Не за всичко, което се случва, има причина - магическите думички, когато нищо не върви
" Всичко се случва заради някаква причина - с такива думи мой пациент утешава своя позната, която остава неработоспособен след тежка злополука " - по този начин стартира есето на психолога Тим Лорънс.
" Аз обаче споделям, че това са цялостни нелепости! "
" Подобни изявления освен са неправилни, само че и ни пречат да създадем най-важното нещо в такива случаи, когато животът ни е извърнат наобратно - да скърбим ".
" Ето каква е действителността - някои неща в живота не могат да се поправят; тях единствено можете да носите със себе си ".
" Скръбта е бутално мъчителна. Тя се демонстрира по най-различни мотиви - от гибел на непосредствен до края на една връзка. Когато ви сполети болест, вие скърбите. Когато загубите дете - също. Да изгубиш детето си не е нещо, което може да се поправи. Същото се отнася за тежката диагноза, която ви слагат. Тези неща единствено могат да се търпят и теглят ".
" Нека бъда пределно явен - в случай че преживеете покруса и някой ви каже, че това е за положително и ще ви направи по-добър човек, имате цялостното право да му обърнете тил вечно. Съсипята от време на време води до вътрешен напредък, само че нормално не става така; тъкмо противоположното, тя унищожава живота ни, тъй като сме позволили да сменяем болката със препоръки ".
" Загубата ни кара да съчувстваме на другите, само че и ни прави по-цинични, изключително когато се сблъскаме с хора, които не са я изпитвали. Смятам, че хората споделят на другите " да проявят схващане и да поемат отговорност " просто тъй като самите те не схващат. Разбирането е трудно; да кажеш на някой " да прояви схващане " е форма на психическа мастурбация ".
" Няма по какъв начин да бъдеш виновен за това, че са те изнасилили или че си изгубил детето си. Можеш да си виновен за това по какъв начин избираш да живееш живота си, когато те сполетят сходни беди. Когато пъкълът ви сполети, не може просто да изберете да не скърбите ".
" Ако някой се опита да ви го внуши, той ви отхвърля правото да бъдете хора и открадва част от свободата ви. Ако не ви е разрешено да скърбите, няма по какъв начин да се прояви промяна и вътрешно възобновяване. Скръбта сама по себе си не е препятствие; трудностите идват по-късно под формата на избори за това по какъв начин да живеем, по какъв начин да теглим болката от загубата и по какъв начин да създадем нещо ново за себе си. Всичко това идва след скръбта ".
" Най-силното нещо, което може да извършите е да отчетете непознатата болежка. Трябва безусловно да кажете " Разбирам болката ти, с теб съм ".
" Няма нищо по-могъщо от това ".
" Бъдете там, бъдете до тях. За това не се желае подготовка, нито специфични умения, а единствено желанието да присъствате и да останете колкото е належащо ".
