10 приятелски съвета, които май не бива да слушаме
Всичко е обич! Родители, братя и сестри, другари, половинки. Дълги диалози, доста изпито вино, споделено безмълвие. Иска ни се да можехме да решим проблемите на другия.
Понякога ни омръзва от мрънкане и търсим или предлагаме съвет. Друг път чуваме или сами изричаме осъзната, само че възвисяваща неистина. Но то е единствено, с цел да бъдем насърчени или с цел да окуражим отсрещния. И всичко това е обич! А щом е по този начин, не можем да търсим неутралност в препоръките – нито когато ги даваме, нито когато ги получаваме.
Понякога те съдържат доста малко от действителността, различен път – повече. Тяхната обективност може да се преглежда сериозно, само че тяхното желание – не. Защото всичко е от обич!
#1
Да, ние сме неповторими, просто прелестни, съвсем съвършени . Да, нашите дефекти са най-обаятелната част от нас. Не, това не значи, че сме длъжни гордо да развеем очарователните си характеропатийки в лицата на познати и непознати, с цел да потвърдим, че не се „ опасяваме да бъдем себе си ”.
Има и още нещо – това „ себе си ” някаква константа ли е? Защото репликите „ Аз съм си подобен ” или „ Нямам желание да се трансформирам, заради… ” се появяват с включването на оправдателния режим „ 10 аргументи да не поставям старания за справяне със себе си ”. Частни наблюдения, нищо персонално.
Човекът е прекарал хиляди години в духовно, философско и креативно търсене на метод да бъде нещо по-добро от „ себе си ”. Май не сме доста сигурни, че пътят е открит и той свършва току пред нозете ни. Та „ себе си ” не може ли да ни бъде по-полезно, в случай че не слугуваме на навиците му. Или най-малко, както се споделя, да не го взимаме доста насериозно.
#2
Кожни недостатъци? Излишни килца? Не си внушаваме, личат . Ама какво да ни кажат: „ Това е първото нещо, което забелязах, заема цялото ти лице! ” или „ Да съблюдаваме отдалеченост! Страхувам се, че копчето ти ще ме уцели смъртоносно, когато се изстреля от напрежението. ” Вместо това споделят: ” Така ли, изобщо не се вижда ”, с цел да ни утешат. Нямаме потребност от разтуха. Случва се. И Кейти Пери има проблематична кожа. Стига да решим, ще си възвърнем естествения образ, силата е с нас. А и суетата е просто една вавилонска развратница.
#3
Епитафията, изсечена на мястото, където почиват починалите фантазии и цели . Можем да се запитаме дали нещо е допустимо да съществува и то да е привлекателно, откакто не ни е елементарно да се откажем от него, в случай че става САМО с връзки. После, задоволително дълго ли сме се опитвали да го достигнем, само че най-много – намерили ли сме задоволително разновидности за това.
Ако ни е досадно да се бъхтим повече, можем да си кажем: „ Така е, като не познавам подобаващите хора ” и незабавно добър другар ще добави: „ Нали знаеш – единствено връзки ”. Това допуска минимум три неща. Първо – няма да ни се получи. Второ – не сме го желали задоволително, абе не е било „ нашето ”. Трето – добре е, че в този връзкарски свят имаме другари, които се съгласяват с нас.
Връзките в нашата реалност в действителност са особена плетка, която евентуално ненапълно сме наследили от обществото преди нас. Развращаваща причина да извадим куките и да заплетем. Тогава евентуално по този начин ще се омотаем, че няма да имаме опция да се откажем. Та по-добре по нашия метод – идващия път ще стане.
#4
Можем да го чуем извънредно в случаи, когато сме прекомерно „ стегнати ”, заради неспасяем безпорядък от мисли и страсти . Просто е неизпълнимо. Така че, или стягаме примката, и се качваме на столчето, или да се придържаме към уточненост – ние и препоръките към нас.
Трудно би се намерило решение, в случай че задачата не е дефинирана. Ако и тогава отговорът принадлежи към празното голям брой, той става просто факт, който би трябвало да се одобри. Та, какъв ни е казусът по-точно?
#5
Всичко си „ педава тайката ”, в случай че се разбираме вярно. Има такива моменти . Да не се ядосваме? Добре, ще се хванем за ръце и ще изпеем обичаната си детска ария. Нареди ли се всичко? Не. А за какво? Защото нормално не се подрежда от единствено себе си, а ние бяхме прекомерно заети да мислим позитивно, което ни беше прелестно и комфортно. От друга страна е пъклен положително да се ядосваме.
За нас това положение е недружелюбно и некомфортно. Скоро мозъкът ни ще извади от скрито чекмедже най-малко едно решение и ще форсира използването му, с цел да потъне назад в благословен комфорт. Мозъкът изважда скритите решения, да си го повторим. Защото се е случвало да впрегнем всичките си страсти в даден проблем и тогава сме чували конския тътен на Апокалипсиса.
#6
Разбира се! Това е! Отсрещният просто не е бил в положение да се приспособява към височайшите ни дух и схващане. Който не ни прави оценка, както ние и приятелите ни считаме, че е нужно, не заслужава да целува и земята, по която сме вървели.
Трябваше по-рано да спрем да удостояваме невежите с внимание, но пусто състрадание. Добре, от време на време е тъкмо по този начин. Но и тогава е по-добре да не забравяме. Най-малкото, с цел да не се прецакаме още веднъж по същия метод.
#7
Много ясно, та ние сме такива опитни пиячи! Ама животоспасяваща ли е в действителност тази биричка? Удобно ли е да не я изпием, в случай че одобряваме медикаменти да вземем за пример, или когато ще караме? Да, евентуално няма да има проблем, дори и да се наложи да „ духаме ”. Ама несъмнено ли е, тъй като сме чували, че всеки организъм преработва алкохола друго.
Както и да е, момчетата с дрегера постоянно са подготвени да измислим нещо дружно. Абе вместо да го мислим, по-добре да си пием биричките. И да си вземем колело. Или такси.
#8
Така е. Наистина! Ама сиренцето е. Билетите за кино, спектакъл, опера, концерти – също . Дори свещите в църквата. Но най-много – биричката. Така де, нисшите по дух няма да се поколебаят да ни разсеят от мислите ни по ВАЖНИТЕ въпроси и да нарушат душевния ни мир, с цел да си изискат парите за неплатените ни сметки.
Доказано е по емпиричен път. Да, и Ван Гог е живял в последна беднотия, но ние не сме гениални художници. Така че, в случай че ни следва решение, което допуска да чуем този съвет, да си знаем, че е значимо за всеки случай да изкарваме пари. И да допуснем, че надали тъкмо ние ще печелим хиляди до момента в който „ си пием кафето и беседваме с другари ”. Трябва да се работи, ” не се става по този начин елементарно човек ”. Но изискуем сами на себе си да намерим прелестен и въодушевяващ метод за изкарване на пари. А пък, дай боже да родим гениални хрумвания.
#9
Не, няма да си вземем куче! Ако не сме способни да се грижим за него – не. Ако не сме уверени, че го желаеме и ще го обичаме – в този момент и през идващите 15-20 години. Дори да пишка в къщи, да ни изяде обувките, портфейла, преносимия компютър, дори и кухненската маса. Дори да хапе, да е зло, да ни скапва почивките и да тормози гостите ни. Дори да се разболее, да ослепее и погрознее. Ако ще се отхвърляме – никакво куче!
Извън (или дружно с) тези вероятни условия връзките човек-куче са скъпи. Затова, в случай че ни е самотно, грозно, нервно, обезпокоително или пък просто прелестно, можем да отскочим до най-близкия подслон. Там от време на време кучетата се разхождат от доброволци – хем ще им бъдем потребни, хем ще им се порадваме. А във всяко кучешко сърце има любов за всички – ще се откри и за нас.
#10
Ако ние сме по-умни, в което е редно да се съмняваме, щом имаме такава рекламация, то не трябва да отстъпваме . Съветват ни да го създадем, тъй като не залагат на нас в този дуел. Няма проблем, рисков коефициент, разбираме. Какво като сме по-умни от съперника, откакто не можем да досегнем нито мунициите му, нито бойните му тактики. Какво, в миналото би ли ни хрумнало да го наплюем, когато минава под балкона или да замерваме колата му с яйца? А това са единствено неговите първи два плана.
Ама ние умници ли сме или букова шума! Ще сразим простака с думи. Ще го убедим в правотата си и то по този начин, че да я проумее, в случай че би трябвало и за плакати ще помислим. Е, някои стени не се разрушават с глави, само че просто не е почтено по отношение на Вселената по-умният постоянно да отстъпва. Затова няма да се отдръпваме. Може би ще се научим да хвърляме понякога по едно яйце, обикновено е.
