Иван Иванов - кумирът на ученичките: Аз съм индивидуалист анархист, не търпя затворени пространства!
" Всичко е обич " (1979) - това е филмът, след който Иван Иванов се трансформира в секссимвол на българското кино и до през днешния ден остава един от най-харесваните мъже измежду артистичната колегия. " С облика на Радо съумях да кажа доста неща тогава. Самият аз владея множеството от чертите на героя. И той има темперамент, който нищо в живота не може да пречупи ", споделя артистът в изявление след премиерата. Идол на няколко генерации кинолюбители, Иван Иванов несъмнено е единственият артист в нашето кино, трансформирал се в звезда след първата си основна роля. Роден на 16 декември 1951 година в Асеновград, приключва колеж по механотехника с 3,00. През 1969 година става републикански първенец по джудо. Кандидатства география, право, желае да бъде авиатор като татко си, само че ниската тапия му пречи. Започва работа като радист на софийското летище. Съвсем инцидентно кандидатства във ВИТИЗ... и го одобряват от първия път! Тогава е към този момент “възрастен” по отношение на състудентите си - на 23 години, има и дребен наследник. Играе на сцената на образователния спектакъл, както и в дребни функции в киното. До деня, в който Борислав Шаралиев го вика на проби за бъдещия си филм. Режисьорът залага на главния холивудски принцип, съгласно който актьорите чаровници се харесват доста повече на феновете. И се оказва прав.
Иван е необикновено хубав, също толкоз надарен, само че и извънредно мъчен
Това е добре за работата, тъй като героят му - 17-годишният Радо, е момче от трудововъзпитателно учебно заведение. При едно от бягствата си се влюбва в богаташката дъщеря Албена (Янина Кашева). Ролята по този начин лепва на синеокия чаровник, сякаш цялостен живот е обитавал в ТВУ. Младият Иван Иванов получава премията за дебют на Съюза на филмовите дейци и става същинска звезда. Заглавието на кино лентата е заимствано от Петър Дънов, който в учението си проповядва, че всичко е обич. Най-трудни за снимане били голите любовни подиуми. Иван е доста внимателен човек. Колежките му споделят, че е и извънредно търпелив. Първия път, когато с Янина би трябвало да се съблекат пред камерите, сцените са цялостен неуспех. Режисьорът провежда опознавателен ваучър, на който кани целия екип и посетители извън. Иван и Янина по този начин и не стават гаджета, само че след купона любовните подиуми се вършат по-лесно и наподобяват напълно като същински.
След “Всичко е любов” ученичките се влюбват в него и лепят фотосите му в лексиконите си
Изкъртват столовете в салоните, плачат, припадат. Забременяват мнимо. Налага се да го пазят с конна милиция и джипове. Той обаче не се заглежда по младите дами. А след “Комбина” стартират да му подражават момчетата - като държание и прическа. Всички възпитаници от един клас във врачанска гимназия се подстригват като героя му Вас.
Иван Иванов играе и на сцените на Младежкия и Военния спектакъл, само че единствено до 1983 година Екранът го завладява напълно. Аз съм правдиво предан на киното. Напуснах театъра точно поради него. Явно по този начин ми е било предопределено. От дете одобрявам киното, признава той пред медиите. И още: Аз съм индивидуалист анархист и не понасям затворени пространства. Киното пасва на характера ми. Пред камерата аз съм самичък, аз съм воин и играя воин. Не персонаж. Иначе мога на всички места и всичко да изиграя, само че в киното се занимавам със самия себе си.
През 1983 година става щатен артист към Киноцентъра. Започва да снима по 2 -3 кино лентата годишно, от време на време и два по едно и също време: “Юмруци в пръстта”, “Ударът”, “Лавина”, “Комбина”, “Мярка за неотклонение”, “Романтична история”, “Борис I”, " Нощем с белите коне ", " Мечтатели " и по този начин... близо 40 функции в киното.
След 1989 година всички щатни артисти към Киноцентъра са уволнени. Родното кино изпада в ступор. Иванов взе участие в задгранични продукции, дублира филми. Снима се в сериала “Гори, гори огънче”, само че по този начин и не му се предлага роля, в която да разгърне големия си гений. Все повече време прекарва в къщата си в с. Оборище, надалеч от светската шумотевица.
На " София филм фест " през 2015-а Иванов получава Наградата на София на Столичната община. По този мотив артистът споделя: Актьорството не е лавина. Не е нито комбина, нито мярка за неотклонение. То е безшумно и самотно занятие.
И в това е парадоксът: природата му е обществена, а се ражда в самотност
През 90-те години се увлича по писането. Издава книги с разкази и стихове - " Този живот, оня живот ", " Отговори ", " 7 часа разлика ", “Добре пристигнал у дома”, “Живот”. В последните години играе в " Стъклени топчета " (1999 г.), “Наблюдателят” (2001 г.), във кино лентата на Илия Костов - комедията " Асистентът " (2002 г.), където се превъплъщава в необут на мутри, “Другият наш вероятен живот” (2004 г.), в телевизионния сериал “Врабците през октомври” (2007 г.).
Още в първи курс във ВИТИЗ се влюбва в колежката си Петя Силянова. Двамата са дружно и до през днешния ден, имат един наследник. " Имал съм доста дами. Всякакви. Но то е минало. Жена ми е пъклен постоянна. С нея сме от първи курс.
Видях я и си споделих, че това е моето момиче
Оттогава си я обичам. Съпругата ми е огромна актриса. На нея просто Господ й е дал гения ", споделя той преди време.
А ето и няколко мисли на артиста, който остава обвързван с изкуството под една или друга форма:
“Най-много ме плаши незнанието. То е в основата на всички беди, то ражда всичко грозно. С него не можеш да се бориш.”
“Всички беди идват от устрема на човек да задоволи желанията си. Аз съм гордо човешко създание. Не съм отчаян човек. Когато одобрявам нещо - викам. Когато не одобрявам - отново викам. Започнах да пиша, с цел да се трансформира в същото, което съм.”
“Драмата на всички генерации е да не осъзнават, че са човешки същества. За да видиш другия до себе си, би трябвало ти самият да си безсънен. Буден ли си, виждаш хубостта в близост. Всеки човек е хубав.”
Подготви Кристина КОСТОВА
Иван е необикновено хубав, също толкоз надарен, само че и извънредно мъчен
Това е добре за работата, тъй като героят му - 17-годишният Радо, е момче от трудововъзпитателно учебно заведение. При едно от бягствата си се влюбва в богаташката дъщеря Албена (Янина Кашева). Ролята по този начин лепва на синеокия чаровник, сякаш цялостен живот е обитавал в ТВУ. Младият Иван Иванов получава премията за дебют на Съюза на филмовите дейци и става същинска звезда. Заглавието на кино лентата е заимствано от Петър Дънов, който в учението си проповядва, че всичко е обич. Най-трудни за снимане били голите любовни подиуми. Иван е доста внимателен човек. Колежките му споделят, че е и извънредно търпелив. Първия път, когато с Янина би трябвало да се съблекат пред камерите, сцените са цялостен неуспех. Режисьорът провежда опознавателен ваучър, на който кани целия екип и посетители извън. Иван и Янина по този начин и не стават гаджета, само че след купона любовните подиуми се вършат по-лесно и наподобяват напълно като същински.
След “Всичко е любов” ученичките се влюбват в него и лепят фотосите му в лексиконите си
Изкъртват столовете в салоните, плачат, припадат. Забременяват мнимо. Налага се да го пазят с конна милиция и джипове. Той обаче не се заглежда по младите дами. А след “Комбина” стартират да му подражават момчетата - като държание и прическа. Всички възпитаници от един клас във врачанска гимназия се подстригват като героя му Вас.
Иван Иванов играе и на сцените на Младежкия и Военния спектакъл, само че единствено до 1983 година Екранът го завладява напълно. Аз съм правдиво предан на киното. Напуснах театъра точно поради него. Явно по този начин ми е било предопределено. От дете одобрявам киното, признава той пред медиите. И още: Аз съм индивидуалист анархист и не понасям затворени пространства. Киното пасва на характера ми. Пред камерата аз съм самичък, аз съм воин и играя воин. Не персонаж. Иначе мога на всички места и всичко да изиграя, само че в киното се занимавам със самия себе си.
През 1983 година става щатен артист към Киноцентъра. Започва да снима по 2 -3 кино лентата годишно, от време на време и два по едно и също време: “Юмруци в пръстта”, “Ударът”, “Лавина”, “Комбина”, “Мярка за неотклонение”, “Романтична история”, “Борис I”, " Нощем с белите коне ", " Мечтатели " и по този начин... близо 40 функции в киното.
След 1989 година всички щатни артисти към Киноцентъра са уволнени. Родното кино изпада в ступор. Иванов взе участие в задгранични продукции, дублира филми. Снима се в сериала “Гори, гори огънче”, само че по този начин и не му се предлага роля, в която да разгърне големия си гений. Все повече време прекарва в къщата си в с. Оборище, надалеч от светската шумотевица.
На " София филм фест " през 2015-а Иванов получава Наградата на София на Столичната община. По този мотив артистът споделя: Актьорството не е лавина. Не е нито комбина, нито мярка за неотклонение. То е безшумно и самотно занятие.
И в това е парадоксът: природата му е обществена, а се ражда в самотност
През 90-те години се увлича по писането. Издава книги с разкази и стихове - " Този живот, оня живот ", " Отговори ", " 7 часа разлика ", “Добре пристигнал у дома”, “Живот”. В последните години играе в " Стъклени топчета " (1999 г.), “Наблюдателят” (2001 г.), във кино лентата на Илия Костов - комедията " Асистентът " (2002 г.), където се превъплъщава в необут на мутри, “Другият наш вероятен живот” (2004 г.), в телевизионния сериал “Врабците през октомври” (2007 г.).
Още в първи курс във ВИТИЗ се влюбва в колежката си Петя Силянова. Двамата са дружно и до през днешния ден, имат един наследник. " Имал съм доста дами. Всякакви. Но то е минало. Жена ми е пъклен постоянна. С нея сме от първи курс.
Видях я и си споделих, че това е моето момиче
Оттогава си я обичам. Съпругата ми е огромна актриса. На нея просто Господ й е дал гения ", споделя той преди време.
А ето и няколко мисли на артиста, който остава обвързван с изкуството под една или друга форма:
“Най-много ме плаши незнанието. То е в основата на всички беди, то ражда всичко грозно. С него не можеш да се бориш.”
“Всички беди идват от устрема на човек да задоволи желанията си. Аз съм гордо човешко създание. Не съм отчаян човек. Когато одобрявам нещо - викам. Когато не одобрявам - отново викам. Започнах да пиша, с цел да се трансформира в същото, което съм.”
“Драмата на всички генерации е да не осъзнават, че са човешки същества. За да видиш другия до себе си, би трябвало ти самият да си безсънен. Буден ли си, виждаш хубостта в близост. Всеки човек е хубав.”
Подготви Кристина КОСТОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ