Диктаторите ни - заблудени сперматозоиди
Всяка тирания е умишлено налаган модел на ръководство. Целта постоянно е цялата власт в услуга на избран кръг или човек. Диктатурите идват с гръмки демократични лозунги за отбрана на гражданските права и независимост на словото. И в никакъв случай не не са имали желание да изпълнят това заричане. То е единствено ключ към заветната цел.
За да си обезпечи социална поддръжка за нелогичната политика, водачът на ръководството първо измисля зложелател. Втора стъпка: демонизира го. (в случая президента Радев) Трета стъпка: Насочва публичната гняв против него. Това се реализира като в медиите се изпраща контингент от „ самостоятелни “ анализатори, министри и коментатори да бълват " причини и обстоятелства ". Всички, които не се хващат на тази агитация и подлагат на критика модела, биват пренебрегнати, маргинализирани и изолирани.
Това е и задачата на тактиката. Гражданите не търсят отговори на значимите въпроси, на тях им ги дава пропагандната машина на властта. Чрез свои медии и посредници. Гражданите бива изключени от присъединяване във взимането на решения. Те получават елементарни пояснения посредством слогани, на които би трябвало да имат вяра и следват. Когато хората схванат, че нямат въздействие и достъп до провластовите медии, те осъзнават, че нямат никаква власт и над действителността. А това е техния живот. Плановете и фантазиите им се спускат от горната страна като нещо стерилно и само вярно. „ Там горе “ е непристъпната цитадела за елементарния жител. Там се позволяват определени и те се трансформират в специфични и привилегировани субекти.
Дисидентите на модела би трябвало да бъдат притискани по всевъзможен метод, а достъпът до медии и общественото пространство - стеснен. След този стадий, диктатурата може да се смята за победила.
Лошата вест за диктаторите и тяхното обграждане е, че в XXI век сходна победа е необичайност. Освен това диктаторите заживяват с възприятие за безпогрешност и несъразмерна обич към… себе си. От погледа им се изплъзва същинският капан – че са подставени лица и хора зад кадър им дърпат конците. Дори, когато усещат това, диктаторите се успокояват, че владеят ситуацията. Вярват, че са определеният един от 300 млн сперматозоиди, който има късмет да оплоди яйцеклетката по време на половия акт с политиката. Само че в тъмнината не схващат, че в действителност са вкарани в едно друго място...
Дори да съумеят за известно време, гражданското общество в един миг обръща гнева си против причинителя на диктатурата и той би трябвало да се избавя.
Бъдещето е на политици, които вземат решение проблемите на обществото и пазят правата на всеки обособен жител.
В България повече от всеки път е необходим рестарт, защото моделът #Кой трансформира ръководството в микс от мафия и наказателна бригада. Трудно е също да се уточни диктаторът, тъй като за „ поста “ аплайват няколко персони. На първо четене най-лесен за изтъкване е министър председателят Борисов. Но... Зависимостите и покупко-продажбите в задкулисието дават преимущество на Ахмед Доган и Делян Пеевски. За тях Борисов е инструмент.
Амбициозният и нападателен основен прокурор Иван Гешев все по-отчетливо декларира своите искания към званието.
Няколко малокалибрени диктаторчета щъкат из политиката с отворени алчни уста и гълтам всичко, което им падне.
Колко настоящо звучат думите на Швейк: Човекът в действителност доста желае да е колос, само че в реалност е едно лайно.
Дъглас Рушкоф, един от тънките познавачи на политическия ПР и реклама, създател на международния бестселър „ Теория на операцията “ е по-делови: Дори монополът на парите не е безконечен.
Но политическите сперматозоиди не престават да се лутат в тъмнината на подправената посока и да си мислят, че са богоизбрани. Светът обаче е другаде.
Д-р Димигър Попкутуев
За да си обезпечи социална поддръжка за нелогичната политика, водачът на ръководството първо измисля зложелател. Втора стъпка: демонизира го. (в случая президента Радев) Трета стъпка: Насочва публичната гняв против него. Това се реализира като в медиите се изпраща контингент от „ самостоятелни “ анализатори, министри и коментатори да бълват " причини и обстоятелства ". Всички, които не се хващат на тази агитация и подлагат на критика модела, биват пренебрегнати, маргинализирани и изолирани.
Това е и задачата на тактиката. Гражданите не търсят отговори на значимите въпроси, на тях им ги дава пропагандната машина на властта. Чрез свои медии и посредници. Гражданите бива изключени от присъединяване във взимането на решения. Те получават елементарни пояснения посредством слогани, на които би трябвало да имат вяра и следват. Когато хората схванат, че нямат въздействие и достъп до провластовите медии, те осъзнават, че нямат никаква власт и над действителността. А това е техния живот. Плановете и фантазиите им се спускат от горната страна като нещо стерилно и само вярно. „ Там горе “ е непристъпната цитадела за елементарния жител. Там се позволяват определени и те се трансформират в специфични и привилегировани субекти.
Дисидентите на модела би трябвало да бъдат притискани по всевъзможен метод, а достъпът до медии и общественото пространство - стеснен. След този стадий, диктатурата може да се смята за победила.
Лошата вест за диктаторите и тяхното обграждане е, че в XXI век сходна победа е необичайност. Освен това диктаторите заживяват с възприятие за безпогрешност и несъразмерна обич към… себе си. От погледа им се изплъзва същинският капан – че са подставени лица и хора зад кадър им дърпат конците. Дори, когато усещат това, диктаторите се успокояват, че владеят ситуацията. Вярват, че са определеният един от 300 млн сперматозоиди, който има късмет да оплоди яйцеклетката по време на половия акт с политиката. Само че в тъмнината не схващат, че в действителност са вкарани в едно друго място...
Дори да съумеят за известно време, гражданското общество в един миг обръща гнева си против причинителя на диктатурата и той би трябвало да се избавя.
Бъдещето е на политици, които вземат решение проблемите на обществото и пазят правата на всеки обособен жител.
В България повече от всеки път е необходим рестарт, защото моделът #Кой трансформира ръководството в микс от мафия и наказателна бригада. Трудно е също да се уточни диктаторът, тъй като за „ поста “ аплайват няколко персони. На първо четене най-лесен за изтъкване е министър председателят Борисов. Но... Зависимостите и покупко-продажбите в задкулисието дават преимущество на Ахмед Доган и Делян Пеевски. За тях Борисов е инструмент.
Амбициозният и нападателен основен прокурор Иван Гешев все по-отчетливо декларира своите искания към званието.
Няколко малокалибрени диктаторчета щъкат из политиката с отворени алчни уста и гълтам всичко, което им падне.
Колко настоящо звучат думите на Швейк: Човекът в действителност доста желае да е колос, само че в реалност е едно лайно.
Дъглас Рушкоф, един от тънките познавачи на политическия ПР и реклама, създател на международния бестселър „ Теория на операцията “ е по-делови: Дори монополът на парите не е безконечен.
Но политическите сперматозоиди не престават да се лутат в тъмнината на подправената посока и да си мислят, че са богоизбрани. Светът обаче е другаде.
Д-р Димигър Попкутуев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ