"Ние сме звезден прах": за небето и хората през обектива на един астроном
Всички звезди, които виждаме с невъоръжено око, са единствено от галактиката Млечния път. В нея се намира Слънчевата система, част от която е планетата Земя. До най-близката звезда след Слънцето, наречена Проксима Кентавър - която е единствено на четири светлинни години - и с най-високите достижения на технологията човек не може да стигне. И с най-мощния галактически уред това ще отнеме хиляди години.
Слънцето пък, с което стартира образуването на Слънчевата система, е на към 4.5 милиарда години и е в средата на живота си, или на към 40 години, в случай че се съпоставя с човешки живот. За идващите няколко милиарда години на Слънцето нищо неприятно няма да се случи.
Това са единствено част от научнопопулярните обстоятелства, с които Ганчо Ганчев - астроном и астрофизик, само че настоящо работещ в ИТ сферата - може да улесни равносметките за годината: в случай че като цяло за 2021 година може да се заключи, че не бе лека, с взор към небето човек може да си даде сметка, че проблемите ни на Земята (макар и да са част от персоналния свят на всеки) са незначителни, а с това евентуално и по-решими.
Ганчо Ганчев е приключил физика във Франция и астрофизика в Софийския университет. Негово занимание е астрофотографията. Пред " Дневник " той описа и за част от фотосите, които е направил.
© Ганчо Ганчев, Личен списък на Ганчо Ганчев
Подготовка и сухи тренировки ден преди цялостното слънчево затъмнение в Съединени американски щати 2017 г, град Алайънс, Небраска
За звездите и хората
Както хората, по този начин и звездите се раждат, живеят несъмнено време и умират. Ганчо Ганчев изяснява, че звездите се раждат в така наречен газо-прахови молекулярни облаци, като, с цел да се роди звезда, има помощ и от избухнала друга и " става нещо като преработване ". Причината е, че с експлоадирането основаните детайли от така наречен свърхнова звезда пътуват през междузвездното пространство и обогатяват всичко към тях.
" Този потрес като температура, налягане и ударна вълна задвижва процеси за формиране на по-плътно ядро в центъра, към което се събира звездното вещество. То се сгорещява и става така наречен прото звезда, или бебе звезда ", споделя Ганчо Ганчев.
Той обаче се занимава с проучването на солидни звезди като ярките сини променливи. Тези звезди са в пъти по огромни и по-тежки от Слънцето. Фазата на ярка, синя и променлива звезда предшества гибелта на някои звезди. " Има крайни стадии, когато звездите стартират да изгарят остатъците от детайлите в недрата си - откакто свършат водород и хелий - т.е., когато изхабяват бензина, нагледно казано, влизат в разнообразни стадии: следи се или така наречен туптене, техният радиус се смалява и усилва доста бързо, разбирайте за няколко месеца или няколко години, температурата също се усилва и смалява в огромни граници. Звездата към този момент се намира във все по-нестабилна фаза и не може да пази своето така наречен равновесие. ", изяснява астрономът.
© Ганчо Ганчев, Личен списък на Ганчо Ганчев
Мъглявината Източна Дантела в съзвездието Лебед, излишък от избухнала звезда като свърхнова. Червеният цвят нормално значи водород, а по-синият - О2. Снимано е през телескоп и с астрономическа камера. Южна Франция, 2013 година
Още нещо свързва звездите и хората: " В нашата кръв има желязо - по тази причина е и в червен цвят, тъй като хемоглобинът, който се придвижва в кръвта и служи за превозване на О2, е богат на желязо и е червен на цвят - което е основано в недрата на солидните звезди, с които аз се занимавам: тези доста тежки и плътни ядра са с голяма температура, която е милиарди градуса. Тя е задоволителна да съедини атомите, тъй че да основат желязно-никелово ядро и при експлоадирането атомите от към този момент основано желязо се разпръсват. Така попадат на всички места в междузвездното пространство, с цел да продължат цикъла ", изяснява астрономът.
В този смисъл всеки човек е звезден прахуляк, сподели Ганчо Ганчев, перифразирайки канадския астрофизик Хюбърт Рийвс: " Ние сме звезден прахуляк - безусловно, тъй като сме като прашинки, спрямо големите звезди, само че и тъй като всичкият материал е пристигнал от други звезди, които след своя край са дали от своята материя, с цел да основат Слънцето, Слънчевата система и нас ".
За звездите и търпението
За снимането на звездите би трябвало самообладание: " Ако фотографията е на Слънцето, лишава под една секунда, само че в случай че е на някоя далечна мъгливост или вселена, може и да трябват десетки часове. Това са стотици или даже хиляди фрагменти, които минават през профилирани стратегии - те ги събират, наслагват една върху друга, вършат се корекции и калибрации, с цел да се получи краен и хубав резултат ", споделя Ганчев.
Обяснява, че фотосите се и обработват, или с други думи: каквото виждаме на фотосите, не е безусловно това, което астрономите виждат през окуляра на телескопа или което излиза в началото на компютъра от камерите. " Това постоянно не съставляват същинските цветове, даже и в случай че се намираме до дадения обект. Няма да го забележим по същия метод, може даже да не забележим цветове ", коментира астрофотографът.
Нашите очи не виждат в тъмното толкоз хубаво цветове. Ако погледнем през телескопа някой отдалечен обект, ще ги забележим сив, сиво-бял.
Ганчо Ганчев,
астрофотограф
За зрелищните и сполучливите фотоси
Като своя най-зрелищна фотография Ганчо Ганчев дефинира кадър на Млечния път, изработен от Южното полукълбо (заглавната фотография на тази статия). " На мен постоянно ми е било фантазия да отида в Южното полукълбо и да видя другото небе, което ние не виждаме в никакъв случай - с други съзвездия, други звезди, други обекти ", споделя астрофотографът.
Като най-успешна обаче дефинира фотография на цялостното слънчево затъмнение, направена през 2017 година в Съединените щати и планувана няколко години: с другари са гледали карти, направления, с цел да са готови по какъв начин да трансформират пътя си, в случай че на в началото определена цел времето се скапе и пречи на наблюденията.
" Линията на цялостното затъмнение е няколко десетки километра необятна и мина през диагонала на задачите Съединени Американски Щати. Спряхме с колата на тъкмо избрани координати, подготвихме няколко фотоапарата, всичко беше синхронизирано до секундата ", споделя Ганчев.
© Ганчо Ганчев, Личен списък на Ганчо Ганчев
Една от многото фотоси на цялостното слънчево затъмнение, фотоапарат и телеобектив, Съединени американски щати, Алайънс, Небраска, 21 Август 2017 година
Макар и да е пропътувал хиляди километри до мястото на фотографията, дефинира дестинацията като налична. " Обикновено тези затъмнения се случват или в Антарктида, или в Чили, Сибир. Това са в действителност далечни места, докъдето ще излезе доста скъпо да си занесе човек техниката, да го снима за няколко минути и да се върне ", счита астрофотографът.
Обратно на Земята, само че не напълно
Макар предмет на интерес на Ганчо Ганчев да са големите небесни тела, в диалога с " Дневник " е ориентиран и към тяхната цялостна диаметралност - микроскопичните. Казва, че SARS-CoV-2 (вирусът, извършител на болестта COVID-19 - бел. авт.) съвсем не е повлиял метода му на живот през последните близо две години. Като чиновник в ИТ сферата работата му е траяла в отдалечена форма, наблюденията на небето с други астрофотографи също не са спирали.
Единствено отбелязва, че усеща неналичието на всеобщи семинари, конференции, небесни наблюдения, в чиято организация е взел участие: " Пандемията ми лиши популяризаторската част, която ми е обичана. Имали сме хиляди души в обсерваторията за една вечер, само че от две години няма ", споделя Ганчев.
Политическата рецесия, която за година докара до провеждането на три парламентарни избори, също не го интересува изключително. Казва, че не гледа телевизия, не чете вести, няма особени упования към новото държавно управление, само че се дефинира като оптимист за обстановката в страната: " Хора като мен, на моите години имат мотивация като мен да се върнат в страната и да движат нещата напред, и то освен в региона на науката ", счита Ганчев. И въпреки всичко, споделя, че би желал в учебно заведение да се преподава повече астрономия. За да знаят още от по-малки децата, че " всичко е обвързвано ".
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Слънцето пък, с което стартира образуването на Слънчевата система, е на към 4.5 милиарда години и е в средата на живота си, или на към 40 години, в случай че се съпоставя с човешки живот. За идващите няколко милиарда години на Слънцето нищо неприятно няма да се случи.
Това са единствено част от научнопопулярните обстоятелства, с които Ганчо Ганчев - астроном и астрофизик, само че настоящо работещ в ИТ сферата - може да улесни равносметките за годината: в случай че като цяло за 2021 година може да се заключи, че не бе лека, с взор към небето човек може да си даде сметка, че проблемите ни на Земята (макар и да са част от персоналния свят на всеки) са незначителни, а с това евентуално и по-решими.
Ганчо Ганчев е приключил физика във Франция и астрофизика в Софийския университет. Негово занимание е астрофотографията. Пред " Дневник " той описа и за част от фотосите, които е направил.
© Ганчо Ганчев, Личен списък на Ганчо Ганчев
Подготовка и сухи тренировки ден преди цялостното слънчево затъмнение в Съединени американски щати 2017 г, град Алайънс, Небраска
За звездите и хората
Както хората, по този начин и звездите се раждат, живеят несъмнено време и умират. Ганчо Ганчев изяснява, че звездите се раждат в така наречен газо-прахови молекулярни облаци, като, с цел да се роди звезда, има помощ и от избухнала друга и " става нещо като преработване ". Причината е, че с експлоадирането основаните детайли от така наречен свърхнова звезда пътуват през междузвездното пространство и обогатяват всичко към тях.
" Този потрес като температура, налягане и ударна вълна задвижва процеси за формиране на по-плътно ядро в центъра, към което се събира звездното вещество. То се сгорещява и става така наречен прото звезда, или бебе звезда ", споделя Ганчо Ганчев.
Той обаче се занимава с проучването на солидни звезди като ярките сини променливи. Тези звезди са в пъти по огромни и по-тежки от Слънцето. Фазата на ярка, синя и променлива звезда предшества гибелта на някои звезди. " Има крайни стадии, когато звездите стартират да изгарят остатъците от детайлите в недрата си - откакто свършат водород и хелий - т.е., когато изхабяват бензина, нагледно казано, влизат в разнообразни стадии: следи се или така наречен туптене, техният радиус се смалява и усилва доста бързо, разбирайте за няколко месеца или няколко години, температурата също се усилва и смалява в огромни граници. Звездата към този момент се намира във все по-нестабилна фаза и не може да пази своето така наречен равновесие. ", изяснява астрономът.
© Ганчо Ганчев, Личен списък на Ганчо Ганчев
Мъглявината Източна Дантела в съзвездието Лебед, излишък от избухнала звезда като свърхнова. Червеният цвят нормално значи водород, а по-синият - О2. Снимано е през телескоп и с астрономическа камера. Южна Франция, 2013 година
Още нещо свързва звездите и хората: " В нашата кръв има желязо - по тази причина е и в червен цвят, тъй като хемоглобинът, който се придвижва в кръвта и служи за превозване на О2, е богат на желязо и е червен на цвят - което е основано в недрата на солидните звезди, с които аз се занимавам: тези доста тежки и плътни ядра са с голяма температура, която е милиарди градуса. Тя е задоволителна да съедини атомите, тъй че да основат желязно-никелово ядро и при експлоадирането атомите от към този момент основано желязо се разпръсват. Така попадат на всички места в междузвездното пространство, с цел да продължат цикъла ", изяснява астрономът.
В този смисъл всеки човек е звезден прахуляк, сподели Ганчо Ганчев, перифразирайки канадския астрофизик Хюбърт Рийвс: " Ние сме звезден прахуляк - безусловно, тъй като сме като прашинки, спрямо големите звезди, само че и тъй като всичкият материал е пристигнал от други звезди, които след своя край са дали от своята материя, с цел да основат Слънцето, Слънчевата система и нас ".
За звездите и търпението
За снимането на звездите би трябвало самообладание: " Ако фотографията е на Слънцето, лишава под една секунда, само че в случай че е на някоя далечна мъгливост или вселена, може и да трябват десетки часове. Това са стотици или даже хиляди фрагменти, които минават през профилирани стратегии - те ги събират, наслагват една върху друга, вършат се корекции и калибрации, с цел да се получи краен и хубав резултат ", споделя Ганчев.
Обяснява, че фотосите се и обработват, или с други думи: каквото виждаме на фотосите, не е безусловно това, което астрономите виждат през окуляра на телескопа или което излиза в началото на компютъра от камерите. " Това постоянно не съставляват същинските цветове, даже и в случай че се намираме до дадения обект. Няма да го забележим по същия метод, може даже да не забележим цветове ", коментира астрофотографът.
Нашите очи не виждат в тъмното толкоз хубаво цветове. Ако погледнем през телескопа някой отдалечен обект, ще ги забележим сив, сиво-бял.
Ганчо Ганчев, астрофотограф
За зрелищните и сполучливите фотоси
Като своя най-зрелищна фотография Ганчо Ганчев дефинира кадър на Млечния път, изработен от Южното полукълбо (заглавната фотография на тази статия). " На мен постоянно ми е било фантазия да отида в Южното полукълбо и да видя другото небе, което ние не виждаме в никакъв случай - с други съзвездия, други звезди, други обекти ", споделя астрофотографът.
Като най-успешна обаче дефинира фотография на цялостното слънчево затъмнение, направена през 2017 година в Съединените щати и планувана няколко години: с другари са гледали карти, направления, с цел да са готови по какъв начин да трансформират пътя си, в случай че на в началото определена цел времето се скапе и пречи на наблюденията.
" Линията на цялостното затъмнение е няколко десетки километра необятна и мина през диагонала на задачите Съединени Американски Щати. Спряхме с колата на тъкмо избрани координати, подготвихме няколко фотоапарата, всичко беше синхронизирано до секундата ", споделя Ганчев.
© Ганчо Ганчев, Личен списък на Ганчо Ганчев
Една от многото фотоси на цялостното слънчево затъмнение, фотоапарат и телеобектив, Съединени американски щати, Алайънс, Небраска, 21 Август 2017 година
Макар и да е пропътувал хиляди километри до мястото на фотографията, дефинира дестинацията като налична. " Обикновено тези затъмнения се случват или в Антарктида, или в Чили, Сибир. Това са в действителност далечни места, докъдето ще излезе доста скъпо да си занесе човек техниката, да го снима за няколко минути и да се върне ", счита астрофотографът.
Обратно на Земята, само че не напълно
Макар предмет на интерес на Ганчо Ганчев да са големите небесни тела, в диалога с " Дневник " е ориентиран и към тяхната цялостна диаметралност - микроскопичните. Казва, че SARS-CoV-2 (вирусът, извършител на болестта COVID-19 - бел. авт.) съвсем не е повлиял метода му на живот през последните близо две години. Като чиновник в ИТ сферата работата му е траяла в отдалечена форма, наблюденията на небето с други астрофотографи също не са спирали.
Единствено отбелязва, че усеща неналичието на всеобщи семинари, конференции, небесни наблюдения, в чиято организация е взел участие: " Пандемията ми лиши популяризаторската част, която ми е обичана. Имали сме хиляди души в обсерваторията за една вечер, само че от две години няма ", споделя Ганчев.
Политическата рецесия, която за година докара до провеждането на три парламентарни избори, също не го интересува изключително. Казва, че не гледа телевизия, не чете вести, няма особени упования към новото държавно управление, само че се дефинира като оптимист за обстановката в страната: " Хора като мен, на моите години имат мотивация като мен да се върнат в страната и да движат нещата напред, и то освен в региона на науката ", счита Ганчев. И въпреки всичко, споделя, че би желал в учебно заведение да се преподава повече астрономия. За да знаят още от по-малки децата, че " всичко е обвързвано ".
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ