bTV Репортерите: Галерия на открито
Всичко стартира през 2013 година от квартал „ Хаджи Димитър” в София и дядо Добри – старецът с положително сърце, който гледа от горе като Господ. Това е и първата графити картина върху стена, която придобива голяма известност.
Следват още към 15 стени в целия квартал, измежду които и момиче сгушено сред сивите блокове, щерка на разведени родители от квартал „ Хаджи Димитър” – единственото, за което мечтае е крепко семейство.
„ Животът ме въодушеви, а това момиче е действителен случай от този квартал. Няма да влизам в елементи, само че хората от квартала я познават. Бях осведомен със случая и желаех да е действителен човек и по този метод фокусираме върху този проблем, който не е единствено твой и мой или на още 5 човека”, споделя графити актьорът Насимо.
„ За мен изкуството би трябвало да отразява това, което се случва, действителността и да подканва хората да мислят в избрана посока – дали обещано нещо е вярно или не е правилно”, добавя той.
Днес Насимо е един от най-популярните графити художници в страната, а планът „ Urban creatures” е методът, по който посланията на артистите стигат до хората.
„ Факт е, че „ Хаджи Димитър” през 2013 година не беше доста известен квартал с изключение на с Левски, с друго не беше прочут –днес има туристи, които обикалят и преглеждат стените”, споделя Ясен Гешев, създател на плана.
„ Искаме да се фокусираме тук в този квартал, желаеме да покажем, че изкуството е толкоз могъща мощ, че с изключение на съзнанието, то може да промени и естетиката на средата ни и от там да затвори процеса, и има една доста хубава дума на британски – да „ ревитализира”, да извърши още веднъж с живот дадения квартал”, добавя той.
Днес този тип изкуство може да видите в доста градове по света, а започнатото в софийския квартал се популяризира из цяла България. В изложба навън към този момент е трансфорат и курортния ни град Ахтопол. За новия сезон локалните ще впечатляват туристите с над 30 стени нарисувани от най-хубавите графити майстори в Европа и всичко това безплатно.
В рамките на фестивала „ We all write” за седмица 40 актьори трансформират Ахтопол в открита изложба. На всяка картина се поставя и надпис с името на създателя, творбата и датата. Всяка стена се рисува с разрешението на притежателя и утвърждението на общината.
Идеята за фестивал на графити изкуството се ражда преди година, когато след 8 години живот в Съединените щати, волейболистката Марина Маринова се връща в Ахтопол. Рибарят, опънал мрежи на родната й къща, рисуват Иво и Венци преди година. Това е и първата нарисувана стена, която проправя пътя към още 30.
„ Този фестивал „ We all write” е основан, с цел да покаже, че ние младежите в България ни интересува България и желаеме да сътворяваме и да творим в нашата страна, тъй като тя не е по-малко хубава от други, по-малко добра и си заслужава всичко, което сме научили да го прилагаме тук, тъй като е нужно. Не е нужно да сме плебеи на непознати страни и да се потвърждаваме на друго място, а е хубаво да сътворяваме там, където сме и да предаваме нататък както това се случва тук в Ахтопол”, счита Марина.
„ Ахтопол не е инцидентен град, още от първия си допир с него имахме привличане. Той ни се стори като най-подходящото място за реализацията на сходен план. Всички знаем класическия метод на излагане на изкуството е в музей и в изложба, което аз не разбирам за какво хората имат проблем да влязат там, само че като че ли има една такава спирачка. А в този момент по този метод, това е един тип отворена свободна изложба – всеки, който има предпочитание без никакво терзание може да се включи”, споделя Венци.
Един от младите актьори рисуващи по време на фестивала е Све. Завършил сценография в Пловдив, само че през годините му се налагало да работи като сервитьор или барман.
„ Не желаех да бъда следващия служащ, желая да показвам себе си. Искам да нося нещо на хората, да им давам от тази сила, която аз имам, с цел да може те да стават по-добри”, споделя Све.
За всички актьори най-съществен постоянно е смисъла на всяка творба. Независимо какъв брой разнообразни стилово един от различен са, идеята им е обща.
„ Изкуството оказва помощ хората да мислят, да са положителни, да премислят хода на идващите си каузи. И тъкмо тази изява на улицата ги допира доста повече, тъй като някои от хората просто вървят на работа и нямат време да отидат в изложба, да си платят, да влязат, да прегледат, да си кажат: това е шедьовър, примерно.
Хората минават по улицата забързани, към този момент сме в друго време и уличното изкуство е неотлъчно обвързвано с това време, в което живеем. Според мен това е нужно, с цел да израства поколението в по-добра среда”, счита Све.
Графити артистите все по-рядко рисуват със спрейове. Като всяко изкуство и това еволюира. Заради мащаба на стените – цветният спрей се оказва дребен – заменят го с кофи багра, четки и даже пръскачки. Често се майтапят, че работата им е като на занаятчия бояджия – също като тях и те се качват на скеле или вишка, с цел да доближат и до най-високата точка на своето платно.
От скални рисунки като пещерняци, до вандали криещи се по дребните улички. С бои или спрейове. На вишка или скеле – уличното изкуство графити се развива без значение дали го разбираме. С една едничка цел – да ни влияе даже на подсъзнателно равнище, да ни усмихва вървейки по улицата, да провокира страст.
Следват още към 15 стени в целия квартал, измежду които и момиче сгушено сред сивите блокове, щерка на разведени родители от квартал „ Хаджи Димитър” – единственото, за което мечтае е крепко семейство.
„ Животът ме въодушеви, а това момиче е действителен случай от този квартал. Няма да влизам в елементи, само че хората от квартала я познават. Бях осведомен със случая и желаех да е действителен човек и по този метод фокусираме върху този проблем, който не е единствено твой и мой или на още 5 човека”, споделя графити актьорът Насимо.
„ За мен изкуството би трябвало да отразява това, което се случва, действителността и да подканва хората да мислят в избрана посока – дали обещано нещо е вярно или не е правилно”, добавя той.
Днес Насимо е един от най-популярните графити художници в страната, а планът „ Urban creatures” е методът, по който посланията на артистите стигат до хората.
„ Факт е, че „ Хаджи Димитър” през 2013 година не беше доста известен квартал с изключение на с Левски, с друго не беше прочут –днес има туристи, които обикалят и преглеждат стените”, споделя Ясен Гешев, създател на плана.
„ Искаме да се фокусираме тук в този квартал, желаеме да покажем, че изкуството е толкоз могъща мощ, че с изключение на съзнанието, то може да промени и естетиката на средата ни и от там да затвори процеса, и има една доста хубава дума на британски – да „ ревитализира”, да извърши още веднъж с живот дадения квартал”, добавя той.
Днес този тип изкуство може да видите в доста градове по света, а започнатото в софийския квартал се популяризира из цяла България. В изложба навън към този момент е трансфорат и курортния ни град Ахтопол. За новия сезон локалните ще впечатляват туристите с над 30 стени нарисувани от най-хубавите графити майстори в Европа и всичко това безплатно.
В рамките на фестивала „ We all write” за седмица 40 актьори трансформират Ахтопол в открита изложба. На всяка картина се поставя и надпис с името на създателя, творбата и датата. Всяка стена се рисува с разрешението на притежателя и утвърждението на общината.
Идеята за фестивал на графити изкуството се ражда преди година, когато след 8 години живот в Съединените щати, волейболистката Марина Маринова се връща в Ахтопол. Рибарят, опънал мрежи на родната й къща, рисуват Иво и Венци преди година. Това е и първата нарисувана стена, която проправя пътя към още 30.
„ Този фестивал „ We all write” е основан, с цел да покаже, че ние младежите в България ни интересува България и желаеме да сътворяваме и да творим в нашата страна, тъй като тя не е по-малко хубава от други, по-малко добра и си заслужава всичко, което сме научили да го прилагаме тук, тъй като е нужно. Не е нужно да сме плебеи на непознати страни и да се потвърждаваме на друго място, а е хубаво да сътворяваме там, където сме и да предаваме нататък както това се случва тук в Ахтопол”, счита Марина.
„ Ахтопол не е инцидентен град, още от първия си допир с него имахме привличане. Той ни се стори като най-подходящото място за реализацията на сходен план. Всички знаем класическия метод на излагане на изкуството е в музей и в изложба, което аз не разбирам за какво хората имат проблем да влязат там, само че като че ли има една такава спирачка. А в този момент по този метод, това е един тип отворена свободна изложба – всеки, който има предпочитание без никакво терзание може да се включи”, споделя Венци.
Един от младите актьори рисуващи по време на фестивала е Све. Завършил сценография в Пловдив, само че през годините му се налагало да работи като сервитьор или барман.
„ Не желаех да бъда следващия служащ, желая да показвам себе си. Искам да нося нещо на хората, да им давам от тази сила, която аз имам, с цел да може те да стават по-добри”, споделя Све.
За всички актьори най-съществен постоянно е смисъла на всяка творба. Независимо какъв брой разнообразни стилово един от различен са, идеята им е обща.
„ Изкуството оказва помощ хората да мислят, да са положителни, да премислят хода на идващите си каузи. И тъкмо тази изява на улицата ги допира доста повече, тъй като някои от хората просто вървят на работа и нямат време да отидат в изложба, да си платят, да влязат, да прегледат, да си кажат: това е шедьовър, примерно.
Хората минават по улицата забързани, към този момент сме в друго време и уличното изкуство е неотлъчно обвързвано с това време, в което живеем. Според мен това е нужно, с цел да израства поколението в по-добра среда”, счита Све.
Графити артистите все по-рядко рисуват със спрейове. Като всяко изкуство и това еволюира. Заради мащаба на стените – цветният спрей се оказва дребен – заменят го с кофи багра, четки и даже пръскачки. Често се майтапят, че работата им е като на занаятчия бояджия – също като тях и те се качват на скеле или вишка, с цел да доближат и до най-високата точка на своето платно.
От скални рисунки като пещерняци, до вандали криещи се по дребните улички. С бои или спрейове. На вишка или скеле – уличното изкуство графити се развива без значение дали го разбираме. С една едничка цел – да ни влияе даже на подсъзнателно равнище, да ни усмихва вървейки по улицата, да провокира страст.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ