Изследване твърди: Мозъкът гълта повече енергия, за да спре да мисли
Всички знаят какъв брой мъчно е да забравиш работата, отивайки на отмора. А натрапчивата песничка, която се върти из главата ви, колкото и да я гоните?
Зорът, обвързван с отпущането и превключването от с напрежение мислене към по-спокойна мозъчна активност, не е смешка работа. До този извод са стигнали математици от университета Кейс Уестърн Ризърв в Съединени американски щати. Изследването им е оповестено в сп. Journal of Cerebral Blood Flow & Metabolism.
И това е забавно: Проф. доктор Лъчезар Трайков: Четенето е фитнес за мозъка
Учените разкрили, че прекъсването на мисълта хаби сила тъкмо както и задействането й. Което изяснява тъгите и цялата промишленост, построена към нуждата хората да се провиснал и не помнят дертовете си, написа obekti.bg.
До този извод Даниела Калвети, Ерки Сомерсало и Росана Окипинти стигнали, като създали статистика и уравнения, с които построили компютърен модел на мозъчния метаболизъм.
Симулациите имитирали действието на възбуждащи и инхибиращи (възпиращи) неврони. Последните удрят мисловните спирачки благодарение на звездообразни кафези, наречени надлежно астроцити. Астроцитите доставят нужни химикали и други услуги и на двата типа неврони.
За да спре дадена мисъл, мозъкът употребява инхибиращи неврони, които пречат на възбуждащите да си предават информация един на различен. Това става благодарение на аминобутирна киселина, обезвреждаща невротрансмитера глутамат (същият, от пакетираните супи).
Астроцитите гълтат огромни количества О2, до момента в който чистят киселината и глутамата - последният е нервна отрова. Това кислородно ползване изисква по-силно кръвообращение. Така мисловната инхибиция се оказва доста тежък труд.
Процесите, в чиято същност прониква екипът от Кейс Уестърн Ризърв, евентуално са основни и за редица нервно дегенеративни заболявания, връхлитащи хората с напредването на възрастта. Разгадаването им може би ще значи по-качествени и светли старини.
Зорът, обвързван с отпущането и превключването от с напрежение мислене към по-спокойна мозъчна активност, не е смешка работа. До този извод са стигнали математици от университета Кейс Уестърн Ризърв в Съединени американски щати. Изследването им е оповестено в сп. Journal of Cerebral Blood Flow & Metabolism.
И това е забавно: Проф. доктор Лъчезар Трайков: Четенето е фитнес за мозъка
Учените разкрили, че прекъсването на мисълта хаби сила тъкмо както и задействането й. Което изяснява тъгите и цялата промишленост, построена към нуждата хората да се провиснал и не помнят дертовете си, написа obekti.bg.
До този извод Даниела Калвети, Ерки Сомерсало и Росана Окипинти стигнали, като създали статистика и уравнения, с които построили компютърен модел на мозъчния метаболизъм.
Симулациите имитирали действието на възбуждащи и инхибиращи (възпиращи) неврони. Последните удрят мисловните спирачки благодарение на звездообразни кафези, наречени надлежно астроцити. Астроцитите доставят нужни химикали и други услуги и на двата типа неврони.
За да спре дадена мисъл, мозъкът употребява инхибиращи неврони, които пречат на възбуждащите да си предават информация един на различен. Това става благодарение на аминобутирна киселина, обезвреждаща невротрансмитера глутамат (същият, от пакетираните супи).
Астроцитите гълтат огромни количества О2, до момента в който чистят киселината и глутамата - последният е нервна отрова. Това кислородно ползване изисква по-силно кръвообращение. Така мисловната инхибиция се оказва доста тежък труд.
Процесите, в чиято същност прониква екипът от Кейс Уестърн Ризърв, евентуално са основни и за редица нервно дегенеративни заболявания, връхлитащи хората с напредването на възрастта. Разгадаването им може би ще значи по-качествени и светли старини.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ