Всичко, което е далече от морето, е провинция, пише Хемингуей,

...
Всичко, което е далече от морето, е провинция, пише Хемингуей,
Коментари Харесай

Гъркът лишения не търпи, пирува в България

Всичко, което е надалеч от морето, е провинция, написа Хемингуей, а Гърция със своята най-дълга брегова линия в света (13 676 км) има искания да се дефинира като столицата на Европа. Със сигурност това не е страна, от която бягаш, с цел да оцелееш. Тук приходите от туризъм са 14,6 милиарда евро – 1/ 4 от брутния вътрешен артикул на Гърция. Неин е нaй-гoлeмият тъpгoвcки флoт в cвeтa, който е пoлoвинaтa от икoнoмикaта й, а тя надвишава 204 милиарда $ през 2017 година

Обикновено за смяната на манталитета и метода на живот в обещано общество е нужен интервал от три генерации. В Гърция това стана в границите на едно потомство – за 25-30 години, написа Бойка Атанасова, сътрудник на " Труд " в Атина. Трудно е един народ да се преобрази за толкоз малко време, само че гърците минават през тази Голгота.

В тяхната ДНК са закодирани качества, които спомогнаха за това. Една историческа грандомания, една удивителна пригодливост, едно възприятие, че всички са им длъжници и една естествена дарба да оцеляват в сложни условия.
За гърка е обикновено да потегля от дъното, да се издига високо, по-късно още веднъж да пада. Пример за това е днешният 60-годишен грък, който като дете е живял в беднотия, на 40 години става богат, до момента в който на 50 още веднъж е безпаричен.

Днешните модерни пенсионери са представители на потомство, плувало в потоци от пари. Към днешна дата в резултат на рецесията приходите понижиха и се мъчат да " оцеляват " посредством " пенсионерска емиграция " главно в България.

През 2015 година гръцки пенсионер шокира Германия като изплака болката си, че преди е получавал 3600 евро пенсия и я орязали по гледище на кредиторите на 1500 евро.

Гъркът по принцип не работи тежък физически труд и не е привикнал да живее с ограничения. Достатъчни са няколко седмици престой в Гърция, с цел да се забележи този феномен. През 60-те години в Гърция е имало 50-60% земеделци, 20-30% служащи, а останалите 20% са били ангажирани в чиновнически служби и търговия. Днес земеделската класа е по-малко от 10% от популацията, а индустрията на страната е безусловно затрита. Неприятното е, че страната остарява с бързи темпове.

През 2016 година съгласно публични данни в Гърция е имало 2 500 000 пенсионери, 3 500 000 работещи и 1 250 000 безработни. Останалите до 11 000 000 са младежи, множеството от които не желаят да работят (главно жени) и естествено гърци, които са напуснали страната като имигранти. Само през годините на рецесията Гърция е изпратила 500 000 имигранти в Европейския Съюз и Америка.

От 3 500 000 трудещи се в Гърция 600-800 000 работят държавна работа, т.е. един на всеки пет души. Всеки трети работи в региона на туризма. От тези, които работят в частния бранш, 1/3 от тях са назначени на работа с по този начин наречените ‘’гъвкави форми на работа “ – заплата и осигуровка за четиричасово работно време.

Работещите в осигурителните институти, както и икономисти ще ви кажат, че с цел да може системата да бъде устойчива, би трябвало трима работещи да подхождат на един пенсионер. В Гърция това съответствие е 1 към 1,3.

Средната пенсия би трябвало да е 50% от междинната заплата, тъй като в противоположен случай парите, които се събират от осигурителните вноски, не са задоволителни. В Гърция макар огромните орязвания през последните години междинната пенсия се равнява почти на междинната заплата.

Какво търсят 300 000 българи, 700 000 албанци или 200 000 румънци в една стопанска система като гръцката? Обяснението е, че гърците не се ангажират с физически труд. Въпреки икономическия си хал в този момент те не престават да вършат това, което са научили през десетилетията на 1990 година и на 2000 година Не работят на полетата, във фабриките, в строителството.

Гъркът е теоретичен на непрекъсната, постоянна и добре платена работа, предлагаща му комфорт и не изискваща отговорност. Ако не откри такава, избира да сърба кафе по площадите и да кипи в рецензия против политиците, които същият той е издигнал на власт с вота си. Или да емигрира на друго място, където ще живее, както е привикнал, без ограничения и удобно.

От 100 гръцки фамилии и стоте желаят детето им да стане доктор, инженер, юрист или икономист. Смятат за обидна мисълта, че синът или щерка им ще стане водопроводчик, електротехник, здравна сестра или работничка. Тези нископрофилни действия са за българите и албанците.

През 1990 година и 2000 година всички се втурнаха да стават брокери, само че борсата им се срина два пъти от 5000-6000 единици на 300-400, изяждайки парите на наивниците, които смятаха, че са намерили нов метод да забогатеят и без труд. Сега мода е образованието за мениджъри на предприятия – в една страна, в която предприятията или се закриват, или емигрират в България и Кипър. Техници, служащи или земеделци не стават. Селското стопанство на Гърция щеше да се срине, в случай че имигрантите ги нямаше.

Гръцкият селски собственик, вместо да смъмри капризния си наследник, който седи в кафенето и не работи по нивите на фамилията, избира да понижава надницата на имигранта, който му работи, с цел да не се съсипе реколтата. Как да притисне детето, когато той самият седи в кафенето и се прави на стопанин пред неосигурените служащи, вместо да иде на полето.

Повечето от тези синове ще останат безработни, само че и тези, които ще завършат образованието си и ще станат лекари или инженери, ще емигрират в Германия и Англия. в Гърция няма работа за тях.Само в Атина има повече зъболекари, в сравнение с има в цяла Австрия или Унгария.

Адвокати, които работят в Гърция, са равни по брой на юристите в 5 европейски страни: Чехия, Унгария, Швеция, Швейцария и Холандия. И все пак гръцкото правосъдие е от най-тромавите в Европейски Съюз. Ако някой подаде тъжба през 2018 година в гръцки съд, крайното решение по делото ще излезе след 2024 г!

Този метод на действие на страната и обществото е завещание от времето на лесните пари.

Маслините, портокалите, ягодите, ябълките, зеленчуците в оранжериите, всички артикули, които Гърция изнася в Европа, щяха да остават по полетата и да гният, в случай че не бяха албанецът, българинът или пакистанецът, с цел да ги съберат, пакетират и товарят на камионите. Гърците не щат да правят такава работа. И рибарските лодки щяха да останат на пристанищата, в случай че не бяха египтяните, които работят по шлеповете.

Източник: dnes.bg
Източник: marica.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР