Всичко, от което се нуждаем, е любов! Тази истина, за

...
Всичко, от което се нуждаем, е любов! Тази истина, за
Коментари Харесай

10 красиви истории за любовта, които ще ви трогнат до сълзи

Всичко, от което се нуждаем, е обич! Тази истина, за която пеят именитите "Бийтълс " в една от паметните си безконечни песни, е събрала в себе си цялата житейска мъдрост и изконeн смисъл на човешкия живот в няколко думи. А за нея се сещаме най-често на Свети Валентин, с който ще посрещнем седмицата.

Само в няколко фрази са събрани и красивите трогателни истории за любовта, които селектирахме за вас от уеб страницата Bright Side. Докосващи и вълшебни сюжети за възраждащата и непобедима мощ на любовта:

1. Два дни откакто изгубих своя сътрудник, у дома дойде букет с цветя, които той е бил поръчал за мен предната седмица. Към тях имаше следната записка: "Искам да знаеш, че даже и ракът да ме победи, ти си момичето на моите фантазии. "

2. Току-що завоювах дело против съседа си, което се проточи в действителност дълго. Когато преди повече от година открих, че бие кучето си, взех решение да го отвлека. Но бях задържан. Пръснах ужасно доста пари за юристи, само че през днешния ден, когато се събудя и усещам топлината на моя бухнал другар в краката си, знам, че си струваше.

3. Дъщеря ми се прибра от учебно заведение и ме попита къде може да научи езика на глухонемите. Попитах я за какво желае да го направи и тя отговори, че в учебно заведение имало ново момиче, което било глухо и знаело единствено езика на знаците, а тя желала да приказва с нея.



4. Днес избрах неверен номер и инцидентно изпратих известието „ Обичам те” на татко си, което бе предопределено за брачна половинка ми. Няколко минути по-късно получих отговор: „ И аз те обичам. Татко”. Беше толкоз прочувствено. Толкова рядко си споделяме сходни неща.

5. В нашето учебно заведение, както във всяко друго, има едно момиче, което е по-популярно от всички останали. Тя е необикновено красива и умна и всички момчета биха създали всичко, с цел да привлекат вниманието ѝ. Но тя прекарва времето си единствено с едно момче: дребния си брат, който страда от аутизъм.

6. Дядо ми и аз преглеждахме фотоси. Попаднахме на остаряла снимка, на която той танцува на празненство с баба ми, която умря преди няколко години. Той ме прегърна и сподели: „ Винаги помни, че даже нещо да не трае постоянно, това не значи, че не си е коствало времето”.



7. Работех като съветник – поучавах хората по какъв начин да отглеждат деца към този момент 15 години. По-късно попаднах на едно от децата, с които бях работил. Той беше мъчно дете, постоянно се разстройваше и ядосваше на живота. Веднъж му нарисувах картинка на Супермен и му написах обръщение по какъв начин героите в никакъв случай не се предават и постоянно печелят най-после. Това малко момче в този момент е пожарникар и избавя живота на хората. Говорихме си към половин час и преди да се разделим, той отвори портмонето си и ми сподели картинката със Супермен, която е пазел през цялото това време.

8. Имам диабет. Преди две години майка ми умря и осинових котката й, на име Кит. Наскоро се разсъниха в 3 сутринта, когато Кит седна на краката ми и стартира да мяука. Никога не съм го чувал да го прави толкоз шумно и упорито. Станах, с цел да видя какъв е казусът и ненадейно се почувствах доста слаб. Грабнах глюкомера си, с цел да ревизира равнището на кръвната си захар. Беше паднало до 53, а лекарят ми беше споделил, че естествените стойности са сред 70 и 120. По-късно в болничното заведение ми споделиха, че в случай че Кит не ме беше събудил, повече в никакъв случай нямаше да се събудя.

9. Голямо бездомно куче ме наблюдава от метрото съвсем до входната врата на жилището ми. изнервих се. Тогава ненадейно пред мен се появи мъж с нож и ми сподели да му дам портмонето си. Преди да имам опция да отвръщам по какъвто и да е метод, кучето му се нахвърли. Той изтърва ножа и побягна. Сега съм в сигурност у дома и то с помощта на това бездомно куче.

10. Наскоро се отбих в една книжарница за книги втора употреба и си купих една книга, която ми откраднаха, когато бях дете. Когато я отворих, за своя изненада открих, че е безусловно същата открадната книга. На първата страница бе написано моето име и обръщение от дядо ми, който ми я подари. Той беше написал: „ Наистина се надявам, че доста години по-късно ще попаднеш на тази книга и ще я прочетеш отново”.



Източник: woman.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР