години на предишния век явлението придобива сантиментален колорит и се асоциира с опита за освобождение от трагичен брак - тогава е било доста мъчно да се оформи бракоразвод и нещастните съпрузи са предпочитали да предизвикват изгубването си и да стартират живота си на ново.
В следствие този феномен придобива доста по-мрачни и трагични контури. В началото на 90-те години на предишния век финансовият балон, раздуват от следвоенните стопански триумфи на Япония се пука - срутват се фондовия пазар и този на недвижими парцели. Страната изпада в дълбока икономическа рецесия. Следващото десетилетие е наречено " изгубено. "
Японците от междинната класа, които до този миг са взели ипотеки, за към този момент поевтиняла десетки пъти недвижима собственост, потъват в задължения. На пика на на финансовия балон ипотечните заеми са се давали за 100 години напред - заемът се е обезпечавал от децата и внуците. Якудза (японската мафия) стартира да се възползва от обстановката и да изнудва задлъжнелите. Криейки се от кредиторите и позора на финансовия провал стартират да изчезват цели фамилии.
Японското общество е учредено на културата на срама. Позорът от неоправданите упования - в връзките в фамилията, работодателя или даже страната - за японците е по-страшен от гибелта.
Норихиро - един от изпарилите се
Историята на 50-годишния Норихиро е ослепителен образец за това по какъв начин възприятието за позор може да накара човек да изчезне безследно. Преди 10 години той не намира сили да признае пред жена си и сина си, че са го съкратили в работата. Всяка заран обличал костюма си и тръгвал по нормалния маршрут, а след това през целия ден стоял пред постройката на някогашната си работа. Всеки път, когато се прибирал вкъщи му се коствало, че околните му стартират да подозират нещо. В деня за заплата, както нормално хванал метрото, само че тръгнал в противоположната посока. Това се случило преди 10 години. Норихиро и до през днешния ден изгаря от възприятие за позор.
" Не желая фамилията ми да ме вижда в сходно положение. Само ме погледнете. Изглеждам като безличие, аз съм безличие. Ако на следващия ден умра, не желая никой да ме опознава ", уверен е той.
Не е прочут точният брой на хората, решили да изчезнат по този метод. В последните години броят на безследно изчезналите в Япония е на равнище 84-86 хиляди души, а през 2020 година падна до 77 хиляди - евентуално поради пандемията от ковид.
Пандемията, обаче, способства до повишение на случаите на домашно принуждение. Все повече японки се сблъскват с унижения и побои от страна на съпрузите си. Някои от тях се обръщат към компании, които им оказват помощ да изчезнат безследно, до момента в който мъжът им не е у дома.
Нощно бягство
Когато през 90-те години на предишния век " изпаряванията " стартират да стават все по-масови поражда огромно търсене на услуги по организирането на сходни изгубвания. Служителите на компаниите, които правят тези услуги се вършат на хамали, помагащи с преместването или с ремонтни действия. С настъпването на нощта те отиват до дома на поръчалия ги с камион, без опознавателни знаци и оказват помощ бързо да се опаковат и натоварят движимостите. След няколко часа от този човек не остава и диря.
Япония събира астронавти за полет до Луната
Японският министър председател Фумио Кишида е обявил, че страната ще изпрати свои астронавти на Луната като част от по-широка стратегия за сътру...
Прочети повече
Фирмата оказва помощ на хората да се открият на новото място и вършат всичко, с цел да не е допустимо да бъдат открити. В взаимозависимост от събитията цената на сходни услуги варира от няколкостотин до хиляди и даже десетки хиляди $.
Правото да изчезнеш
През март 2002 година 24-годишнит Наоки Миямото излиза от вкъщи си, качва се на ферибота и изчезва. Дрехите му остават в каютата, дружно с тях всичките му документи. Първоначално полицията мисли, че може да е паднал зад борда, само че версията отпада, защото фериботът не може да тръгне без да бъде тестван броят на пасажерите. И до през днешния ден той се води безследно липсващ.
Възрастните му родители се молят най-малко да се обади, с цел да знаят, че е жив. Но колкото и да са безутешни околните и както и да се пробват да открият роднините си това на практика е невероятно, поради строгите японски закони в региона на отбраната на персоналните данни.
Водолаз откри изчезнали преди 21 години младежи (ВИДЕО)
Водолаз откри потънала кола с остатъци на починали преди 21 години юноша и госпожица, оповестява LADbible. През 2000 година 18-годишната Е...
Прочети повече
Полицията може да получи достъп до тях единствено, в случай че има наказателно дело, да вземем за пример за ликвидиране. А при случаите на изгубване се образува гражданско, а не наказателно дело. По този метод роднините на изчезналите не могат да се извърнат към полицията. Техният вид са частните детективи.
Феноменът на изпаряващите се хора слага нелека морално-нравствена алтернативи. Някои не виждат проблем в това. " Да се върнеш у дома или не - това е избор на самия човек. Всеки има право независимо да вземе сходно решение. ", счита началникът на японската асоциация по търсене на изчезнали хора Хироши Тахара.
От една страна човек е в правото си да се разпорежда с живота си, както му харесва, в случай че това не нарушава закона. Но какво се случва с правата на дамите и децата, изоставени от единственият работещ в фамилията, с родителите му, които цялостен живот страдат без да знаят дали детето им е живо или не?
Още от АЗИЯ:
Те просто отиват на работа или на учебно заведение и в никакъв случай не се връщат - изчезват безследно, като че ли се разтварят във въздуха по лично предпочитание. Защо хиляди японци вземат решение да скъсат с предишния живот и по какъв начин е проведен бизнесът за " изпаряване " на хора. Журналистката Лена Може и брачният партньор й фотограф Стефан Рамаел в продължение на пет години изследват феномена и споделят усещанията си с Лента.ру.
Култура на срама
Кацуфуми Куни не можеше да се оплаче от живота си - той приключва влиятелен университет и стартира работа като брокер. Кариерата му се развива и той настървено се захваща с нови планове. Но всичко се срутва, когато поради несполучлива инвестиция губи 400 млн. йени (около 3 млн. долара). Началниците стоварват виновността върху него, стартират да го преследват озлобени клиенти и правосъдни реализатори.
Една заран той просто се качва на влака и изчезва, оставяйки вечно предходния си живот. Сега крие същинското си име, препитава се със инцидентна работа по градежите и увеселителните заведения. Куни знае, че роднините му го търсят, само че схваща, че няма път обратно.
Макар този феномен да не е нов за Япония терминът за него поражда относително неотдавна - след излизането на кино лентата " Изпарението на индивида " през 1967 година. Сюжетът му се върти към търсенето на липсващ мъж от неговата избраница.
През 70-те години на предишния век явлението придобива сантиментален колорит и се асоциира с опита за освобождение от трагичен брак - тогава е било доста мъчно да се оформи бракоразвод и нещастните съпрузи са предпочитали да предизвикват изгубването си и да стартират живота си на ново.
В следствие този феномен придобива доста по-мрачни и трагични контури. В началото на 90-те години на предишния век финансовият балон, раздуват от следвоенните стопански триумфи на Япония се пука - срутват се фондовия пазар и този на недвижими парцели. Страната изпада в дълбока икономическа рецесия. Следващото десетилетие е наречено " изгубено. "
Японците от междинната класа, които до този миг са взели ипотеки, за към този момент поевтиняла десетки пъти недвижима собственост, потъват в задължения. На пика на на финансовия балон ипотечните заеми са се давали за 100 години напред - заемът се е обезпечавал от децата и внуците. Якудза (японската мафия) стартира да се възползва от обстановката и да изнудва задлъжнелите. Криейки се от кредиторите и позора на финансовия провал стартират да изчезват цели фамилии.
Японското общество е учредено на културата на срама. Позорът от неоправданите упования - в връзките в фамилията, работодателя или даже страната - за японците е по-страшен от гибелта.
Норихиро - един от изпарилите се
Историята на 50-годишния Норихиро е ослепителен образец за това по какъв начин възприятието за позор може да накара човек да изчезне безследно. Преди 10 години той не намира сили да признае пред жена си и сина си, че са го съкратили в работата. Всяка заран обличал костюма си и тръгвал по нормалния маршрут, а след това през целия ден стоял пред постройката на някогашната си работа. Всеки път, когато се прибирал вкъщи му се коствало, че околните му стартират да подозират нещо. В деня за заплата, както нормално хванал метрото, само че тръгнал в противоположната посока. Това се случило преди 10 години. Норихиро и до през днешния ден изгаря от възприятие за позор.
" Не желая фамилията ми да ме вижда в сходно положение. Само ме погледнете. Изглеждам като безличие, аз съм безличие. Ако на следващия ден умра, не желая никой да ме опознава ", уверен е той.
Не е прочут точният брой на хората, решили да изчезнат по този метод. В последните години броят на безследно изчезналите в Япония е на равнище 84-86 хиляди души, а през 2020 година падна до 77 хиляди - евентуално поради пандемията от ковид.
Пандемията, обаче, способства до повишение на случаите на домашно принуждение. Все повече японки се сблъскват с унижения и побои от страна на съпрузите си. Някои от тях се обръщат към компании, които им оказват помощ да изчезнат безследно, до момента в който мъжът им не е у дома.
Нощно бягство
Когато през 90-те години на предишния век " изпаряванията " стартират да стават все по-масови поражда огромно търсене на услуги по организирането на сходни изгубвания. Служителите на компаниите, които правят тези услуги се вършат на хамали, помагащи с преместването или с ремонтни действия. С настъпването на нощта те отиват до дома на поръчалия ги с камион, без опознавателни знаци и оказват помощ бързо да се опаковат и натоварят движимостите. След няколко часа от този човек не остава и диря.
Япония събира астронавти за полет до Луната
Японският министър председател Фумио Кишида е обявил, че страната ще изпрати свои астронавти на Луната като част от по-широка стратегия за сътру...
Прочети повече
Фирмата оказва помощ на хората да се открият на новото място и вършат всичко, с цел да не е допустимо да бъдат открити. В взаимозависимост от събитията цената на сходни услуги варира от няколкостотин до хиляди и даже десетки хиляди $.
Правото да изчезнеш
През март 2002 година 24-годишнит Наоки Миямото излиза от вкъщи си, качва се на ферибота и изчезва. Дрехите му остават в каютата, дружно с тях всичките му документи. Първоначално полицията мисли, че може да е паднал зад борда, само че версията отпада, защото фериботът не може да тръгне без да бъде тестван броят на пасажерите. И до през днешния ден той се води безследно липсващ.
Възрастните му родители се молят най-малко да се обади, с цел да знаят, че е жив. Но колкото и да са безутешни околните и както и да се пробват да открият роднините си това на практика е невероятно, поради строгите японски закони в региона на отбраната на персоналните данни.
Водолаз откри изчезнали преди 21 години младежи (ВИДЕО)
Водолаз откри потънала кола с остатъци на починали преди 21 години юноша и госпожица, оповестява LADbible. През 2000 година 18-годишната Е...
Прочети повече
Полицията може да получи достъп до тях единствено, в случай че има наказателно дело, да вземем за пример за ликвидиране. А при случаите на изгубване се образува гражданско, а не наказателно дело. По този метод роднините на изчезналите не могат да се извърнат към полицията. Техният вид са частните детективи.
Феноменът на изпаряващите се хора слага нелека морално-нравствена алтернативи. Някои не виждат проблем в това. " Да се върнеш у дома или не - това е избор на самия човек. Всеки има право независимо да вземе сходно решение. ", счита началникът на японската асоциация по търсене на изчезнали хора Хироши Тахара.
От една страна човек е в правото си да се разпорежда с живота си, както му харесва, в случай че това не нарушава закона. Но какво се случва с правата на дамите и децата, изоставени от единственият работещ в фамилията, с родителите му, които цялостен живот страдат без да знаят дали детето им е живо или не?
Още от АЗИЯ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ