Всичко започва през 2005 година. Деонтей Уайлдър е отличен студент,

Всичко започва през 2005 година. Деонтей Уайлдър е отличен студент, ...

Чудовището с маска, което нокаутира всичко по пътя заради своята дъщеря.


Всичко започва през 2005 година. Деонтей Уайлдър е отличен студент, който се представя страхотно и в американския футбол, и в баскетбола. Но един ден през тази година всичко приключва. Младежът разбира, че приятелката му е бременна. А това означава, че трябва да изкарва пари веднага.

Зарязва колежа и се захваща да работи на три места. Парите обаче все не стигат. На всичко отгоре идва най-тежката вест – докторите му казват, че чаканата първородна дъщеря Ная, има „спина бифида“ (вродена аномалия в развитието на гръбначния стълб и гръбначния мозък, при която има отвор в гръбначния канал, през който е възможно да се подава част от гръбначния мозък).

Осъзнава, че колкото и да работи, средствата няма да са достатъчни. Негов приятел от колежа му казва, че има данни за боксьор и Уайлдър веднага решава, че ще се захване с този спорт.

„Нямах представа какви са процесите в бокса. Знаех само, че в бокса мога да изкарвам пари. Мислех единствено за пари. Те щяха да ми трябват за отглеждането и лечението на дъщеря ми“, споделя Деонтей.

Отива веднага в залата. Там виждат голямата сила, с която е надарен, но липсва каквато и да е техника.

„И до ден днешен е така. Няма техника, но удря като чук. И е много бърз. Няма спиране и никой не може да понесе ударите му“, споделя негов бивш треньор.

Започва като аматьор и бързо натрупва победи и слава. Печели шампионатите в САЩ и се класира за Олимпиадата през 2008 година, където печели бронзов медал. На аматьорския ринг записва 30 победи и 5 загуби.

Веднага след края на Игрите става професионалист. Останалото е история. 38 мача, 38 победи. 37 от тях с нокаут.

Уаилдър споделя, че прави всичко заради дъщеря си. И тя е неговият стимул да продължава напред.

„Гледам Ная как всеки ден се бори и процъфтява. Искам да бъда като нея – да се боря, да се усмихвам напук на всичко“.

Мечтае да обедини всички титли, след което да спре с бокса.

„Бронзовият бомбандир“ споделя често и история, която никога няма да забрави.

През 2014 година по телефона му се обажда Чарли Зеленоф (интернет трол и неуспешен професионален боксьор).

„Правеше расистки коментари по мой адрес в интернет. Накрая ми се обади. Крещеше ми,ч е съм негър. Каза, че ще залепи с тиксо устата на дъщеря ми Ная и ще върже китките ѝ. Представих си как тя плаче и ме търси за помощ. Полудях!“, казва Уайлдър.

„Казах му, че ще го намеря. Той не вярваше, че ще тръгна от Алабама за Лос Анджелис. Нямате представа какъв беше погледът му, когато застанах пред него във фитнес залата. Беше шокиран. Аз обаче запазих здрав разум. Заставих го да се бием на ринга в залата, но преди това да подпишем договор, че е съгласен“, продължава разказа си американецът.

Битката е кратка. Зеленоф получава множество тежки удари, пада постоянно в нокдаун и бързо се предава.

„Хората си мислят, чемогат да обиждат в интернет и да се измъкнат безнаказно. Един ден обаче ги откривате и те си получават заслуженото“, завършва Деонтей.



Днес той е един самоуверен боец, който не познава вкуса на загубата. И постоянно предизвиква Антъни Джошуа.

„Джошуа е най-добрият извън Америка. Аз съм най-добрият в Америка. Трябва просто този бой да се състои!“, категоричен е Уайлдър.

Боксовите специалисти, които всеки път са уверени в успехите на Джошуа, този път също са умерени. Те знаят класата на Уайлдър и признават, че битка между двамата може да влезе завинаги в историята и да се превърне в зрелище и касапница едновременно.

Уайлдър спокойно чака своя миг.

„Джошуа няма да ми избяга. И той иска обединение на всички титли… Аз го чакам“, казва Деонтей и допълва:
„Съжалявам всеки глупак, който се качи на ринга с мен. Но те сами са го поискали“.

Уайлдър е известен и със своята маска, която носи преди всеки мач и слага на лицето си след всяка победа.

“Един ден преди години бях в Ню Орлиънс и видях маската. Тя ме повика, разбирате ли. Погледнах я и сякаш ме повика. Придаде ми някаква луда енергия. Трябваше да я имам“, споделя Уайлдър.

„Когато изляза с нея на ринга, виждам реакцията на съперника ми. Той си мисли: „Този тип е луд! Къде попаднах“. Стресирам ги още с качването си на ринга. Те знаят, че съм луд и мога да убия от бой всеки, а маската просто им внася допълнителен страх“, допълва американецът.

„Извън ринга обаче съм друг човек. Хората ме гледат със страх – аз съм голям и черен боксьор. Но аз уважавам всички. Не искам да плаша никого извън ринга. Усмихвам се на хората. Разберете, аз съм готин!“.
Юри СЛАВЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ




 

Източник: blitz.bg