Александър Дугин: Консервативният завой
Встъпването в служба на президента Путин бележи нов стадий в съветската история. Някои линии от предходни интервали сигурно ще бъдат продължени. Някои ще доближат сериозен предел. Ще се навие нещо. Но би трябвало да пристигна нещо ново.
Бих желал да обърна внимание на идеологическия аспект, който може да стане главен вектор за по-нататъшното развиване на Русия в интернационален подтекст.
В нашата яростна борба със Запада, балансиращ на ръба на нуклеарен спор и Трета международна война, казусът за полезностите става все по-видим. Войната в Украйна не е просто спор сред страни с изцяло рационални национални ползи, а конфликт на цивилизации, гневно защитаващи своите ценностни системи.
Днес сигурно можем да кажем, че Русия най-сетне заложи на отбраната на обичайните полезности и точно с тях свързва фундаменталните процеси на подсилване на личната си цивилизационна еднаквост и геополитически суверенитет.
Говорим освен за другите ползи на обособените субекти в границите на една и съща – западна – цивилизация, както до неотдавна беше към момента на вятъра да се приказва, само че може да се пояснява все по-пламващият спор сред Русия и груповия Запад. Сега е явно, че две ценностни системи са се сблъскали една с друга.
Модерният групов Запад изрично стои зад:
- безспорен индивидуализъм;
- ЛГБТ* и джендър политика;
- космополитизъм;
- просвета на отмяната;
- постхуманизъм;
- неограничена миграция;
- заличаване на всички форми на идентичност;
- сериозна расова доктрина (според която потиснатите преди този момент нации имат цялостното право на собствен ред да потискат някогашните си потисници);
- релативистка и нихилистична философия на постмодернизма.
Западът безмилостно цензурира личната си история, не разрешава книги и творби на изкуството, а Конгресът на Съединени американски щати се готви да отстрани цели блокове от Свещеното писание, за които се твърди, че наскърбяват избрани групи хора на етническа и религиозна основа. Нещо повече, развиването на цифровите технологии и невронните мрежи сложи на дневен ред прехвърлянето на самодейността на държавното управление в световен мащаб от човечеството към изкуствения разсъдък - и редица западни създатели към този момент възхваляват това като необикновен триумф и някогашен очакваше идването на момента на сингулярността.
Противно на всичко това, Русия на Путин се опълчва непосредствено на изцяло друг набор от полезности, доста от които са легализирани в Указ № 809 от 9 ноември 2022 година Русия твърдо пази:
- групова еднаквост против индивидуализъм;
- национализъм против космополитизъм;
- крепко семейство против легализирането на перверзията;
- религията против нихилизма, материализма и релативизма;
- човешки против постхуманистични експерименти;
- органична еднаквост против нейната ерозия;
- историческата истина против културата на анулация.
Има две противоположни ориентации, също така две антагонистични идеологии и светогледни системи. Русия избира традицията, Западът, в противен случай, избира всичко нетрадиционно и даже антитрадиционно.
Това прави спора в Украйна, където тези две цивилизации се изправиха една против друга в яростна, решителна борба, нещо доста повече от елементарен спор на ползи. Разбира се, той е тук, само че не е главният.
Основното е, че влязоха в спор два модела за по-нататъшно развиване на човечеството - по демократичния, глобалисткия, антитрадиционен път на актуалния Запад или по различен, многополюсен, полицентричен път със опазване на традицията и обичайните полезности, за които Русия се бори.
И тук е моментът да отбележим, че многополюсният свят, към който Русия заявява честност в предходния стадий от ръководството на Путин, има смисъл единствено в случай че признаем на всеки полюс, на всяка цивилизация (днес ясно показана в БРИКС) правото на лична еднаквост, своята традиция, своята ценностна система.
Мултиполярността става смислена и оправдана, в случай че изхождаме от плурализма на съществуващите култури и им признаем правото да запазят своята еднаквост и да се развиват въз основа на вътрешни правила.
Това значи, че полюсите на многополюсния свят, за разлика от глобалисткия еднополюсен модел, където по дифолт преобладават западните полезности като универсални, в една или друга степен следват пътя на Русия, само че единствено като възприемат своя личен - всякога разнообразни - обичайни полезности.
Виждаме това ясно в актуален Китай. Той освен отхвърля глобализма, либерализма и международния капитализъм като доктрина, запазвайки доста черти на социалистическата система, той от ден на ден се обръща към безконечните полезности на китайската просвета, възраждайки на ново равнище политическата и обществена нравственос на Конфуций, който въодушевява и контролира обществото в продължение на няколко хилядолетия.
Неслучайно една от водещите теории за интернационалните връзки в актуален Китай се трансформира в античната концепция за Тянся, където Китай е умислен в центъра на международната система, а всички останали народи обкръжават Поднебесната империя на външна страна. Китай е собствен личен безспорен център, отворен към света, само че прецизно пазещ своя суверенитет, уникалност и автентичност.
Съвременна Индия (Бхарат) се движи в същата посока, изключително при ръководството на Нарендра Моди. И още веднъж дълбоката еднаквост, Хиндутва, господства тук, възраждайки основите на античната ведическа просвета, вяра, философия и обществена конструкция.
Ислямският свят още по-категорично отхвърля ценностната система на груповия Запад, която по никакъв метод не е съвместима с ислямските закони, правила и насоки. И в тази ситуация се натъртва на традицията.
Народите на Африка се движат в същата посока, навлизайки в нов кръг на деколонизация – този път на схващане, просвета, метод на мислене. Все повече африкански мислители, политици и общественици се обръщат към произхода на своите автохтонни култури.
Латинска Америка също последователно открива тези нови хоризонти на традиционализъм, вяра и културни корени, влизайки във все по-директен спор с политиките на Съединените щати и груповия Запад. Освен това спецификата на Латинска Америка е, че антиколониалната битка дълго време се организираше основно под леви лозунги.
Сега обстановката се трансформира: лявото открива обичайния и закостенял генезис на своята битка (например в „ теологията на освобождението “, където господства католическият фактор), а консервативният антиколониален фронт от ден на ден се разраства (например „ теологията на освобождението “ на народите ”).
Но до момента нито една от цивилизациите, които се концентрират върху многополярността и избират традициите, не е влизала в директен въоръжен спор със Запада, като се изключи Русия.
Мнозина се двоумят в очакване на края на тази трагична борба. И макар че евентуално по-голямата част от човечеството отхвърля хегемонията на Запада и неговите ценностни системи, никой различен с изключение на нас не е подготвен да влезе в директен конфликт с него.
Това дава на Русия неповторим късмет: да поеме водачеството в световния закостенял завой. Дойде моментът непосредствено да заявя, че Русия е във война с претенциите на западната цивилизация за повсеместност на нейните полезности и отстоява напълно традицията, както за своята (руската национална, православна държава), по този начин и за всички останали.
В последна сметка и те, при положение на успех на глобализма и опазване на западната надмощие, са застрашени от неизбежно заличаване.
Всички цивилизации по света са консервативни, това е тяхната еднаквост. И те от ден на ден осъзнават това. Едва постмодерният Запад реши коренно да скъса с класическите си християнски корени и стартира да построява просвета на изродяване, перверзия, патология и техническа замяна на хората с постчовешки организми (от AI до киборги, химери и артикули на генното инженерство). А в самия Запад забележителна част от обществото отхвърля този път и все по-яростно се опълчва на курса на ръководещите постмодернистични демократични елити към окончателното унищожаване на културно-историческата еднаквост на самите западни общества.
В новия си президентски мандат би било напълно разумно Путин да разгласи за своя съществена идеологическа задача отбраната на традициите - в Русия и в целия свят, в това число и на самия Запад. В очите на цялото човечество Владимир Путин към този момент е най-великият водач, играещ тъкмо тази роля, героично устоявайки на западната надмощие. Сега е моментът да обявим световната задача на Русия, която е да пази цивилизациите и техните обичайни полезности. Спрете да си подигравате със Запада и да употребявате неговите тактики, условия, протоколи и критерии. Цивилизационният суверенитет се състои в това, че всеки народ има цялостното право да приема и отхвърля всевъзможни външни насоки, да се развива по собствен личен, специфичен метод, без значение от това, че някой извън може да е неудовлетворен от това.
Така неотдавна, на 7 май, английският вестник Mirror разгласи девет думи от встъпителната тирада на президента Путин за „ ужасна опасност за Запада “. Тези думи бяха: „ Самата Русия и единствено тя ще дефинира своята орис! Тоест Западът възприема всеки намек за суверенитет като оповестяване на война против него. Русия се съгласи с това и е подготвена да поддържа всички, които отстояват своя суверенитет по този начин уверено, както тя.
Разбира се, всяка цивилизация има своите обичайни полезности. Но през днешния ден всички те са атакувани от една нападателна, нетолерантна, лъжлива и извратена цивилизация, която води безмилостна война с всяка традиция - с традицията като такава.
В такава обстановка Русия на Путин може намерено да се разгласи за притежател на противоположната задача – да стане бранител на традицията и нормите, на приемствеността и идентичността.
Преди, през ХХ век, въздействието на Русия в света се основаваше най-вече на лявото придвижване. Но през днешния ден тя последователно изчезна - или беше погълната от либерализма, или се изчерпа сама (с редки изключения, най-често влизайки в съюз с антиколониални консервативни тенденции).
Сега си коства да заложите на консерватори, последователи на цивилизационната еднаквост. И по този начин се ражда нов девиз: традиционалисти от всички страни, обединявайте се!
И не би трябвало да се смущаваме, срамим или крием. Колкото по-уверено поемем по този път, толкоз по-бързо и по-сигурно ще пораства нашето въздействие в света. Тъй като избрахме да се съсредоточим върху многополярността, би трябвало да сме поредни в това.
Всички към този момент считат Путин за основна фигура в консервативното възобновление. Време е да го обявим намерено. Във всеки случай рецензиите от Запада не могат да бъдат избегнати, само че в този момент решаващите фактори в връзките с него са напълно други.
И нашите съдружници - сегашни и евентуални - ще се заемат с поддръжката на Русия с нова мощ. В края на краищата, в този момент нашите далечни цели и задания ще им бъдат ясни. Те ще ни повярват и ще стартират, без никакво съмнение или съмнение, да построяват с нас обективен и уравновесен свят в полза на по-голямото човечество.
* Екстремистката организация е неразрешена в Русия.
Превод: СМ
Източник: Катехон
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед3734 " ЛЕВИЦАТА! " в 25 МИР-София с позиции по парещите тематики на деня!Алтернативен Поглед27768Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /Алтернативен Поглед9001 " ЛЕВИЦАТА! " откри предизборната си акция в 10 МИР-Кюстендил. Нейната бюлетина е № 19Алтернативен Поглед53949 " ЛЕВИЦАТА " -Кюстендил ви кани на среща с ТОП-анализаторите - доцент В.Вацев, проф. Л.Георгиев и с Р.Петков-ПП АБВ и доктор Р.Петков от Алтернативен Поглед52909Валери Тодоров: Стратегическият излаз от обстановката, в която се развива Украйна, не е в нейна ползаАлтернативен Поглед78330„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед79261Мартин Карбовски: Нашето изменничество към руснаците е едно от най-отвратителните групови исторически изменничества
Източник: pogled.info
Бих желал да обърна внимание на идеологическия аспект, който може да стане главен вектор за по-нататъшното развиване на Русия в интернационален подтекст.
В нашата яростна борба със Запада, балансиращ на ръба на нуклеарен спор и Трета международна война, казусът за полезностите става все по-видим. Войната в Украйна не е просто спор сред страни с изцяло рационални национални ползи, а конфликт на цивилизации, гневно защитаващи своите ценностни системи.
Днес сигурно можем да кажем, че Русия най-сетне заложи на отбраната на обичайните полезности и точно с тях свързва фундаменталните процеси на подсилване на личната си цивилизационна еднаквост и геополитически суверенитет.
Говорим освен за другите ползи на обособените субекти в границите на една и съща – западна – цивилизация, както до неотдавна беше към момента на вятъра да се приказва, само че може да се пояснява все по-пламващият спор сред Русия и груповия Запад. Сега е явно, че две ценностни системи са се сблъскали една с друга.
Модерният групов Запад изрично стои зад:
- безспорен индивидуализъм;
- ЛГБТ* и джендър политика;
- космополитизъм;
- просвета на отмяната;
- постхуманизъм;
- неограничена миграция;
- заличаване на всички форми на идентичност;
- сериозна расова доктрина (според която потиснатите преди този момент нации имат цялостното право на собствен ред да потискат някогашните си потисници);
- релативистка и нихилистична философия на постмодернизма.
Западът безмилостно цензурира личната си история, не разрешава книги и творби на изкуството, а Конгресът на Съединени американски щати се готви да отстрани цели блокове от Свещеното писание, за които се твърди, че наскърбяват избрани групи хора на етническа и религиозна основа. Нещо повече, развиването на цифровите технологии и невронните мрежи сложи на дневен ред прехвърлянето на самодейността на държавното управление в световен мащаб от човечеството към изкуствения разсъдък - и редица западни създатели към този момент възхваляват това като необикновен триумф и някогашен очакваше идването на момента на сингулярността.
Противно на всичко това, Русия на Путин се опълчва непосредствено на изцяло друг набор от полезности, доста от които са легализирани в Указ № 809 от 9 ноември 2022 година Русия твърдо пази:
- групова еднаквост против индивидуализъм;
- национализъм против космополитизъм;
- крепко семейство против легализирането на перверзията;
- религията против нихилизма, материализма и релативизма;
- човешки против постхуманистични експерименти;
- органична еднаквост против нейната ерозия;
- историческата истина против културата на анулация.
Има две противоположни ориентации, също така две антагонистични идеологии и светогледни системи. Русия избира традицията, Западът, в противен случай, избира всичко нетрадиционно и даже антитрадиционно.
Това прави спора в Украйна, където тези две цивилизации се изправиха една против друга в яростна, решителна борба, нещо доста повече от елементарен спор на ползи. Разбира се, той е тук, само че не е главният.
Основното е, че влязоха в спор два модела за по-нататъшно развиване на човечеството - по демократичния, глобалисткия, антитрадиционен път на актуалния Запад или по различен, многополюсен, полицентричен път със опазване на традицията и обичайните полезности, за които Русия се бори.
И тук е моментът да отбележим, че многополюсният свят, към който Русия заявява честност в предходния стадий от ръководството на Путин, има смисъл единствено в случай че признаем на всеки полюс, на всяка цивилизация (днес ясно показана в БРИКС) правото на лична еднаквост, своята традиция, своята ценностна система.
Мултиполярността става смислена и оправдана, в случай че изхождаме от плурализма на съществуващите култури и им признаем правото да запазят своята еднаквост и да се развиват въз основа на вътрешни правила.
Това значи, че полюсите на многополюсния свят, за разлика от глобалисткия еднополюсен модел, където по дифолт преобладават западните полезности като универсални, в една или друга степен следват пътя на Русия, само че единствено като възприемат своя личен - всякога разнообразни - обичайни полезности.
Виждаме това ясно в актуален Китай. Той освен отхвърля глобализма, либерализма и международния капитализъм като доктрина, запазвайки доста черти на социалистическата система, той от ден на ден се обръща към безконечните полезности на китайската просвета, възраждайки на ново равнище политическата и обществена нравственос на Конфуций, който въодушевява и контролира обществото в продължение на няколко хилядолетия.
Неслучайно една от водещите теории за интернационалните връзки в актуален Китай се трансформира в античната концепция за Тянся, където Китай е умислен в центъра на международната система, а всички останали народи обкръжават Поднебесната империя на външна страна. Китай е собствен личен безспорен център, отворен към света, само че прецизно пазещ своя суверенитет, уникалност и автентичност.
Съвременна Индия (Бхарат) се движи в същата посока, изключително при ръководството на Нарендра Моди. И още веднъж дълбоката еднаквост, Хиндутва, господства тук, възраждайки основите на античната ведическа просвета, вяра, философия и обществена конструкция.
Ислямският свят още по-категорично отхвърля ценностната система на груповия Запад, която по никакъв метод не е съвместима с ислямските закони, правила и насоки. И в тази ситуация се натъртва на традицията.
Народите на Африка се движат в същата посока, навлизайки в нов кръг на деколонизация – този път на схващане, просвета, метод на мислене. Все повече африкански мислители, политици и общественици се обръщат към произхода на своите автохтонни култури.
Латинска Америка също последователно открива тези нови хоризонти на традиционализъм, вяра и културни корени, влизайки във все по-директен спор с политиките на Съединените щати и груповия Запад. Освен това спецификата на Латинска Америка е, че антиколониалната битка дълго време се организираше основно под леви лозунги.
Сега обстановката се трансформира: лявото открива обичайния и закостенял генезис на своята битка (например в „ теологията на освобождението “, където господства католическият фактор), а консервативният антиколониален фронт от ден на ден се разраства (например „ теологията на освобождението “ на народите ”).
Но до момента нито една от цивилизациите, които се концентрират върху многополярността и избират традициите, не е влизала в директен въоръжен спор със Запада, като се изключи Русия.
Мнозина се двоумят в очакване на края на тази трагична борба. И макар че евентуално по-голямата част от човечеството отхвърля хегемонията на Запада и неговите ценностни системи, никой различен с изключение на нас не е подготвен да влезе в директен конфликт с него.
Това дава на Русия неповторим късмет: да поеме водачеството в световния закостенял завой. Дойде моментът непосредствено да заявя, че Русия е във война с претенциите на западната цивилизация за повсеместност на нейните полезности и отстоява напълно традицията, както за своята (руската национална, православна държава), по този начин и за всички останали.
В последна сметка и те, при положение на успех на глобализма и опазване на западната надмощие, са застрашени от неизбежно заличаване.
Всички цивилизации по света са консервативни, това е тяхната еднаквост. И те от ден на ден осъзнават това. Едва постмодерният Запад реши коренно да скъса с класическите си християнски корени и стартира да построява просвета на изродяване, перверзия, патология и техническа замяна на хората с постчовешки организми (от AI до киборги, химери и артикули на генното инженерство). А в самия Запад забележителна част от обществото отхвърля този път и все по-яростно се опълчва на курса на ръководещите постмодернистични демократични елити към окончателното унищожаване на културно-историческата еднаквост на самите западни общества.
В новия си президентски мандат би било напълно разумно Путин да разгласи за своя съществена идеологическа задача отбраната на традициите - в Русия и в целия свят, в това число и на самия Запад. В очите на цялото човечество Владимир Путин към този момент е най-великият водач, играещ тъкмо тази роля, героично устоявайки на западната надмощие. Сега е моментът да обявим световната задача на Русия, която е да пази цивилизациите и техните обичайни полезности. Спрете да си подигравате със Запада и да употребявате неговите тактики, условия, протоколи и критерии. Цивилизационният суверенитет се състои в това, че всеки народ има цялостното право да приема и отхвърля всевъзможни външни насоки, да се развива по собствен личен, специфичен метод, без значение от това, че някой извън може да е неудовлетворен от това.
Така неотдавна, на 7 май, английският вестник Mirror разгласи девет думи от встъпителната тирада на президента Путин за „ ужасна опасност за Запада “. Тези думи бяха: „ Самата Русия и единствено тя ще дефинира своята орис! Тоест Западът възприема всеки намек за суверенитет като оповестяване на война против него. Русия се съгласи с това и е подготвена да поддържа всички, които отстояват своя суверенитет по този начин уверено, както тя.
Разбира се, всяка цивилизация има своите обичайни полезности. Но през днешния ден всички те са атакувани от една нападателна, нетолерантна, лъжлива и извратена цивилизация, която води безмилостна война с всяка традиция - с традицията като такава.
В такава обстановка Русия на Путин може намерено да се разгласи за притежател на противоположната задача – да стане бранител на традицията и нормите, на приемствеността и идентичността.
Преди, през ХХ век, въздействието на Русия в света се основаваше най-вече на лявото придвижване. Но през днешния ден тя последователно изчезна - или беше погълната от либерализма, или се изчерпа сама (с редки изключения, най-често влизайки в съюз с антиколониални консервативни тенденции).
Сега си коства да заложите на консерватори, последователи на цивилизационната еднаквост. И по този начин се ражда нов девиз: традиционалисти от всички страни, обединявайте се!
И не би трябвало да се смущаваме, срамим или крием. Колкото по-уверено поемем по този път, толкоз по-бързо и по-сигурно ще пораства нашето въздействие в света. Тъй като избрахме да се съсредоточим върху многополярността, би трябвало да сме поредни в това.
Всички към този момент считат Путин за основна фигура в консервативното възобновление. Време е да го обявим намерено. Във всеки случай рецензиите от Запада не могат да бъдат избегнати, само че в този момент решаващите фактори в връзките с него са напълно други.
И нашите съдружници - сегашни и евентуални - ще се заемат с поддръжката на Русия с нова мощ. В края на краищата, в този момент нашите далечни цели и задания ще им бъдат ясни. Те ще ни повярват и ще стартират, без никакво съмнение или съмнение, да построяват с нас обективен и уравновесен свят в полза на по-голямото човечество.
* Екстремистката организация е неразрешена в Русия.
Превод: СМ
Източник: Катехон
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед3734 " ЛЕВИЦАТА! " в 25 МИР-София с позиции по парещите тематики на деня!Алтернативен Поглед27768Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /Алтернативен Поглед9001 " ЛЕВИЦАТА! " откри предизборната си акция в 10 МИР-Кюстендил. Нейната бюлетина е № 19Алтернативен Поглед53949 " ЛЕВИЦАТА " -Кюстендил ви кани на среща с ТОП-анализаторите - доцент В.Вацев, проф. Л.Георгиев и с Р.Петков-ПП АБВ и доктор Р.Петков от Алтернативен Поглед52909Валери Тодоров: Стратегическият излаз от обстановката, в която се развива Украйна, не е в нейна ползаАлтернативен Поглед78330„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед79261Мартин Карбовски: Нашето изменничество към руснаците е едно от най-отвратителните групови исторически изменничества
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ