Рушди. Заплахите. И първобитното извинение за липсата на човечност и желанието за човечност
Всяка ера си има своите плюсове и минуси, само че те са присъщи за нея си и нямат доста място отвън историческия си подтекст. Средновековните порядки в 21 век стоят като леке на дрехата (тук е по-подходящо едно друго съпоставяне, само че ще се въздържа…).
Какъв е смисълът да извървим пътя на толкоз доста епохи, толкоз доста безсмислени кръвопролития да бележат развиването ни и най-после да се върнем там, откъдето сме тръгнали?
Традиции?
Глупости.
Има хубави обичаи и отвратителни обичаи. Не е нужно да вървят в комплект, в пакет. Просто не е нужно. Но – ето, че днешните „ традиционалисти “ са решили, че като бръкнат в кацата с обичаи от предишното, би трябвало да извадят оттова всичко – с все мракобесието, убийствата и преследванията на различните.
Което слага доста въпроси за обществената еволюция на индивида и до каква степен тя се случва с всички ни.
Че една група от хора… индивиди… същества с човешки образ е решила да спре развиването на цивилизацията ни, то е повече от ясно. Те считат, че Бог (както те си го разбират) има потребност от тях да водят борби в негово име. Доста самохвално, не мислите ли? Смятат се за толкоз велики, че Бог има потребност от тях, или считат Бог за толкоз слаб, че да има потребност от тях? И в двата случая са простаци.
Но са се взели на съществено и не стопират да скапват света за всички ни.
Те са най-обикновени фашисти. Религиозни фашисти или най-обикновени фашисти. Но фашисти. Традициите и обичайните полезности (които УЖ защитават) те употребяват единствено като опрощение за експанзията си – единственото нещо, което им носи приятност. Всеки човек желае да остави диря след себе си. Но не всеки умее да го направи. Разрухата също е диря и мнозина умеят единствено това. Разрухата, убийствата, насилието – те са лесни. Съграждането, основаването на потребни творения – те изискват изпитание, каквото заличаването не изисква. По-лесни са. На пубертета с флакон багра или маркер му е по-лесно да надраска, в сравнение с ще му е да нарисува нещо. Да рисуват могат малко на брой, да драскат могат всички. Разрушението е „ следата “ на необразованите, лимитираните, неможещите.
Атентаторът, който се опита да убие Рушди, е един, само че вълната на ненавист и овации, която провокира „ следата “ и „ творението “ му, е показателна. Включително в България се появиха радостни от случилото се. За благополучие, малко на брой. Повечето бяха неразбрали защо става дума елементарни расисти, които се радваха, че човек с мюсюлманско име е потърпевш.
Но радващите се по света ни оглушиха с вакуума, който сътвориха, ръкопляскайки от толкоз надалеч – чак от Средновековието…
Официален Иран е ясен… оттова обявиха, че Рушди самичък си е отговорен. Но хорът от подгласници: „ Да! Да! Сам си е отговорен! “ е непоносим. Това са хора, които си мечтаят да им разрешат да унищожават всеки, който не харесват. А и си мечтаят да им дадат силата да го създадат, тъй като те не имат изключително доста от нея. А „ не харесват “ може да е по всевъзможни аргументи – прекомерно висок, прекомерно невисок, прекомерно ярък, прекомерно мрачен, жена ми го харесва повече от мен, по-умен е, по-тъп е, по-богат е, по-беден е, приказва неща, които не ми харесват, употребява език, който не ми харесва… Списъкът е безконечен, само че крайната цел е една – да унищожат всеки, който не харесват.
Прави усещане, че профилът на „ харесващите това “ (нападението над Рушди) е профил на типичния фашист от 21 век: опитващ се да прикрие, че е фашист, даже определящ враговете си като фашисти, въпреки той да употребява всичко от наръчника на фашиста; хора, които се радват на всяка демонстрация на заглушаване на свободата на словото, стига да не се отнася за тях самите. Ако им забранят да наскърбяват някого на расова основа или по полови признаци, назовават това „ фашизъм “. Или с други думи: за тях фашизмът е да не им позволяват да бъдат фашисти.
Те се оплакват, че им лимитират „ свободата на словото “, когато ги стопират да проповядват фашизъм, само че при първа опция лимитират свободата на словото на другите. Или, в случай че не могат – се радват, когато различен го прави.
Какъв е смисълът да извървим пътя на толкоз доста епохи, толкоз доста безсмислени кръвопролития да бележат развиването ни и най-после да се върнем там, откъдето сме тръгнали?
Традиции?
Глупости.
Има хубави обичаи и отвратителни обичаи. Не е нужно да вървят в комплект, в пакет. Просто не е нужно. Но – ето, че днешните „ традиционалисти “ са решили, че като бръкнат в кацата с обичаи от предишното, би трябвало да извадят оттова всичко – с все мракобесието, убийствата и преследванията на различните.
Което слага доста въпроси за обществената еволюция на индивида и до каква степен тя се случва с всички ни.
Че една група от хора… индивиди… същества с човешки образ е решила да спре развиването на цивилизацията ни, то е повече от ясно. Те считат, че Бог (както те си го разбират) има потребност от тях да водят борби в негово име. Доста самохвално, не мислите ли? Смятат се за толкоз велики, че Бог има потребност от тях, или считат Бог за толкоз слаб, че да има потребност от тях? И в двата случая са простаци.
Но са се взели на съществено и не стопират да скапват света за всички ни.
Те са най-обикновени фашисти. Религиозни фашисти или най-обикновени фашисти. Но фашисти. Традициите и обичайните полезности (които УЖ защитават) те употребяват единствено като опрощение за експанзията си – единственото нещо, което им носи приятност. Всеки човек желае да остави диря след себе си. Но не всеки умее да го направи. Разрухата също е диря и мнозина умеят единствено това. Разрухата, убийствата, насилието – те са лесни. Съграждането, основаването на потребни творения – те изискват изпитание, каквото заличаването не изисква. По-лесни са. На пубертета с флакон багра или маркер му е по-лесно да надраска, в сравнение с ще му е да нарисува нещо. Да рисуват могат малко на брой, да драскат могат всички. Разрушението е „ следата “ на необразованите, лимитираните, неможещите.
Атентаторът, който се опита да убие Рушди, е един, само че вълната на ненавист и овации, която провокира „ следата “ и „ творението “ му, е показателна. Включително в България се появиха радостни от случилото се. За благополучие, малко на брой. Повечето бяха неразбрали защо става дума елементарни расисти, които се радваха, че човек с мюсюлманско име е потърпевш.
Но радващите се по света ни оглушиха с вакуума, който сътвориха, ръкопляскайки от толкоз надалеч – чак от Средновековието…
Официален Иран е ясен… оттова обявиха, че Рушди самичък си е отговорен. Но хорът от подгласници: „ Да! Да! Сам си е отговорен! “ е непоносим. Това са хора, които си мечтаят да им разрешат да унищожават всеки, който не харесват. А и си мечтаят да им дадат силата да го създадат, тъй като те не имат изключително доста от нея. А „ не харесват “ може да е по всевъзможни аргументи – прекомерно висок, прекомерно невисок, прекомерно ярък, прекомерно мрачен, жена ми го харесва повече от мен, по-умен е, по-тъп е, по-богат е, по-беден е, приказва неща, които не ми харесват, употребява език, който не ми харесва… Списъкът е безконечен, само че крайната цел е една – да унищожат всеки, който не харесват.
Прави усещане, че профилът на „ харесващите това “ (нападението над Рушди) е профил на типичния фашист от 21 век: опитващ се да прикрие, че е фашист, даже определящ враговете си като фашисти, въпреки той да употребява всичко от наръчника на фашиста; хора, които се радват на всяка демонстрация на заглушаване на свободата на словото, стига да не се отнася за тях самите. Ако им забранят да наскърбяват някого на расова основа или по полови признаци, назовават това „ фашизъм “. Или с други думи: за тях фашизмът е да не им позволяват да бъдат фашисти.
Те се оплакват, че им лимитират „ свободата на словото “, когато ги стопират да проповядват фашизъм, само че при първа опция лимитират свободата на словото на другите. Или, в случай че не могат – се радват, когато различен го прави.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ