Всичко е различно, когато сме деца: дърветата са по-високи, цветовете

Всичко е друго, когато сме деца: дърветата са по-високи, цветовете са ярки и всеки идващ ден е по-интересен от предходния. Още по-важното е, че някои неща, които ни се случват, остават за дълго в нашата памет, а от време на време даже вечно.

За тези, които си спомнят тези моменти от детството си са следните красиви истории. Може би нещо сходно се е случило и на вас?

Баща ми постоянно ме водеше на учебно заведение. Една зима, пътят беше затрупан с пълен лед. След няколко несполучливи опита да преминем, застанахме на четири крайници и се изкачихме нагоре по хълма. И двамата дойдоха тъкмо в точния момент – аз за закуска в учебно заведение, а татко ми за работа.

***

Помня го като че ли беше през вчерашния ден.

Ходехме до фермата за пчели на дядо ми в провинцията. Стигахме до там с колело, въртяхме педалите доста бързо. Баба ни ни хранеше с домашно подготвен самун и мляко. Когато пристигнахме, поставяхме буркана с мляко в реката, тъй че да стои охладено и да не се скапе.

***

За мен, детските мемоари са свързани с вкусна храна. Ядях сандвич, формиран от две бисквитки и единствено малко масло сред тях. Сега това е усетът на детството ми!

***

Когато бях на пет, постоянно ми се струваше, че татко ми се отегчава, до момента в който гледа телевизия. Затова отивах в стаята си, вземах няколко играчки и преднамерено ги повреждах. Тогава ги носех на татко ми, с цел да ги оправи. Мислех, че го прави благополучен.

***

Баба ми работеше в един гараж в склад, и постоянно ме вземаше със себе си на работа. Един път съумях да й се изплъзна. Намери ме в гаража. Стоях до един варел със златни зърна и ги втривах в косата си. Мислех, че ще наподобявам като Рапунцел! Въпреки, че си измих косата няколко пъти, седмици наред оставях следи от злато, като самодива.

Запознайте с е спълния текст на страницата на Obekti.bg.